Въведение

Езофагеалният карцином е злокачествен тумор, който произлиза от клетките, покриващи хранопровода. Хранопроводът, наричан още езофагус, е мускулеста тръба, през която храната преминава от устната кухина към стомаха.
Двата основни вида езофагеален карцином са плоскоклетъчният ( може да се срещне като сквамозен) и аденокарциномът. Плоскоклетъчният рак произлиза от клетките, покриващи хранопровода и под микроскоп раковите клетки са плоски. Аденокарциномът произлиза от жлезите на хранопровода, които продуцират мукус (слуз).

Двата вида се срещат еднакво често.

Анатомия на храносмилателната система

Важна бележка относно други видове рак на хранопровода
Много рядък вид карциноми на хранопровода са дребноклетъчните. Информацията в този наръчник не е се отнася за дребноклетъчен рак.
Често ли се среща езофагеалният карцином ?
В Европа между 5 и 10 на 1000 мъже и 1 на 1000 жени развиват езофагеален карцином в даден момент от живота си.
През 2008 около 35 000 мъже и 10 000 жени са развили езофагеален карцином в Европа. По-често се среща във Франция и Обединеното Кралство и най-рядко в Гърция.
Плоскоклетъчните карциноми се срещат по-често в Азия, докато аденокарциномите се срещат по-често в западните държави. Повечето случаи са при индивиди на възраст по-голяма от 65 години. Географската разлика между двата вида рак на хранопровода се дължи на различните рискови фактори, които доминират в даден район. Плоскоклетъчният рак е свързан с чест прием на алкохол и тютюнопушене, а аденокарциномът се асоциира най-често с гастроезофагеален рефлукс и обезитет (наднормено тегло).

Какво причинява езофагеалният карцином?
Засега не е ясно защо възниква карцином на хранопровода, но са индентифицирани няколко рискови фактора. Рисковият фактор повишава вероятността за развитие на рак на хранопровода, но не е достатъчен да предизвика рак, както и липсата на рисков фактор не изключва възможността от развиване на карцином. Рисковият фактор не е причина за заболяване сам по себе си. Някои хора с тези рискови фактори няма да развият карцином на хранопровода, както и обратното, хора без рискови фактори развиват заболяването.
Основните рискови фактори за плоскоклетъчния езофагеален карцином са :
• Тютюнопушене и други тютюневи изделия. Пушенето и дъвченето на тютюн са асоциирани с висок риск за карцином на хранопровода. Рискът се покачва в зависимост от времето, през което човек е пушач и броя на цигарите.
• Алкохолна консумация. Вероятността от развитие на рак на хранопровода е асоциирана с дневната доза алкохол. Комбинирането на тютюнопушенето и консумацията на алкохол покачва този риск значително , отколкото всеки един рисков фактор поотделно.
• Нисък прием на пресни зеленчуци и плодове. Повишен риск от плоскоклетъчен карцином се наблюдава при хора, които приемат недостатъчно пресни зеленчуци и плодове.
• Пиене на мате. Мате е напитка направена от билка наречена yerba mate, употребявана в Южна Америка. Високия прием на мате (над 1 литър дневно) повишава значително риска от карцином на хранопровода.
• Дъвчене на бетел. Бетела е микстура от растения, които се дъвчат в много култури в югоизточна Азия. Бетела има стимулиращ ефект, но повишава риска за развитие на карцином на хранопровода
• Някои медицински състояния :
• Ахалазията повишава риска значително. Това е болест, при която мускулът ,затварящ долната част на хранопровода, не се отпуска напълно. Поради неправилното преминаване на храна в този район, хранопровода се разширява.
• Други редки състояния като синдром на Плумер-Винсън също покачват риска.

Основните рискови фактори за развиване на аденокарцином са :
• Баретов тип хранопровод : Това е състояние, при което клетките на хранопровода се заместват от клетки, характерни за червата. Промяната на един вид клетки в друг вид клетки се нарича метаплазия. Този феномен се наблюдава при гастроезофагеален рефлукс. Последното е връщане на стомашно съдържимо от стомаха към хранопровода. Метаплазията изисква време и затова се наблюдава след години при пациенти с рефлукс. Метапластичните клетки могат да се превърнат по-лесно в карцином отколкото нормалните клетки, характерни за хранопровода. Рискови фактори за Баретов тип хранопровод са :
• ГЕРБ (гастроезофагеална рефлуксна болест) – болест, при която стомашната киселина често преминава в хранопровода и го наранява. Най-честия симптом е паренето зад гръдната кост. След дълъг период на боледуване настъпва метаплазия.
• Обезитета (затлъстяването) повишава риска от Баретов тип хранопровод и аденокарцином по различни механизми. Това се обяснява с предразположеността на тези пациенти към ГЕРБ, но има и директно действие. ГЕРБ протича по-тежко у хора с наднормено тегло и се дължи най-вече на коремния тип затлъстяване.
Въпреки че пациентите с ГЕРБ могат никога да не развият Баретов тип хранопровод, препоръчително е да се следят и да посещават специалист редовно. Гастроентерологът провежда редовни ендоскопии на болните от ГЕРБ и взимат биопсии на определени интервали, за да изключат наличието на дисплазия (дезорганизация на здрави клетки) или метаплазия или езофагеален карцином.
• Употребата на алкохол и тютюнопушене могат да доведат до развитието на аденокарцином, въпреки че са по-големи рискови фактори за развитието на плоскоклетъчен рак.
Други фактори са подозирани за покачване на риска от развитие на карцином на хранопровода, като редовна консумация на червено месо, прием на горещи напитки или експозиция на някои химикали. Доказателствата са недостатъчни и все още се изучават.