ЕЗОК (Европейска здравноосигурителна карта): Пластична карта, която Ви дава право на спешна и неотложна медицинска помощ при временен престой (туризъм, командировка) в ЕС. Тя не покрива планирано лечение.
• Формуляр S2 (старото Е112): Официално разрешение от НЗОК за планирано лечение в друга държава членка. С него разходите се поемат директно от касите по чуждите тарифи.
• Формуляр S1: Документ, който позволява на хора, живеещи в една държава, но осигурени в друга (напр. пенсионери или трансгранични работници), да ползват пълна медицинска помощ в страната по пребиваване.
• EMA (Европейска агенция по лекарствата): Научният „щит“ на Европа. Това е органът, който оценява дали новите лекарства са безопасни и ефективни, преди да бъдат пуснати на пазара.
• НКП (Национална точка за контакт): Специализирано звено във всяка държава (в България е към НЗОК), което е длъжно да информира пациентите за техните права при лечение в чужбина.
• UDI (Unique Device Identification): „ЕГН“-то на медицинските изделия. Уникален баркод, който позволява всяко изделие (от спринцовка до изкуствена става) да бъде проследено от завода до пациента.
• EUDAMED: Огромна европейска база данни за медицински изделия, където се вписват всички сертификати, производители и инциденти, за да има пълна прозрачност.
• Предварително разрешение: Процедура, при която пациентът трябва да попита НЗОК „Може ли?“, преди да замине за болнично лечение в чужбина. По Директива 2011/24/ЕС това разрешение не може да бъде отказано, ако лечението е наложително.
💡 Каква е разликата между Регламент и Директива?
Често хората ги бъркат, но за Вашия сайт е важно да се прави разликата:
1. Регламент (Regulation): Той е „закон над законите“. Веднага щом бъде приет в Брюксел, той става задължителен за България точно такъв, какъвто е, без нужда от промяна в нашите закони. (Напр. Регламент 883/2004).
2. Директива (Directive): Тя поставя целта, но оставя на всяка държава сама да реши как да я постигне чрез собствените си закони. България трябва да „препише“ правилата на Директивата в своя Закон за здравето или ЗЗО. (Напр. Директива 2011/24/ЕС).