Политика
Сдружението на общинските болници в България публикуваха декларация, в която настояват да им бъде изплатена надлимитната дейност натрупана за годините 2015, 2016 и 2017. Сдружението призовава Надзорния съвет на НЗОК да спази поетия в началото на годината ангажимент. Публикуваме пълния текст на документа без редакторска намеса:
СОББ настоява да се спази поетият в началото на 2019 година ангажимент от Надзорния съвет на НЗОК при реализирана икономия от планираните средства за болнична помощ, да бъдат изплатени „надлимитните" дейности за лечението на пациенти през 2015, 2016 и 2017 години и незаплатени от НЗОК.
"Във връзка с влезлите в сила промени в Наредба № 1 от 2015 г. за придобиване на специалност в системата на здравеопазването, Министерството на здравеопазването изпрати писмо до всички регионални здравни инспекции, с което обръща внимание, че с приетите промени МЗ вече субсидира базите за обучение за местата, финансирани от държавата по клинични специалности.Ръководителите на базите за обучение, които желаят да заявят места, финансирани от държавата за 2019 г. и 2020 г., и все още не са го направили,
Доста приказки се изприказваха в последно време за доплащането на медицинската помощ. Министърът на здравеопазването предложи промени в закона, с които да се ограничи доплащането в болниците. Шефът на здравната каса акцентира на доплащането в частните болници и пресметна, че плащаме от джоба си 4 милиарда годишно. Ако човек не разбира или не слуша внимателно ще остане с впечатление, че доплащаме 4 милиарда само в болниците и то предимно в частните.
Това е много далеч от истината. Според данните на Националния статистически институт годишно пациентите доплащат около 2,5 милиарда лева за лекарства, около 800 милиона лева за рехабилитация, около 500 милиона лева за извънболнична медицинска и дентална помощ и 320 милиона за болнична медицинска помощ. Доплащанията във всички сектори растат през последните години с изключение на тези в болниците, където не само няма ръст, но има намаление с 50 милиона лева. Това означава, че разговорът и мерките са насочени там, където се доплаща най-малко.
Проблемът с доплащането в болниците не е брутната сума на доплащане. За разлика от извънболничната помощ, където много хора доплащат относително малки суми, в болниците малко хора доплащат големи суми и някои от тях са непосилни.
„Българското правителство години наред милиарди отделя за здравеопазване. Над 8 % от БВП. Инвестирахме много в образование, квалификация, стипендии на млади учени, в сграден фонд и оборудване, което може да се съревновава с най-добрите в света. Няма нещо излязло в света на медицинската техника и България да го няма“. Това заяви премиерът Бойко Борисов при откриването на 29-ят Конгрес на Световната асоциация по гръдна и сърдечно-съдова хирургия.
„Инвестирахме много в образование, квалификация, стипендии на млади учени, в сграден фонд и оборудване, което може да се съревновава с най-добрите в света", каза премиерът и добави, че за радост има кой да управлява и медицинските машини, защото в сферата работят много добре подготвени български хирурзи.
"Благодарение на вашия професионализъм не само че оцеляват хората в този страшен бич, тези заболявания, но и максимално бързо ги връщате в тяхната семейна среда, а и на работа, което е изключително важно, да продължаваме да държим високия ръст на БВП, който произвежда България", каза премиерът.
Министерство на здравеопазването публикува финансовият си отчет.
Здравното министерство е похарчило 41,74 % от бюджета си към 30 юни 2019 г. или по-малко от половината си финансови средства.
Изпълнението на приходите за периода е 51,16%.
Разходите са в размер на 146 890 829 лева, като за персонал са изразходени 119 669 522 лева.
В тази сума влизат парите за заплати и възнаграждения на хората, наети по трудови и служебни правоотношения, а също и за извънщатния персонал, обещетения по КТ, осигурителни вноски и други.
От 1 юли на медицинския персонал - лекари, медицински сестри, кинезетерапевти в МБАЛ "Свети Иван Рилски" в Горна Оряховица са увеличени основните заплати с 10% във връзка с увеличаването на цените на някои клинични пътеки и положителния финансов резултат на лечебното заведение.
Това е трето поред увелечение на заплатати за тази година в болницата, в резултат на което средната брутна работна заплата към август е нараснала с 9% спрямо същия период за миналата година, като за медицинския персонал увеличението е в размер на 13%.
Министерството на здравеопазването дава нов срок, в който да има реално увеличение на заплатите на медицинските сестри, фелдшери, акушери, лаборанти. Очаква се през второто полугодие на 2019 да бъде достигнато нивото на заплащане, регламентирано с подписания в края на миналата година Колективен трудов договор от 950 лв.
Това се разбира от отговори до "Дневник" от здравното министерство във връзка с множество сигнали от медицински специалисти, за липсващите обещани допълнителни десетки милиони от март досега. Въпреки масовите протести из страната, в много болници увеличение на заплатите все още няма. Пред "Дневник" медицински сестри заявиха, че към 14 август, получават все същите заплати - между 590 лв. до 620 лв. Такива сигнали има от специалисти по здравни грижи в Павел баня, Павликени, Ловеч, Казанлък, болница в Бургас, университетска болница в София, Видин, Велинград, болница "Св. Марина" във Варна, "Св. Георги" в Пловдив, Свищов, Мизия и др.
Регионалните здравноосигурителни каси отказват на болниците прехвърляне на неусвоен лимит от месец юли за месец август, стана ясно от множеството сигнали от цялата страна, които получихме в последните дни.
Краят на август всички болници са поканен да подпишат поредните си анекси към договорите с НЗОК, в които се определят лимитите за месеца. Според Националния рамков договор, ако една болница не е достигнала лимита си за месец юли има право да го прехвърли за дейността си през месец август. Районните каси, обаче отказват да приложат нормативният акт. На въпрос защо и на какво основание, първоначалната реакция на някои шефове на РЗОК е била, че е станала грешка. В последствие версията е сменена с „получено е указание от НС на НЗОК”. Шеф на РЗОК даже увещавал болниците да подпишат анекса така, като обещавал после да се уреди проблема. Препатилият български лекар, обаче на такива обещания не вярва.
Това каза управителят на НЗОК д-р Дечо Дечев пред Би Ти Ви. Той коментира предложенията на Министерството на здравеопазването, които забраняват на болниците да взимат пари за дейности, които се покриват от здравната каса.
"Не знам защо трябва да се променя закона при положение, че съществува наредба, която да укаже какво може да бъде доплащано и какво не. Тази наредба даваше възможност за нееднозначно тълкувание какво може да се доплаща, какво не може да се доплаща.
Популистките приказвания на някои политици, че в България всичко е безплатно и трябва да бъде безплатно - тези популистки приказки се сблъскват с реалността, където виждаме, че не всичко е безплатно," подчерта д-р Дечев. Той добави, че за пръв път, по инициатива на НЗОК, в алгоритъма на всяка клинична пътека пределно ясно щяло бъде записано какво точно се покрива, както и пределно ясно какво не се покрива.
Страница 1 от 77