Четвъртък, Август 13, 2020
Вътреболничнита инфекция и какво трябва да знаем за нея

 

В исторически план, относно дефинирането на проблема с вътреболничните инфекции, медицината дължи признателност на унгарския лекар Игнац Замелвайс. Той е бил гинеколог, работещ във Виенската болница.

По това време в болницата имало две гинекологични отделения. В първото работели лекари, които били и университетски преподаватели. Те често водели студентите при родилките. Във второто отделение нямало хабилитирани лекари и студентски групи.
Земелвайс установил, че честотата на фаталното инфекциозно състояние пуерперална треска е значително по-висока в първото отделение, отколкото във второто. Пуерпералната треска е септично състояние на родилката, развиващо се непосредствено след раждането.

 

След това, той се информирал за учебната програма на студентите и разбрал, че преди упражнението си по гинекология, те са имали упражнения по патология, където са извършвали аутопсии, част от които са били на починали от треска родилки.

Неговото заключение било, че преподавателите и студентите, които не било възприето да си мият и дезинфекцират ръцете по това време, пренасят заразата от аутопсичната зала на здравите родилки. Тогава, той въвел миенето на ръцете и инструментите с калциев хипохлорид, преди те да имат досег със здрава родилка. Това драстично, в пъти, намалило смъртността от пуерперална треска в първото отделение.

Земелвайс направил труд и представил резултатите си пред медицинската общност.

Трудът му станал обект на подигравки. Резултатите му не били признати. Научното съсловие не можело да допусне, че професори сеят зарази с ръцете си.

Кариерата на Земелвайс била съсипана. Той бил принуден да напусне Виенската болница. На 47 годишна възраст е вкаран в психиатрична клиника. 14 дни след постъпването си, умира след нанесен побой от надзирателите.

Днес, откритието на Земелвайс е световно признато. Насоката в болничната работа, която той дава, спасява живота на милиони души!
В структурата на вътреболничните инфекции се отличават някои локализации на инфекциозния процес, които са особено чести и се определят като индикаторни инфекции. Такива са: Инфекции на долните дихателни пътища – пневмония; Инфекции на хирургичното място, Инфекции на пикочните пътища; Първичен сепсис.
Ежегодно в Европа от вътреболнични инфекции заболяват над 4 милиона души. Статистиката в България показва около 10 000 регистрирани случаи годишно, но реалната им бройка вероятно е 4-5 пъти по-висока.

Вътреболнични инфекции имат здравни и икономически последствия. Загнояването на една хирургична рана удължава болничния престой средно с около седмица. Освен това, вътреболничните инфекции оскъпяват лечението. Тъй като клиничните пътеки не ги покриват, те намаляват използваемостта на болничния фонд, довеждат до непредвидени разходи и снижават ефективността на здравеопазването. И не на последно място създават риск за пациента.

В България липсва публична и подробна статистика за вътреболничните инфекции, което една страна пречи на развитието на здравеопазването, а от друга дава възможност да лечебните заведения да скрият от пациентите си тази информация. Законът не ги задължава да я споделят с тях, а малко от тях се чувстват морално задължени да го направят.
Фактът, обаче, че една болница е споделила тази информация на сайта си показва способността на ръководството и да поеме отговорност за всички проблеми, които съпътстват едно лечебно заведение и да сподели същите тези проблеми с хората, които са избрали да и се доверят.
Мястото, на което българския пациент може да се информира за това, кои болници са публикували броя на вътреболничните инфекции през годината е https://www.goodhospital.bg/.
Източник: puls.bg

Одобрявате ли смяната на здравния министър?

 

 

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up