Понеделник, Юни 17, 2019
На МЗ липсва визия за борбата с наркоманиите

Проблемът „наркомании” в България (както и навсякъде другаде) е глобално явление,защото рефлектира върху здравето и здравните грижи, образованието, правораздаването, сигурността, икономиката, социалната система, семейството и в крайна сметка върху цялото общество. След 1990 г. вече няколко поколения български граждани,пряко или косвено, понесоха пораженията на тази епидемия. За съжаление има всички основания да предполагаме, че бъдещите поколения няма да бъдат пощадени.
И защото всичко това е така, всякакви опити да се руши малкото, което е създадено за борба с наркоманиите, без да се предлага нещо ново, са абсолютно неоправдани. Публикуваните аргументи за закриването на Националния център по наркомании и разпределянето на функциите му между съответната дирекция на Министерството на здравеопазването и НЦОЗА са конкретни само по отношение на вземане и преразпределение на щатни бройки, но изобщо липсва визия за това кой, как и по какъв начин ще изпълнява функциите и отговорностите по изпълнението на стратегията за намаляване търсенето на наркотици (т.е. за превенция,лечение,рехабилитация и ресоциализация).

При това положение какво трябва да се очаква? Каква е държавническата идея? В проекто-постановлението за закриване на НЦН и мотивите за това няма отговор на тези въпроси и това поражда тревоги.
Наистина е факт,че постепенно в годините НЦН се обезличи като институция, която би трябвало да има сериозни права и отговорности. Причините за това явно са комплексни, но според мен основната причина е, че за да се утвърждава една институция, тя трябва да се развива. НЦН се нужда не от закриване, а от институционално реформиране, като преди всичко би трябвало да стане надведомствена структура и да бъде изпълнителен орган на Националния съвет по наркотичните вещества към Министерския съвет и така ще може да координира глобалния подход по стратегическото направление „намаляване търсенето на наркотици”.
Мисля, че реформирането и съграждането е по-мъдрото държавническо отношение, отколкото разграждането.


Проф. Д-р Георги Попов, д.м.н., психиатър, експерт в Съвета на Европа, Група Помпиду по намаляване търсенето на наркотици (1994-2002).


Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. Ако ви харесва съдържанието, можете да ни подкрепите по няколко начина: Като ни последвате в социалните мрежи и харесайте нашите страници в тях! Като ни изпратите новина! Като кликнете върху рекламните банери! Като рекламирате на нашия сайт! Като направите дарение!
Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up