- Орган: КС
- Номер на дело: 424
- Година нa делото: 2020
- Приложим закон: ЗЗ
⚖️ РЕЗЮМЕ НА ДЕЛОТО (КОНСТИТУЦИОННО / ЕВРОПЕЙСКО)
- Институция: Върховен касационен съд на Република България (ВКС), произнасящ се въз основа на задължителната практика на Конституционния съд на РБ (КС) и нормите на ЕСПЧ.
- Предмет на спора: Касационна жалба, подадена от поставено под ограничено запрещение лице (С.Н.С.), срещу отказ на съда да отмени запрещението му (иск по чл. 340 ГПК). Жалбоподателят твърди нарушение на човешките права (чл. 6 и чл. 8 от ЕКЗПЧОС) и противоречие на националния институт на запрещението (чл. 5 от Закона за лицата и семейството - ЗЛС) с Конвенцията на ООН за правата на хората с увреждания (КПХУ). Настоява се за прилагане на алтернативни социални мерки и "подкрепено вземане на решения" вместо ограничаване на дееспособността.
- Ключови принципи: ВКС стъпва на Решение № 12/2014 г. на Конституционния съд, според което чл. 5 от ЗЛС не е противоконституционен, но изисква стеснително тълкуване, за да се избегне неоправдано посегателство върху основни права. Приема се, че докато законодателят не отмени института на запрещението чрез нов закон (напр. проект на Закон за физическите лица и мерките за подкрепа), съдилищата са длъжни да прилагат действащото право. За запазване или отмяна на запрещението съдът изследва стриктно два критерия: медицински (наличие на душевна болест/слабоумие) и юридически (невъзможност лицето да се грижи за своите работи). Съществуването на социални услуги не отменя законовите изисквания за дееспособност.
- Решение: ВКС не допуска касационно обжалване. Оставя в сила отказа за отмяна на ограниченото запрещение. Съдът приема, че въззивната инстанция правилно е приложила действащия закон и практиката на Конституционния съд, като е установила, че жалбоподателят продължава да покрива медицинските и юридическите критерии за запрещение и има нужда от правна защита и контрол в свой интерес.
