Неделя, Август 25, 2019

Дължимата "особена" грижа на държавните институции към организацията на болните от "Цьолиакия" и други ентеритни AneliChobanovaзаболявания

Фактите:
С Решение № 6865 от 9.11.2015 г., постановено по адм.д. № 5631/2015 г. АССГ отмени решение № 190 от 13.05.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация (КЗД) по преписка № 439/2014 г.,

като го върна за ново произнасяне в съответствие с мотивите на решението.
Същото е резултат от жалба на  „Българска Асоциация Цьолиакия” внесена в КЗД в края на 2014 г. Борбата на българските пациенти с Цьолиакия и сродни ентеритни заболявания срещу дискриминационната политика на НЗОК беше подкрепена от Центъра за защита правата в здравеопазването.
В решението си от 9 Ноември 2015 г. АССГ отмени Решението на Комисията за защита от дискриминация (КЗД), като присъди разноските по делото на БАЦ и Габриела Златарова, платими от КЗД и връща преписката в КЗД за ново произнасяне в съответствие с указанията на съда.
За решението на Административния съд София-град ЦЗПЗ информира обществеността. Новото е продължението на сагата на тази група граждани, страдащи от характерното рядко заболяване. А неволите са комплексни и все така - във вреда на потърпевшите:
1. Все така няма промяна в съдържанието на Списъка на диетични храни а специални медицински цели на НЗОК в частта на МКБ код 90.0, където е налице фактическото и с нищо необосновано неравно третиране на пациентите до 18-годишна възраст и тези - навършили тази възраст, страдащи от Цьолиакия и други подобни енетеритни заболявания.
2. Въпреки, че административните производства, каквото безспорно е и производството пред КЗД, по принцип следва да са бързи, то върнатото под формата на административна преписка на КЗД  съдебно дело, вече четвърти месец чака ред да бъде поставено за разглеждане от органа по равнопоставеност. А не е без значение и факта, че тези пациенти с рядката болест Цьоликия са се оплакали в КЗД още през 2014 г., откогато чакат своята справедливост.
3. Изведнъж се оказа, че държавата и в частност - КЗД нямат бюджет, от който да изплатят задължението си, произтичащо от присъдените на Сдружение "Българска асоциация "Цьолиакия" и на нейния председател Габриела Златарова в личното и качество на потърпевш, разноски в размер от по 310 лв. или общо 620 лв. За тази своя невъзможност двамата кредитори са уведомени с писмо изх. № 14-30-21/18.02.2016 г. от КЗД, в което с подписа на председателя Ана Джумалиева е заявено: "Информирам, че в бюджета на Комисията за защита от дискриминация за 2016 г. не са предвидени кредити, от които вземането да бъде удовлетворено. Уверявам Ви, че в съответствие с нормата на чл.519, ал.2 от Гражданския процесуален кодекс институцията ще предприеме необходимите мерки в следващия бюджет да са предвидени средства за осигуряване на вземането Ви." След депозиране на подобно заявление във Министерство на финансите с искане за отпускане на целеви кредит на КЗД за удовлетворяване на вземането, оттам на свой ред с кратко любезно послание отново препращат заявлението на кредиторите към КЗД. И така - Параграф 22 за сметка на търсещите справедливост и защита хора в неравностойно положение!
4. Това нямаше да е  толкова цинично, ако не се развиваше на фона на дълги командировки в Белгия, Дания и други екзотични дестинации, за сметка на бюджета на КЗД, на председателя Ана Джумалиева и заместник-председателя Баки Хюсеинов.
5. Нямаше да е толкова цинично и ако КЗД си беше свършила съвестно и професионално работата, за да не се налага съдът да отменя решенията на този иначе специализиран административен орган и делата да дефилират между КЗД - административните съдилища и обратно, години наред. Тогава нямаше да се налага КЗД да плаща присъдените в полза на спечелилите делата си лица съдебни разноски, за които при едно добро ръководство би следвало да бъде предвидено нарочно финансово перо в бюджета на административния орган.
6. Още по-цинично изглежда поведението на държавата и нейните органи на фона на редицата изрични норми на: *КРБ - чл.51, ал.3 "Старите хора, които нямат близки и не могат да се издържат от своето имущество, както и лицата с физически и психически увреждания се намират под особена закрила на държавата и обществото.", както и на чл.10 от Закона за защита от дискриминация: "При осъществяване на правомощията си държавните органи и органите на местното самоуправление са длъжни да предприемат всички възможни и необходими мерки за постигане целите на този закон.", след като целта на антидискиминационния закон е записана ясно в чл.2 от същия и установява следното: "Целта на закона е да осигури на всяко лице правото на:
1. равенство пред закона;
2. равенство в третирането и във възможностите за участие в обществения живот;
3. ефективна защита срещу дискриминацията."
7. В крайна сметка са налице и поети ангажименти на държавата България, както при встъпването и в членство в ЕС, така и преди това, които според чл.5 от КРБ са с приоритетно приложение пред нормите на националното законодателство, когато последните им противоречат. А едно от тези правомощия е разписано в чл.41 от Хартата на правата в ЕС, който гласи: "Право на добра администрация
1. Всеки има право засягащите го въпроси да бъдат разглеждани от институциите, органите, службите и агенциите на Съюза безпристрастно, справедливо и в разумен срок.
2. Това право включва по-специално:
а) правото на всяко лице да бъде изслушвано преди срещу него да бъде предприета индивидуална мярка, която би имала неблагоприятни последици за него;
б) правото на достъп на всяко лице до документите, които се отнасят до него, като се зачитат легитимните интереси, свързани с поверителността и професионалната и служебна тайна;
в) задължението на администрацията да мотивира своите решения.
3. Всяко лице има право на обезщетение от страна на Съюза за вредите, нанесени му от институциите или от техните служители при изпълнение на служебните им задължения, в съответствие с основните принципи, които са общи за законодателствата на държавите-членки."
8. И така, въпреки отявлено дискриминационната норма на чл.519, ал.1 от ГПК, съобразно която: "Не се допуска изпълнение на парични вземания срещу държавни учреждения.". Защото ако длъжник - физическо или юридическо лице, което няма статут на държавно учреждение се забави да изпълни 4 месеца, задължението не само, че ще му бъде светкавично поставено на вниманието на съдебен изпълнител, но ще е набъбнало двойно и тройно от разни такси и лихви за същото това време. Ето Ви на пример за особената държавна грижа на българските държавни органи към хората с увреждания! Иначе, нека да бъдем европейци! Нека, ама докога по бай  Ганювски?

 

Адв. Анели Чобанова

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up