Четвъртък, Април 25, 2019

transplantationБъбречните трансплантации в България не са на европейско ниво, каквото би следвало да имаме, казва началникът на Клиниката по нефрология в Александровска болница проф. Емил Паскалев по време на Пациентска академия за хора на хемодиализа и трансплантирани в Пампорово, цитиран от БНР. С вливането на Изпълнителната агенция по трансплантации и Агенцията по медицински одит в мегаагенция „Медицински надзор“ от 1-ви април броят на трансплантациите ще спадне още повече, прогнозира проф. Паскалев.
Ани Карадимова е бъбречно трансплантирана преди 30 години в Гърция. Тя живее втори живот и дори ражда син, благодарение на това, че баща ѝ става донор.
„На ранен стадий бъбречното заболяване няма никакви симптоми“, каза Ани и посочи, че първите симптоми се появяват, когато останат по-малко от 40% здрава бъбречна тъкан:

„Те са главоболие, намалена работоспособност, отпадналост, отоци, високо кръвно налягане. Когато тези проценти станат 10, тогава имаме последен стадий на бъбречна недостатъчност. Ако бъбреците не изхвърлят токсините от организма, той се отравя“.
Ани Карадимова посъветва хората на диализа да внимават да нямат възпалителни процеси в тялото, защото, ако ги извикат за трансплантация, трябва да са в добро здравословно състояние.
„Същевременно пациентите на диализа и след трансплантация страдат и от намалена костна плътност“, посочва доц. Атанас Кацаров, ортопед травматолог и допълва, че в чужбина за тези болни се провежда специална програма за справяне с проблема.
„670 са бъбречни трансплантации у нас досега, а 1050 души чакат да бъдат трансплантирани“, заяви проф. Емил Паскалев. Заради малкия брой донори и в пъти по-ниското финансиране на трансплантациите в сравнение с хемодиализата получаването на нов орган у нас не е на европейско ниво“, смята той.
„За да може да имаме ефективност при бъбречните трансплантации, трябва да имаме трансплантации, които са с ниво най-малко 25 на милион население за година, като по-голямата част от тях, според нашите условия, трябва да бъдат за сметка на трупните донори. Трупното донорство е на много ниско ниво като брой, заради което няма как да се повиши честотата на бъбречни трансплантации у нас. Има и други причини – ангажиментът на държавата все още не е на оптимално ниво. Най-слабо е остойностяването на труда на специалистите, което понижава ентусиазма им“.
Държавата няма никакъв ангажимент към включването на пациентите в листата за трансплантация и затова реалният брой на чакащи за нов орган е не 1000 души, а поне 16 хиляди, каза още проф. Паскалев. 

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up