Неделя, Май 19, 2019

ArkadiАркади Шарков е здравен икономист, член на Експертния клуб по икономика и политика ЕКИП. Разговорът ни с него днес е посветен на темата за начина на функциониране на болниците у нас – като търговски дружества или като нон-профит организации.

Г-н Шарков, състоятелна ли е според Вас тезата за преобразуването на болниците у нас от търговски дружества в нон-профит структури?

 На първо място нека не забравяме, че навлизаме в нов предизборен сезон. чакват ни избори за Европейския арламент, както и Подобен тип предложения са единствено и само популистки и целят „да докажат“, че ако една болница не е търговско дружество, то тя автоматично ще спре да има финансови проблеми и ще започне да функционира ефикасно.

Това, естествено, е необосновано твърдение. Единствената цел на това предложение е да се прикрие лошото им управление и потенциалните фалити на определени болници.

Другото твърдение, което отново е популистко е, че здравето не е стока. Точно така, здравето не е стока, болниците не продават здраве, а предлагат услуги на гражданите, чрез които възстановяват и поддържат здравето.

Всеки един от медицинските специалисти е инвестирал години време, пари и усилия, за да получи образованието, с което да помага и лекува пациентите. Полагането на тези усилия и услуги струва пари и следва да се заплащат под една или друга форма. По данни на Евростат, доплащането от страна на пациента в болничната помощ е около 9%, а в доболничната – 14%.


Преобразуването на болници от търговски дружества в нон-профит структури също така ще създаде нелоялна конкуренция и специално третиране на държавни и общински дружества спрямо частните.

Към момента всяко едно субсидиране от бюджета към болниците може да ни коства глоба от Европейската комисия заради нарушаване принципите на конкуренцията и свободния пазар в ЕС. По-просто казано – все едно държавата да реши да субсидира магазин за хранителни стоки в „Дружба“, защото е на загуба, за сметка на този в „Младост“.

Неотдавна казахте, че българинът плаща 7 пъти за здраве, а не получава нищо насреща. Осъзнава ли го обаче?

Идеята на това изказване бе да покаже в действителност по колко начина плащаме и съответно да контрира аргументите на ответната страна, която казва, че не плащаме достатъчно за здравеопазване и поради това то е в недобро стъстояние.

След като всяка година държавата субсидира или НЗОК, или определени държавни и общински здравни заведения – тогава следва да се замислим откъде реално идват тези пари в системата, а именно - от нашите преки и косвени данъци. Същевременно доплащаме немалко от джоба си за здраве и то именно в частта лекарства, въпреки че там бюджетът на НЗОК вече е достигнал 28% от общия бюджет за здраве, при средно за Европейския съюз ниво от 23%.

Отговорността за това как се потребяват парите от нашите данъци е както на администрацията, така и на политиците. Проблемът е, че бързо забравяме а и лесно прощаваме подобен тип безотговорни действия, а когато дойдат избори – вярваме на празните им обещания.

Трябва на първо място да осъзнаем, че собственото ни здраве в нашите ръце, същевременно с това да искаме парите, които внасяме като осигуровки да се потребяват по-най оптималния за всички начин.

Кой според Вас е пътят към конструктивните промени в здравеопазването от Вашата гледна точка на икономист?

Разходите за здравеопазване в световен мащаб нарастват ежегодно. Докато преди 20 години средно в света са били заделяни 8% от брутния вътрешен продукт за здраве, то през 2019 г. те са се покачили на 10%. Факторите за това са напредъкът на технологиите, новите медикаменти, увеличеният достъп до здравни грижи, превръщането на смъртоносни заболявания в дългосрочни хронични, а в резултат на това и покачването на средната продължителност на живота.

Всяко едно действие по отношение на правенето на политики в здравеопазването следва да е базирано на данни. Подробни анализи от страна на институциите за състоянието на здравеопазването в България липсват, също така липсват и анализи за изразходването на средства.

Навремето бе създаден стратегически документ „Концепция "Цели за здраве 2020", с който България потвърждава участието си в приетата от СЗО стратегия за развитие на здравеопазването. Дали обаче тази онцепция се следва или залежава в някой шкаф на здравното ведомство?.

Пътят към конструктивнтие промени в здравеопазването на първо място е анализът на състоянието на здравето в страната, изготвяне на модел разходи-ползи на всяка една от държавните политики в сектора и не на последно място – широкият политически консенсус по отношение на залагането на дългосрочни реформи и последователното им осъществяване въпреки сменящата се политическа обстановка.

В здравеопазването липсва приемственост, а такава е нужна, за да имаме дългосрочни и добри политики в сектора, които да са в полза на медицинските специалисти и пациента.

Разговора води: Невена Попова

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up