Понеделник, Юли 15, 2019

mindovД-р Георги Миндов е общопрактикуващ лекар с  дългогодишна практика. Председател е на Сдружението на столичните общопрактикуващите лекари. Повод за разговора ни с него е появилата се информация за значителен дял на хората у нас, които не посещават личния си лекар, но и не смятат за необходимо да се явяват на профилактични прегледи. Д-р Миндов коментира причините за трудните взаимоотношения между лекари и пациенти и последиците от тежкото недофинансиране на здравеопазната ни система. 

 Д-р Миндов, в медиите се появиха данни от Евростат, според които 52% от българите не са посетили личния си лекар нито веднъж за цялата година. Моля за Вашия коментар – кои са според Вас причините?

Нека започна със статистика. У нас почти 1 милион са здравнонеосигурени, над 1.5 милиона са българите в чужбина и 1.3 милион непосещаващи лекар при 7 милиона население в страната. С други думи, към днешна дата 2.5 милиона лица или 35% са извън здравната система. Което означава, че едва 17% са тези българи, които нямат досег с нея и не са посетили личния си лекар. За сравнение – средно за Европа този показател е 25%. С други думи нашият показател е по-добър от средноевропейския.

Нека припомня, че общопрактикуващите лекари са основен стълб на системата. Не по-малко от 70% - 80% от здравните проблеми на хората се решават на ниво първична извънболнична помощ от едва 4300 лични лекари, които за своя труд получават едва 5,1% от здравноосигурителните плащания.

В същото време страната ни според анализите на редица международни организации и институции държи рекорд по броя на хоспитализациите. Не е ли това парадокс – хората не стъпват при личния се лекар, но пък се лекуват в болница по 2-3 пъти в годината?

Само спешните хоспитализации сега се извършват без преглед и насочване от доболничната помощ. Ограниченият бюджет за консултации и изследвания принуждават пациента и общопрактикуващите лекари да намират решения на проблемите си не в извънболничната помощ, а чрез хоспитализации.

Всички обаче се крият зад личния лекар при насочване за хоспитализацияслед преглед от специалист или след лична среща с лекар от болничната помощ пращат по пациента към ОПЛ хвърчащи бележки, без медицинка аргументация, без подпис и печат с искане за издаване на направление № 7 с диагноза и клинична пътека.

Решението е просто: да се въведе планова хоспитализация само след преглед и преценка от специалист по профила на заболяването за да престанат всички да се крият зад личните лекари. ОПЛ спокойно може да пуска хоспитализации само за спешни състояния. Така само с тази мярка неаргументираните хоспитализации ще намалеят с над 20%.

От дълги години имате практика като личен лекар, променя ли се според Вас отношението на българина към собственото му здраве? Задавам въпроса в контекста на факта, че профилактичните прегледи по правило не се радват на интереса на хората, те ги пренебрегват и това не носи никакви последствия за тях.

По принцип в нормалния свят неявяването на периодични профилактични прегледи се наказва точно с повишаване на здравните вноски заради нарушаване на общите условия на сключения договор и защото никой нормален здравноосигурителен фонд не би искал да плаща допълнително за късно открити заболявания.

Да не говорим и за други финансови санкции в Закона за здравето или като други мерки, като да не попаднете в списъка за трансплантиране, ако пушите например. Но до ден днешен не се прилагат от отговорните институции нито санкции, нито стимули за явяване на профилактичен преглед. Например правото на 1 ден платен отпуск за извършването му.

Всички знаем, че в Закона за здравето има един член 209, но той не се прилага. И след като е ясно, че 65% от здравноосигурените лица не са се явили на профилактичен преглед през 2018 г., това означава, че 4 милиона здравноосигурени е трябвало да понесат санкции. Ако приемем, че е можело да бъде наложена минималната санкция предвидена в закона – 50 лв., то събраните суми биха били 200 млн.лв. - пари, предостатъчни за всички видове лечения на деца в чужбина!

В сезона на грипа и острите респираторни заболявания се сблъскахме и с друг проблем – взривовете на морбили. Как оценявате нагласата на хората към ваксините – силни ли са антиваксиналните настроения, можем ли да очакваме лоши последици от разпространението на митове за вредата от ваксините?

Самите антиваксъри дължат живота си именно на ваксинопрофилактиката.

Резултатите от прилагането на ваксините обаче са невидими - обществото вижда само здрави хора, което създава изкуствено впечатление, че това е факт без да има ваксини. Както се казва: да, ама не.

И, за да завършим, нека Ви попитам – кои са най-сериозните трудности, с които се сблъскват общопрактикуващите лекари днес и как държавата трябва да се намеси, за да облекчи тяхната работа и да я направи привлекателна за млади медици?

Тава е тема за цяла монография…На първо място проблемите произтичат от липсата на електронно здравеопазване – на електронна рецепта, на електронно направление. Личните лекари нямат достъп до електронното ваксинално досие на пациента, което съществува в НЗОК.

Друг проблем е смяната на на касовите апарати и въвеждането на  софтуер за управление на продажбите в търговския обект - СУПТО . Да припомня, че размерът на потребителската такса е непроменен от 2012 г., а лекарските практики имат разходи, които нарастват непрекъснато. Хронична е липсата на направления, а когато има, прегледите, извършвани по тях на колегите от специлаизираната доболнична помощ се заплащат символично, което рязко влошава качеството на СИМП.

Все по-трудна става комуникацията между лекар и пациенти.Тя е нарушена, защото пациентът е научен от близкото минало на неуважение към лекаря. Пациентът днес е с отношение като към слуга на пролетариата, на който се поръчва какво да прави - искат се направления, искат се изследвания , които са си самоназначили, често и от медицински некомпетентни лица.

А, съответно негативната реакция на лекаря е обяснима ,защото той е експерта и трябва да си плюе на дипломата , квалификацията и опита и да ходи по свирката на профани, които ще му казват как да протича диагностичния и терапевтичния процес. Това се случва всеки ден и го знаят всички , които сме на предния фронт.

А това действително е преден фронт, но то все повече заприличва на „ ръкопашен“ преден фронт. На който на някой с едвам изкарано средно образование трябва да обясняваш че е дошъл при експерт - здравен експерт-специалист , който изслушва оплаквания, преглежда пациента и съставя стратегия за решаване на здравните проблеми.

Не е писар, не е печатар, не е продавачката от бакалията да сваля от рафта посочени стоки , не е осчетоводяващ изследвания и консултации самоназначени от хора без медицинско образование. Пациентът може да се съгласи с предложените решения , може и да не се съгласи. В първия случай се доверява на лекаря и слуша неговите препоръки , във втория случай си търси сам решение.

Нито при адвокат може да нарежда по кой член да се води дело, нито при архитект може да казва колко сантиметра да е носещата греда на сградата, нито може да стане от мястото си в самолета и да отиде да казва на пилота как да заходи за кацане, нито може да отиде на оператора на АЕЦ да казва кое копче да натиска. Странно, но в кабинета на лекаря в България всички се опитват неистово да правят това. Всеки ден има скандали с пациенти благодарение на онези 74 години вече неуважение към хората с образование и ганьовската теория 'Тоа ли ше ми каже бе'. !?

Очевидно, имате набран много горчив опит...

Да, и не само аз, а и всички колеги, които работим в доболничната помощ.

Най- големият проблем на всички ни е малкото средства в системата: едва 5% от БВП се заделя за здраве от най- бедната страна в Европа, но най-болната и най умиращата- първенци по смъртност в Европа и на 3 място в света…“топим“ се с 144 души на ден!

В България се води ежедневна невидима война, без достатъчно муниции, с малко,но за сметка на това немотивирани „войници“.

Нека не се изненадваме от проявите на агресия към лекарите – те са следствие от финансовия недоимък в системата. Това е днешното грозно лице на системата- тотално недостигащите средства за лекарства и консумативи, липса на лекари и специалисти по здравни грижи, спешна помощ и организация . Всеки юмрук в лицето на лекаря е юмрук в лицето на нефинансираната и нереформирана здравна система

Разговора води: Невена Попова

Въвеждане на коментар... Коментарите ще се опреснят след 00:00.

Бъдете първият коментирал тази статия.

Кажете нещо тук...
Впишете се с ( Регистрация ? )
или изпратете като гост

Log in or Sign up