Неделя, Ноември 29, 2020
За системите и тяхното разчленяване

(или защо кракът на заека не може да бяга)
С обявяване на грипната епидемия, а след това и на извънредното положение, се прекратиха плановите и профилактичните дейности. Цялата системата на здравеопазване се пренасочи към дейности, свързани с коронавируса. Възникнаха и следните обвързани събития:
Лечебните заведения за специализираната извънболнична помощ на практика почти спряха да функционират.

Лечебните заведения, извършващи инструментални и лабораторни изследвания, на пъти ограничиха дейността си или я прекратиха в определени населени места.
Общопрактикуващите лекари прекратиха профилактичната дейност, в по-малките населени места се налага почти самостоятелно да решават здравословните проблеми на потърсилите ги граждани.
Пряка последица от намалението на дейността на тези лечебни заведения е много тежкото им финансово състояние, а със задължителните разходи, които имат и неясното бъдеще, тяхното съществуване става все по проблематично.
В болничната помощ нещата като механизми са сходни поради прекратяване на плановите дейности.
Състоянието на епидемичната обстановка в страната предполага поне още около месец и половина подобно положение.
Има или не пандемия, хората продължават да боледуват от други заболявания със същата честота и тежест, най-малкото.
Вижте как ситуацията рефлектира на една от групите заболявания – онкологичните в тази ситуация. В изданието от 2017 г. на Национална болница по онкология и Български национален раков регистър „Заболеваемост от рак в България, 2014 и 2015“ на стр. 30 се посочват следните данни:

 tablica

  

От тях за 2013-2014 г. е видно, че системата на здравеопазване е откривала дневно около стотина заболелите от рак български граждани, и почти петдесет от тях, въпреки положените усилия, са починали.
И тук възниква въпросът за равносметката от това нормативно дефинирано развитие. Видно от данните, за около 2 месеца поне 6 000 новозаболели от рак (случайно откритите от тази бройка се компенсират от нараствалата с повече от 3% всяка година заболеваемост до 2020г.) няма да бъдат диагностицирани. През следващите месеци съществуващите регулации при извършване на необходимите медицински дейности и съответно ограничени капацитети на системата на здравеопазване не позволяват компенсирането на възникналите последици. За известна част от засегнатите граждани те ще са трагични, а разходите на системата на здравеопазване ще нарастват значително с развитие на заболяването им. В различна степен, но сходни като механизъм проблеми възникват и за значителен брой други заболявания.
Системата на здравеопазване нормативно бе приведена в състояние да задоволява само нуждите на спешно нуждаещите се, а не на всички граждани, съгласно Конституцията. Подобни механизми се реализираха и в икономиката на страната – функционират само няколко сектора, задоволяващи жизнено важни дейности. Но за съжаление намалените като устойчивост възможности на предприятията и интегрираността им ще доведат до мултиплициране на ефект, сходен с туморните заболявания – развитие на свързани неуправляеми разклоняващи се процеси с далеч отиващи последици.
И тук, поради многомерността на последиците и отговорността за тях, възниква главният въпрос пред българското здравеопазване:
Как бе избрана тази стратегия за борба с корона вируса?
Неговият отговор трябва да се даде сега и да съдържа поне следните елементи, присъстващи в изискванията за оценка на въздействието, съгласно Закона за нормативните актове:
Кои са изходните предположения за развитие на епидемичната обстановка в страната?
Между кои други цели и съответно стратегии за тяхното постигане бе направен този избор?

Подкрепяте ли затварянето на страната(локдаун) заради Ковид?

Какво показаха направените сценарийни анализи за развитието при всяка една от възможните стратегии за развитие на процесите в държавата през следващите месеци и години?
На базата на какви медицински, социални, икономически и др. критерии бе направена оценката на сценарийните анализи и избрана тази стратегия?
Само техният отговор може да опровергае увеличаващите се съмнения в направения избор. Решаването само на медицинския проблем с коронавируса по начин, който не унищожава повече хора и ресурси от самия вирус, е възможно само ако се разглежда системно и интегрирано за цялата държава в дълъг период от време. Известно е, че отделянето и акцентирането на една характеристика при вземане на решения за системни процеси в дългосрочен аспект е неоправдано, а често е пагубно за цялата система. В случая с коронавируса към този момент са установени малко над 400 заразени граждани, 150 са хоспитализирани, 8 са починали. Само за онкологично болните от 13.03.2020 г. до края на март не са диагностицирани поне 1800 граждани……За цялото здравеопазване оценката ще бъде на десетки пъти превишаваща посочените цифри за коронавируса. Но констатираните последици извън сферата на здравеопазването са значимо по-големи: нарастването на безработните с близо 20 000, пуснати в отпуск и потенциално безработни - стотици хиляди, загуби за бюджета на държавата, НОИ и НЗОК – стотици милиони лева с тенденция за бързо нарастване към милиарди. Лесно разбираемо е, че избраната стратегия с медицински акцент след определен брой месеци води до унищожаване на функциите както на здравеопазването, така и на държавата /част от тях вече са преустановени – образование, правосъдна система и т.н., а други като здравеопазването - значително ограничени/.
Тези отговори са задължителни и за да можем да имаме поне частично морално оправдание за причиненото на хилядите онкологично болни и техните близки, посочени по-горе, на гражданите на страната и на всички засегнати, независимо от това какви социални роли изпълняват.

Д-р Р. Велков организационен секретар на СОББ

Подкрепяте ли затварянето на страната(локдаун) заради Ковид?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up