1. Перспектива и вяра в себе си
Много хора, които са преживели диагнозата рак, смятат, че животът им коренно се е променил. Вие се борите с въпроси: „Защо аз?“, „Какво трябва да направя, ако туморът се върне?“, „Сега различен човек ли съм?“ и много други въпроси. Тези чувства и въпроси могат да застрашат вашето самочувствие и вярата в себе си. Има много начини да ви помогнат да възвърнете вярата си в бъдещето си и да намерите отговори на вашите въпроси:
• Преоценка на приоритетите, моделите и целите в живота: Много хора, които са преживели и оцелели след диагнозата рак припознават този момент като „пробуждане. Възникват въпроси като: „Давам ли достатъчно на семейството си?“; „Толкова близък ли съм със семейството си и с приятелите си, колкото трябва да бъда и искам да бъда?“; „Работата ми прави ли ме щастлив/а?“; „Изпълних ли всичките си цели и мечти?“; „Кои са най-важните неща в живота ми в момента?“. Напишете въпросите си и отделете време, за да обмислите внимателно отговорите.
• Правете неща, които винаги сте искали да правите: Много хора, които са преживели рака се опитват да намерят смисъла на живота чрез пътуване, запознаване с нови хора, създаване на нови приятели. Също така, нови хобита като йога, музика, медитация и рисуване могат да ви дадат удовлетворение. Помислете какво винаги сте искали да направите и вижте дали бихте могли да го направите сега!
• Потърсете духовна подкрепа: Много хора, които са преживели рака, дори и тези, които не са смятали себе си за религиозни, търсят подкрепа и напътствия във вярата и духовността.
• Дискусии: „На живо“ и чрез блогове: Публикуването на опит и споделянето на чувства и емоции с хора, които имат подобен опит, кара много хора преживели диагнозата рак да се чувстват по-силнии удовлетворени.
2. Промени в отношенията със семейство и приятели
Ракът носи много емоционални, психологически и физически промени в живота ви и може да повлияе на отношенията ви с партньора, децата ви, както и с приятелите ви. Може да се изненадате, че осъзнавате едва след като основното лечение приключи, че вече не сте удобно сгушени в социалната си среда. Приятелите или семейството може да са станали по-резервирани, понякога дори поради страхове: за собственото си здраве или не са сигурни как да говорят с вас за болестта си и да не искат да ви разстроят.
Родителство и семеен живот
Животът с рака и извън него и необходимостта да се справите с предизвикателствата на тази ситуация може да повлияе дълбоко на начина ви на живот / философия на живота и може да постави под въпрос много предишни цели и постижения в живота ви. Това може да се отрази особено на начина, по който да организирате семейния си живот и на времето, което посвещавате на семейството си.
За тези, които имат деца, има допълнителни проблеми.
Трудностите свързани със заболяването и лечението може да доминират живота ви месеци и години наред и това да ви кара да се чувствате виновни, че не можете да отделяте необходимото внимание на децата си и да се грижите пълноценно за тях. Това може да повлияе на вярата ви, че се справяте добре като родители и да влоши отношенията с децата ви.
Как може да се справите с тези предизвикателства?
Опитайте да бъдете открити и да говорите откровено с децата си. Не се старайте да бъдете перфектните родители.
След като сте преминали през лечението на рака, вероятно ще искате да прекарвате повече време с децата и семейството си. Съветваме ви да не ги претоварвате и да не ги обсебвате. Отпуснете се. Това ще ви помогне да се радвате на времето, което прекарвате с близките си.
Приятели
Приятелите са също много важна част от нашия социален живот. По време на диагностицирането и лечението на рака и докато преминете през всичко, може да се окаже, че приятелството ви може да се е променило. Възможно е някои приятели да ви разочароват, защото не сте получили очакваната подкрепа от тях.
Опитайте се да дадете на тях и себе си втори шанс, опитайте се да обсъдите открито чувствата си: „истинският“ приятел ще бъде отворен за дискусия и може да поставите основата на ново, още по-близко приятелство. Периодът след лечението също би могъл да даде възможност да срещнете нови хора и да създадете нови приятелства.
3. Вашият сексуален живот след рака
Отрицателното въздействие на рака върху сексуалния живот и привлекателността често се подценява през периода на лечение. Много хора преживяват загубата на сексуалната си функция или сексуалното си желание поради самата болест, или заради страничните ефекти от лечението (напр. болка, преждевременна менопауза, гадене) или просто поради промени във физическото състояние, например умора. Някои лечения, дори тези, които не са насочени към тазовата област, могат да повлияят на сексуалната функция. Освен това, други физически промени - които не са пряко свързани със сексуалната функция - също могат да повлияят на вашата сексуалност и начина, по който се чувствате и възприемате. Например загубата на тестис или гърда, извършване на гинекологична операция, трахеостомия, загуба на коса или белег след операция може сериозно да повлияе на самочувствието ви.
Физическите упражнения и психологическата подкрепа могат едновременно да ви помогнат да възвърнете самочувствието си и да се почувствате желани отново.
В някои случаи пациентите могат да се чувстват неудобно да обсъждат сексуалните си притеснения с партньорите си или дори с лекарите си. Те могат да се почувстват неудобно да повдигнат темата или да смятат, че в сравнение с рака тези въпроси не са важни. Сексуалността обаче е централен аспект на човешкия живот и е важна част от това кой сте.
Посъветвайте се с вашия лекар или медицинска сестра, които да ви подкрепят при справяне със сексуалните проблеми. Той или тя може да ви предостави пряка помощ и / или да ви насочи към специалист (психолог, уролог, гинеколог, сексолог и др.).
4. Репродуктивни способности след лечението
Повечето хора казват, че ракът не е променил отношението им към това да имат деца. Въпреки това, да решите да имате деца след рак, винаги е голямо предизвикателство. Освен това има редица фактори, които могат да повлияят на репродуктивните ви способности.
По принцип бременността след проведено лечение на рак, не се смята за рискова, нито за майката, нито за детето, нито пък увеличава риска от рецидив на заболяването.
Ако решите да имате деца, обсъдете това с лекуващия си лекар, който да ви обясни колко време трябва да е минало след приключване на лечението, дали специфични процедури и хирургични интервенции имат отношение към възможностите за забременяване.
Ако вече не сте в състояние да заченете по естествен път, но все пак желаете да имате деца, не забравяйте, че има алтернативи. Те могат да включват техники за асистирана репродукция. Говоренето за това може да бъде предизвикателство и е важно да получите информация и съвет от вашия лекар, който може да препоръча специализирана подкрепа и услуги, подходящи за вашата ситуация, като например:
• Асистирана репродукция
• Раждане на дете от сурогатна майка
• Донорски яйцеклетки и донорска сперма (за жени с нисък резерв на яйчниците и за мъже, които не са съхранявали спермата преди да започнат токсично лечение).
• Осиновяване.
5. Връщане към работа, намиране на нови хобита и интереси
Връщане на работа
Връщането на работа със сигурност е различно за всеки индивид, но редица предизвикателства, проблеми и предимства се споделят от много пациенти.
Връщането на работа е приоритет за много от пациентите преживели рака. Основният интерес вероятно е да си осигурят доходи за семейството, но от психосоциална гледна точка работата може да предостави възможност да се възстановят връзките с колеги и приятели и да се създадат нови такива. Връщането към нормална активност може да се свързва със страх, че няма да се справите с работните си задължения, както преди заболяването, но с времето много от вас ще установят, че макар и трудно ще успеят да се върнат на работа и да са пълноценни. Търсенето на ново занимание може да бъде интересен вариант за някои, необходимост за други.
Окончателните ви решения относно работата трябва да бъдат взети след като вземете предвид финансовите ви ресурси, здравното ви осигуряване, естеството на вашата работа и естеството на лечението и възстановяването ви.
Ако сте спрели да работите поради терапията си, първата стъпка е да обсъдите с Вашия лекар дали сте готови да се върнете на работа. Вашият лекар ще трябва да знае как се чувствате. Ще трябва да опишете работата, която искате да възобновите. Няколко важни фактора ще ви помогнат да определите кога е подходящо да възобновите работата си:
• Очакват ли се рецидиви на заболяването?
• Има ли странични ефекти от лечението или последици от заболяването, които биха могли да повлияят на ефективността и способността ви да се върнете към работата си?
• Какво е вашето физическо състояние?
Ясно е, че физически взискателната работа ще бъде трудна за подновяване, ако се чувствате слаби и уморени. В този случай може да се нуждаете от по-дълго време за възстановяване и / или специфична рехабилитация.
Следващата стъпка е да обсъдите с работодателя ви възможностите за връщане на работа, вкл. ако се налага и да преминете през период на адаптация.
Възможно е работодателят ви да адаптира работното ви място според вашите специфични нужди, ако се налага.
Не всички държави от ЕС имат установени законови рамки за реинтеграция на оцелелите от рак на работното място. Въпреки това, все повече и повече страни разработват специфично законодателство, за да подкрепят и защитят завръщането на оцелелите от рак.
Например, в Италия законът позволява на пациентите, работещи в публичния и частния сектор, да преминат от пълен работен ден на непълно работно време, докато са на лечение, и да се върнат на пълен работен ден според техните нужди и възможности.
Всички правителства на ЕС бяха помолени да прилагат подобни мерки в рамките на инициативата на ЕС за контрол на рака www.cancercontrol.eu
Изцяло ваше решение е кога и как да кажете на колегите си за заболяването си, ако решите да говорите за това изобщо. Това е много чувствителна материя и само вие трябва да решите как да постъпите. Трябва също така да помислите, че разговорът с колегите и споделянето на притесненията ви относно възможните ограничения и вашите планове за работа с тях може да помогне на колегите да разберат състоянието ви.
Как да се справим с дискриминацията?
Някои примери за потенциално дискриминационно поведение са:
• Изолация от други колеги или от колеги, които са били близо до вас.
• Неочаквано подценяване на вашата работоспособност и ефективност на работата ви.
• Задържане на повишение в работата без обяснение.
• Липса на разбиране и / или гъвкавост по отношение на вашите молби за отсъствие за медицински прегледи.
• Изявления от ръководството или от колеги, че производителността и резултатите ви са под фирмените стандарти или че вашите отсъствия могат да навредят финансово на компанията.
Освен законите и подзаконовите нормативни актове, на които можете да се позовете, можете също така проактивно и директно да намалите риска от дискриминационно поведение като:
• Се стараете да бъдете мотивирани и да изразявате открито, че възнамерявате да достигнете нормалните си стандарти за работа.
• Подобрявате работните си умения.
• Разяснете на вашия ръководител какви са възможностите и ограниченията преди да се върнете на работа.
• Помолете Вашия лекар да Ви предостави документ, в който състоянието ви да бъде описано подробно, а така също и всички възможни ограничения, които изпитвате.
Ако решите да започнете нова работа се постарайте да намерите такава, която да съотвества на вашето състояние, а работното време да е такова, че да ви дава възможност да посещавате редовно медицинските прегледи.
Намиране на нови хобита и интереси
Да не забравяме: в живота има не само работа, но и свободно време!
Може би сте били сърфист, планинар или моделиер в свободното си време, преди да се разболеете, а може би не сте в състояние да се радвате на хобито си поради вашето физическо състояние и последици от лечението. Може би сега е моментът да правите неща, които винаги сте искали да правите в свободното си време!
Важно е да намерите интереси и хобита, които могат да ви доставят удоволствие и да повишат чувството ви за удовлетвореност. Намирането на нови хобита като спортни занимания, танци, рисуване, пътуване, може да ви помогне да подобрите физическото и психическото си здраве
