Административните съдебни дела се водят тогава, когато административен орган, отказва да изпълни задълженията си, записани в закон или подзаконов burocracyнормативен акт.
Пред Административния съд може да се оспорват индивидуални и общи административни актове, общи административни актове, подзаконови нормативни актове или отказът на административния орган да издаде такива.
Тези дела се водят пред съответния административен съд, пред който се подава жалба, срещу действие или бездействие на административен орган.
Срокът за подаване на такава жалба е 14 дни след датата на научаване на оспорваното действие. Жалбата може да се подаде чрез административния орган или направо в административния съд. Съдебната такса за такива дела е 10 лева за физически лица и 50 лева за юридически лица. Решението на Административния съд може да се обжалва пред Върховния административен съд. Производството пред съда е двуинстанционно и Решението на ВАС е окончателно. При загубва на делото жалбоподателят може да бъде осъден да плати разноските на административния орган. В сложни казуси, съдът може да назначи експертиза, за която се заплаща отделно.
Едни от най-честите административни дела в здравеопазването са делата на лечебни заведения срещу НЗОК. Те мога да бъдат срещу отказ да се сключи договор, срещу заповед за прекратяване на договора, срещу „Показа за възстановяване на неоснователно платени суми” или срещу заповед за налагане на санкция. В последния случай законът предвижда разглеждане на случая от Арбитражна комисия преди да се осъществи съдебен контрол за законосъобразност.
Изменение на АПК от 2016 година въвежда понятието административен договор. То дава малко по-различна характеристика на договорите между административни органи и физически или юридически лица, както и друг ред за склчване и рпекратяване на такива договори.
Специфичен пример за такива дела са тези срещу откази за лечение в чужбина, издадени от НЗОК, МЗ или ЦФЛД. Отказът да се издаде разрешение е индивидуален административен акт и може да се обжалва в 14-дневен срок от връчването. Съдът може да отмени отказа и да даде задължителни указания на административния орган. Ако съдът отмени отказа, като незаконосъобразен, държавата може да бъде осъдена да заплати обезщетение за нанесените имуществени и неимуществени вреди на гражданите. Те се водят по реда на Административно-процесуалния кодекс и на базата на Закона за отговорността на държавата и общините за вреди.
Друг вид дела срещу административни органи са тези водени от лечебните заведения срещу Наказателни постановления. Те могат да се обжалват в 7 дневен срок след връчването им пред Районният съд. По тези дела не се присъждат разноски. Последния инстанция по тези дела е съответният Административен съд.
Във всеки един от случаите, лечебните заведения могат да се обърнат към нас за съдействие, в това число и осигуряване на подготвени адвокати.
Административни по своя характер са и делата срещу нормативни актове – Наредби, Постановления на Министерския съвет, Правилници и други. Последните могат да бъдат оспорвани без ограничения във времето от всички заинтересовани страни пред Върховния административен съд. В тези случаи, освен държавна такса се дължи и такса за обнародване в Държавен вестник. Такива са делата срещу медицинските стандарти, срещу наредбата за достъпа до медицинска помощ, относно пръстовите отпечатъци, ПМС за утвърждаване на национална здравна карта и др.
Решенията на ТЕЛК и НЕЛК същ подлежат на административен и съдебен контрол. Решенията на НЕЛК могат да се обжалват пред съответният административен съд в 14 дневен срок от връчването им. Съдът може да отмени решението на НЕЛК да постанови ново или да върне преписката на НЕЛК за ново произнасяне със задължителни указания.
Административно-процесуалният кодекс дава възможност делата по него да се водят по седалището на жалбоподателя.
Информация за такива дела можете да намерите в меню „Информация за съдебни дела”
