Последни проучвания и анализи показват, че нашето общество е уязвимо на дезинформация, включително дезинформация относно здравето, особено чрез разпространение в социалните медии. В този контекст как можем да разберем, дали можем да се доверим на източник на здравна информация и какво можем да направим, за да се защитим от неточни здравни съвети?
В съвременния свят информацията се разпространява бързо, подпомогната от масови медии и социални медии. Това означава, че здравните съвети са на наше разположение, но също така означава, че можем да получим неточна здравна информация, ако не сме внимателни.
Така много лесно можем да попаднем на дезинформация за здравето — информация, която е неправилно докладвана, неправилно тълкувана или по друг начин неточна.
Според проучване на потребителите, проведено от Healthline през 2024 г., сред респондентите в САЩ, повече от половината заявяват, че събират информация за здравето си чрез социални медии, а 32% казват, че разчитат на семейство, приятели и колеги за здравни съвети.
Въпреки, че признават, че силно разчитат на социални медии за информация, респондентите също така показват, че не се доверяват напълно на точността на тези източници.
В Обединеното кралство национално представително проучване, проведено от Института Алън Тюринг през 2024 г., установи, че 94% от населението е забелязало разпространение на дезинформация в социалните медии.
Но как да разберем дали информацията, която разглеждаме, е точна или не? Как можем да проверим нашите източници на здравна информация? За да разберем повече, Medical News Today разговаря с Доун Холфорд, доктор на науките, изследовател в катедрата по психология в Университета в Бристъл, Великобритания.
Холфорд е изследовател по поведенчески науки, специализиран в психологията на комуникацията и вземането на решения, и е изследвала стратегии за предотвратяване и опровергаване на дезинформацията относно здравето.
Защо попадаме в капана на здравната дезинформация?
За да разберем по-добре защо можем да попаднем в капана на здравната дезинформация в търсене на помощ и съвети, трябва да разгледаме нашите „корени на отношението“, каза Холфорд.
Тази концепция беше въведена от психолога Матю Хорнси и се отнася до вярванията и идеите за света, които сме изградили в умовете си от детството.
„Корените на отношението са част от нашата психология и могат да бъдат вярвания, мирогледи, емоции — по същество те са мотивационни двигатели на начина, по който обработваме информация,“ обясни Холфорд.
Тези „корени“ могат да включват и емоции като тревожност относно неща, чиито механизми не разбираме напълно, като инвазивни медицински изследвания, лекарства и ваксини.
„Например, моят екип и аз разгледахме 11 различни корена на отношението, които водят до погрешни вярвания за ваксинацията; те включват страхове за неблагоприятни медицински резултати, религиозни притеснения или дори склонност да се противопоставяме на заповедите — черта, известна като „реактивност“. Когато ни се предостави (дез)информация, която съответства на нашия корен на отношението, ние сме по-склонни да я приемем, тъй като тя се съчетава с тази основна мотивация. Това е доста често срещано: хората обикновено търсят и тълкуват информация в съответствие с техните съществуващи модели на мислене и търсене на отговори.“
Експертът допълнително отбеляза, че общата тревожност относно посещението на лекар и преминаването през медицински процедури може да ни направи по-склонни да възприемем дезинформация, която може да укрепи този страх.
Въпреки че това може да изглежда неинтуитивно — защо бихме искали да продължаваме да се чувстваме тревожни за нещо? — всъщност това е съвместимо с начина, по който работи мозъкът ни.
Изследвания показват, че хората са склонни към потвърдителен капан — харесваме да търсим доказателства в подкрепа на вече притежаваните вярвания и тревоги — и освен това този капан на потвърждение е толкова силен, че може да бъде много трудно да бъде премахнат.
Въпреки това, каза Холфорд: „Корените на отношението не са добри или лоши по природа. Те просто са нашите мотиватори, формирани от нашите житейски преживявания и модели на мислене. Това, как те взаимодействат с информационната среда, може да доведе до вярване в дезинформация.“
Кои са най-уязвимите към дезинформация?
Какъв е най-големият рисков фактор, когато става въпрос за възприемане на дезинформация? Кои са най-уязвимите към приемане на неточна здравна информация като факт и защо?
Отново, Холфорд каза, че „има по-широки изследвания, разглеждащи този въпрос за уязвимостта, които показват, че хората склонни да вярват на информация, която съвпада с тяхната идеология.“
Тя обаче добави, че определени психологически черти могат да ни направят по-уязвими или по-малко уязвими към усвояване на дезинформация.
Например, Холфорд каза, че „готовността на човек да обмисли различни перспективи и доказателства, известна като ‘активно отворено мислене’“, е свързана с по-ниска уязвимост към дезинформация.
„Като вземем всичко това под внимание, възприемам въпроса за уязвимостта като ‘кой може да бъде уязвим към какви видове дезинформация’. С други думи, коя група ще бъде по-уязвима, зависи от начина, по който дезинформацията е изградена така, че да съвпадне с вярванията на членовете на тази група.“
Защо хората не се доверяват на здравна информация от официални източници?
Холфорд подчерта, че някои от тревогите, които правят хората уязвими към дезинформация и дори към фалшива информация, разпространявана злонамерено, произтичат от реални отрицателни преживявания свързани със здравната система.
„Примерно, ще бъдем по-уязвими към дезинформация, че ваксините са част от чуждестранен заговор за стерилизация на хора като нас, ако сме имали предишни преживявания — повечето от които са легитимни! — които формират нашия корен на отношението към недоверието към, например, колониални правителства,“ отбеляза тя.
Преживявания на расизъм в здравеопазването, отказ от своевременно лечение поради полови предразсъдъци или просто общо лошо отношение в институционални пространства могат да усилят тревогите на даден човек и да допринесат за неговата уязвимост към неточна или откровено фалшива здравна информация.
В същото време Холфорд обясни: „Може да бъдем по-малко уязвими към дезинформация, която съответства на любовта ни към всичко естествено.“
„Джиу-джицу“ интервенции срещу дезинформация
Холфорд и нейните колеги работят върху разработването на стратегия, наречена „джиу-джицу интервенции“, за да помогнат на хората да се справят с дезинформацията относно здравето. Тя обясни как работи тази стратегия:
„Ние концептуализираме ‘джиу-джицу интервенциите’ като [опит да] използваме дезинформацията срещу самата нея. […] В джиу-джицу [бразилско бойно изкуство], не се опитваш да се бориш с противника лице в лице, а по-скоро го оставяш да атакува и използваш тази сила, за да се отбраняваш. По този начин успяваме да се справим с това, което може да изглежда като по-силен и непреодолим враг. И мисля, че това е важно, когато разглеждаме мащаба на предизвикателството с дезинформацията. Нашите интервенции се съсредоточават върху характеристиките на дезинформацията, какво я прави "залепваща", какво прави хората податливи на нея, и използваме тези фактори, за да изградим умения у хората да се защитават срещу дезинформацията или да защитават другите.“
Два типа такива „джиу-джицу“ интервенции срещу дезинформация за здравето са:
• Психологическа инокулация срещу дезинформация.
• Емпатично опровергаване на дезинформация.
Изследователката обясни пред MNT, че психологическата инокулация е наречена така, защото работи по начин, подобен на ваксина, в преносен смисъл.
„Ние разработваме интервенции, които предупреждават хората за тактиките на дезинформацията — например, как може да подбира информация, да играе с нашите емоции или да разчита на фалшиви експерти, за да изглежда достоверна. Така, ние позволяваме на хората да изпитат малки дози от това как работи дезинформацията, така че да разберат колко хитра може да бъде и да изградят защита срещу срещи с нея,“ детайлизира тя.
С емпатичното опровергаване, изследователите „разработват интервенции, които са в съответствие с корените на отношението на хората,“ демонстрирайки емпатия, за да „направят коригирането на дезинформацията да изглежда по-малко заплашително и да увеличат шанса да бъде прието.“
Как да проверим дали здравната информация е точна
Холфорд също предостави съвети как да проверим дали здравната информация — или всяка друга информация — с която се срещаме в печатни издания или онлайн, е точна.
Тя подчерта важността на проверката и повторната проверка на източника на информация:
„Има техника, наречена латерално четене, която можем да използваме, за да търсим подкрепа за здравните факти. Основно, ако срещнем здравна информация на един сайт или платформа, ще търсим извън този сайт или платформа за други източници, които да определят достоверността на първоначалния източник и дали това, което сме прочели, е подкрепено от независими източници. Най-важно е да направим това, когато попаднем на здравна информация, която изглежда да съвпада перфектно с това, което искаме да чуем, защото това е моментът, когато сме най-податливи на неправилна информация.“
Тя подчерта, че тези, които разпространяват здравна информация, като медицински новинарски сайтове като нашия, носят отговорност да извършват изключително внимателна фактологическа проверка преди да публикуват информацията за обществото.
„Аз […] силно вярвам, че задължението [да се провери точността на информацията] не може да бъде само върху пациентите и потребителите. Вместо да приемаме, че само ние трябва да разберем какво е вярно, можем да се застъпваме за по-добро контролиране на качеството на информацията на платформите, където хората търсят здравна информация,“ каза тя пред MNT.
Къде да търсим точна и надеждна здравна информация?
В епохата, в която много хора все повече губят доверие в държавните здравни организации, възниква въпросът: Къде да търсим най-добрата и най-надеждната здравна информация, представена по достъпен начин?
Доверието, подчерта Холфорд, е „ключът към всичко“ по отношение на информацията и дезинформацията.
„Иронично, държавните здравни организации често са местата, където информацията е надеждна — защото те са отговорни пред гражданите по начин, по който други създатели на съдържание не са,“ отбеляза тя. „Много от тях също се стараят да споделят информация, използвайки достъпен език.“
„И тъй като здравето е доста широка област, често именно държавните организации имат мандат и средства, за да координират необходимия експертен опит за проверка на информацията,“ добави Холфорд.
Въпреки това, тя призна, че „има случаи, когато не се чувстваме в състояние да се доверим на собствените си правителства.“
В такъв случай тя съветва да погледнем извън местните източници и да потърсим глобални такива:
„Можем да погледнем към глобалните организации и към неправителствени организации. Световната здравна организация [СЗО] е […] добър източник, който обхваща здравето много широко. Много други организации и професионалисти в областта на общественото здраве и клиничните науки се опитват да запълнят тази празнина, така че има алтернативи. В Обединеното кралство има усилия да се събират експертни съвети по широк спектър от здравни теми, като Patient Info.“
„[Най-добрата практика при търсенето на информация] е да започнете с техниките, които споменах [по-рано], за да погледнете какво се знае за източника, и да попитате: Какво казва консенсусът сред множество достоверни източници? И бъдете нащрек, ако нещо изглежда твърде в съответствие с това, което вече вярвате — може и да е вярно, но следвайте същите стъпки за проверка,“ продължи Холфорд.
Накрая, експертът съветва да се търси информация от доверен здравен специалист, който ще бъде добре подготвен да отговори на всякакви въпроси и да провери източниците на информация.
„Ако имате доверен здравен специалист или представител на здравеопазването в общността, с когото можете да разговаряте, наистина си струва да ги потърсите и да попитате за съвет къде да търсите. Може би това е най-доброто, което мога да препоръчам,“ каза Холфорд.
Източник: Medical News Today
