Понеделник, Август 19, 2019

dentistВ България има тежко незачитане на зъболекарската професия и тясно ограничаване на нейния периметър – при сега действащата нормативна уредба здравноосигуреният български пациент има право само на дентална помощ по две клинични пътеки – екстракция – вадене на зъб и обтурация – пломба. За това алармираха от Сдружението на българските зъболекари – СБЗ, на пресконференция днес, която премина под мотото „Кой трябва да спре унижението на пациента и на зъболекарската професия?“.

Срещата с медиите бе инициирана по повод Деня на Света Аполония, покровителка на зъболекарите. Обявен бе и носителят на наградата „Зъболекар на годината“ - отличие, присъждано „от колеги на колега“. Тази година отличието отиде при д-р Хрисима Начева от Плевен.

 

Участниците в пресконференцията бяха категорични, че трябва да бъдат преосмислени твърденията за скъпите зъболекарски услуги, защото в тази дейност е вложен много висококвалифициран труд, постоянни усилия за поддържане на професионалната квалификация и значителни инвестиции в апаратура и качествени материали.

 

Според сдружението, така формиран, пакетът, който се заплаща от здравната каса на практика насърчава загубата на зъби, а не покрива потребностите на хората от истинско лечение и превенция на обеззъбяването. Също така, нормативната уредба тласка някои „честни хора да вписват неща, които реално не са извършили само за да оцелеят, като по този начин ги прави съучастници в дребни нередности“, казаха зъболекарите. Освен това, държавата трябва да влезе в своята роля и да поеме регулаторните си функции, като ограничи и твърде големия прием на студенти по дентална медицина, обясниха от сдружението.

„Не бива да връщаме тези сенки от миналото – ние ги лъжем, че работим, те ни лъжат, че ни плащат“, апелира председателят на сдружението д-р Анатолий Кънев.

„Изправени сме пред невъзможността да реално да се конкурираме чрез работа с различни фондове, защото от години здравната каса е една, зъболекарският съюз е един, рамковият договор също е един и не се променя. Има една съсловна организация, която се е превърнала в казионна и няма интерес от промени, защото е заинтересована само да похарчи едни пари и да запази статуквото“, каза д-р Георги Цалов.

 

По неговите думи, нито един от преговарящите за НРД за дентални дейности не работи със Здравната каса, но целият Зъболекарски съюз продължава да се изживява като работодател на съсловието и е заинтересован това безхаберие да продължава. В същото време ръководството на организацията е изключително добре заплатено и не желае да работи за промяна в ситуацията, а този застой е пагубен за денталното здраве на българите.

„Би могло да се помисли за разширяване на дейностите, покривани от здравната каса, като например се предвидят и други клинични пътеки – да речем щифтово изграждане на депулпиран зъб или поставяне на корона. Могат да се приложат модели с натрупване на средствата и използването им в подходящ момент. Хората трябва да знаят също така, че цената на една пломба с качествен материал у нас е средно 150 лв. и е 10 пъти по-ниска от тази в САЩ, но също така трябва да са наясно, че всяко движение на цената в посока надолу говори за по-ниско качество“, отбеляза проф. Христо Кисов.

По неговите думи, свръхпроизводството на кадри също е сериозен проблем за страната ни, затова има и скрита безработица в съсловието. Той цитира статистически данни, според които през 1933 г. у нас е имало 640 зъболекари, половината от които са работили в София. Тотава съотношението зъболекар/брой пациенти е било 1:9200, сега е под 1:800. Факултетите по дентална медицина произвеждат кадри за Европа и света, но реалните потребности на хората от зъболечение у нас не са покрити, допълни той и направи сравнение с Австрия, където зъболекарите са значително по-малко при почти едно и също население. По неговите думи е важно да се мисли за осигуряване на дентална помощ в селата и малките градове, където населението е бедно, но също има право на качествено зъболечение.

„Стартът на реформата през 2000 година беше фалшив, посоката беше погрешна и въвлече и пациенти, и лекари. Сега трябва да се мисли за рестарт, при това на цялата система, а не отделно на зъболекари, лекари и т.н. За това обаче се искат смели хора“, каза д-р Иван Антикаджиев, бивш заместник-министър на здравеопазването.

Председателят на сдружението д-р Анатолий Кънев изрази мнение, че би било целесъобразно да се отделят средствата за стоматология от средствата за медицина, които държавата дава въобще, за да не се превръща тя в донор на другите медицински специалности.

Помолен да коментира темата за зъболекарските кабинети в училищата, д-р Георги Цалов отговори, че подобна структура е отживелица и нейното връщане не би довело до ефект по отношение на детското дентално здраве. Той припомни, че моделът на семейният зъболекар е доказал своите предимства, освен всичко, той формира у децата позитивно отношение към този човек, който е техен приятел и се грижи за здравето им.

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up