Събота, Октомври 19, 2019

Всеки втори човек с диабет у нас не постига ефективен контрол на заболяването си, а 60% от публичните средства за болестта се изразходват за лечение на усложненията му – микросъдови и макросъдови, засягащи сърдечно-съдовата и нервната система, бъбреците, очите и т.нар. „диабетното стъпало“. Около 38% от хората с диабет не знаят, че са носители на болестта, а отделно от това 7% от общата популация попада в категорията на хората с предиабет, но те остават скрити за здравната система - не се откриват навреме, спрямо тях не се прилагат никакво наблюдение, нямат препоръки и назначение от лекар и в повечето случаи не след дълго попадат в категорията на диабетиците.

А заболяването е сред най-ресурсоемките – всяка година то поглъща около 550 млн. лв. по данни на Световната диабетна федерация IDF.
Тези данни бяха представени на медиен семинар, организиран от Асоциацията на научноизследователските фармацевтични производители в България (ARPharМ). По време на форума водещи специалисти – ендокринолози, фармакоикономисти и представители на пациентския сектор с особена острота поставиха въпроса за липсата на Национална диабетна програма. За повечето запознати темата не е нова – повече от десетилетие тя се появява периодчино не само в специализираните медицински среди, но и в публичното пространство като цяло.

 

Което не означава, че за същото това време е постигнат някакъв значим напредък по пътя към реализацията й.

И точно тук е заложен един парадокс, който вероятно има и значителни финансови измерения. През 2014 г. бе утвърдена Национална програма за превенция на хроничните незаразни болести. Диабетът бе включен в нея, респективно бяха разписани мерки на различни нива, които трябваше да доведат до значимо подобрение на профилактиката и това да проличи в тенденциите за заболеваемостта, смъртността и останалите здравно-демографски показатели. Днес, 5 години по-късно и една година преди края на програмата, чийто срок изтича през 2020 г. експертите са единодушни, че превенцията на едно от най-тежките хронични заболявания все така се намира на дъното, и, поне засега, уви, няма особени основания за оптимизъм, че в близко време ще настъпи някакво реално раздвижване.
Само 20% от средствата, които страната ни отделя за диабет са насочени към доболничната помощ – визити при лични лекари и специалисти, амбулаторни изследвания, предоставяне на тест-ленти. Няма изградена система за скрининг, няма функционираща мрежа от центрове за обучение, няма система за обучение и квалификация на специализирани диабетни медицински сестри, достъпът до амбулаторно проследяване на пациенти от отдалечените региони е сериозно затруднен, ендокринолози няма дори и в някои големи областни болници. Други 20% си изразходват за съвременно лечение, но основното перо – останалите 60%, както вече станя ясно се насочват към усложненията.

Националният регистър на хората с диабет си остава цел и мечта, която всички много харесват, но никой не се наема да обясни причината, поради която не се случва.
На фона на тази реалност се оказва, че имаме действаща програма за превенция, но ефектът от нея остава силно под въпрос.
В същото време специалистите са категорични, че разходите за лечение на заболяването в световен мащаб ще продължават да растат, а овладяването на тежките усложнения, като инфаркт, инсулт, слепота, инвилидизация поради ампутиран крайник ще поставят на драматично изпитание финансовите устои на здравните системи. И нашата, в това число.

Малка стъпка напред според ендокринолозите е предложението в медицинските дейности, заплащани от НЗОК да бъде включена амбулаторна процедура, която да покрива необходимостта от скрининг и обучение. Дали това ще се случи при преговорите за НРД все още не е ясно, още отсега е ясно обаче, че ако се стигне до цялостно решение – т.е. създаване на Национална диабетна програма, тя категорично трябва да бъде обвързана с ясни разчети на инвестирания финансов и човешки ресурс и в нея да бъде поставен ясен акцент и върху хората с предиабет.

По данни на Световната диабетна федерация след въвеждането на такива програми за първична профилактика честотата на диабета в Индия е намаляла с 55%, във Финландия – с 57% и в САЩ – с с 58%. Какво обаче ще се случи при нас и ще си случи ли изобщо нещо – засега този въпрос остава без отговор, ако не се броят добрите намерения, разбира се. Каквито добри намерения бяха заложени и при приемането на Националната програма за превенция на хроничните незаразни болести, но....

Невена Попова

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up