Петък, Ноември 15, 2019

 Във връзка с изпълнение на Решение на Народното събрание от 7 февруари 2019 г. министър Кирил Ананиев представи в парламента проект на Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България 2019 - 2023 г. и анализ на трансплантационната дейност в България – състояние, проблеми и перспективи.


Министърът започна изказването си в пленарната зала с историята на първите трансплантациите у нас - първата успешна бъбречна трансплантация на възрастни у нас е извършена на 01.02.1969 г. от жив, родствен донор в болница “Александровска” от Проф. Атанасов. Първата сърдечна трансплантация през 1986 г. от проф. Чирков. Пациентът е 13-годишно момче. Първата чернодробна трансплантация от жив донор на дете е извършена през 2004 г. в болница “Лозенец”. Първата чернодробна трансплантация от трупен донор е извършена през 2005 г. в болница “Александровска”.
Ананиев подчерта, че исията на Министерството на здравеопазването и на Изпълнителната агенция „Медицински надзор“ е да развиват и поддържат съвременна национална трансплантационна система, отговаряща на най-добрите медицински стандарти, която да позволи на всеки нуждаещ се български гражданин равен достъп до нея, спазвайки всички установени правни и етични норми, възприети в съвременните развити общества.

Към първата четвърт на 2019 г. у нас има общо 33 лечебни заведения, които са получили удостоверение от Агенцията за извършване на дейности по откриване и поддържане на трупни донори в мозъчна смърт.
Общо седем са издадените от Агенцията удостоверения на болници за извършване на органни трансплантации.

Регистрираните към момента лечебни заведения за трансплантация в страната са: УМБАЛ "Александровска", УСБАЛ "Света Екатерина", УМБАЛСМ "Пирогов", УБ "Лозенец" гр. София, Аджибадем Сити Клиник МБАЛ "Токуда", УМБАЛ „Света Марина” - гр. Варна, Военномедицинска академия - гр. София.
analiz
Регистрите на ИАМН показват, че от 2004 година до сега са направени общо:
• 485 трансплантации на бъбрек;
• 149 трансплантации на черен дроб;
• 58 трансплантации на сърце.

По данни на ИАМН, от началото на 2005 г. до края на 2018 г. са извършени 255 алогенни и 877 автоложни трансплантации на стволови клетки.
За периода 2012 – 2018 г. равнището на донорството и трансплантациите е относително стабилно в страната.
Нещо повече, статистическите данни показват, че от 2013 г. има значителен напредък в броя на реализираните донори. Въпреки това специалистите посочват, че донорството у нас е все още недостатъчно. Докато държавите Австрия, Словения, Италия, Чешката република, Финландия, Унгария, Ирландия и Швеция имат от 16 до 25 брой донори на един милион население, то

през 2018 година броят на трупните реализирани донори в България е 16, което представлява 2,28 донори на един милион население.

Основните причини за нереализираните донори са отказът от страна на близките на донора да се предоставят органи на починалия и наличието на медицински контраиндикации.

Относно проекта на Национална програма за насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията в Република България (2019 - 2023 г.), министърът подчерта, че първоначалният проект обхваща белодробната, бъбречната, сърдечната и чернодробната трансплантация.
Планира се съгласуването на документа и със специалисти в сферата на клетъчната трансплантация, с което ще се допълни и обогати Националната програма.
analiz2
Рамката на проекта на програма си поставя стратегическата цел да подобри организационния модел на донорството и трансплантацията на органи в страната.
Направленията, които включва програмата и е необходимо да бъдат следвани, са:

1. Работа с координаторите по донорство за тяхното мотивиране за откриване на потенциални донори.
2. Подобряване на организацията в болничните заведения за по-висока ефективност по дейностите по откриване и реализиране на донорите в мозъчна смърт.
3. Популяризиране процесите на донорството в обществото и сред медицинските специалисти.
За да бъде постигната стратегическата цел на Програмата бяха идентифицирани и следните оперативни дейности:
1. Ефективно управление и координация на Националната програма по насърчаване на донорството и подпомагане на трансплантацията, 2019-2023 г.
2. Ефективно ангажиране на медицинските координатори и медицинските специалисти във всяка болница, в която може да се появи потенциален донор на орган.
3. Дейности по откриване и установяване на потенциален донор.
4. Привличане на общественото внимание върху необходимостта от донорство. В тази връзка се подготвя национална кампания по донорството, която се нарича „Да! За живот“, и въвеждането на доносрка карта, на която е записано, че чрез тази карта човек изразява своето съгласие да бъде донор при настъпване на мозъчна смърт. Тази карта няма юридическа стойност. Тя ще послужи най-вече на близките и на семейството на човек, ако изпадне в ситуация на мозъчна смърт, неговите роднини и близки да вземат мотивирано решение съобразно изразената приживе воля. Картата ще бъде разпределена в здравната система и всеки български гражданин може да я получи и да я носи заедно с личните си документи.
5. Провеждане на обучение за подобряване на организацията на всички дейности, свързани с донорството и трансплантацията на органи.
6. Създаване на възможност за ползване на информацията за хоспитализирани пациенти на НЗОК за нуждите по наблюдение и контрол на дейностите по донорство и трансплантация. Изграждане на връзка между системата за отчитане на болниците към съответните здравни каси и софтуерната система на Агенцията, НЗОК и МЗ.
7. Подобряване процесите по идентифициране на донори.
8. Подобряване на организираната система за разпределяне и транспортиране на дарените органи по най-адекватен начин за успешния резултат от трансплантацията.
9. Осигуряване на 24-часова възможност за комуникация между координаторите и Агенцията.
10. Разширяване на обхвата на извършваните трансплантации.
11.Подбор и оценка на пациенти за белодробна трансплантация.
12. Мониторинг и оценка на дейностите по програмата.
analiz3
Важен момент в програмата е да бъдат реализирани дейности в подкрепа на международното сътрудничество с европейски клиники във връзка с лечението на български пациенти.

Компетентните български институции са разработили проекти на Стандарт за трансплантация на солидни органи, както и проекти на Стандартни оперативни процедури. Стандартни оперативни процедури включват: СОП Алгоритъм за работа на донорския екип; СОП Донорска ситуация; СОП Кондициониране на донор; СОП Мозъчна смърт; СОП Откриване на донор; СОП Подбор на конкретен реципиент.
Проектът на стандарти включва изисквания на добрата клинична практика и обхваща бъбречна трансплантация, чернодробна трансплантация, трансплантация на панкреас, кардио-торакална трансплантация, очна трансплантология, трансмисивни инфекции.
Планира се до края на м. юни да се финализират описаните по-горе проекти на документи, а след това текущо да бъде отчетено тяхното изпълнение. В момента от МЗ правят анализ на дейността на координаторите и кондиционерите на територията на страната, от които зависи трансплантационната дейност. Ще се подготвят ясни правила и критерии за тяхната работа и заплащане на дейността им. Допълнително ще се направи анализ и оценка на наличната материална база в тази сфера в лечебните заведения, трансплантационни центрове и в лечебните заведения на територията на страната, където има потенциални донорски ситуации.

В Наредбата за финансово управление на болниците са отразени специфични изисквания към ръководителите на лечебните заведения относно тяхната ангажираност за реализиране на тези дейности и отговорност при управление на процесите на територията на лечебните заведения.

Периодичен отчет за работата ще бъде публикуван на сайта на МЗ и Агенцията.


Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up