Неделя, Ноември 29, 2020
Здравната система скърца

Вчера заразена с Covid-19 жена от Несебър е била разхождана от екип на Спешна помощ из болници в Бургас и региона, а след часове е върната вкъщи заради откази за прием. Няма персонал, сестрите отказват да работят”, коментира директорът на УМБАЛ-Бургас цитиран от dir.bg.  "Ние звъняхме на всички болници за нейния случай и никъде няма свободни легла. Кажете какво да направя и ще го направя! Хеликоптер ли да искам, де да знам, на Бойко Борисов ли да звъня?", казва нейният работодател.

Преди няколко дни в Пловдив жена с миастения, затруднено дишане и съмнение за Ковид обикаля със семейството си цяла нощ от болница в болница, в някои и по два пъти. Никой не иска да я приеме. Чува се само „не сте за нас“, „нямаме легла за Ковид“, „търсете си болница“. Накрая с връзки е приета в почти фалирала общинска болница, където няколко часа по-късно умира.
Завчера общопрактикуващ лекар от София с оплаквания, характерни за Ковид, прекарва почти цял ден в така наречения Координационен център в столицата, като накрая му е съобщено, че няма да бъде настанен в болница, защото в нито една няма свободни легла.
Личните лекари искат електронни направления, за да избегнат контакт с болните. Все повече от тях се страхуват изобщо да преглеждат пациенти със съмнение за Ковид, за да не се заразят или да не бъдат заразени останалите им пациенти.
Нарастването на броя случаи с Ковид поставя здравната система в критично състояние, но не заради липса на капацитет. Към днешна дата в болници са настанени 1633 пациенти при налични само за това заболяване около 8000 легла. В Интензивните отделения има 93 души при налични само за Ковид 1200 легла с респиратори. Като цяло болниците разполагат с 50 000 легла, от които близо половината средно месечно са незаети от началото на епидемията.
Легла и респоратори има, имаме 30 000 лекари и толкова медицински сестри, според официалната статистика. Макар да има тежък дефицит на медицински сестри, все пак броят им заедно с този на лекарите не е толкова малък, че да не могат да обслужат 1600 болни и то при условие, че обичайната им дейност е силно намалена през последните месеци. Проблемът идва не от липсата на персонал и легла, а от това, че повечето медици не желаят да работят с пациенти с Ковид. На практика грижата за болните с Ковид се осъществява от шепата специалисти по инфекциозни и белодробни болести и млади лекари специализанти. Разбираемо е тези хора да се чувстват изтощени и пренатоварени. Естествено е да се запитаме дали в това им състояние ще могат да предоставят най-добра грижа за болните, а броят на заразените и хоспитализираните продължава да расте с всеки ден.
Здравната ни система, която и без това е в лошо състояние скърца, като паянтова барака духана от силен вятър. Крехкият баланс е нарушен и цялата конструкция заплашва да рухне под напора на нарастващия брой положителни PCR тестове.

Цитираните единични случаи на отказ от предоставяне на спешна и неотложна медицинска помощ през последните няколко дни, ще станат масови, ако не се предприеме нищо. Ситуацията изисква незабавни действия, преди положението да е станало критично. В състояние ли е обаче Правителството да предприеме решителни мерки?
Може ли да се очакват адекватни действия от премиер, който от два месеца живее в джипка и нощува в ловните стопанства?
Може ли парламентарно мнозинство в насипно състояние, което едва събира кворум, да предприеме решителна реформа?
Може ли здравната администрация, която половин година не може да направи анализ на епидемичната ситуация и чиито прогнози, доколкото изобщо ги имаше, се оказаха малко или повече погрешни, да предложи решения на проблемите?
Дори и да могат Парламент, Правителство и администрация да вземат мерки, е малко вероятно те да дадат резултат, заради загубата на обществено доверие. Ако е вярно, че 60-70 процента от население нямат доверие на управлението, то не може да се справи с кризата. Разбира се Парламентът може да приеме закон, Правителството може да приеме постановление и министърът може да издаде заповед, но ако е загубено доверието на мнозинството, те няма да бъдат изпълнявани, включително и от тези, които са натоварени да контролират и следят за изпълнението им.
Дефектите на здравната система са отдавна известни на експертите. Днес берем плодовете на близо две десетилетия безвремие и имитация на реформи. Водената политика на централизация и свръхрегулация, бюджетно финансиране и лимитиране на всичко, превърна лекарите в чиновници, а лечебните заведения в администрация. Монополът накрая винаги води до дефицит. Искахте повече държавата в здравеопазването? Имате я, можете да и се насладите.
В обичайна среда системата можеше да крета дълго. Днес, кризата с коронавируса направи проблемите видими за всички. Друг въпрос е доколко тази криза е обективна и доколко е резултат на насажданите страхове и създаване на паника, но от един момент нататък това вече няма значение. Ще пострадаме не от вируса, а от от лошата организация и управление на системата като цяло и на кризата в частност.
Д-р Стойчо Кацаров

Абонамент за седмичния ни бюлетин!
captcha 
Подкрепяте ли затварянето на страната(локдаун) заради Ковид?
Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.
  • Публикуването на коментара е спряно.
    Николай Тасев · преди 1 месеца
    Изобщо не мога да осъдя колегите,които не искат да се занимават с болни Ковид 19.Трябва да си съвсем луд,за да жертваш здравето и живота си,твоят и на бизките ти за да лекуваш *****и,които дори не признават,че има такава болест и горят маски демонстративно....
  • Публикуването на коментара е спряно.
    Николсй Тасев · преди 1 месеца
    Изобщо не мога да осъдя колегите,които не искат да се занимават с болни Ковид 19.Трябва да си съвсем луд,за да жертваш здравето и живота си,твоят и на бизките ти за да лекуваш *****и,които дори не признават,че има такава болест и горят маски демонстративно....
Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up