Изказването на Управителя на НЗОК за това, че плаща едно и също лекарство с разлика в цените от седем пъти, предизвика ураган от коментари, обяснения и обвинения.
В хода на дискусиите стана известно кое е лекарството – pemetrexed.
Стана известно името на производителя, сигнализирал НЗОК за разликата в цените -Alvogen. Станаха известни имената и на другите производители на pemetrexed, участници на нашия пазар – Accord, Heaton, Actavis, Sandoz.
Станаха известни имената на болниците, купували лекарството на максималната цена: Парк хоспитал, Сердика, Унихоспитал, Дева Мария, Пълмед, Токуда, Софиямед, Надежда.
Не е известно колко години лекарството се е предлагало на различни цени.
Не е известно колко опаковки е платила НЗОК на максималната цена през всяка от последните години.
Не е известно при кои други лекарства се наблюдава подобна разлика в цените на един и същи продукт.
Неизвестен е и може би най-интересния въпрос- кой е (или кои са) дистрибутора на лекарствата, продадени на максималната цена? Той е важен не само от любопитство.
Законът забранява на производителя на лекарството да го продава на болницата. Дистрибуторът е този, който купува от производителя лекарството и го продава на болницата. Последната би могла да го купи само от дистрибутор. Дистрибуторът е този който се явява на търговете, където има такива.
Пътят на лекарството е следния: Производител -> Дистрибутор –> Болница.
Пределната цена се регистрира от Националния съвет по цени и реимурсиране – структура, подчинена на министъра на здравеопазването. НЗОК плаща лекарството на болницата.
„Чудесна” схема – този, който плаща не може да влияе нито на регистрираната цена, нито на договорената. Резултатът 700% печалба за едни и толкова загуба за други. Другите сме всички ние, които плащаме осигуровки.
Най-хубавото в схемата е, че всичко е законно. Тя работи от 2010 година, когато бе взето решение заплащането на лекарствата за злокачествени заболявания да се прехвърлят от министерството на здравеопазването към Националната здравноосигурителна каса. Причината за прехвърлянето – МЗ провеждаше ежегодни търгове и оставяше половината болни без достъп до съвременно лечение. Само, че вместо НЗОК да приложи процедура на централно договаряне, както го прави с лекарствата за домашно лечение, тогава се взе решение всяка болница да провежда търгове, а НЗОК да плаща договорената цена.
Трудно е да се преценят нанесените щети на бюджета на НЗОК от това злополучно решение за всичките години, но може обосновано да се предполага, че става дума за стотици милиони лева – загуби от разлика в цените, от реекспорт, от увеличаване на административните разходи и др. Това между другото за сведение на привържениците на монопола, който бил по-евтин, защото имал по-малко разходи.
Здравните власти са наясно с всичко това.
Защо не са взели мерки до сега?
Какви мерки ще вземат сега? По тях ще разберем дали наистина искат да решат проблема или не.
Д-р Стойчо Кацаров
