Неделя, Декември 08, 2019

Медицина и иновации

Японската корпорация "Тошиба" конструира портативно устройство, което разпознава 13 вида рак от капка кръв, съобщава агенция ТАСС.
Точността на анализа достига 99 процента. В основа на диагностиката е откриването и измерване на концентрацията на малките некодиращи молекули РНК, които се отделят в кръвта от раковите клетки.

 

Генетично модифицираните бебета могат да бъдат създадени етично в рамките на две години, според нов научен документ публикуван миналата седмица в списанието Bioethics. цитиран от CNN
Според "утилитарната гледна точка" генетичната модификация е "единственият възможен начин" за справяне с множество свързани с болести гени в ембрион, според Кевин Смит, биоетик от университета в Абъртай в Шотландия, .
Генетичната модификация би позволила на лекарите да защитят бъдещите хора срещу сърдечно-съдови заболявания, рак и деменция, както и други често срещани заболявания, заяви Смит.

 

В конкурса за „Иновации и добри практики в здравния сектор“ са участвали 52 проекта с изключителни достижения в медицината, от които е било много трудно да бъдат отличени най-добрите.
„Иновациите в медицината и фармацията са движещия фактор и в науката, но за нас са по-важни добрите практики. Изключително важно е да разберем гледната точка, защото се иска да намерим златното сечение, за да са доволни и пациенти и професионалисти“, заяви и председателят на Българския фармацевтичен съюз проф. Илко Гетов.
Специалната награди за инициатива на пациентска организация получиха

Днес, 18 ноември 2019 г., се навършват 15 години от първата трансплантация на черен дроб в България. Малката Памела Пекова е първият пациент у нас с присаден черен дроб. Това се случва през ноември 2004 г., когато тя е едва на 7 месеца и неин донор става баща ѝ Пенко Пеков. Памела е с вродена липса на жлъчни пътища и за нея операцията е животоспасяваща. Тя се превръща и в символ на прогреса на българската медицина. Трансплантацията е извършена от проф. д-р Любомир Спасов и екипа на УБ „Лозенец“ с участието на проф. Масимо Малаго.

 

Оказва се, че моделите на мозъчна активност, открити в мозъка на приятелите ви, когато си мислят за вас, могат да бъдат забележително подобни на тези, които се намират в мозъка ви, когато мислите за себе си, показва проучването проведено в Държавния университет в Охайо.
Същите приятели ще имат различен модел на мозъчна активност, когато мислят за някой друг приятел, но тя съответства на тяхната представа за себе си.
„Донякъде изненадващо беше да видим близкото сходство в моделите на мозъка между индивиди и техните приятели“, заяви Дилън Вагнер, съавтор на проучването и асистент по психология.
Изследването е ръководено от Робърт Чавес, доцент по психология в Университета в Орегон. В него взимат участие 11 души, които по един или друг начин са били приятели.


В една сесия от изследването всеки участник оценява себе си и останалите 10 по различни черти на личността в писмен въпросник.
В отделна сесия 11-те участници се оценяват, докато са в скенер за магнитно-резонансно изображение
Те оценяват всеки свой приятел и себе си по 48 черти, като самотни, тъжни, студени, мързеливи, свръхкритични, надеждни, ентусиазирани, тромави, модни, полезни, умни, точни и приятни и т.н.
Проучването установява, че комбинираната мозъчна активност на приятелите, по време на оценяването, прилича много на собствена мозъчна активност на човек, когато оценява себе си.
„Това предполага, че за да възприемете точно друг човек, вашето невронно представяне на този човек - вашите модели на мозъчна дейност за тяхната идентичност - трябва по същество да съответства на модела в мозъка на тези хора, когато те мислят за себе си“, каза Вагнер.
Източник: www.psycnet.apa.org; medicalxpress.com

Кой е отговоренза взрива в Пирогов?
 

Уникална по рода си лаборатория за обучение на бъдещите лекари ще бъде показана днес за първи път в Плевен. Това ще стане в рамките на Деня на отворените врати. Със специални очила, всеки желаещ ще може да наблюдава хирургична манипулация без да е в операционна зала. Лабораторията за обучение във виртуална реалност отваря врати за граждани в 15 часа.

Първата интерактивна система за холографско картографиране на аксоналните пътища в човешкия мозък създадоха изследователи от Университетското училище по медицина Case Western Reserve.
От около 20 години в болниците се използва Трактографията, която събира данни и информация чрез Ядрено-магнитен резонанс и го представя в дву- и триизмерни изображения, наречени трактограми. Чрез новата технология, наречена HoloLens Трактографията се превръща не само в истински триизмерна, но и интерактивна.

Вирусите са микроскопични организми, които съществуват почти навсякъде на земята. Те могат да заразят животни, растения, гъбички и дори бактерии.  Понякога вирусът може да причини толкова тежко заболяване, че да завърши фатално. Други вирусни инфекции не предизвикват забележима реакция. Вирусът може също да има един ефект върху един вид организъм, но различен ефект върху друг. Това обяснява как вирус, който засяга котка, може да не засегне куче. Вирусите варират по сложност. Те се състоят от генетичен материал, РНК или ДНК, заобиколен от обвивка от протеин, липид (мазнини) или гликопротеин. Вирусите не могат да се размножават (репликират) без приемник, така че са класифицирани като паразити. Те се считат за най-разпространените биологични тела на планетата.

 

От 13-15 ноември 2019 г. във Военномедицинска академия (ВМА) ще се проведе VII-мият международен монотематичен курс за следдипломна квалификация „Мултидисциплинарен подход при лечението на чернодробните метастази от колоректален карцином”.
Форумът се осъществява с подкрепата на Българското хирурггическо дружество и Българската асоциация на гастроентеролози, хирурзи и онколози, а участие в него ще вземат едни от най-признатите имена в световната хирургия.

Log in or Sign up