Вторник, Юни 25, 2019

За никой не е тайна, че диетите оказват директно влияние върху организма. Чрез тях можем както да свалим килограми, така и да напълнеем. Освен това начинът на хранене е важен при лечението на редица заболявания. Оказва се, обаче, че различните диети могат да повлияят на имунната ни система, а от тук и на здравето ни. Как се случва това и кои храни могат да ни докарат болест, коментира д-р Десислав Томов от Технологичен център за спешна медицина в Пловдив.

Над 1000 бактериални вида населяват стомашно –чревния тракт на човека. Техният състав се определя в зависимост от храната, която поемаме, казва д-р Томов. Влиянието, което храната оказва върху организма е по директен и по индиректен начин, обяснява той. „Различните съставки в храната подтискат развитието на някои видове бактерии, които са полезни за организма или пък благоприятстват развитието на други", казва д-р Томов.

Солта има директно влияние върху имунитета. Тя оказва неблагоприятно въздействие върху пациенти със заболявания като лупус и множествена склероза, разказва д-р Томов. Освен това тя влияе и на видовия състав на микробиотата. Според редица проучвания, една от най- популярните диети, Средиземноморската пък, оказва благотворно влияние върху пациенти с ревматоиден артрит. Доказано е още, че Средиземноморската диета се отразява добре върху общото здравословно състояние и на пациенти с автоимунни заболявания на щитовидната жлеза. Това е така поради повишеното съдържание на омега-3 мастни киселини, които имат изявен противовъзпалителен ефект, както и полизахаридите, които са основна храна за бактериите.

По думите на д-р Томов в момента по света се правят много изследвания как съставките на храната влияят върху човешката микробиота. „СЗО все още не е излязла с единно становище, какъв е нормалния състав и видово съотношение на бактериите в червата", уточни той и допълни, че тази тема тепърва ще се развива в медицината, но тя е важна защото е част от знанието за здравето.

И ако няма единна формулировка за нормална микробиота, то обаче има начини да се определи какъв е нейния състав. Това се случва с помощта на едно модерно , но за съжаление все още и доста скъпо изследване, разказва д-р Томов. То се нарича 16s-рибoзомно секвениране. Чрез него може да се разбере какъв е видовия състав на бактериите в червата, а от тук и стъпките този състав да се запази или промени в полза на здравето на човека.

Наличието на антибиотици в храните е другата голяма тема, която от няколко години се разисква, казва д-р Томов. По думите му наличието на антибиотици може да се открие не само в животинските продукти, но и в различни плодове и зеленчуци. Там те попадат, чрез изпражненията на животните, след като растенията биват наторени с тях. „Някои изследвания са установили, че хората чрез растенията могат да погълнат освен антибиотици, така и резистентни бактерии, както и такива, които са носители на гени за резистентност", допълва лекарят.

Основната цел на антибиотиците е да се борят с бактериалните инфекции, но когато попаднат в организма ни, те променят и състава на чревната флора до такава степен, че може да се стигне до болестно състояние. Нарушеното равновесие в микробиотата води до повишаване на чревната пропускливост за вещества стимулиращи образуването на свободни радикали и повишен оксидативен стрес за организма. Затова в последните години заедно с антибиотичното лечение на пациентите се изписват и пробиотици – с цел подпомагане възстановяването на чревната флора. БАБХ осъщестява стриктен контрол на качеството на животинските продукти, но съдържанието на антибиотици в плодовете и зеленчуците едва ли се следи. Причина за това е, липсата на документирани неблагоприятни случаи у нас, смята медика.

Подобрителите, които се използват в хранително-вкусовата промишленост, като натриев бензоат натриев нитрит и калиев сорбат например, също водят до промени в микробиотата, с потискане на видовете с изявен противовъзпалителен ефект за сметка на тези с провъзпалителен. Честото излагане може да доведе не само до възпалителни промени на червата, но и да повлияе имунната система на човека. Натриев бензоат, натриев нитрит и калиев сорбат се използват като консерванти при производство на храни. На етикетите можем да ги видим като Е211, Е250 и Е202.

Източник: clinica

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. Ако ви харесва съдържанието, можете да ни подкрепите по няколко начина: Като ни последвате в социалните мрежи и харесайте нашите страници в тях! Като ни изпратите новина! Като кликнете върху рекламните банери! Като рекламирате на нашия сайт! Като направите дарение!
Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up