Звената по рехабилитация би трябвало да осигурят следните специалисти: лекар-специалист по физикална и рехабилитационна медицина за оценка на рехабилитационни нужди, квалифициран рехабилитационен екип, състоящ се от рехабилитатор/кинезитерапевт, квалифициран за лечение на лимфедем, диетолог, ерготерапевт, психолози за психологическа и сексуална консултация, логопед, специалист по грижи за стомирани болни, стоматолог и други квалифицирани специалисти-консултанти според специфичните нужди. Лицата, оказващи грижи, трябва да бъдат уверени, че на болните с идентифицирани рехабилитационни нужди ще бъде осигурено подходящо ниво на подкрепа. Това налага използванена единен инструмент за оценка на рехабилитационните нужди. Последният трябва да се прилага във всички звена и трябва да включва: оценка на нутритивeн статус, мобилност, самостоятелни грижи и нужда от помощ в ежедневието, оценка на орално здраве, справяне у дома с дейности на ежедневния живот, работа и свободно време.
Всеки център трябва да осигури лице, което да идентифицира и координира задоволяването на рехабилитационни нужди, работещо в сътрудничество с рехабилитационните звена. Лекарят по физикална медицина и рехабилитация разработва и прилага стратегия, която да гарантира идентифициране и задоволяване на рехабилитационни нужди на всеки отделен пациент в различни етапи от неговото боледуване, посредством използване на единен инструмент за скрининг. Изработва критерии за консултиране и лечение, гарантиращи, че нуждите на болния ще бъдат най-пълно задоволени от специалист с подходящо ниво на компетентност. Осигурява възможност на медицински специалисти, оказващи базово ниво на медицински грижи, а при определени конкретни ситуации и на самия болен за идентифициране на рехабилитационни нужди, възможност за специализирана консултация и насочване за лечение.
Модел за определяне и оценка на индивидуални рехабилитационни нужди.
Моделът включва прилагането на единен стандартен инструмент за оценка, критерии за консултация и лечение и трябва да бъде интегриран към другите процеси за изследване и оценка. Болните задължително трябва да бъдат оценявани в определени ключови моменти от хода на тяхното боледуване, каквито са завършването на планирано лечение, навлизане в терминална фаза при промяна на обстоятелствата.
Пътят на болния за оказване на помощ трябва да бъдат добре регламентирани, като се предвиди възможността той сам да потърси специализирана помощ при определени случаи Лицата, участващи на всяко ниво, и техните функции са следните:
• първо ниво – включва лица, оказващи ежедневни грижи, включително болните и техните болногледачи; нуждите на болните се оценяват с помощта на стандартизиран инструмент за оценка; могат да се оказват базови интервенции и/или болният да се насочи към следващо ниво за консултация и грижи;
• второ ниво – от специалисти от мултипрофесионалeн екип, които нямат базово обучение за оказване на грижи за онкологично болни; нуждите от рехабилитация могат да бъдат удовлетворени посредством консултиране с подходящи специалисти от същото ниво или за насочване към по-опитни специалисти от следващо ниво;
• трето ниво – специалисти в областта на рехабилитацията, преминали базово обучение за оказване на рехабилитационна подкрепа; оказват услуги, изискващи специализирани знания за болестта и нейното лечение; специалистите от това ниво могат да оказват консултативна помощ в няколко центрове;
• четвърто ниво – включва добре подготвени специалисти, които работят предимно или основно с онкологични пациенти и осигуряват експертна помощ при ясно дефинирани специфични нужди; eкспертите от това ниво следва да са преминали специализирано обучение за задоволяване на рехабилитационни нужди. Здравни специалисти със съответното ниво на подготовка могат да изпълняват определени задачи при оказване на рехабилитационни грижи от второ, трето, четвърто ниво. Такива могат да бъдат специално обучени специалисти по здравни грижи за оказване на грижи за стомирани, болни с лимфедем или с изразена диспнея.
Резултът от оценката на рехабилитационните нужди трябва да бъде отразен в медицинското досие и представлява набор от индивидуални цели, които да са в основата на изготвения план за грижи. Болните трябва да играят основна роля при определяне на целите, както и в последващите оценки за определяне на нужда от корекции. В случаите на рехабилитационни нужди, които не могат да бъдат посрещнати в дадено звено, болният трябва да бъде насочен за консултация и лечение към специалист и звено, където те могат да бъдат удовлетворени. Болни, приключили активното лечение, трябва да продължат рехабилитационно лечение за неопределен период. На първо място това са екипи, оказващи първично лечение; те трябва да осигурят възможност на болните да се подготвят за живота си след приключване на планувано лечение посредством подкрепа и съвет за възможности за работа, социална и психологическа подкрепа. Последната може да бъде оказвана под различни форми, като групи за взаимопомощ, лице в лице консултация с членове от екипа или консултация със здравни и социални специалисти. За целта лицата, оказващи рехабилитационна подкрепа, трябва да работят в сътрудничество с пациентски организации и програми. Членовете на мултипрофесионалните екипи е желателно да присъстват на срещите на лекуващите екипи, например логопед или речев терапевт при болни с тумори на глава и шия или диетолог при болни с карцином на стомах и хранопровод. Доставчиците на рехабилитационни услуги трябва да осигурят подходящи условия и апаратура, която да гарантира достъпна, безопасна, ефективна и навременна рехабилитация. Рехабилитационните екипи трябва да осигурят специалисти, подпомогащи болните в максимална степен да възстановят обичаните си сексуални практики и сексуален живот.
Финансови ресурси.
Поради липсата на методика за остойностяване на дейностите в медицината не може да се направи оценка на необходимите средства. Трябва да се предвидят средства за провеждане както на базово, така и на специализирано обучение.
В България рехабилитацията на онклогично болни се осъществява в условията на болнична и доболнична помощ, но липсва финансиране, което ограничава досъпа на нуждаещите се. Програма за комплексна рехабилитация има изработена единствено за пациенти с карцином на гърда, които са оперирани и са без метастатична болест. Програмата използва финансиране от съществуващи клинични пътеки за рехабилитация на опорнодвигателен апарат и периферна нервна система по НЗОК; за остойностяване на психологическата и социална рехабилитация и други немедицински дейности се използва финансиране от Министерство на здравеопазването, като част от национални програми с приоритетно финансиране. Към момента няма одобрена клинична пътека за рехабилитация на онкологични пациенти.
Препоръки
Препоръчва се комплексната рехабилитация на онкологични пациенти да започне максимално рано след поставяне на диагноза.
Препоръчва се дефиниране на цели, задачи и инструменти на рехабилитационната програма от лекар-специалист по физикална и рехабилитационна медицина спрямо индивидуалните нужди на пациентите, стадий на болестта, специфика на локализацията, период на лечение, коморбидност и усложнения от противотуморно лечение.
За подобряване на физическото и емоционалното състояние на онкологични пациенти се препоръчват обучителни интервенции за физическа активност и умения за справяне с определени проблеми.
За подобряване на функционалната годност, снижение на нивото на туморна умора и емоционален дистрес при болни, провеждащи химиотерапия и лъчелечение, се препоръчва прилагане на на програми с двигателни упражнения.
За контрол на симптоми и подобрение на сексуалната активност при жени с карцином на гърда с признаци за менопауза се препоръчва структурирана оценка на състоянието, последвана от индивидуален план за обучение, консултиране, фармакологични и поведенчески мероприятия.
За подобряване на моторната и когнитивната функция при хоспитализирани онкологични пациенти се препоръчват рехабилитационни интервенции.
За справяне със стрес и физически симптоми (болка) или за подобряване на качеството на живот се препоръчва обучение в различни рехабилитационни техники.
За физически или психологически проблеми при пациенти приключили активното лечение, се препоръчва професионална рехабилитация, включваща информация за болестта, диетата и методите за по-добро справяне с новите обстоятелства, адекватна физическа активност и професионална рехабилитация.
При определяне на рехабилитационни нужди за онкологичен пациент се препоръчва изработване на ясни правила за консултиране.
Препоръчва се широко обучение на здравни специалисти от различни специалности (онколози, сестри, рехабилитатори) за подобряване на знанията им върху контрол на болката, върху психосоциални и рехабилитационни проблеми.
Препоръчва се комплексните рехабилитационни грижи да се осъществяват от мултипрофесионален и мултидисциплинарен екип.
Интервенциите, провеждани в рамките на онкологична рехабилитация, трябва да са многостранни, насочени както към самата болест, така и към преодоляване на неблагоприятни ефекти и адаптиране на болния към противотуморното лечение.
Рехабилитацията трябва да бъде навременна, периодична и системна.
Рехабилитацията да се провежда в лечебни заведения за болнична помощ при следните случаи: непосредствено след хирургично лечение, по време на и след друго антитуморно лечение, при възникване на усложнения, както и като част от палиативните грижи.
Рехабилитация се провежда в амбулаторни условия с цел възстановяване и поддържане на функционалния капацитет на пациентите с онкологични болести.
Късна продължителна рехабилитация да се провежда в специализирани рехабилитационни центрове при специфични климатични условия за комплексна рехабилитация с цел пълно възстановяване.
Това би станало възможно само ако се осигури адекватно финансиране, което на този етап няма в България.
