Четвъртък, Септември 24, 2020
Когато кислородът се измерва в левове

“Националната здравноосигурителна каса ще плаща разходите за кислородотерапия след 1 декември 2019 година” – това съобщение се превъртя по всички медийни канали септември миналата година, оставяйки лъжливото впечатление, че заплащането ще започне веднага след тази дата., оказа се, доста разтегливо понятие. 

Още през октомври стана ясно, че финансирането на домашното кислородолечение няма да започне по-рано от 1 юни 2020г., а към днешна дата не е ясно дали ще стартира и до края на тази година.

След проведено договаряне с производители и дистрибутори, кислородните концентратори бяха включени в "Списък с медицински изделия по групи, които НЗОК заплаща в условията на извънболничната медицинска помощ, още тогава за това съобщи бившият здравен министър Кирил Ананиев. Но трябваше да е разпишат критерии и алгоритъм за проследяване. Тази задача е поставена на членовете на Експертния съвет по пневмология и фтизиатрия, на които е изпратено писмо с искане за становище за определяне на критерии за започване или провеждане на кислородотерапия. Становище се иска и за прогнозен брой пациенти за тригодишен период (2020 - 2022 г.), подходящи за кислородотерапия.
Искане за становище е изпратено, но вече почти година отговор няма. Критериите трябва да определят видовете клинични, лабораторни и образни изследвания с конкретни параметри; да определят режим на наблюдение и проследяване на ефекта и състоянието на пациента; специалисти, специалност, ниво на компетентност, периодичност и обем на определени изследвания и тн.
Много, наистина много, сложно би било да се определят тези критерии, ако България беше първата страна в света, която ги въвежда и нямаше от къде да се взаимства. За съжаление ние сме единствената страна в ЕС, в която пациентите плащат за кислородотерапия. Става въпрос за около 9 хиляди души, които са принудени или да платят хиляди за да си купят апарат или всеки месец да плащат наем за такъв, около 250 лв. на месец. Наем, който никой от тях не може да пропусне, нито един месец независимо какво друго се случва в живота му, защото изходът е ясен. И не е нужно медицинско образование да си отговориш на въпроса – какво се случва когато не достига кислород. Именно за това, недоумение буди фактът, че експертния медицински съвет по пневмология и фтизаитрия, в състава на който са проф. д-р Огнян Георгиев Главен координатор, доц. д-р Денчо Османлиев , доц. д-р Явор Иванов , доц. д-р Диана Петкова и доц. д-р Владимир Ходжев, вече една година определят критериите за това за кой НОЗК ще заплаща лечението и за кой не.
Голяма част от тези пациенти и в момента са на кислородолечение у дома. Лечението с кислород се извършва по указания на лекуващият лекар. При приемане на кислород се спазват точно назначените от лекуващият лекар прием на кислород дебит (настройва се дебитомера) и време. Приема се толкова кислород, колкото е предписал лекаря. Тоест критериите, които експертния съвет не може да разпише вече една година са повече от ясни, ясно е какви са клиничните, лабораторните и образните изследвания, защото тези пациенти вече са диагностицирани с дихателна недостатъчност и вече се лекуват, ясно е и кой определя режима на наблюдение и проследява ефекта и състоянието на пациента, какъв специалист е и с каква специалност и ниво на компетентност. Целият процес на лечение е наличен, но се заплаща от пациентите.
Ако все пак не е достатъчно, България би могла да вземе пример, от която и да е друга държава в ЕС, защото е единствената, която все още не решила този въпрос, а критериите навсякъде са еднакви пациентите да имат белодробно заболяване или да не им достига кислород, нивата на кислород в кръвта да са в границите, в които е необходимо да се предпише кислородотерапия и да е установено, че друго лечение не е ефективно. Във Великобритания, например, лечебните заведения поемат цялата административна тежест, след като на пациент е назначена такава терапия, попълват формуляри, свързват се с лицензиран дистрибутор, кой инсталира апарата на пациента и разбира се държавата заплаща лечението. У нас вероятно пациентите получават потупване по рамото и пожелание за успех в това всеки месец да успеят да си платят наем за апарата.

Разбира се, както при почти всеки друг проблем, абдикацията е най-високо ниво. Въпросният експертен съвет се определя със заповед на министъра на здравеопазването, в този случай това е бившият здравен и по настоящем финансов министър Кирил Ананиев. Според Наредба 47/2010г., която определя организацията на дейността и условията и реда на финансиране на експертните съвети и републиканските консултанти чл. 6, дейността на експертните съвети и на републиканските консултанти се ръководи от министъра на здравеопазването, който също и упражнява контролът върху дейността им. И пак според същата Наредба, чл. 11а „Консултациите и становищата се предоставят в срок, определен от министъра на здравеопазването, а в случаите по чл. 2, ал. 4 - от съответния заместник-министър на здравеопазването.“
И тук възниква въпросът какъв срок е определил министърът, предвид, че от съвета се изиска прогнозен брой пациенти за тригодишен период, който включва 2020г. и предвид, че от трибуната на народното събрание каза, че : „От приемането на становище по така поставените въпроси зависи стартирането на заплащането на медицински изделия за кислородотерапия ОТ 1 декември 2019 г.


В предстоящите преговори по НРД 2020 – 2022 г. също ще се търсят възможности за финансиране на това направление.“ Или пък срок изобщо не е поставян предвид плаващият му и в момента характер.
През юни тази година, около 7 месеца, след като е изпратено искане за становище, един от членовете на експертният съвет доц. доц. Диана Петкова, коментира пред БНР, че : е въпрос на време процедурата да бъде финализирана. И изрази надежда, че това ще стане в рамките на тази календарна година. За тези пациенти трябва да има изработени стратегия и алгоритъм не само за предписване на кислородолечението, но и за проследяването и контрола им.“
Въпрос на време е, за който има време. У нас трансплантации почти не се правят и никъде в Европа не извършват белодробни трансплантации на български пациенти, в следствие на дългогодишната погрешна здравна политика.

От друга страна Експертният медицински съвет, който беше създаден за да подпомага борбата с Ковид-19 , за 1 месец изписа доклад от 400 страници. А от началото на пандемията до сега държавата успя установи и критерии за прием, лечение, тестване. Намери начин да компенсира липсващите специалисти, прогнозират се заболели в хиляди за всеки месец, НЗОК сключи договор с лабораториите за да покрива част от цената на тестовете и тн. Всъщност създаде се пълна организация за едно непознато заболяване, само за няколко месеца. За лечение, което се прилага от години, обаче, държавата не успява да разпише критерии вече почти година. А разликата не е в това дали едната болест е по-тежка от другата и коя нанася по-големи поражения, разликата е в пациентите, едните умират шумно, броени от всички институции и медии, а другите тихо, приковани до един платен апарат.

 

Можете да се абонирате за нашия седмичен бюлетин, като въведете имейл адреса си
captcha 
Трябва ли учениците да носят маска в учлище?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    Гост · преди 14 дни
    НЗОК ще плаща това или онова което й е казано защото няма стадарти за кое колко се плаща нито за преглед от лекар нито за сестрински грижи нито за санитарни грижи .В Б-я съществува едно общо мнение че лекарите са печалбари лекарите не искат да са печалбари а да им се плаща за преглед .Колко струва лекарски преглед от 20 до 50лв в най добрия случай когато обаче си здравноосигурен не искаш да плащаш за някакви прегледи които не се покривали от НЗОК искаш да ти е безплатно и това е нормалното.Е къде е нормалността в нашето общество-затова в една част са и протестите.Аз протестирам защото съм максимално осигурен и плащам за лечение
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up