Понеделник, Август 19, 2019

Общопрактикуващи, кардиолози и гинеколози са най-често срещаните медицински специалности у нас, съобщи Националният статистически институт. Към края на 2018 г. на основен трудов договор в лечебните и здравните заведения в страната практикуват 29 667 лекари. Лекарите по дентална медицина са 7 240, като 6 347 от тях работят в практики, които имат сключен договор с НЗОК.

От тях 101, или 1.6%, обслужват населението на повече от една област. Медицинските специалисти по здравни грижи са 46 332, от които 30 589 медицински сестри и 3 155 акушерки, съобщиха от НСИ.

В структурата на лекарите по специалности най-голям е делът на общопрактикуващите - 4199, или 14.2% от всички лекари в страната, следвани от: Акушерство и гинекология и Кардиология - по 5.9%, Педиатрия - 5.8%, Анестезиология и интензивно лечение - 5.6%, Хирургия - 5.3%, и Нервни болести - 5.0%.

В заведенията за болнична помощ (болници и центрове със стационар) практикуват 17 001 лекари и 50 лекари по дентална медицина. Медицинските специалисти по здравни грижи са 27 799, от които 19 865 медицински сестри.

В заведенията за извънболнична помощ на основен трудов договор работят 10 492 лекари и 6801 лекари по дентална медицина. Тук се включват и всички лекари (6970) и лекари по дентална медицина (6347), които работят в индивидуални и групови практики по договор с НЗОК. От другите заведения за доболнична помощ най-голям е делът на лекарите, работещи на основен трудов договор в медицински центрове (1777) и диагностично-консултативни центрове (1377).

Осигуреността с лекари в края на 2018 г. общо за страната е 42.4 на 10 000 души от населението, а с лекари по дентална медицина - 10.3 на 10 000 души от населението.

Осигуреността на населението с лекари по области варира от 25,9 до 62 на 10 000 души, като най-висока е в областите, в чиито центрове има медицински университети и университетски болници. Стойности над този за страната има показателят в областите Плевен (62 на 10 000 души от населението), Пловдив (51,2), София (50,9) и Варна (50). Най-малко лекари според населението има в Кърджали (25,9 на 10 000 души), Добрич (26,7) и Перник (28,6).

Осигуреността с общопрактикуващи лекари за страната е 6 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Плевен (8,4 на 10 000 души), Видин и Кюстендил (по 7,1) и Ловеч (6,9). Най-ниска тя е в областите Кърджали (3,9 на 10 000 души), Търговище (4,3) и Разград (4,4).

Осигуреността с лекари по дентална медицина за страната е 10,3 на 10 000 души от населението. Най-висок е показателят за областите Пловдив (15,7 на 10 000 души), София (столица) (14,4), Варна (12,1) и Перник (11,9). Най-ниска е осигуреността на населението с лекари по дентална медицина в областите Търговище и София (5,3), Разград (5,6) и Силистра (5,7 на 10 000 души от населението).

Към 31.12.2018 г. в страната функционират 346 заведения за болнична помощ с 53 173 легла, от които 322 болници с 50 927 легла. Заведенията за извънболнична помощ са 2 066 с 1 253 легла, а другите лечебни и здравни заведения - 145 с 2 086 легла.

Заведенията за болнична помощ включват болници, центрове за кожно-венерически заболявания, центрове за психично здраве и комплексни онкологични центрове. Съгласно Закона за лечебните заведения болниците са многопрофилни и специализирани.

Към 31.12.2018 г. многопрофилните болници са 185 с 37 489 легла, или в 57.5% от тези заведения е съсредоточен 73.6% от легловия фонд на всички болници в страната. Броят на леглата варира в широки граници - от 16 до 1 501. Най-голям е делът на многопрофилните болници, които към края на годината разполагат с от 100 до 299 легла - 44.9%. До 99 легла има в 36.2% от многопрофилните болници. С над 500 легла са 7.0% от този вид лечебни заведения.

Към 31.12.2018 г. специализираните болници са 137 с 13 438 легла. Разпределението им по видове е следното: за активно лечение - 76 с 4 477 легла; за продължително лечение - една със 145 легла; за продължително лечение и рехабилитация - 16 с 1 905 легла; за рехабилитация - 32 с 4 776 легла; държавни психиатрични болници - 12 с 2 135 легла.

Към заведенията за болнична помощ се отнасят и центровете със стационар, които при регистрацията си като основна дейност са посочили „болнична“. В края на 2018 г. те са: центрове за кожно-венерически заболявания - 5 заведения с 50 легла; комплексни онкологични центрове - 7 с 1 174 легла; центрове за психично здраве - 12 с 1 022 легла.

Осигуреността на населението с болнични легла в края на 2018 г. е 759.6 на 100 000 души от населението. Най-високи са стойностите на показателя в областите Пловдив (979.9 на 100 000 души от населението), Смолян (974.2) и Плевен (928.9), а най-ниски са в областите Ямбол (344.8), Перник (370.6) и Видин (394.7) . Към 31.12.2018 г. заведенията за извънболнична помощ в страната са 2 066 с 1 253 легла за краткосрочно наблюдение и престой. Към други лечебни и здравни заведения се отнасят центровете за спешна медицинска помощ, регионалните здравни инспекции, домовете за медико-социални грижи за деца, хосписите, националните центрове без легла, диализните центрове, както и центровете за трансфузионна хематология. В края на 2018 г. тези заведения са 145 с 2 086 легла, като най-голям е броят на хосписите - 47 с 1 175 легла.

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. За повече информация, относно тарифите и рекламните формати, свържете се с нас на телефон: 0885 815 108. Ако сте станали свидетел на събитие, което смятате, че трябва да стане обществено достояние, изпратете ни новината на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  Дарения за някоя от нашите каузи, можете да направите от тук. Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up