Вторник, Март 31, 2020
Националната здравна карта е ограничила ръста на болници и легла

Намаляването на предотвратимата смъртност е продължителен процес, тъй като заболеваемостта от социално значими заболявания може да бъде ограничена чрез намаляване на рисковите фактори и провеждането на активни превантивни и профилактични мерки. С оглед това ежегодно се увеличава бюджетът на НЗОК за извънболнична помощ, като за първична помощ за 2020 г. са предвидени 244 млн. лв. или със 19 млн. лв. повече от 2019 г. и с 44 млн. лв. повече спрямо 2017 г., а за специализирана помощ (вкл. за комплексно диспансерно(амбулаторно) наблюдение) - 264,7 млн. лв., или с 14.0 млн. лв., повече от 2019 г. и с 53,3 млн. лв. повече спрямо 2017 г.

 

Това казва министърът на здравеопазването Кирил Ананиев в отговор на въпрос на депутата от БСП Георги Гьоков относно негативните констатации за България в доклада Състояние на здравеопазването в ЕС 2019 г. здравен профил па страната. - пише zdrave.net.  Въпросът засяга най-вече частта намаляване на акцента върху болничната помощ и подобряване на първичната профилактика и промоция на здравето като цяло и намаляване болничните процедури и хоспитализации и повишаване ни ефективността на извънболничната помощ.

„Със средствата е осигурено разширяването на обхвата на профилактичните прегледи и скрининговите програми с фокус върху социално-значимите заболявания и върху заболяванията, водещи до трайна неработоспособност или увреждания. Следва да се отбележи, че намаляването на предотвратимата смъртност е процес, който изисква не само усилия от страна на държавата, но и личните усилия на хората за подобряване на начина им на живот и ограничаване на вредните навици, свързани с нездравословно хранене, ниска двигателна активност, тютюнопушене, алкохол и др.“, уточнява министърът.

По думите му приемането на Национална здравна карта със задължителен характер през 2016 г. и 2018 г. категорично е довело до ограничаване на ръста на лечебни заведения за болнична помощ и на болнични легла. Статистическата информация за структурата на здравната мрежа и дейността на лечебните заведения сочела, че болничната мрежа е в състояние да задоволи потребностите на население от болнично лечение.

По данни на НСИ за 2016 г„ в страната има 345 болници с общо 51 816 легла, а през 2017 г . - 346 болници с 52 744 легла. През 2018 г. броят на лечебните заведения остава непроменен, но се наблюдава лек ръст в броя на леглата - 53 173. който се дължи на разкриване на нови дейности в частни лечебни заведения за болнична помощ. Средната използваемост на болничните легла за 2016 г. и за 2017 г. е 66,0%, а за 2018 г. - 66,2%. Данните за 2019 г. ще бъдат официално оповестени през м. май 2020 г., но по оперативна информация на Националния център за обществено здраве и анализи, използваемостта на болничните легла е 64 %.

Министърът заявя, че политиката на МЗ и на правителството, която е насочена към утвърждаването на промоцията на здраве и профилактиката на заболяванията, намира израз в Наредба № 9/2019 г. за определяне на пакета от здравни дейности, гарантиран от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, и в Наредба № 8/2016 г. за профилактичните прегледи и диспансеризацията.

„С цел профилактика на социално значими и приоритетни за страната заболявалия, в първичната помощ се извършва оценка на рисковите фактори и вредни навици, водещи до увреждаме па здравето, оценка на риска и насочване по преценка на общопрактикуващия лекар за преглед при лекар специалист по профила на заболяването, за което има установен риск. Дейностите по профилактика на заболяванията, включени в пакета, осигуряват изпълнението на изискванията за извършване на профилактични прегледи съгласно Наредбата за профилактичните прегледи и диспансеризацията, в т,ч, формиране на рискови групи пациенти за развитие на сърдечно-съдови заболявания, захарен диабет, злокачествени новообразувания и др. В пакета са включени и дейности по диспансеризация на лица с определени хронични заболявания, свързани с превенцията и контрола на инфекциозните заболявания, в т.ч. планиране и извършване на имунизации и реимунизации“, казва министър Ананиев.

„В съответствие с политиката за развитие на възможностите за извънболнично лечение, наредбата допуска всяка клинична пътека с престой до 3 дни да може да бъде изпълнена като амбулаторна процедура, в случай, че в рамките на не по-малко от 12 часа от престоя на пациента в лечебното заведение по клиничната пътека, са изпълнени всички задължителни дейности и са налице всички условия за дехоспитапизация. При отчитане на възможности за нови дейности, които могат да бъдат осъществявани в извьнболничии/амбулаторни условия, ще бъдат своевременно предприети стъпки за актуализиране на пакета дейности, заплащани от НЗОК“, казва още министърът.

Източник: zdrave.net

Подкрепяте ли масовото провеждане на бързи тестове?

 

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up