Една от ключовите препоръки е необходимост от последващи действия за „планове на рехабилиационните грижи“, за да се подготвят онкоболните за преход от активно лечение към последваща рехабилитационна фаза след лечението. Тези планове са основни инструменти, за да се даде възможност и да се информират както пациентите, така и общопрактикуващите лекари за последващи грижи, скрининг и наблюдение.
Препоръчва се всички пациенти, завършили начално антитуморно лечение, да получават план, предоставен при определено посещение в клиниката, за да се улесни прехода към доживотно проследяване.
Основни компоненти, препоръчани за включване в този план са: тип тумор, получено лечение и потенциални последици; конкретна информация за времето и съдържанието на препоръчителни последващи действия; препоръки за превантивни практики и как да се поддържа здраве и благополучие; информация за правна защита по отношение на заетост и достъп до здравно осигуряване; информация за налични психосоциални услуги в общността; информация за планиране на фертилитет при пациенти в репродуктивна възраст; насоки за скрининг и симптоми на рецидив, вкл. вторично появили се.
Плана има потенциала да насърчи използването на стратегии за самостоятелни грижи, които управляват продължаващите ефекти от лечение на пациента, улеснявайки усвояване на здравно поведение с потенциал за снижение на риск от бъдещи усложнения.
Рехабилитационния план трябва да бъде съобразен с отделната личност, както и с разликите в риска за късни и дългосрочни ефекти според възраст, вид и стадий на тумор, получено лечение, степен и интензивност на изискваните последващи грижи и нуждите за клинични и рехабилитационни интервенции. Важно е активното ангажиране на пациенти в разработване на плана, което подчертава ролята им в тяхното възстановяване.
Предоставяне на последващи рехабилитационни грижи.(ПРГ)
В САЩ и Канада, все по- голям брой институции разработват ПРГ за свои пациенти. В Европа разпознаването на необходимост от последващи рехабилитационни програми и ПРГ е променливо в различните страни. Националнта инициатива за оцеляване на онкоболни (NCSI) във Великобритания се очертава като лидер на последващи рехабилитационни грижи в Европа. Тя въвежда в практиката достъп до грижи, които включват основни характеристики на ПРГ. В тази програма се определя медицинска сестра на всеки пациент и тя е основно лице за контакт за целия курс на лечение и последващи грижи. Медицинската сестра провежда редовни цялостни оценки, за да осигури целеви персонални грижи и подкрепа за всяко лице. В края на антитуморното лечение ПРГ се предоставя на общопрактикуващия лекар и последващите грижи за пациента се основават на риск-базиран подход. Въпреки консенсуса за необходимостта от ПРГ, до този момент липсва официална оценка на тези планове, т.е. въздействието на ПРГ за намаляване на заболеваемостта и смъртността, свързани с тумор, е един от основните въпроси, които предстои да бъдат разгледани. Като цяло, ПРГ се оценяват високо от пациенти и здравни специалисти и се възприемат като полезни инструменти за улесняване на координацията на грижи след края на лечението. Ползите за пациентите включват увеличени знания и разбиране на грижите след лечение и подобрено чувство на благосъстояние.
