Приемане и изписване от болница
Когато един пациент се разболее, компетентен да прецени дали трябва да постъпи в болница, е общопрактикуащият лекар, лекар-специалист от извънболничната медицинска помощ, към който е бил насочен или лекар от екип на „Център за спешна медицинска помощ“.
Пациентът може да откаже постъпване в болница. Отказът от лечение се удостоверява с подпис на пациента /негов родител, настойник или попечител/ в медицинската документация. При нежелание или невъзможност пациентът да подпише своя изричен отказ от лечение, обстоятелството се удостоверява с подпис на лекуващия лекар и свидетел.
Пациентът може да провери в Интернет сайта на НАП, на НЗОК или на телефон 070018700 –, дали е здравно осигурен. В случай, че не е здравноосигурен трябва да заплати лечението си. Пациентът възстановява правата си, ако плати всички дължими здравни вноски за последните 5 години.
При постъпване на пациент за болнично лечение, следва да представи на регистратурата следните документи:
-направление за хоспитализация, издадено от личния лекар или от лекаря-специалист, в което да е посочена клиничната пътека, по която ще бъде лекуван;
-лична карта;
-амбулаторна карта – при необходимост от издаване по-късно на болничен лист;
предишни медицински изследвания и епикризи.
При изписване от болницата всеки пациент получава Епикриза – Съгласно чл.24,ал.1 от „Наредба № 49/ 18.10.10г. това се прави в деня на изписването. Лечебното заведение издава епикриза в 3 еднообразни екземпляра: по един за пациента, за изписващото ЛЗ и за общопрактикуващия лекар. Епикризата е кратък преразказ на престоя на болницата в пациента. В нея се посочват диагнозите, проведените изследвания и лечение и се правят препоръки към личния лекар. Задължителните реквизити на епикризата са посочени в НРД.
При изписване от болницата пациентът има право да получи болничен лист – документ удостоверяващ, че е временно неработоспособен. Временна нетрудоспособност е понятие, с което се определя временна невъзможност за изпълнение на трудова дейност, вследствие на влошен здравен статус при дадено заболяване, трудов инцидент, професионална болест или други отклонения от обичайното физическо състояние – например бременност, раждане или поради възпрепятстване от друг характер. Болницата има право да издаде еднолично болничен лист, освен за срока на болничния престой и за до 30 дни след изписването на пациента.
Какво е клинична пътека(КП) и какво е Амбулаторна процедура (АП)?
Клиничната пътека е вид здравна дейност – услуга, която е включена в пакета от здравни дейности, определени от НРД и гарантирани от бюджета на НЗОК. Всяка една КП обикновено включва няколко диагнози, които се поставят и лекуват по сходен начин. КП представлява инструмент за отчитане и заплащане на дейността на ЛЗ за болнична помощ. В алгоритъма са включени видовете диагностични процедури и терапевтични методи, като са определени изисквания за минимален брой, проведени при престоя на пациента. Номерата и наименованията на Клиничните пътеки се определят с Националните рамкови договори(НРД). Съдържанието на всяка от клиничните пътеки е посочено в приложение към НРД. Лекуващият лекар определя по коя КП трябва да бъде приет и лекуван пациента.
Клинчите пътеки съдържат критерии за хоспитализация, критерии за дехоспитализация и минимален брой дни болничен престой. Ако пациентът е напуснал болницата преди изтичането на минималния срок, определен с алгоритъма на КП, НЗОК не заплаща за неговото лечение. Болницата изписа пациента след постигане на критериите за хоспитализация. Изтичането на минималния престой не е основание за изписване на пациента, ако критериите за дехоспитализация не са постигнати.
Националният рамков договор забранява приемането на пациент в болница по една и съща клинична пътека повторно в рамките на един месец. При болните със злокачествени заболявания има изключение от това правило, когато ритъмът на вливанията на лекарства изисква нова хоспитализация.
Амбулаторни процедури
"Определяне на план за лечение на болни със злокачествени заболявания", "Системно лекарствено лечение при злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания", "Проследяване на терапевтичния отговор при пациенти на домашно лечение с прицелна перорална противотуморна терапия и перорална химиотерапия", "Амбулаторно наблюдение/диспансеризация при злокачествени заболявания и при вродени хематологични заболявания", и клинични пътеки: "Продължително системно парентерално лекарствено лечение на злокачествени солидни тумори и свързаните с него усложнения", "Диагностични процедури за стадиране и оценка на терапевтичния отговор при пациенти със злокачествени солидни тумори и хематологични заболявания", "Брахитерапия с ниски активности", "Конвенционална телегаматерапия", "Триизмерна конвенционална телегаматерапия и брахитерапия със закрити източници", "Високотехнологично лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания", "Модулирано по интензитет лъчелечение на онкологични и неонкологични заболявания", "Радиохирургия на онкологични и неонкологични заболявания", "Ортоволтно перкутанно лъчелечение и брахитерапия с високи активности" и "Палиативни грижи за болни с онкологични заболявания.
Онкологична комисия
Ако на пациент например е извършена операция, при вече поставена диагноза, лекуващият лекар/лечебното заведение, в което е доказана диагнозата, представя документацията за разглеждане от обща онкологична комисия, състояща се от различни специалисти в областта на онкологичното заболяване и според стадия на заболяването се съставя план за лечението. То най-често е комбинирано – хирургично, лекарствено (химиотерапия, хормонотерапия) и лъчелечение. Всички лечебни заведения, които по договор с НЗОК изпълняват дейности, включващи диагностика и лечение на онкологични заболявания, провеждат лечение на болни с установени онкологични заболявания само след заключение на клинична онкологична комисия (по амбулаторна процедура № 5 „Определяне на план за лечение на болни със злокачествени заболявания“), с изключение на случаите по спешност.
Ако лечебното заведение няма сключен договор с НЗОК за изпълнение на АПр № 5, сключва договор с друго лечебно заведение, изпълнител на АПр № 5.
Диспансеризация:
След приключване на назначения план на лечение, пациентът отново се представя пред обща онкологична комисия, като се прави оценка на ефекта от лечението и в зависимост от резултатите се изготвя нов план или пациентът се диспансеризира.
Диспансеризацията на злокачествените заболявания се провежда само в лечебни заведения за болнична помощ и в комплексни онкологични центрове (КОЦ), сключили договор с НЗОК.
Дейностите, свързани с диспансеризацията, се извършват по Амбулаторна процедура (АПр) № 7 „Амбулаторно наблюдение/диспансеризация при злокачествени заболявания и при вродени хематологични заболявания“. Амбулаторна процедура № 7 се изпълнява в полза на здравноосигуреното лице, на което е издаден „Лист за диспансерно наблюдение“ (бл. МЗ-НЗОК № 9) от лекар от лечебно заведение, изпълнител на АПр.
Обемът на изследванията и консултациите влиза в цената на амбулаторните процедури. Всички необходими медико-диагностични изследвания (МДИ) по клинични пътеки/АПр/КПр, които се отнасят за диагностика и лечение на пациенти със злокачествени заболявания, се извършват от приемащото лечебно заведение. В този смисъл личният лекар не е задължен да издава направления за изследвания, които би трябвало да се извършват в лечебни заведения за болнична помощ или в Комплексни онкологични центрове. Предвидените консултативни прегледи със специалисти и различни изследвания се назначават и осъществяват само при необходимост и по преценка на лекаря, водещ диспансерното наблюдение, съобразно обективното състояние и индивидуалните нужди на всеки пациент, следвайки съответния алгоритъм и времеви интервал съобразно заболяването/диагнозата.
