Приетата през 2023 г. Харта от Монтрьо за безопасност на пациентите маркира глобален прелом – преход от декларативни намерения към реално внедряване на мерки за предотвратяване на медицинските увреждания. Документът надгражда Глобалния план за действие на СЗО (2021–2030 г.) и формулира 10 принципа, които извеждат сигурността на пациента като основен приоритет на общественото здраве.
Основните акценти на Хартата от Монтрьо
Документът консолидира поуките от пандемията от COVID-19 и дефинира ясна рамка за реформа:
• Култура на учене и прозрачност: Преминаване от наказване на виновните към среда на доверие, анонимно докладване и анализ на системните грешки.
• Овластяване на пациентите: Включване на пациентите и техните семейства като равни партньори при вземането на решения относно лечението им.
• Критични клинични приоритети: Специален фокус върху безопасността на лекарствената терапия, превенцията на вътреболничните инфекции и контрола над антимикробиалната резистентност.
• Инвестиции в човешкия капитал: Подкрепа за здравето и психологическата безопасност на самите медицински специалисти, ведно с непрекъснато обучение по лидерство и управление на риска.
Защо Хартата е от критично значение за България?
За българското здравеопазване принципите от Монтрьо са спешна пътна карта. Темата за медицинските грешки у нас традиционно е табу, съпроводено с укриване на инциденти, страх от наказания и дълги съдебни спорове. Прилагането на Хартата дава възможност за:
• Преодоляване на дефанзивната медицина: Въвеждането на извънсъдебни механизми за обезщетение (No-Fault) и защитена среда (Safe Harbor) за съобщаващите медици осигурява бърза финансова подкрепа за пациентите и спокойствие за лекарите.
• Превенция на предотвратимата смъртност: Внедряването на стандартизирани вътрешни индикатори намалява усложненията и директно подобрява демографските показатели.
• Нови възможности за финансиране: Прозрачните системи за безопасност отключват застрахователни отстъпки и ESG инвестиции.
Доколко се работи по темата у нас?
Документално България прави опити за синхронизация – Глобалният план на СЗО за безопасност на пациентите (2021–2030) е формално цитиран като рамка в Националната здравна стратегия 2030.
На практическо ниво обаче промяната се движи с бавни темпове. В страната все още липсва единна платформа за анонимно докладване на медицински грешки, данните за вътреболничните инфекции остават непълни, а нормативната рамка в Закона за здравето и Националния рамков договор (НРД) тепърва предстои да бъде реформирана.
Montreux Charter on Patient Safety
приета на 5-ата Глобална министерска среща на върха през февруари 2023 г. под мотото „По-малко вреда, по-добри грижи – от резолюция към внедряване“, дефинира следните 10 ключови принципа за действие:
1. Глобален приоритет за общественото здраве: Третиране на безопасността на пациентите като водещ приоритет чрез засилване на прилагането на национални стратегии, политики и клинични интервенции.
2. Поуки от пандемията (COVID-19): Укрепване на здравните системи чрез прилагане на наученото от кризата – с акцент върху превенцията и контрола на инфекциите и защитата на здравните работници в извънредни ситуации.
3. Глобални партньорства и сътрудничество: Задълбочаване на международното сътрудничество, обмена на опит и взаимното обучение между сектори, институции и организации на всички нива.
4. Прилагане на Глобалния план за действие на СЗО (2021–2030 г.): Реално изпълнение на заложените цели от СЗО и гарантиране на продължаващата ефективност на глобалните министерски инициативи.
5. Рамка за управление и отчетност: Създаване на стабилни управленски структури на национално и международно ниво с ясни отговорности на политическо, финансово, образователно и обществено равнище.
6. Култура на учене и прозрачност: Засилване на средата на прозрачност и учене от грешките, което гради обществено доверие към здравните услуги и медицинския персонал.
7. Инвестиции в капацитет и устойчиво лидерство: Дългосрочно планиране чрез инвестиции в образование, непрекъснато обучение на всички здравни професии и изграждане на лидерски умения.
8. Ангажиране и овластяване на пациентите: Активно включване на пациентите, техните семейства и болногледачите като равни партньори при вземането на решения и изграждането на безопасни грижи.
9. Критични клинични приоритети: Фокусиране върху най-рисковите зони – лекарствена безопасност, превенция на вътреболнични инфекции и контрол върху антимикробиалната резистентност (AMR).
10. Наука за внедряването и изследвания (Implementation Science): Насърчаване, подкрепа и финансиране на научните изследвания за бърз трансфер на доказани безопасни практики в реалната медицина.