Понеделник, Октомври 21, 2019

По данни на Националния статистически институт около 2 милиона души у нас страдат от наднормено тегло. Според статистиката с наднормено тегло, включително затлъстяване, са 62,2% от мъжете и 46,8% от жените над 18 години. От проблема са засегнати и децата в най-раннa възраст, като България се нарежда на пето място в Европа по детско затлъстяване от 32 държави. За причините за затлъстяване и какви са последствията от него разговаряме с доц. д-р Пламен Попиванов, началник на Отделението по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания на Александровска болница.

Доц. Пламен Попиванов завършва медицина в София през 1979 г. взима специалност “Вътрешни болести“ и “Ендокринология и метаболизъм“. Специализира във Франция, Русия и Китай. Ръководи Отделението по клинична дензитометрия и костни метаболитни заболявания на Александровска болница. Главен ассистент е в Катедрата по вътрешни болести на МУ-София. Член е на Комисиите за лицензиране по ехография и биопсия на щитовидната жлеза и по клинична дензитометрия към МУ-София. Има над 70 научни публикации.

Какво представлява затлъстяването, доц. Попиванов, и какви са последствията от него?

Затлъстяването е върхът на айсберга на много съвременни, да не кажа, почти на всички заболявания на цивилизацията. Затлъстяването е проява на смутена обмяна на веществата в организма, която води до хипертония, до промяна на мазнините в кръвта, в резултат на което се изявяват атеросклероза, инфаркти, инсулти, поликистозни яйчници, увеличаване на честотата на карциномите. Това затлъстяване, за което говоря, е нискостепенното. Това е затлъстяването в ежедневния живот. Но имаме редки форми на затлъстяване, които не са свързани със социалнозначимите заболявания - кръвно, диабет, хипертония, атеросклероза и техните усложнения.

Кои са тези заболявания?

Съществуват редки наследствени синдроми, които обхващат под 1% от хората със затлъстяване. Освен това в около 30% от случаите затлъстяването е вторична изява на някакво заболяване. Например при една бъбречна недостатъчност човек отича, подува се, ще кажете, че има затлъстяване. Нищо подобно - той съдържа вода и сол.

При недостатъчна функция на щитовидната жлеза, от което страдат 5% от възрастните хора, отново имаме задръжка на вода и сол. Около 1% от затлъстяването пък се дължи на редки наследствени синдроми. Имаме и болестно затлъстяване - тежко, рядко усложнение. В мозъка има един център - хипоталамус, който регулира обмяната на веществата в организма и обема на мастната тъкан. При травма, тежък грип, който може да засегне и мозъка, миниатюрен кръвоизлив, след засягането на този център мозъкът не получава сигнали какво става с мастната тъкан. Той си представя, че организмът гладува. И за да не умре от глад, първо силно увеличава апетита, второ - потиска обмяната на веществата, тя става много икономична. И тогава човек да хапне и една хапка, тя му се “залепва”. С други думи, ние имаме различни случаи на мозъчно-хипоталамично затлъстяване - те са редки, но могат да стигнат много високо телесно тегло над 150-200, дори 300 кг.

Много здрави хора обаче смятат, че са предразположени към напълняване. На какво се дължи това?

Напълняването има два аспекта. Единият е на нашата цивилизация - повече ядем и малко се движим. Друг аспект е наследственият. Хипоталамусът има различни метаболитни програми, съобразно условията на живот на човек в критични фази от развитието му - преди да се роди, скоро след като се роди, в пубертета и прочее. Когато майката гладува, и бебето в утробата й гладува. То се готви да се роди в един свят на много малко храна. Във връзка с това то се подготвя за тези условия и когато дойде в един свят, в който има достатъчно храна, бебето е с много икономична обмяна на веществата - една хапка да хапне и тя му се “залепва”.

С други думи, по време на бременност бебето е плацентарно програмирано. Например, по време на Втората световна война много от майките силно са гладували, родили са малки бебета. След това, когато Европа вече може да се храни, хората започват рязко да пълнеят. Защо? Защото количеството на храната, която приемат, много силният апетит, икономичната обмяна се включват в тази програма, която води до нискостепенното затлъстяване. Има и други наследствени механизми, но регулирани от средата. Хората се хранят с около 30% повече, отколкото има потребност организмът. При младите, които се движат, спортуват, тичат повече, тези 30% могат да се изгорят и да се превърнат в топлина. Но с годините човек става по-мързелив, по-малко се движи и това, което влиза в него, не може да го изразходва и започва да го трупа.

А как се отразява стресът на теглото?

При хроничното стресово състояние стават много промени. Първо, за да можем да се справим със стреса, ние отреагираме с увеличаване на апетита и ядем повече. Обмяната на веществата също се икономизира. С други думи, ядем повече, намаляваме обмяната на веществата и ако това продължава със седмици, месеци, неизбежно води до повишаване на телесното тегло. Освен това българинът, когато е под стрес, пие. Наистина алкохолът в малки дози действа успокоително, но 1 грам алкохол е приблизително два пъти по-калоричен от захарта и почти толкова калоричен колкото мазнините. Изпиваме 100 г концентрат и все едно сме изяли 70-80 г захар.
Така че алкохолът успокоява нервите, дава добро настроение, но той води до затлъстяване. Да не говорим за другите му токсични елементи. Алкохолът води до хроничен биохимичен стрес на организма, което не осъзнаваме. Той може да отключи захарен диабет, може да мине през панкреаса и да го увреди, атеросклероза, високо кръвно налягане и т.н. Така че алкохолът в рамките на битовото му приемане води до увеличаване на килограмите и маса други болести. Това е един от опасните видове затлъстяване, дори да не е високостепенно.

Има ли възрастови периоди, в които човек е по-предразположен към напълняване?

Има. За да тръгне менструалният цикъл на момичето, е необходимо то да има определен обем мастна тъкан. Ако намалее този обем мастна тъкан, на жената й спира цикълът. Например, всички видни спортистки, които страшно много тренират, от движението си стапят мастната тъкан, да не говорим, ако приемат и хормони, и тогава цикълът им естествено спира. Защо е необходим определен обем мастна тъкан, за да има цикъл? Защото, ако жената има мастна тъкан, това означава, че тя се храни, което значи, че би могла да бъде майка и да си изхрани детето. Тежката анорексия невроза, слаби жени като от концлагер, които се тиражират в медиите, това е монопсихоза, но не се харесва от мъжете. Мъжете харесват леко пълната жена. Това означава, че тази жена ще може да му отгледа детето, да го износи, да го роди и т.н.

Обратно, по-мускулестият мъж е по-интересен, защото има по-голяма сила, ще може да осигури храна, ще може да защити жената. Но какво става, когато започнат да падат половите хормони? Когато започнат да падат половите хормони и мъжете, и жените заменят средногодишно половин килограм мускулна тъкан с половин килограм мастна тъкан. С възрастта хората започват да напълняват, но напълняването не е толкова на килограми, колкото на обем. Различните видове напълняване са полово определени. Например, жената има отлагане на мастна тъкан специално в гърдите, в ханша, бричовете и около пъпа. При мъжете мастната тъкан, която се увеличава, тя е вътре в тялото, във вътрешните органи, тя е висцерална и това се определя от мъжкия полов хормон - тестостеронът и от хормона на стреса - кортизолът. Ние имаме едно правило - мъжкият, андроидният тип, е тип ябълка. Докато при жените типът на затлъстяване, определен от женските полови хормони, е круша.

Как определяме кога едно тегло е нормално, наднормено и кога има затлъстяване?

Дали сме в нормално, наднормено тегло или имаме някаква степен на затлъстяване, се определя с Индекс на телесната маса. Той се получава, като се разделят килограмите на телесното тегло на квадрата на ръста на човека. Нормата за Индекс на телесната маса е от 18 до 25. От 25 до 30 е свръхтегло. От 30 до 35 - лека степен на затлъстяване, от 35 до 40 - средна, и над 40 - тежка. Това са лоените топки над 250-300 кг, което е истинска болест. Там категорично трябва да лекуваме, но не с режими, диети и таблетки, а с операции.

В Александровска болница сме направили над 50 операции с много висока степен на ефективност на хора с тежко затлъстяване. Но за да измерим дали един човек е пълен или не, трябва да съобразим много неща. Ние трябва да имаме обективна представа за мастната и за мускулната тъкан. Обективните методи за изследване са няколко - единият и най-точният - е дензитометрията. Това е рентгенов метод, който има много слаби рентгенови лъчи. С тях може да се изследва количеството на калция в костите, може да се измери количеството на мускулната и мастната тъкан в организма. Това е най-точният метод, който можем да направим.

Източник: zdraveto

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up