Сряда, Юни 23, 2021
Последвайте ни

Мнения

  • "С промяната на медицинските стандарти отпадат тези ненужни изисквания. Но това не означава, че ще работи един специалист или нула, и че няма да има кой да обезпечи нуждите на пациентите. Всеки един управител на лечебно заведение, ако има глава на рамене си, ще организира процеса на работа така, че да няма непокрита дейност. " - каза пред " Право и здраве" д-р Неделчо Тотев, Управител на МБАЛ Чирпан и председател на Сдружението на общинските болници в България. С него разговаряме по актуални теми в здравеопазването, отмяната на част от изискванията в медицинските стандарти и отражението им в здравната система досега. 

  • „Във Великобритания 96% от случаите са на индийския вариант на COVID-19, но случаите на изцяло ваксинирани с две дози хора, които се разболяват от него, са много малко. Обикновено са единични случаи на хора, които са с хронични заболявания, чиито болести не позволяват да се създаде оптимален имунитет”. Това заяви пред Нова телевизия завеждащият лабораторията по инфекции на мозъка към Университета в Берн, Швейцария, д-р Аспарух Илиев.

  • Тази заповед е първа крачка към нормализиране на живота и това е генералната цел. Това заяви пред bTV проф. Мира Кожухарова, съветник на служебния здравен министър д-р Стойчо Кацаров, в коментар за издадената вчера заповед, с която отпада изискването за носене на маски в малки колективи. Тя обясни, че условието е всички лица да са ваксинирани срещу COVID-19 или да имат документ за прекарана инфекция.

  • За готвените промени в медицинските стандарти и нуждата от реформи в системата, за лобистките практики и административния натиск, които доведоха много до тежко финансово състояние, разговаряме с д-р Николай Болтаджиев – Председател на Център за защита на правата в здравеопазването и бивш председател на Националното сдружение на частните болници в България.

  • Страхът спира хората да се ваксинират. Това заяви пред БТВ Гергана Николова, общопрактикуващ лекар и член на Управителния съвет на БЛС.

    Според нея е необходимо да се говори повече в публичното пространство за ползите от ваксините. „Малко се говори по темата какво правят ваксините и какъв е профилът за безопасност“, заяви тя и предупреди, че хората не бива да се успокояват, че са преболедували, защото много често има и повторна инфекция, която протича по-тежко.

  • Притеснява ни какво ще се случи с COVID-19 наесен. Аз съм оптимист по отношение на лятото, вероятно в следващите 2-3 месеца ситуацията ще бъде добра, освен, ако не възникне някой съвсем нов вариант или щам, който да има различни качества, но през лятото това е малко вероятно. Това коментира пред БНТ главният държавен здравен инспектор доц. Ангел Кунчев.

  • Измененията са публикувани за обществено обсъждане през „Наредбата за основните изисквания, на които трябва да отговарят устройството, дейността и вътрешният ред на лечебните заведения за
    болнична помощ и домовете за медико-социални грижи". В момента за всяко едно от трите нива на компетенност клиниките трябва да отговарят на различни изисквания, сред които и минимален брой лекари и сестри по дадената специалност. С предложените промени тези изисквания се облекчават.

  • „Интересът спада. Говорим за всякаква ваксинация. Трябва да бъде намерен някакъв по-голям стимул, който да накара хората да изберат пътя на ваксинирането, а не пътя на боледуването“. Това заяви пред БНР д-р Георги Миндов, председател на Дружеството на софийските общопрактикуващи лекари и заместник-председател на Столичната колегия на Българския лекарски съюз.

  • Ако потърсите в Гугъл "Електронно здравеопазване", ще изпаднете в потрес от кога цял отбор министри се упражняват на тази тема. колко десетки милиони, а може би стотици са похарчени?
    Въпрос към сметната палата. Какви невероятни обещания са давани, всички в съвсем близкото бъдеще, и накрая - едно голямо нищо. Мисля си, че вече са на ход историците, за да ни осветлят по темата.

  • Ваксинацията е главната тема за здравния министър. Това е валидно, защото все още няма лекарство, което да е измислено за вируса", това каза в предаването "Денят на живо с Наделина Анева" по NOVA NEWS д-р Илко Семерджиев, бивш министър на здравеопазването.

  • „Когато заболеваемостта падне под 20 души на 100 000 човека, ситуацията ще изглежда добре. Тогава е важно да не „изтървем шарана”, защото ще трябва да го ловим пак. Шампанското трябва да изчака, защото все още не е време за празнуване”. Това заяви пред Нова ТВ математикът проф. Николай Витанов.

  • Смесването на РНК ваксината на "Пфайзер" и на "Астра Зенека" е безопасно и ефективно на базата на това как действа имунната система. Това заяви пред БНТ д-р Христиана Бацелова - епидемиолог и преподавател в МУ - Пловдив.

  • "Първо трябва да излязат резултатите от проверката, след това ще се явим на среща за осветляване на случая. Водещи лекари, специалисти, вече над 50 души, се включиха в протеста ни... През миналата година положих неимоверни усилия да намерим начин да работим заедно, но без резултат. Нямам достъп до информацията за управлението на болницата".- това коментира доц. Оскар пред БНР по казуса с прозрачността на Александровска болница. 

  • Процентът на имунизирани хора над 60 години е твърде нисък и тази тенденция трябва да бъде променена. По този начин служебният заместник-министър на здравеопазването д-р Александър Златанов обясни в ефира на Нова телевизия измененията от последните дни, свързани с реда за ваксинация.

  • Д-р Чалъков завършва медицина през 1989 г. в София. През 1995 г. придобива специалност “Клинична токсикология”, през 1997 г. специалност по Вътрешни болести, а през 2005 г. специалност “Ендокринология и болести на обмяната”. Д-р Чалъков е работил като авиолекар към подразделение на българските Военновъздушни сили. Бил е началник на Метаболитното отделение към Клиниката по ендокринология във Военномедицинска академия - София. По настоящем е началник на Отделението по ендокринология и болести на обмяната в МБАЛ „Уни Хоспитал“. Пред "Право и здраве" той коментира някои от важните въпроси, касаещи затлъстяването и наднорменото тегло. 

    Д-р Чалъков, наричат затлъстяването една от пандемиите на този век. У нас у нас с наднормено тегло са близо 62% от населението - доста повече от средното равнище в световен мащаб. Наднорменото тегло, предшества затлъстяването и това вероятно е тревожен фактор.

    На какво, според вас се дължи този факт, касаещ възрастните българите? На ниска здравна култура, финансови възможности или нещо друго?
    И на ниска здравна здравна култура, която води до вредни хранителни навици, и на финансови възможности, които възпрепятстват оптимизиране на дневното меню и въобще проблемът е комплексен и се определя от генетични, епигенетични, поведенчески, социално-икономически и други причини, съчетани с понижена двигателна активност.


    По отношение на децата, данните също са притеснителни. По официални данни, около 30% от децата до 19 годишна възраст у нас имат наднормено тегло. Струва ми се, че можем да разделим този въпрос на две части
    Каква е ролята на родителите? Кога трябва да се започне с профилактика на затлъстяването и какво представлява тя? Изобщо отчитали ли се наднорменото тегло като проблем?

    Ролята на родителите е първична. С профилактиката и приучването на детето към здравословно хранене се започва от ранно детство с ограничаване консумацията на храни-боклуци /junk foods/, храни с висок гликемичен индекс, храни с Е-та, генномодифицирани храни, напитки, особено газирани, с подсладители /стевията не се включва/. При порасналите и възрастните вниманието трябва да е насочено към алкохола. Неговият ефект главно е в увеличеното отглагане калории под формата на мазнини от консумираната паралелно храна. Изисква се балансирано, по отношение на основните хранителни съставки, хранене, поне три пъти дневно за да се избегне адаптивната липогенеза, ежедневно плодове и зеленчуци – по-добре сурови /вместо шоколад и кексчета примерно/, като се избягва хранене след 19 часа. Много важно е да не се допусне наднормено тегло/затлъстяване по време на пубертета. Затлъстяването по време на израстването е свързано с увеличен брой клетки на мастната тъкан, за разлика от това, когато се реализира при възрастните, когато мастните клетки са с нормален брой, но са по-големи. Първият тип се поддава трудно на лечение и резултатите в насока отслабване са скромни, меко казано. По отношение какъв процент от родителите отчитат наднорменото тегло като проблем, нямам наблюдения.

     Каква е ролята на медицинските специалисти – педиатрите, които проследяват децата, акушер-гинеколозите, които проследяват бременността на майката, има ли достатъчно ангажираност от тяхна страна?

    Естествено, че е важна, но повече  за това могат да кажат те. Аз ще се огранича само със следното, че от това как се храни майката и колко наддава по време на бременност, зависи здравето на прякото потомство или пък на по-следващото – т. нар. епигенетични причини за затлъстяване.

    Какви са последствията затлъстяването за общото здравословно състояние на човек? Какви са произтичащите заболявания от него ?
    Последствията са „букет“ от заболявания, които едва ли има някой, който би искал да им е притежател – високо кръвно налягане, лош мастен профил, захарен диабет - често съчетан със секрецията на свръхколичества инсулин, което е вредно!, атеросклероза, различни комбинации между тях наречени метаболитен синдром, който е свързан с увеличен сърдечно-съдов риск /инфаркти, инсулти, запушвания на артерии по долните крайници/, омазняване на черния дроб с евентуално възпаление и цироза, хронично белодробно заболяване /ХОББ/, дихателни паузи по време на сън, което също е рисков сърдечен фактор, намален фертилитет у жените и намалена оплодителна способност у мъжете, а в дългосрочен аспект различни злокачествени заболявания.

    Известно е, че България има да наваксва много по отношение на профилактиките, в това число и на затлъстяването, но можем ли да кажем на какво е най-важно да бъде обърнато внимание спешно? Кога един възрастен човек или родител трябва да потърси специалисти и към какъв специалист трябва да се обърне?
     За родителите има таблици с нормално тегло за съответната възраст изготвени от колегите педиатри. За възрастните – да си изчислят индекс телесна маса – телесното тегло в кг върху квадрата на ръста в см. Резултатът трябва да е от 20 до 25. Не по-трудно е меренето на талията – за мъжете трябва да е 94 см, а за жените до 80 см. И спорт, повече спорт, повече движение!!!

    АБОНАМЕНТ ЗА НАШИЯ СЕДМИЧЕН БЮЛЕТИН

    Ваксинирахте ли се?
  • Всички рискови групи трябва да бъдат задължително ваксинирани, защото при тях рискът от заболяване с вируса е много по-голям, отколкото риска ваксината да не е такава, каквато се очаква да бъде". Това каза пред БНР проф. Андрей Чорбанов, директор на департамент „Имунология“ в Института по микробиология на БАН. Той обясни, че имунитетът при преболедувалите Coivid-19 е много по-мощен и по-траен, защото:

  • "Децата не боледуват тежко. При тях все още нямаме голям риск - поне при тези варианти, които имаме до момента. Децата не са резервоар на тежка инфекция и не натоварват здравната система, но са начин на разпространение на инфекцията, позволяват ѝ да циркулира в обществото повече.

  • Около 80% от хората преживяват лек вариант на COVID-19. Това каза в "Денят започва" пулмологът д-р София Ангелова. Възможно е пълно възстановяване след COVID-19, каза още тя.

  • Пандемията прилича малко на пожар. Броят на заразените на дневна база показва колко интензивно гори този пожар. В момента нивата, до които сме спаднали, са по-високи от нивата между двата големи пика и много по-високи отколкото беше преди втория пик.

  • България е единствената европейска държава, в която хората могат да си избират и приоритетно да се ваксинират с РНК ваксина. Това заяви пред БНТ  проф. Тодор Кантарджиев, директор на Националния център по заразни и паразитни болести, и член на Националния оперативен щаб. Според него, до края на лятото в страната може да бъде създаден групов имунитет, при условие, че коронавирусът не мутира, все още носим маски на закрито и затворените помещения се вентилират много добре.

Log in or Sign up