По принцип търсенето на съдебна отговорност в България, а и по света е скъпа услуга и в това отношение търсенето на съдебна отговорност от лекари и лечебни заведения не прави изключение. Пациентите не се ползват с никакви привилегии или отстъпили, а делата се водят по общия исков ред.
Делото няма да бъде заведено, ако ищецът (в този случай пострадалия пациент или неговите наследници, ако е починал) не внесе държавна такса, която е 4% от размера на иска.
Така например, ако исканото обезщетение е за 10 000 лева, държавната такса е 400 лева.
Чл. 83 от ГПК дава възможност на съдът да освободи ищецът от държавна такса, ако прецени, че последният няма достатъчно доходи, за да води делото. За целта се попълва декларация за доходите и имущественото състояние.
Почти във всички случаи, когато се води дело за непозволена увреда срещу лекар/лечебно заведение, съдът назначава съдебно-медицинска експертиза. Таксата за такава експертиза се определя от съда във всеки конкретен случай и обикновено е в рамките на 150-300 лева за вещо лице. В повечето случаи експертизата е единична, но съдът може да назначи двойна или тройна, в зависимост от случая. Понякога, когато изводите на вещото лице са спорни, съдът може да назначи повторна експертиза от друго вещо лице, таксата, за която е в същите размери.
Гражданският процесуален кодекс позволява на ищеца сам да води делото. Този тип дела, обаче са сложни и без добре подготвен с материята адвокат трудно може да се постигне успех. Хонорарът на един адвокат, също зависи от размера на иска и се договаря за всеки отделен случай, но не може да бъде по-малък от определените с наредба минимални адвокатски възнаграждения. Допустимо в практиката е да се договори разсрочено плащане на адвокатския хонорар, както и водене на делото срещу частично заплащане и процент от присъдената сума.
Обикновено при такива дела е добре да се направи предварително частна съдебно-медицинска експертиза, която може да бъде от голяма полза за добрия изход на делото. Разноските за нея са в размер на 150-300 лева за вещо лице.
Описаните до тук разноски са за една съдебна инстанция. Ако решението на първоинстанционняит съд бъде обжалвано, разноски за адвокат се дължат за втора (евентуално трета) съдебна инстанция. Държавната такса се дължи само еднократно, независимо от това на колко инстанции се гледа делото.
Други разноски по делото могат да бъдат направени за ксерокопия, пътни и дневни разходи за адвоката, ако делото е в друг град и др.
Ако ищецът спечели делото, всички направени по него разноски се присъждат на изгубилата страна.
{module title="Абонамент"}
