Лекарите, които участват в разработването на нови молекули за борба с рака, се наричат изследователи. Те помагат на медицинската наука да се развива, а лечението на пациентите да се подобрява и става все по-успешно. Например, това което сега приемаме за т.нар. „стандартно лечение“ само преди 5-10 години се е считало за „експериментално“. Клиничните проучвания представляват изследователска дейност, която се провежда във водещите здравни заведения и клиники. По време на клиничните проучвания се оценяват нови медикаменти, комбинации от лекарства, комбинации от различни видове лечения и тяхната ефективност се сравнява с популярните за момента видове лечения. Резултатите от тези клинични проучвания след това се публикуват в най-реномираните медицински списания и се изнасят на световните медицински конгреси. Това което изследователите търсят е по-ефективно лечение. Съблюдава се и кой вид лечение има по-малко странични ефекти или е най-щадящо за здравите клетки. След години на изследвания и сравнения със стандарта на лечение, новото лечение става новият стандарт. Лекуващият онколог може да препоръча на свой пациент участие в подобно клинично проучване ако счита, че то може да бъде от полза. Новото лечение може да бъде по-ефективно в лечението на рака, както и в предотвратяването на новата му поява. Може да има по-малко странични ефекти или да е по-удобно за приложение (таблетки вместо венозна инфузия например).
Новият протокол на лечение може да означава по-малко курсове лечение или защита на здравите клетки или по-бързо възстановяване. Или пък проучването може да покаже, че стандартното лечение е също толкова добро или по-добро от експерименталното лечение. Ако някой пациент обмисля участието си в клинично проучване, той ще получи пълната информация от своя лекуващ онколог—видът на проучването, рисковете, ползите, страничните ефекти. По време на проучването ще се правят много повече изследвания—кръвни, образни и др., т.е. внимателно ще се проследи ефекта на лечението върху организма и заболяването. Както лечението, така и изследванията са напълно безплатни за пациента.
Фази на клиничните проучвания Всяко клинично проучване преминава през няколко фази. Когато се открие нова молекула, изследователите започват с определяне на неговите ползи, ефективност, токсичност и т.н. Ако молекулата е обещаваща и след тестовете на животински видове, започва провеждането на клинични изследвания.
Фаза 1: Включва се много малък брой пациенти. По време на тази фаза се определя как да се предоставя медикамента, колко често, ефективната доза, която предизвиква най-малко странични ефекти.
Фаза 2: Изследванията в тази фаза най-вече засягат безопасността и ефективността за конкретните видове рак.
Фаза 3: Включват се по-голям брой пациенти. Новото лечение се сравнява със стандартното. На случаен принцип пациентите се включват на стандартно или новото лечение.
Фаза 4: Това е фазата, в която се правят наблюдения, след като новото лечение е одобрено за използване. Тя дава повече информация за рисковете, страничните ефекти и коя група пациенти са с най-голяма полза от него.
Как пациентът ще разбере дали лечебният му план действа:
Отговорът на този въпрос не е лесен и зависи от няколко фактора: видът на тумора, дали преди лечението ракът е видим с помощта на образни изследвания, дали ракът е карал пациента да се чувства болен. При някои пациенти ракът не е видим при старта на лечението—бил е например отстранен в пълна степен хирургично. Тези пациенти получават лечение, за да се елиминират дори най-малките частици, които могат да се видят само под микроскоп или растеж, който не може да се установи с образни изследвания или кръвни тестове. При тези случаи единственият критерий, че химиотерапията действа е ако ракът не се появи отново. След лечението тези пациенти ще продължат да се подлагат на образни изследвания и кръвни тестове на всеки няколко месеца, за да е сигурно, че са се „отървали“ от рака. За други, образните и кръвни изследвания показват наличието на рак дори след операция. Специалистът по образна диагностика разчита изследванията и прави точни измервания за локализацията и размера на тумора. Когато образните изследвания се повторят на определен период от време, обикновено след няколко курса химиотерапия, лекарят може да установи намаление на тумора или по-малко туморни образувания. Понякога области с наличие на туморчета се оказват „чисти“ след няколко курса химиотерапия. Това важи и за кръвните изследвания—лекарят онколог следи те да са в норма. Ракът може да накара някои пациенти да се чувстват болни. Може да предизвика болка, напрежение в някои части на тялото, проблеми с храносмилането, недостиг на въздух и др. След старта на химиотерапията, пациентите обикновено се чувстват по-добре. Така че дори без нови изследвания, те и техните лекари знаят, че лечението работи.
Лечебният план търпи промени:
Лекуващият лекар проследява състоянието на своя пациент през целия ход на лечение. Следят се: кръвна картина, храносмилане, състояние на кожата, лигавици, в какво състояние са белите дробове, бъбреците, черния дроб. Във всеки един момент лекарят може да установи, че е необходима промяна в лечебния план. Възможно е да е нужна промяна в дозата на медикамента или в честотата на вливанията. Възможно е да е нужна промяна на медикаментите, които се предписват преди или след процедурите, за да контролират гаденето, повръщането, диарията или др. странични ефекти. Дори е възможно лекарят да прецени, че е необходима промяна в самата химиотерапия, ако прилаганото лечение се окаже неефективно. Пациентите не бива да се обезкуражават ако се налага промяна в лечебния им план—тя винаги е за по-добро, за да може лечението да е по-ефективно и безопасно.
Има организации и Интернет сайтове, които предлагат възможности за намиране на подходящо клинично проучване, в зависимост от забоялването, възрастта и местоположението на пациента. Ето една такава възможност:
