Понеделник, Октомври 21, 2019

Д-р Мартин Мартинов е специализант по пластично-възстановителна и естетична хирургия в Клиника по изгаряне и пластична хирургия на УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов" трета година. Той е създател на мобилно приложение, което "оказва" първа помощ при термични травми „Какво да правим при изгаряне?“ под ръководството на доц. д-р Мая Аргирова д.м., началник на Клиниката и национален консултант по изгаряния. Д-р Мартинов споделя откъде му е хрумнала идеята за приложението, за пътя на създаването му, но и за собствения си път в медицината.

Д-р Мартинов, как избрахте медицината?

Не съм много сигурен как стана. Почти до последно се колебаех, когато беше момента за кандидатстване, дали да бъде стоматология или медицина. В края на март категорично, без да има някаква причина, избрах, че ще кандидатствам медицина. Оттам нататък вече нямах колебание. Дори не съм кандидатствал друго, освен медицината. Вероятно цялото ми образование от самото начало се е движело в тази посока.

Как избрахте специалността?

По метода на изключването. Още в първите години човек трябва да се насочи към определена сфера и тогава разбрах, че искам да работя вариант на хирургия. По принцип обичам да експериментирам, обичам да работя с ръцете си, обичам от нищото да създавам нещо. Пластичната хирургия е именно такава хирургия. Възстановителната и естетична хирургия е специалност, в която ако имаш въображение, ако можеш анатомично да обосновеш това, което правиш и технически да го изпълниш, ограничения няма. Могат да се постигнат страхотни неща от нищо.

Кои са най-незабравимите случаи в кариерата Ви?

Още съм специализант и кариерата ми не е твърде дълга на този етап. От три години и половина работя в Клиниката, което е малко повече от месец преди да се дипломирам официално. Естествено, че има и на този етап случаи, които няма да се забравят, които са с добри резултати, както и случаи, които по други причини може би няма да се забравят. Един от тези незабравими случаи е пациент с декубитална рана в областта на сакрума. Операцията я направихме с колегата ми Калоян Денков за първи път и резултатите бяха наистина много впечатляващи. Човекът беше с рана на половин година, още първата седмица стана и си тръгна. Виждали сме го няколко пъти, което значи, че е добре. Друг случай, който няма да забравя е пациент с 85 процента изгаряне, изключително дълбоко, след ремонт на бойлер. Този пациент имаше изключителни малки шансове да живее, но явно имаше изключително голямо желание и след три месеца и половина лечение, го изписахме здрав.

Как се справяте с това да сте свидетели на толкова много болка при пациентите с изгаряния?

На един определен етап, който е може би в началото на работата или дори още в студентските години, се научаваш как да се справяш. Работил съм като медицинска сестра три години, преди това две години като санитар и гледките на тежки травми са нещо, което възприемам нормално. С времето съзнанието свиква с тях и просто приемаш, че това е твоята работа. Неприятно е ги виждаме, неприятна е и миризмата, когато например се касае за пламъково изгаряне, но въпреки всичко за нас е нещо изключително нормално.

А как помагате на пациентите да се справят, защото не само изгарянето е болезнено, но е и лечението?

Болезнени са процедурите. Аз работя в отделение с деца. Обработката на раните, превръзките, всеки момент, в който има болка при децата, както и почти винаги при възрастните, тъй като те могат и да откажат, е свързан с упойка. Обезболяваме ги с възможно най-щадящата и кратка упойка, но болката и психическата травма са нещо, което задължително трябва да избегнем. При обширните изгаряния се виждаме много често с пациентите, проследяваме ги, те сами се обнадеждават, виждайки прогреса, защото нещата се променят. Белегът продължава да се развива в рамките на една до две години, може би това ги крепи. Разбира се, крепят ги и близките им, а за тях е приятно да се върнат и към работния си процес.

Пациентите успяват ли да изчакат естественото намаляване на белезите или повечето от тях предприемат и алтернативни действия за по-бързото им премахване?

Не се чака само естествения ход на времето, но и всяко нещо изисква време. Правим всичко и ние, и те в домашни условия, което би могло да помогне белегът да стане възможно най-незабележим по неинвазивен начин. В общи линии не им се чака на хората, има и такива, които просто искат нещо да бъде направено и намират други варианти - било то ултразвукови процедури, мехлеми, които естествено, че не са помогнали, но особено родителите, когато става въпрос за детето им, така се чувстват може би по-пълноценни. Малко или много залъгват себе си.

Откъде Ви дойде идеята за създаването на мобилното приложение за първа помощ при термични травми?

Идеята дойде февруари месец, но може би по-скоро тогава просто се избистри. Много често, работейки всеки ден с изгаряния, виждаме в Спешно приемно отделение пациенти, на които които не им е оказана първа помощ и друга, също голяма част от тях, на които е оказана напълно грешна помощ. Понякога самото изгаряне може да не е кой знае колко сериозно и увреждащо, но действията, които са предприети, са довели до много сериозна увреда и те остават в болница най-вече заради оказаната им „помощ“. Например едно слагане на лед уврежда тъканите с ниска температура. Да, човек се чувства добре, когато го сложи, защото охлаждането малко или много обезболява. Ако задържиш леда достатъчно дълго време, абсолютно обезчувствява плътта, но това е свързано с тъканна декструкция. А при тъканната деструкция няма значение дали ще бъде от ниската или високата температура, защото резултатът е рана. Другата причина да създам приложението беше, че търсейки в интернет какво да правим при изгаряне, на първите пет страници в гугъл резултатите бяха потресаващи. Имаше всякакви рецепти, имаше всякакви хора, изказали „професионално“ мнение. Излизат и мнения и на лекари, но те са изключително малка част от всичко, което има в интернет. За „тофу“, за „клин клин избива“ при химически изгаряни и киселина, слагаш още киселина и какво ли още не. Доц. Аргирова, която е началник на Клиниката и национален консултант сред колегите излизаше в първите резултати, но чак на трета страница. Някой като пострада, до трета страница едва ли ще стигне. Ако направя едно обобщение на това, което съм намерил на първа и втора страница от резултатите в гугъл, не се изненадвам, че пациентите идват така.

Това означава ли, че освен да ползват приложението, препоръчвате на пострадалите първо да се консултират с лекар, преди да предприемат каквото и да е?

Имахме случай с малко дете със сравнително голямо изгаряне, което имаше мазнина върхе раната. Когато питах родителите защо има мазнина, те казаха: „Не ни се карайте, ние се обадихме на Спешна помощ и оттам така ни казаха“. Това е причината в приложението да има графа, насочена към Спешната помощ, спешните медици и колеги, които транспортират такива тежко пострадали пациенти, за да може там да се минимализират грешките.

Имате ли траен интерес и към информационните технологии? Смятате ли да създавате и други мобилни приложения?

Ползвал съм методите на информационните технологии и информатиката за програмирането в случая, за да осъществя другите си професионални цели като лекар, като хирург. Като хоби мога да имам всякакви занимания, но времето не е достатъчно. Аз съм възпитаник на Националната природно-математическа гимназия. Независимо, че профилът ми беше химия и биология, при нас разширено се изучаваше и математика и информатика. Имам базисни познания от там какво може да бъде използвано и съответно какво да бъде постигнато.

Как се справяте с огромното натоварване?

Работя в реалната сфера на здравеопазването от началото на втори курс и се свиква. В началото започна всичко със съвет от лекари - това, което в работата, остава в работата, това, което е вкъщи, си остава вкъщи. Двете неща не ги смесваш. Излизайки от вкъщи ставаш малко по-друг човек, но не бива да мислиш денонощно за работа.

Как се разтоварвате?

Виждам се с приятели, с моето семейство. Те не са в София, така че се виждаме сравнително рядко. Хобито ми е да разглобявам и да сглобявам разни неща, което е доста близко до работата ми всъщност. Разглобявам и сглобявам включително и електрически уреди, работя и с поялник, което вече отива в зоната на рисковите изгаряния. Това е нещо твърде различно от работата ми и в същото време твърде подобно, защото и там трябва да възстановим счупеното.

 Източник: zdraveNET

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up