Събота, Август 17, 2019

Проблемите в педиатрията и неонатологията са трупани с години. След протестите на лекарите обаче се очаква поне част от тях да бъдат решени. Вече беше обявено, че цените на клиничните пътеки в тези специалности ще бъдат увеличени. Достатъчно ли е това и какво още трябва да се направи. По темата коментира проф. Боряна Слънчева, завеждащ неонатологичното отделение на СБАЛГ "Майчин дом". 

Проф. Слънчева, започна ли работа новият Експертен съвет по неонатология, на който сте ръководител?

Да. Обсъждахме как да се промотира новия стандарт по неонотология и фармако-терапевтичното ръководство, което сега е актуализирано. Всичко, което сме свършили, сме го предали на Министерство на здравеопазването. В документа се залагат нормативи по отношение на броя легла, брой апаратура, в зависимост от нивото на компетентност на съответните отделения.

 

Имаше притеснения около променения стандарт по акушерство и гинекология. Обсъждаше се критерия за живородено дете от 800 грама и може ли той да попречи на грижите за бебетата под това тегло?

Не знам дали има такива притеснения. Миналата година тези промени се обсъждаха доста време в публичното пространство, включително и с пациентските организации. Принципно не се залагат нормативи, засягащи обществения интерес. В стандарта по „Акушерство и гинекология" и „Неонатология" в дефиницията за живородено дете е взето решение да бъде 700 грама и 25-та гестационна седмица. Цифрата, която журналистите лансираха в публичното пространство, е от стария стандарт. Той беше 800 грама и 26-та гестационна седмица. Сега сме го променили на 700 грама – оптималното тегло с относително добра перспектива за детето. Всички бебета, родени под 30-та гестационна седмица, са изключително рискови и имат нужда от сериозна първична реанимация и дихателно подпомагане. 25-та гестационна седмица и този грамаж отговарят на повечето стандарти, утвърдени в Европа. Децата от тази група имат над 50% преживяемост.

Нали няма опасност бебетата под 700 грама да не бъдат реанимирани и да не се направи опит да бъдат спасени?

Този въпрос много ме натъжава и разочарова, особено зададен от журналисти.

Имаше изказани притеснения от юристи, а не от журналисти?

Не, няма такава опасност. Всички деца, които се раждат дори под 25-та гестационна седмица и под 700 грама, ще получат обема реанимация, който е необходим и ще се регистрират като живородени след третия ден. Но трябва да се знае, че при всички под 25-та гестационна седмица шансът да преживеят е под 50%, при това с тежка заболеваемост - около 80-90%, с церебрална парализа и други усложнения. Затова приемаме стандартите, които са одобрени в повечето европейски страни – 25-та гестационна седмица и 700 грама. Това не значи, че ако се роди по-малко дете, ние нищо няма да го лекуваме. Моралът на лекарите явно е по-различен от този на хората, които говорят такива неща. Това, което се лансира и непрекъснато подклажда проблеми в публичното пространство, просто не е вярно. И сме го обсъждали с родителите, говорили сме с неправителствени организации миналата година, имаше дискусии в медиите. Обяснихме, че тези деца получават и винаги ще получават пълен обем реанимация, но шансовете им са много малки.

Колко е най-малкото бебе, което вие сте спасявали?

Само 450 грама в 25-та гестационна седмица. Но имайте предвид, че съществуват природни закони, които не можем да надскочим, каквито и медицински умения да имаме. При децата, родени преди 26-та седмица на бременността, смъртността е над 80%. Останалите често имат сериозни увреждания – на нервната система, на очите. Най-честите проблеми идват от това, че белите дробове на недоносените деца не са развити достатъчно добре. Бебетата се следят за хронична белодробна болест или бронхо-пулмонална дисплазия. Затова имаме нужда от модерни апарати за вентилация.

Какви са най-сериозните проблеми в неонатологията?

На този етап най-сериозните проблеми са кадрови - по отношение на сестри и акушерки, които са подготвени да работят в неонатологично отделение и имат такова желание, както и на колеги. Съставът е изключително застаряващ както при лекарите, така и при сестрите и акушерките.

Защо няма интерес точно към тази специалност, която е една от най-хуманните?

Лекарите имат интерес, но е налице проблем с финансирането на специализациите. Реално колегите много трудно могат да специализират, защото цялото финансиране е осигурено от болниците, които пък имат лимитиран бюджет. Ето, в Майчин дом има трима специализанти по неонатология, които в момента се обучават. Имаме още трима, които искат да специализират, но за съжаление, ако не се промени тази наредба в частта за финансирането, не е по силите на болницата да им осигурява заплатите.

Има идея министерството да финансира специализациите по държавна поръчка, но след това да задължи лекарите да останат да работят в България. Вие бихте ли подкрепили такъв вариант?

Става въпрос за специалности, от които здравеопазването ни се нуждае. Надяваме се, че и ние ще влезем в тази група. Смятам, че някакъв вид разпределение трябва да важи за всички специализации. Дори в чужбина никой не финансира едно обучение, без ангажимент след това на специализанта. Ако иска сам да си взема решения, трябва да си плати обучението. В момента, в който държавата или болницата заплаща неговата специализация, е редно той да има ангажимент към тях и да бъде разпределен там, където има необходимост.

Увеличава ли се броят на недоносените бебета у нас?

Недоносените деца в страната се движат между 10 – 11%, което е средното за Европа. Има една относителна концентрация на тези бебета към болниците от трето ниво и конкретно при нас в „Майчин дом". Това е естествено, след като тук е и най-тежката патология при бременните жени. Средно за страната делът на недоносените е около 11% и не се увеличава.

Какво е мнението Ви за протестите на педиатрите?

Напълно ги подкрепям по две причини. Първо, реално тяхната болница е единственото специализирано лечебно заведение, което приема деца за уточняване на диагнози и за лечение от цялата страна. Болницата категорично е много малка като възможности за прием, което доста затруднява работата. Буквално са отделение в отделение. Освен това, както всички болници, които сме търговски дружества, и ние имаме някакво лимитиране по отношение на парите от Касата. Има лимити и по отношение на броя легла. Т. е. ако аз имам 45 легла, а дойдат 48 деца, тези три допълнителни деца водят до разходи на болницата, които няма да бъдат възстановени. Няма да бъдат финансирани, независимо, че ще се лекуват. Принципно смятам, че болници, които са последна инстанция, както е Майчин дом, след като нямаме право да връщаме деца, а това не е и приемливо да стане по никакъв начин, не трябва да имаме лимити. Сега казват, че Педиатрията нямала лимит. Имат, само че им е разрешено децата от отделение А, да отидат в отделение Б, ако там има по-малко пациенти. Но реално, както сме и ние тук, като имаме 110 легла, а дойдат 115 деца, за тези 5 няма да получим финансиране.

Видяхте ли новите цени на клиничните пътеки в неонатологията и педиатрията? Какво е вашето мнение?

Не съм напълно запозната с тях, но е хубаво да се увеличат, тъй като цената на клиничните пътеки не е променяна повече от 10 години. Реално има инфлация, поскъпване на консумативи, на медикаменти, на ток, на вода. Това също се плаща, въпреки че в клиничните пътеки нищо не е изчислено икономически и не е калкулирано. Но това е разход за една болница. Ние имахме предложения за увеличение на цените на клиничните пътеки, които, ако са достигнати, ще е добре, но ако не са, явно проблемите ще продължат. Болниците от трето ниво лекуват много тежкоболни деца. Вярно е, че специално неонатологичните клинични пътеки са доста високо оценени, но пък тези деца стоят дълго време тук. Ние не можем да ги изпишем, преди да се убедим, че семейството може да се справи само с детето вкъщи. Така че тези деца си стоят при нас по 2,3,4 месеца.

Имаме ли нужда от една Национална детска болница и вярвате ли, че до две години тя ще бъде факт?

Абсолютно е необходима една такава болница, която да приема всички малки пациенти. Сега при нас има едно дете със сърдечни аномалии и викахме колега от Националната кардиологична болница. Той идва тук, сега ще поръчаме линейка и ще транспортираме детето там, а разстоянието за него не е малко, защото то е на апарат. Ако болницата беше до нас с топла връзка, първо консултациите нямаше да са никакъв проблем и транспортът също ще бъде нищожен като организация и финансиране. Така че категорично има нужда от такава болница, но това едва ли ще стане за две години. Аз съм убедена, че за изграждането й, без оборудването, ще са неоходими поне 150 млн. лв. Като се прибави и апаратурата, парите ще се удвоят. Ремонтът само на нашето отделение струваше 2 млн. лв. Ако трябваше и да го обзавеждаме, щяха да са необходими още два пъти по толкова. Сега условията ни са много по-добри, но винаги има какво още да се желае. Така че детска болница може и да има, но няма да е скоро.

Източник: clinicaBG

Нашият сайт се издържа от реклами и дарения. За повече информация, относно тарифите и рекламните формати, свържете се с нас на телефон: 0885 815 108. Ако сте станали свидетел на събитие, което смятате, че трябва да стане обществено достояние, изпратете ни новината на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.  Дарения за някоя от нашите каузи, можете да направите от тук. Благодарим за подкрепата!

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up