Петък, Септември 30, 2022
Follow Us

По всяко време на лечебния процес, пациентът има право да се откаже от продължаването му и да напусне лечебното заведение. Изключение от този принцип се прави само в два случая, изрично описани в закона, когато има психично заболяване и болният е настанен за принудително решение с решение на съда и когато страда от заболяване, чието нелечение може да доведе до увреждане (заразяване) на други лица. Отказът от определена лечебно-диагностична процедура, измежду няколко алтернативни, не е основание за изписване на болния.

Отказът от лечение се удостоверява с подпис от пациента (неговия родител, настойник или попечител) в медицинската документация. При нежелание и невъзможност, пациентът да подпише своя изричен отказ от лечение, обстоятелството се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и свидетел.
В случаите, когато отказът е направен от родител, настойник или попечител, ръководителят на лечебното заведение може да пренебрегне изявлението, като се разпореди за извършването на лечебно-диагностични дейности, но само в случаите, когато те са животоспасяващи за пациента. Законът не позволява предварителен отказ от лечение при бъдещо развитие на определено заболяване, нито заместване на болния от неговите роднини в случай, че е недееспособен.


 

Звезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивнаЗвезда неактивна
 

Добавете коментар

Изпратете

Log in or Sign up