Управителят на НЗОК обяви, че през 2019 година касата е плащала за едно и също лекарство на едни болници седем пъти по-висока цена, отколкото на други. Според него основната причина за това е поправка в закона за обществените поръчки, която е позволила на частните болници да не провеждат обществени поръчки. В отговор министърът на здравеопазването обяви план за промяна в закона, която да задължи частните болници да провеждат обществени поръчки. МЗ ще започне да провежда централизиран електронен търг за лекарства.

От справката за болниците и цените на лекарствата, публикувана от МЗ се вижда обаче, че не само частните болници, но и държавните и общинските, които са провеждали търгове, са купували на различни цени това лекарство. Следователно причината за различните цени на едно и също лекарство не е в търговете.

Според закона, производителите на лекарства са длъжни да върнат на НЗОК процент от приходите си от продажбата на медикамента в края на годината. Касата изчислява този процент на базата на платените от нея суми. Цените са фактурирани от болниците и се оказват в някои случаи 7 пъти по-високи от цените, на които производителя е продал лекарството на дистрибутора. Един от производителите на лекарството се оплака, че по тази схема той трябва да върне повече, отколкото са приходите му от продажба. Излиза, че схемата наказва този, който е продавал най-евтино.

Болницата, независимо от собствеността ѝ, не печели от търговия с лекарствата, защото законът ѝ го забранява. Тя е длъжна да фактурира на НЗОК лекарствата за лечение на злокачествени заболявания на цената, на която ги е закупила от дистрибутора. С други думи цената, заплащана от НЗОК не е на болницата, а на дистрибутора. Болниците често даже губят от тези транзакции, защото им се налага да блокират за 3 месеца в лекарства финансов ресурс, който е съпоставим по размер с останалите им текущи разходи.
НЗОК обяви, кои са болниците, кои са производителите на лекарствата и цените на които е плащала. Остана неизвестна една брънка от веригата – кои са дистрибуторите?

Попитахме НЗОК кои са дистрибуторите на това лекарство за всяка от болниците и за всеки от производителите.
От НЗОК ни отговориха, че не знаят, нямат такава информация. Да, те наистина нямат информацията за това кой формира цената, която плащат. В електронната система на касата постъпват данни за името на лекарството, производителя и фактурираната от болницата цена. В електронната система на НЗОК не постъпва информация за цената, на която производителят е продал лекарството на дистрибутора, нито кой е той. На практика касата плаща лекарството, чрез болницата, която се явява като пощенска кутия, на дистрибутора, но дори не знае кой е той и дали е спазил закона при формирането на своята цена.
Да, точно така, според чл. 8 и 9 от Наредбата за регулиране и регистриране на цените на лекарствените продукти, условията, правилата и критериите за включване, промени и/или изключване на лекарствени продукти от позитивния лекарствен списък и условията и реда за работа на комисията по цени и реимбурсиране, максималната надценка, която дистрибуторът може да постави на една опаковка (за лекарство с цена на производител над 30 лв.) е 18 лева.

Кой контролира спазването на тези правила?
Според чл. 295  Нарушенията по този закон се установяват с актове, съставени от - инспектори и експерти, определени със заповеди на Председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти, а Наказателните постановления се издават от министъра на здравеопазването, от главния държавен здравен инспектор, от Председателя на Националния съвет по цени и реимбурсиране на лекарствените продукти.
Осъществен ли е контрол над цените и надценките на лекарствата от Позитивния лекарствен списък?
Според Чл. 217б. от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина още през 2018 година се „създава се Специализирана електронна система за проследяване и анализ на лекарствените продукти, включени в Позитивния лекарствен списък, която се администрира и поддържа от Изпълнителната агенция по лекарствата.”
Извършено ли е проследяване и анализ на лекарствата в Специализираната електронна система?
Кой е отговорен за направата на такава нормативна уредба, при която един прави цени, друг фактурира, трети плаща, а четвърти контролира?
А смятате ли, че по тази схема се е въртяло само лекарството пеметрексед и дали това е ставало само през 2019 година, или през всичките години, откакто МЗ прехвърли медикаментите към касата и разписа порочния модел?
Какви са загубите за бюджета на НЗОК – десетки, стотици милиони за всичките тези години?
Тези загуби са натрупани от глупост или с корист?
Накрая най-важните въпроси – на някои ще се търси ли отговорност за щетите и ще се промени ли схемата, която води до тях?

Д-р С. Кацаров