Събота, Септември 26, 2020
Липсват  животоспасяващи лекарства за хората с епилепсия

Проблемите с достъп до лекарства на хората с епилепсия са отдавана. Заради малкия пазар, много медикаменти напускат нашата страна. Това, в немалко случаи, поставя животът им в опасност и е особено вредно за тези, които вече са стабилизирани. Промяната на лечението и смяната на лекарства е път, който се извървява с години. – каза пред Право и здраве Веска Събева, председател на Асоциацията на родителите на деца с епилепсия. С нея разговаряме за проблемите на пациентите с епилепсия, особено осезаеми в създалата се обстановка на извънредно положение.

 

Как сте се справяли до сега
Много от нас си купуват сами лекарствата от чужбина, поради отсъствието на тези медикаменти от нашия пазар или за да не се налага промяна на лечението на тях или на децата им.
В някои случаи в България може да се намери заместител, но той, макар и рядко, не действа така, както иновативното лекарство и родителите се принуждават да купуват лекарствата, някои от които доста скъпи, от чужбина. Това не само натоварва бюджета изключително много, но ни принуждава да бъдем нарушители за да осигурим лечение за децата си.

Какви медикаменти липсват
В България липсват дори животоспасяващи медикаменти. Това се лекарства, които се приемат по време на пристъп. Такъв медикамент е Диазепамът, който освен като таблетки и инжекционен разтвор съществува и в ректален вариант ( свещички), назален и поставяне в устата на капки. Една единствена аптека прави свещичките, но те са подходящи само за малките деца. За възрастните не са удачни, от една страна, защото е по-трудно да се поставят, от друга защото хората с епилепсия би трябвало да носят такъв животоспасяващ медикамент, навсякъде със себе си, тъй като може да получат пристъп и на улицата и на работното място и т.н. Това създава допълнителни затруднения и ги поставя в неудобни ситуации.
Диазепам у нас се намира като инжекционен разтвор и на таблетки. На таблетки по време на пристъп не може да изпълни своята функция, а за ампулите, не всеки може да поставя инжекции. Представете си, ако трябва родител или учител да постави инжекция. Това означава, че трябва да се вика Бърза помощ за всеки пристъп, само защото на пазара не се предлага животоспасяващ медикамент в подходяща разфасовка.
На българския пазар липсва и Сенактен, който се прилага при тежки случай с много пристъпи и родителите също се принуждават да го търсят в чужбина, Има състояния, които много добре се влияят именно от него. Липсва и Фенобарбитал, който и до сега се ползва за лечение на епилепсия и го има почти навсякъде в чужбина. Това са медикаменти, които е задължително трябва да ги има.
Въпреки, че от май месец за пръв път от 10 години у нас ще са достъпни две нови молекули, не бива да се забравя, че има медикаменти за редки синдроми, т.нар. медикаменти сираци, които децата могат да получат през фонда, но за възрастните няма вариант.

Има ли възможност лекарствата да бъдат получени по реда на наредба 10
По реда на наредба 10 могат да се получат, но за клиниките това е трудно приложимо. За тях това ще означава, че ще поръчат лекарства, които са доста скъпи, които изискват специален транспорт, процедури, съхранение и ще чакат да дойде пациент за тях. А винаги има възможност и пациентът да не се повлияе добре.

Има ли решение
От много години предлагам да се създаде фонд, в който да има всички лекарства, които излизат от българския пазар, а са необходими на хиляди хора. Отговориха ми, че така ще се наруши пазарната икономика и не може България да се намесва в пазара на лекарствата. Говорим само за лекарства, които ги няма в България, а са нужни на много хора с различни заболявания. Този фонд би гарантирал достъп до лечение, защото в момента достъп до лечение не е гарантиран за всеки един български гражданин. Особено сега, в условията на извънредно положение и затворени граници, е изключително необходим, защото пациентите не могат да си набавят лекарства от чужбина. Дори ако говорим за пазарна икономика, пак ще е от полза, защото средствата ще останат в България, вместо в чужбина.
Необходимо е да се разбере, че всеки организъм е индивидуален. С растежа той се променя, променя се и биохимията му и може да започне да се влияе от медикамент, който до сега не е давал добър резултат или обратното. Променят се дозите, комбинациите и пациентите трябва да имат достъп всички възможности за лечение. Един такъв фонд би решил проблема, ако хората знаят, че могат да си получат медикамента те ще се регистрират и ще си го купят в България. Това е с уговорката, че се помисли и реши както това да стане. Но трябва сега да се действа ускорено! Не може хронично болните да се оставят без лекарства. Това е живота на болните и на техните близки и от това зависи, как той ще протече, пълноценно или в търсене на лекарства!

Трябва ли учениците да носят маска в учлище?

 

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up