Странични ефекти от химиотерапията

Има ли странични ефекти и усложнения?
Да, но те зависят от типа на химиотерапията. Страничните ефекти са вторични ефекти от лечението и могат да се проявят веднага или по-късно. Тези, които се проявяват веднага, могат да се проявят по време или веднага след химиотерапия. Късните странични ефекти се появяват след като лечението е започнало и могат да продължат и след окончателното му приключване.
Химиотерепевтичните лекарства увреждат бързо растящите клетки. Унищожават раковите клетки, но могат да навредят и на здравите. Именно увредата на здравите клетки предизвиква страничните ефекти. Всички реагират различно на химиотерапия. Някои хора могат да нямат странични реакции. Страничните ефекти, които могат да се получат в съответствие с предписаната терапевтична схема, ще бъдат предварително обсъдени. Предлага се помощ за справяне с всякакви странични ефекти, затова информирайте лекаря, ако се чувствате различно от нормалното. Повечето странични ефекти от химиотерапията са временни и ще изчезнат, след като завърши лечението.

Някои странични ефекти трябва да бъдат лекувани бързо, затова е важно да не чакате до следващата сутрин или след уикенда. Ако не сте сигурни дали сипмтомите имат нужда от спешно лечение, се свържете с болницата или с личния си лекар за съвет.
Трябва да се свържете с личния лекар веднага ако проявите някой от следните симптоми:
1. Температура над 38°C
2. Втрисане
3. Грипни симптоми
Тези три симптома са за инфекция.
5. Кървене на венци, нос или друго необичайно кървене (ако кървенете не е спряло след 10 минути под натиск)
6. Язви в устата, които не позволяват прием на храна и течности
7. Повръщане ( което продължава, въпреки лекарства против повръщане)
8. Диария (повече от 6 пъти на денонощие)
9. Тежък пристъпен задух
Важно е да информирате лекаря, ако са се появили някакви странични реакции след последното посещение. Лекаря може да помогне, като предпише лекарства, които могат да редуцират или да спрат страничните ефекти за в бъдеще.

Кръв:
Кръвните клетки се произвеждат в костния мозък, в гъбестата тъкан, която се намира в кухите кости на бедра, крака и ръце. Костния мозък продуцира червени, бели кръвни клетки и тромбоцити.
Химиотерапията временно редуцира скоростта, с която кръвните клетки се продуцират в костния мозък. Кръвни изследвания се правят в началото на терапията и преди всеки курс на лечение, за да е сигурно, че кръвната картина е добра преди химиотерапията. Лекарят може да изиска и кръвна картина между процедурите. Основните ефекти на химиотерапията върху кръвните клетки са :
1.инфекция
2.анемия
3.кръвонасядане или кървене

Инфекция
Има много типове бели кръвни клетки, които участват в бялата кръвна картина. Основната им функция е да помагат на тялото да се бори с инфекции. При ниски стойности на белите кръвни клетки (обикновено 7-14 дена след химиотерапията), може да нарасне вероятността от инфекция и да отнеме по-дълго време за възстановяване. Като цяло, инфекциите се причиняват от бактерии, затова е необходимо временно избягване на тълпи и много хора. Съветът е да се избягва среща с хора със сериозни инфекции, например варицела.
Важно е поддържането на добра лична хигиена. Това включва ежедневно вземане на душ, пране на дрехи и смяна на завивки. Ръцете трябва да се мият добре преди ядене и след използване на тоалетна.
Информирайте лекаря, ако се появи обрив или диария. Често и двете са симптоми за инфекция.
Лекарят може да предпише антибиотици или да направи инжекции с растежни фактори. Растежните фактори са протеини, стимулиращи репродукцията на кръвните клетки.
Симптомите на инфекция могат да бъдат още висока температура, втрисане, грипни симптоми, дразнене на гърлото. При неразположение е небходима консултация с личен лекар или с лекаря, който води лечението.
При някои химиотерепевтични режими, може да получите съвет за избягване на определени храни.

Анемия
Червените кръвни клетки съдържат протеин, наречен хемоглобин. Те разнасят кислород в тялото. Ако хемоглобинът е нисък , може да има анемия, чувство на умора или бледост. Анемията може да доведе до задъхване при дейности, натоварващи повече от обичайното, като изкачване на стълби или вършейки къщна работа.
Ако по време на лечението се появи задъхване или умора, лекарят трябва да бъде информиран. Консумирането на храни богати на желязо (например черен дроб, червено месо, риба, яйца, зелени зеленчуци), може да помогне на хемоглобина да остане в норма.
Ако хемоглобинът е много нисък, може да се наложи кръвопреливане. Друг начин за лекуване на анемия е да се стимулира тялото да произвежда повече кръвни клетки. Може да се приложи еритропоетин, който е натурален растежен фактор, продуциран от бъбреците. Той стимулира костния мозък да произвежда червени кръвни клетки.

Кръвонасядане или кървене
Тромбоцитите помагат на кръвта да се съсирва и предотвратяват кръвонасядане или кървене. Повечето видове химиотерапия обикновено не влияят значително върху тромбоцитите. Въпреки това, при някои лечения, е възможно да се наблюдава по- лесно получаване на синини, склонност към кървене от носа или венците. Рядко може да се наблюдават червено- лилави точки по кожата. Всички тези симптоми вероятно са знак за ниски тромбоцитни стойности и трябва спешно да се свържете с лекуващия лекар.
Не трябва да се употребяват лекарства, които влияят на тромбоцитите (например аспирин). Необходима е консултация с лекар кои лекарства трябва да се избягват. Съветваме да се използва мека четка за зъби и електрически бръснач за предотвратяване на наранявания на венците и кожата. Внимавайте от порязване при ползване на нож, носете дебели ръкавици при работа в градината.
Може да се наложи преливане на тромбоцити (което е като преливане на кръв, но всички бели и червени кръвни клетки са премахнати). Тромбоцитна картина може да бъде коригирана, като се даде по-дълъг период за почивка между вливанията или като се регулират дозите на лекарствата.

Храносмилателна система
Някои химиотерепевтични лекарства могат да повлияят лигавицата на храносмилателната система и да доведе до следните проблеми:
1. Възпаление на устата
2. Промяна във вкуса
3. Гадене и повръщане
4. Промяна в апетита
5. Диярия или запек

Възпаление на устата
По време на химиотерапия лигавицата на устата може да се възпали и има вероятност за инфекция. Това обикновено се случва около 7-10 дена след химиотерапия. Важно е устата да се поддържа чиста. Следните предложения могат да са от полза:
1. Пиене на много течности за подържане на устата влажна и свежа
2. Редовно жабуркане
3. Редовно почистване на зъбите с флуридна паста и мека четка за зъби.
4.Почистване на протезите след ядене и за през нощта
5.Поддръжка на устните хидратирани чрез балсам за устни
При възпаление на устата е необходима консултация с лекар или сестра. Може да се наложи предписване на таблетки, които да предотвратят това за в бъдеще.
По време на химиотерапия рискът от инфекция и кървене е по- голям. Необходима е консултация с лекар, ако е необходимо зъболечение.Може да се наложи изследване на кръвна картина преди това.
Стоматолозите препоръчват по време на химиотерапията да се правят профилактични прегледи на всеки два месеца. Под въздействие на лекарствата от лечението, зъбният емайл може да се наруши и малките кариеси да се превърнат в болезнени пулпити.

Вкусови и обонятелни промени
Някои хора претърпяват вкусови и обонятелни промени. Може усещането за храна да се промени към по-солено, кисело или рязко. Това е само временно. Нормалният вкус и нормалното обоняние обикновено се завръщат 2 -3 месеца след приключване на лечението. Ако по време на инфузия се появи лош вкус в устата, може да е симптом за засилен вкус за сладко.

Гадене и повръщане
Гаденето и повръщането са странични ефекти от лечението. Има много лекарства, които могат да помогнат за справяне с проблема. Те са под формата на таблетки, инжекции или супозитории (свещички). Прилагат се инжекции против повръщане преди химиотерапията и се предписват таблетки за вкъщи. Препоръчително е да се вземат редовно, по предписание, дори и да няма гадене. Някои лекарства против повръщане действат по-добре за предотвратяване, отколкото за спиране на повръщането.Има твърдения, че взимането на джинджифил помага. При гадене и повръщане, въпреки лекарствата, е необходимо да бъде информиран лекарят.

Промени в апетита
При промени във вкуса или загуба на апетит е препоръчително приемането на повече течности, около 10 чаши дневно.
Препоръчително е да се пият чисти, студени течности (вода и меки напитки), бавно със сламка. Газирани напитки като сода са доста освежаващи, както и лимонът и билковите чайове. Да се избягва кафе, защото има силен вкус и може да засили жаждата.
Препоръчва се по- често хранене в по- малки количества. Храненето трябва да бъде бавно и храната да се дъвче добре. След ядене да се релаксира в седнала позиция, вместо в легнала. В деня на лечението се препоръчва по- лека храна. За правилното хранене и храните, които са важни за Вас, е добре да се обърнете към лекаря за съвет

Диария или запек
Диария или запек могат да се проявят само при някои лекарства. Най-често се потискат чрез лекарства или промяна в диетата. Необходимо е лекарят или сестрата да бъдат информирани при наличие на такива проблеми.

Кожна токсичност
Лекарствената терапия е решаващ, ключов компонент в борбата с рака. С увеличаване броя на възможностите и продължителността на леченията, се увеличава и риска от нежелани лекарствени реакции,съпътстващи терапията. Една голяма част от тях са свързани с кожната токсичност.
Кожната токсичност оказва огромно влияние върху качеството на живот във физически, психо-емоционален и социален план. Пациентите могат да развият тревожност, напрежение и депресия и да прекратят социалните си връзки и ангажименти. Кожната токсичност може да доведе до редукция на дозата на лекарството или до прекратяване на лечението, като по този начин проваля максималната терапевтична полза.
Видове кожна токсичност:
Папуло-постолозен (акнеиформен) обрив
Ксерозис
Фисури
Хиперпигментация
Телеангиектазия
Дерматит
Некроза
Сърбеж
Акрал еритема/ Синдром ръка- крак
Промени в окосмяването
Загуба на коса (Алопеция)
Повишен растеж на космите
Промени в ноктите- Паронихия
Промени в лигавиците
Уста (мукозит)
Очни (конюктивит)
Носни (сухота)
Генитални (вулвовагинит или баланит)
Проявата на кожна токсичност често се свързва с по-добър терапевтичен резултат. Тя отшумява по време на лечението и изчезва след приключване на терапията. Свържете се със своя лекар или медицинска сестра още при първите симптоми на кожни реакции, ако те се влошат или имате някакви въпроси. Степента на кожна токсичност може да варира от 1 до 4.
Степен 1- лека
Степен 2- умерена
Степен 3- тежка
Степен 4- животозастрашаваща
Ползите от профилактиката и ефективното овладяване на кожната токсичност включват:
o Ограничаване появата на тежки симптоми
o Подобряване поносимостта на пациента към терапията
o Подобряване качеството на живот
o Оптимизиране на клиничните ползи от лечението чрез намаляване нуждата от редукция на дозата или преждевременно прекратяване на лечението
Препоръчва се прилагане на ефективна профилактика, с цел намаляване честотата и сериозността на кожната токсичност . Прилагане на реактивно лечение при поява на първи симптоми. Доказано е, че профилактиката на кожната токсичност се понася добре. Случаите на кожна токсичност със степен ≥2, профилактирана 6 седмици, се намалява с над 50%. Не е установена разлика в ефективността на лечението при профилактирани и не профилактирани пациенти.
Кожни промени: Акнеиформен обрив (папуло-постолозен обрив)

На снимката лек, среден, тежък

    

Папуло-постолозният обрив се характеризира с фоликуларни, папулозни и гнойни обриви по кожата с висока плътност на мастните жлези по лицето, скалпа, горната част на гърдите и гърба.
Понякога той обхваща и долната част на гърба, корема, глутеалната област, ръцете и краката, но дланите на ръцете и стъпалата на краката остават незасегнати.

Симптомите включват сърбеж, зачервяване, чувствителност, сухота, усещане за парене, оточност и дори болка по кожата и скалпа. Образува се обрив ,подобен на шарка/ акне. Най-често появата му е до няколко седмици след началото на лечението.
Обривът е обратим, обикновено избледнява в процеса на лечение и изчезва напълно след прекратяване на терапията.

Важно е да се знае, че този тип обрив прилича на акне, но е коренно различен и не бива да се третира като акне. Този тип обрив не съдържа бактерии. При приложение на препарати за лечение на акне, акнеиформения обрив може да се задълбочи и симптомите да се засилят. Не трябва да се бъркат акнеформен и акнеИформен обрив- те са различни по етиология и начин на профилактика и лечение.

Хората, приемащи EGFR (епидермален растежен фактор) инхибиращи терапии, получават акнеиформен обрив в 90% от случаите. EGFR се експресира и от нормалните епителни клетки, където играе важна роля в клетъчния растеж, диференциация и делене. Нормалната EGFR функция е от особено значение в епидермиса, космените фоликули и тъканите около ноктите (областта около ноктите). Поради съществената роля на EGFR в сигналните механизми на епидермалната физиология, връзката на кожната токсичност с терапевтичното потискане на EGFR не представлява неочакван феномен. EGFR потискането нарушава целостта на епидермиса, което води до:

Натрупване на клетки на имунния отговор като неутрофили и лимфоцити

Спиране на растежа, преждевременно диференциране и апоптоза на базални кератиноцити

Изтъняване на епидермиса

Увеличена податливост на инфекции

Основни препоръки за контрол на акнеиформения обрив и грижа за кожата:

Овлажнявайте кожата със силно хидратиращи кремове, особено след миене и къпане.

Прилагайте хидратант и слънцезащитен крем на лицето, ръцете, стъпалата, врата, гърдите, гърба всяка сутрин и топикален стероиден крем (с концентрация не повече от 1% hydrocortisone) на същите места всяка вечер по време на лечението, ако е необходимо.

Ограничете излагането на слънце.

Използвайте хладка вода (32–35°C) и меки сапуни, олио за баня, когато почиствате кожата.

Използвайте висок фактор слънцезащитен крем при излагане на слънце.

Не използвайте след бръснене афтършейфи, съдържащи алкохол.

Носете широки дрехи от меки материи (памук). Избягвайте груби и синтетични материи, дразнещи кожата (вълна, ликра)

Не прилагайте мазни кремове на лицето и шията по време на острата фаза на папуло-постолозните (акнеиформени) обриви , тъй като те могат да запушат порите и да влошат състоянието.

Защитата на кожата е важна, защото предпазва от задълбочаване на токсичността и опасността от бактериални инфекции.

Профилактика

Лечение

Хидратант за кожа и слънцезащитен крем (SPF >15 UVA и UVB) на лицето, ръцете, стъпалата, врата, гърба и гърдите, да се прилага всяка сутрин по време на лечението Минимално излагане на слънце Носене на слънчеви очила и шапка Топикален стероид – крем (с концентрация не повече от 1% hydrocortisone) на лицето, ръцете, стъпалата, врата, гърба и гърдите, да се прилага всяка вечер по време на лечението Перорални антибиотици (примерно doxycycline)- при предписание от лекар

Хидратантни кремове, съдържащи Витамин К Локални кортикостероиди (унгвент, крем, гел, лосион, шампоан)- Triamcinolone, Fluocinonide Кортикостероиди през устата два пъти дневно (prednisone, dexamethasone, methylprednisolone) Антибиотично лечение 4 седмици от групата на тетрациклините Редукция на дозата или прекратяване на лечението за няколко седмици

Лечението на кожната токсичност трябва да е съобразено със сериозността на състоянието.
Пациентите, които имат тежки дерматологични реакции и токсичност на меките тъкани, при които състоянието се влошава, докато се лекуват , трябва да бъдат следени за появата на възпалителни или инфекциозни усложнения (включително целулит и некротизиращ фасциит) и при нужда да се започне незабавно подходящо лечение.

Лекарства които могат да причинят акнеиформен обрив:

Cetuximab (Erbitux)	Pertuzimab (Perjeta)
Erlotinib (Tarceva)	Sorafenib (Nexavar)
Evorolimus (Afinitor)	Vemurafenib (Zelboraf)
Gefitinib (Iressa)	Nilotinib (Tasigna)
Lapatinib (Tykerb)	Imatinib (Gleevec)
Panitumumab (Vectibix)	Carbo/ Cisplatin
Temsirolimus (Torisel)	Doxorubicin
Vandetanib (Caprelsa)	Fluorouracil

Кожни промени: Ксероза

Ксерозата представлява суха, люспеста, сърбяща кожа, най-вече на крайниците и областите, засегнати от папуло-постолозния обрив. Ксерозата може да прерастне в хронична астеатозна екзема (ксеротичен дерматит)

Степен 1, Степен 2 и Степен 3

Съветите за справяне са като при акнеиформения обрив.
Лекарства, които могат да причинят ксероза:

Bevacizumab	Cetuximab
Erlotinib	Fluorouracil
Gefitinib	Panitumumab
Sorafenib	Sunitinib
Thalidomide	Tretinoin

Съвети за профилактика:
• Използвайте хладка вода- нито много студена, нито много топла.
• Сапуните и душ -геловете да нямат алкохол и парфюмни съставки.
• Козметиката да не съдържа алкохол, парабени и парфюми.
• Не се излагайте на слънце- ползвайте слънцезащитни средства.
Лечение:
• Хидратиращи кремове
• Може да се включат унгвенти, съдържащи амониев лактат 12% и салицилова киселина 6%
• Може да се наложи прием на антибиотици.

• Кожни промени: Фисури
Фисурите са дълбоки цепнатини в кожата, които се образуват в следствие на силна ксероза на местата, където епидермисът е дебел- върховете на пръстите или петите, дланите на ръцете и ходилата на краката, кокалчетата на пръстите и гънките на ноктите. Често пъти са усложнение на ксерозата. Фисурите могат да бъдат много болезнени и са свързани с риск от инфекции.

Профилактика и лечение:
• Кремове, съдържащи цинков оксид.
• Кремове, унгвенти, богати на Витамин В6.
• Разтвор от пропилен гликол 50% и салицилова киселина унгвент 10%.
• На болезнените места, може да се използват стероидни противовъзпалителни средства и кортикостероиди.
• Може да се наложи антибиотично лечение- локално и през устата

• Кожни промени: Хиперпигментация
Хиперпигментация се появява в резултат на прекомерно отлагане на меланин, водещо до потъмняване на кожата и се отежнява от излагане на слънце. Хиперпигментацията може да се появи след овладяване на папуло-постолозен обрив.

                                                        

Характерен обрив се получава от препарата Bleomycin. Представлява кафяви ивици/ черти с дължина около 10 см, кръстосващи се една с друга.
Лекарства предизвикващи хиперпигментация:

Fluorouracil	Daunorubicin
Vinorelbin	Bleomycine

   

Обикновено пигментацията изсветлява няколко месеца след края на лечението.
Профилактика и лечение:
• Антихистамини-локално и перорално
• Избелващи кремове и унгвенти (Hydroquinone)- намаляват производството на меланин
• Кожни промени: Талангиектазия
Телеангиектазията е локална дилатация на малки кръвоносни съдове, водеща до червено оцветяване на кожата или лигавиците. Може да се развие заедно с папуло-постолозния обрив или по време на последващи възпалителни кризи. Разпръсната телеангиектазия може да се появи по лицето и зад ушите, на гърдите, гърба и крайниците, обикновено на местата, където има обрив.

Често пъти се съпътства с възпаление на капилярните стени, в резултат на което се променя лумена (отвора) на капиляра и кръвотока през него. Това може да доведе до исхемия или некроза. Често пъти се съпътства с възпаление на капилярните стени, в резултат на което се променя лумена (отвора) на капиляра и кръвотока през него. Това може да доведе до исхемия или некроза.

Лекарства, които могат да причинят телеангиектазия:

Bleomycine	Gemcitabine
Cisplatin	Rituximab

Профилактика и лечение:
• Избягва се много висока или много ниска температура.
• Дрехите трябва да бъдат широки и от меки материи.
• По лекарско предписание могат да се приемат Бета- блокери, АСЕ- инхибитори и кортикостероиди

• Кожна токсичност: Синдром ръка- крак

    

Някои лекарства могат да преминават в малки количества към капилярите на дланите на ръцете и долната част на ходилата. Предполага се, че потните жлези спомагат за този процес- по дланите и ходилата има голям брой потни жлези. Доказано е, че клетките на кожата на дланите се делят по- бързо от тези по тялото, а от тук са и по- чувствителни към лекарствените вещества.
Топлината и триенето (при ходене, работа с ръцете) спомага този процес, като увеличава пропускливостта на лекарствата в малките кръвоносни съдове. Навлизането на лекарството в капилярите води до зачервяване, повишена чувствителност и лющене на кожата на дланите и ходилата. Първото усещане е за скованост и изтръпналост. Няколко дни по- късно се появява зачервяването, което на външен вид наподобява слънчево изгаряне. Засегнатите области стават сухи и люспести. При задълбочаване може да пречи на ежедневните активности.

Често пъти Ръка-крак синдромът може да е съпроводен с хиперпигментация и онихолиза на ноктите. Това повлиява негативно качеството на живот. Важно е от самото начало на лечението да се вземат превантивни мерки, за да се избегнат максимално усложненията. Според степента на усложнения, състоянието градира от степен 1 до степен 4.
Степен 1: Няма съществени симптоми, само леко изтръпване и леко зачервяване.
Степен 2: Изтръпване, скованост без болка, сериозно зачервяване с или без оток.
Степен 3: Изтръпване с болка, сериозно зачервяване с или без оток.
Степен 4: Болка и нарушени функции в ежедневните активности, десквамация (лющене) на кожата на дланите и ходилата, образуване на мехури и язви.
Информирайте веднага лекуващия екип, ако забележите някой от изброените симптоми, особено ако сте на таблетна форма в домашни условия.

Профилактика и лечение:
Профилактиката със сигурност би помогнала да се избегнат или намалят усложненията на тази странична реакция. За целта от самото начало на лечението трябва да промените някои от ежедневните си активности, които да намалят излагането на топло и триенето на дланите и ходилата.
• Избягвайте миенето на дланите и ходилата с гореща вода- ползвайте хладка.
• Избягвайте топли минерални води, парна баня, сауна.
• Избягвайте миенето на съдове- помолете някой друг да върши това вместо Вас.
• Избягвайте контакт с агресивни домакински/ градински препарати.
• Не използвайте домакински ръкавици, тъй като гумата запарява.
• Избягвайте дългото ходене пеша, скачане, аеробика и други упражнения, натоварващи ходилата или дланите.
• Носете по- широки обувки и дрехи.
• Носете памучни ръкавици, които не запарват.
• Не ходете боси, за да се предпазите от инфекции и да омекотите триенето.
• Помолете някой друг да върши дейностите в дома или градината, свързани с дългото държане на твърди повърхности (предизвикват увеличено триене). Дори рязането с нож не е препоръчително!
• Използвайте меки памучни чорапи.
• Вдигайте краката си на високо- възглавничка. Може да облекчи симптомите в ходилата.
• Студеното може да доведе до облекчаване на болката. Може да поставите дланите и ходилата за 15-20 мин. върху пликчета с лед.
• Поддържайте хидратирани дланите и ходилата от началото на самото лечение. Козметиката трябва да е подбрана внимателно- да е без съдържание на парабени, алкохол, глицерин и парфюми. Добре е да съдържа витамин В6.
• Приемайте витамин В6 и през устата (от 50 до 150мг дневно)- попитайте лекаря си.
• Не се излагайте на слънце и използвайте слънцезащитни средства (дълъг ръкав, дълъг панталон) с фактор над 30 SPF.
• При поява на мехури не ги пукайте, за да не предизвикате инфекция.
• Ако се наложи, лекарят може да Ви изпише кортикостероид.
• При първите симптоми веднага информирайте лекаря си. Не чакайте състоянието да се влоши.

Лекарства, които могат да доведат до Ръка- крак синдром

Aldesleukin	Daunorubicin	Etoposide	Melphalan
Amifostine	Daunorubicin, Liposomal	5-Fluorouracil (5-FU)	6-Mercaptopurine
Bleomycin	Docetaxel	Hydroxyurea (Hydrea)	Methotrexate
Capecitabine (Xeloda)	Doxorubicin (Adriamycin)	Idarubicin	Mitomycin
Cisplatin	Doxorubicin, Liposomal (Doxil)	Lapatinib	Oxaliplatin
Cyclophosphamide	Epirubicin	Tegafur	Paclitaxel
Cytarabine (Ara-C)	Erlotinib	Lomustine	Vinblastin
Regorafenib	Sorafenib (Nexavar)	Sunitinib (Sutent)	Vincristine

Промени в окосмяването: трихомегалия
Трихомегалията (дълги, къдрави, твърди мигли) може да доведе до дразнене на очите, конюнктивит или блефарит. Веждите също могат да станат по-дебели и твърди.

Добре е да се контролира с козметични средства- подстригване и да се използват капки за очи при нужда.
• Промени в окосмяването: хипертрихоза
Хипертрихозата (допълнителен растеж на коса) може да се развие по лицето, устните и води до хирзутизъм при жените.

Лечението на хипертрихоза включва основно козметични процедури (подстригване, избелване) и различни форми на епилация – бръснене, скубане, химическа епилация, лазерна епилация, електролиза и термолиза. След края на лечението окосмяването постепенно се нормализира.

Промени в окосмяването: алопеция
Алопецията е загуба на коса и има много различни форми. След края на лечението косата израства отново, тъй като космените фоликули са все още живи. Това е най- честата странична реакция при химиотрапия.

Повечето лекарства причиняват загуба на коса, но най- често това са:

Таксани:	Антрациклини:
-Docetaxel	-Doxorubicin
-Paclitaxel	-Idarubicin
	-Epirubicin
	-Mitoxantrone

Няма доказателства за средства, които предпазват от загуба на коса по време на химиотерапия. Правят се изследвания за охлаждане на скалпа до 24°С по време на терапията, което намалява количеството химиотерапевтичен агент, достигащ до фоликулите на косъма. До сега няма категорични резултати. Използвайте перука- след края на терапията косата ще израстне отново.
• Промени в ноктите:
Общи съвети:
• Поддържайте ноктите чисти и добре изрязани.
• Избягвайте честото правене на маникюр.
• Носете ръкавици по време на чистене.
• Прилагайте овлажняващ крем на ръцете и краката.
• Носете чехли или пантофи вкъщи.
• Избягвайте носенето на тесни обувки.

Паронихия
Възпаление на сгъвката на ноктите, свързано с кървене. Може да засегне както пръстите на ръцете, така и на краката. Паронихията може да бъде много болезнена и ограничаваща движенията, водеща до нарушаване на ежедневните активности. Въпреки че се явява отделен процес, успоредно може да се развие вторична инфекция с Staphylococcus aureus

Тази токсичност се асоциира най- често при лечение с EGFR инхибитори. Проявява се обикновено 1-2 месеца след началото на лечението и може да прогресира от еритема до болезнено възпаление и оточност.

Онихолиза
Прогресивно нарушаване на нокътната повърхност (загрубяване или изтъняване), до отделяне на нокътната плочка от нокътното легло. Може да се появи силна локализирана болка, проблеми с ходенето (при засягане ноктите на краката) и трудност при захват (при засягане ноктите на ръцете). След края на лечението проблемите отшумяват до няколко седмици.

Лекарства причиняващи нокътни промени:

Capecitabine	Methotrexate
Cetuximab	Paclitaxel
Docetaxel	Panitumumab
Erlotinib	Doxorubicin
Fluorouracil	Idarubicin
Gefitinib	Epirubicin

Профилактика и лечение:
• Използване на хидратиращи кремове и специализиран балсам за нокти.
• Локални и перорални антибиотици.
• Сребърен нитрат- разтвор.
• Обезполяващи средства при нужда.

• Промени в лигавиците:
Сухота в устата, мукозит, язви в устната кухина или географски език

Възпалението на лигавицата в устната кухина се нарича мукозит. Често тази зона се засяга от лекарственото лечение на онкологични заболявания, тъй като клетките, изграждащи лигавицата, са бързо делящи се и бързо регенериращи. При около 80% от пациентите се наблюдава в даден етап от лечението. Първите симптоми са зачервяване, последвано от поява на афти до язвички.
Степен 1: Леко възпаление на устата
Степен 2: Възпаление на устата с леки болки
Степен 3: Възпаление, афти до язвички, силна болка
Лекарствата, които могат да предизвикат възпаление на устната лигавица са всички, които повлияват синтезата на ДНК. Това са Methotrexate, Cyclophosphamide, всички антрациклини.

Профилактика и лечение:
• Хигиена на устната кухина- изплакване с вода за уста, която не съдържаща алкохол и парабени, след всяко хранене.
• Ако имате зъбни протези, ги употребявайте само при хранене.
• Жабурене със разтвор на сода за хляб е препоръчително един път дневно.
• При необходимост използвайте медицински продукти- спрей, гел за уста, съдържащ високомолекулна хиалуронова киселина.
• Симптомите могат да се облекчат при смучене на ледени кубчета, бонбони, сладолед.
• Може да се наложи антибиотично или антимикотично лечение -локално или през устата.

• Промени в лигавиците: Сухота в очите

Може да се развие конюнктивит в следствие на сухота или от механично дразнене при трихомегални мигли
• Промени в лигавиците: Сухота в носа
Сухотата в носа може да доведе до дразнене, възпаление, сърбеж, подуване, кръвотечение от носа, затруднено дишане.

Използвайте овлажняващи средства, например физиологичен разтвор. Ако е необходимо ще Ви предпишат кортикостероид или антибиотик.
• Промени в лигавиците: Гениталиите обикновено са засегнати от сух вулвовагинит (особено при постменопаузални жени) или от баланит
Сухотата и дразненето в областта на външните женски полови органи (вагинална област) са причина за общ и функционален дискомфорт. Тези симптоми често настъпват след менопауза или при някои лечения на ракови заболявания.
За профилактика и лечение се използват интимни гелове, които имат успокояващо и овлажняващо действие, подходящи за продължителна употреба.
Разработването на иновативни ефективни лекарствени продукти и биологични терапии подобряват преживяемостта при пациентите с онкологични заболявания. С тях нараства и броя на страничните реакции. Дерматологичната токсичност е често срещана. Най-често с нея се асоциира ефективността на прилаганото лечение и терапевтичния план.
За да се запази качеството на живот на пациента, е важно да бъде информиран, да се приложи максимална профилактика на очакваната токсичност, да се осъществи добър контрол на симптомите и да се постигне нужния терапевтичен отговор.
Важно е да следвате указанията, дадени Ви от екипа, който Ви лекува. Изпълнявайте препоръките. Винаги информирайте лекаря или медицинската сестра, когато нещо Ви притеснява. Обсъждайте и не прибягвайте до самолечение- може да влошите симптомите и да си навредите. При кожната токсичност никога не използвайте продукти за борба с акне- те ще влошат сериозно симптоматиката. Започнете да изпълнявате описаните в книжката препоръки още от самото начало на лечението-така ще можете да си помогнете сами по пътя на Вашето лечение.

Коса
Загубата на коса (алопеция) е често срещан страничен ефект при химиотерапия. Не всички лекарства предизвикват алопеция, някои я карат да изтънее, други я правят чуплива.
Темата за загуба на косата е един от най-големите страхове за жените, подложени на химиотерапия. Психолозите съветват в момента, в който забележите, че косата започва да пада, да се подстрижете максимално късо. Това може да се направи и преди започване на лечението.
Загубата на коса може да се приема тежко, но тя се възстановява напълно след края на лечението. Понякога косата започва да се възстановява, дори и преди лечението да е свършило. Може да порасне отново с променен цвят и текстура.
Загубата на коса не винаги се проявява веднага. Обикновено започва да пада след няколко седмици химиотерапия. Може да се прояви при всички части на тялото, включително ръцете, лицето, краката, подмишниците и интимните места. Има вероятност да се загубят космите около очите или в носа. Това може да доведе до постоянно сълзене на очите и хрема.
Химиотерапията може да направи косата начупена и суха, затова трябва да се полага добра грижа за нея. Препоръчват се шампоани с неутрално PH и балсам. Косата трябва да се мие по-рядко (един път седмично). Да се използва дълъг гребен, за да се избегне скубане и отскубване на корени. Да се избягват силни химикали (бои за коса и къдрене), както и топлината от маши. Да се избягват до няколко месеца след химиотерапията.

Фертилитет
Някои лекарства могат да нанесат щети на яйчниците или тестисите, повишавайки риска от стерилност (неспособност да имате деца), а при жените - ранна менопауза. Ако това е важен проблем в конкретния случай, е необходима консултация с лекаря преди да се започне лечение.
Химиотерапията може да окаже влияние на половите органи или функциите им по много начини. Възможно е да се понижи желанието за сексуална активност или да има разлика. Загуба на полово влечение не се среща еднакво при мъжете и жените. Химиотерапията обаче не предизвиква импотентност или промяна в изявата. Най- често причината е стресът от заболяването.
Въпреки че сексуални нужди и желания са строго индивидуални, може тези съвети да са от полза:
1. Предварителна информация за лечението
2.Споделяне на страховете и чувствата с близки хора или професионален психолог
3.Свободната дискусия с лекаря или сестрата е препоръчителна.

За жените
Химиотерапията може да повлияе на способността да се зачене дете. Това може да е за определен период от време или завинаги, зависи от възрастта и вида на лечението.
Някои жени забелязват и промяна в менструалния цикъл. При наличие на цикъл е доста възможно да се наруши или да изчезне по време на лечението. Това е по-малко вероятно ако възрастта е между 20 и 30г. В групата над 40-те менструалните цикли могат и да не се възвърнат и ще започнат симптоми на менопауза.
Хормоналните промени е възможно да предизвикат горещи вълни и вагинална сухота. При проява на менопаузни симптоми е необходима консултация с лекар.
При проблеми с фертилитета е необходима консултация със специалисти какви са възможните опции. Не всички опции са подходящи за всички жени и може да зависи от това дали е възможно безопасно да се отложи лечението или не. Опциите включват замразяване на оплодени или неоплодени яйцеклетки или овариална тъкан:
1. Замразяване на ембриони – събиране и замразяване на ембриони за по-късна имплантация.
2. Замразяване на неоплодени яйцеклетки- процедура за жени, които в този момент нямат партньор и не желаят да използват донор на сперма.
3. Замразяване на овариална тъкан – която съдържа хиляди неозрели яйцеклетки, които могат да бъдат спасени и използвани, за да започне бременост в бъдеще.
4. Лекарства, които да защитят яйчниците. Има доказателства, че лекарства, които индуцират менопаузата, могат да защитят яйчниците по време на химиотерапия.
Бременност
Възможно е настъпване на бременност по време на лечението, но не е препоръчително. Някои лекарства могат да увредат нероденото дете. По време на лечение и една година след него сперматозоидите и яйцеклетките могат да не са оформени както трябва, ако изобщо се продуцират. Препоръчително е да се използват контрацептиви по време на лечението не само за да се предотврати бременност, но и за предпазване на патньора от химиотерапията. Контрацептивите могат да се спрат една година след като лечението е приключило. При бременност преди започване на лечението или забременяване по време на лечението, трябва задължително да се информира лекарят.

Кърмене
Може да има риск за увреда на детето при кърмене, тъй като лекарствата могат да се концентрират в млякото. Необходима е консултация с лекар.

За мъже
Някои лекарства могат да увредят тестисите и това може да засегне фертилитета. Въпреки че стерилността не се асоциира с много лекарства, химиотерапията може да редуцира бройката или подвижността на сперматозоидите. След лечение някои мъже остават безплодни, а други възстановяват сперматозоидите си. Ако стерилността има шанс да е постоянен страничен ефект, може да се внесе сперма в банка преди лечението.
Съветът е: по време на лечението и една година след него, да не се допуска бащинство, защото сперматозоидите може да не са правилно оформени. Трябва да се използват добри, ефективни контрацептиви.
По-рядко някои лекарства причиняват следните ефекти:

Алергични реакции
Понякога малък брой пациенти могат да преживеят опасна, животозастрашаваща реакция от лекарствата. Симптомите включват чувство на подуване на езика или гърлото, кашлица и липса на въздух. Ще бъдете наблюдавани внимателно и ако някои от тези симптоми се прояви, ще бъдете лекувани подходящо.

Симптоми на пикочния мехур
Някои лекарства могат да предизвикат обезцветяване на урината след химиотерапия. Урината може да придобие червен или розов цвят до 24 часа след всяка химиотерапия. При наличие на кръв в урината лекарят трябва да бъде информиран.
Рядко лекарствата могат да доведат до възпаление на пикочния мехур (цистит), тъй като те се отделят с урината. През първите 24 часа след химиотерапия, е необходимо да се поемат допълнително над половин литър течности.

Кръвни съсиреци
Някои видове ракови заболявания могат да повишат риска за кръвни съсиреци. Някои химиотерепевтични лекарства, също могат да повишат този риск. Най-често срещаният кръвен съсирек е във вените и причинява проблеми като тромбоза. Обикновено става въпрос за съсирек в една от вените в крака, причиняваща подуване или болка. Ако част от съсирека се разпадне, той може да стигне до белите дробове и да причини задъхване или болка в гърдите. Това се нарича белодробна емболия. Кръвните съсиреци могат да бъдат животозастрашаващи и се налага медикаментозно лечение за предотвратяване на проблеми в бъдеще.
Кръвните съсиреци в артериите са рядкост, но има повишен риск при някои лекарства. Например, лекарства, които атакуват тумори на кръвоносните съдове. Кръвните съсиреци в артериите могат да доведат до инфаркт или да попречат на кръвта да достигне до крайниците. Спешно трябва да се информира лекарят.

Очни спимптоми
Очите могат да изсъхнат, да станат раздразнителни или да сълзят. Необходимо е лекарят или сестрата да бъдат информирани.

Задържане на течности
Може да има подуване на глезените или липса на въздух. Обикновено това е временно и изчезва, след като завърши лечението. Необходимо е лекарят да бъде информиран.
Симптоми, подобни на грип (температура, главоболия, болка)
Тази реакция не се задържа за много време и се лекува с парацетамол.

Слухови симптоми
Някои лекарства могат да предизвикат шум в ушите или загуба на високо честотни звуци. Необходимо е лекарят да бъде информиран.

Функция на глезените
Може да има промяна в начина, по който работят глезените. Това обикновено са временни ефекти и рядко се показват симптоми.

Функция на черния дроб
Може да има промени в начина, по който функционира черният дроб. Това обикновено са временни ефекти и рядко се показват симптоми.

Памет и концентрация
Някои пациенти забелязват, че краткосрочната им памет и концентрация не са достатъчно добри в сравнение с периода преди да започнат химиотерапия. Обикновено изчезва, след като химиотерапията приключи, въпреки че може да остане за по-дълго.

Симптоми на нервната система
Някои лекарства могат да окажат влияние на нервите в тялото. Това се нарича периферна невропатия. Може да предизвика чувство на парене, изтръпване или усещане на иглички на дланите и краката. Има вероятност за проблеми с натискането на бутони и други фини движения. Тези усещания се влошават при излагане на студено и могат да афектират носа и гърлото, предизвиквайки проблеми при поглъщане и дишане. От помощ са ръкавици, топли чорапи и шал. Необходимо е лекарят да бъде информиран, и ако е нужно да се направят промени в дозата или вида на лекарството. Най-често тези симптоми изчезват след приключване на лечението, въпреки че е възможно да отнеме и по-дълго време.

Стероиди
Стероидите са естествени субстанции, които се произвеждат в надбъбречната жлеза. Съществуват и стероиди, създадени от човека.
Стероиди като дексаметазон и преднизолон се предписват поради различни причини. За някои видове ракови заболявания стероидите имат антитуморен ефект. Може да се приложи дексаметазон заедно с химиотерапията за предотвратяване на гаденето. Понякога се предписват за предотвратяване на странични ефекти или редуциране на алергични реакции.
Страничните ефекти от стероидите зависят от дозата и продължителността на приема. По-често срещаните ефекти са :
1. Възпаление на лигавицата, предизвиквайки лошо храносмилане или стомашни киселини.
2. Повишен апетит и покачване на теглото
3. Задържане на течности, отоци по ходилата. Обикновено това е времено и изчезва след лечението.
4. Промяна на настроения или проблеми със съня. Препоръчително е да не ги приемате следобяд.

Увреждане на тъканите
Някои лекарства могат да нанесат щети, ако изтекат извън вените, докато се инжектират. Резултатите от това са болка и ще отнеме малко време да се възстановите. При чувство на ужилване, изгаряне или болка при прием на лекарствата, почервеняване или пребледняване, лекарят или сестрата трябва да бъдат информирани веднага.

Сърдечен мускул
Това се случва изключително рядко, но може да се прояви с продължителното използване на химиотерепевтични лекарства, особено при доксорубицин и епирубицин.
Лекарят трябва да бъде информиран при сърдечни проблеми, болка в гърдите и задъханост, за са се проведат тестове за оценка работата на сърцето, преди започване на лечение.

Странични ефекти при имунотерапията
Това е една съвсем основна система на тялото, която се манипулира. Целта е да се стимулира ендогенната система достатъчно, за да се подтисне развитието на тумора, но без прекален
натиск, така че да се развиват автоимунни заболявания. Това е един фин баланс и текущият опит показва, че автоимунни заболявания, засягащи червата, белия дроб или други органи на тялото се наблюдават при някои пациенти, които се подлагат на този тип лечение. Ако сте подложени на такова лечение, Вашият лекар ще внимателно ще Ви изследва за вече известни и непознати
странични ефекти.