Решение № 8360 по адм. д. № 10840/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 8360 гр. София , 11.03.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , ХV КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ , в публично заседание на 21.02.2025 г. в следния състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Диана Стамболова ЧЛЕНОВЕ : Евгени Стоянов Лилия Йорданова при участието на секретаря Антонина Митева и при участието на прокурора Стоян Димитров , като разгледа дело номер 10840 по описа за 2024 година докладвано от съдия Диана Стамболова , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.226 вр. чл.208 и сл. от Административно -процесуалния кодекс (АПК ) във връзка с чл. 285, ал. 1 , вр.с чл. 284 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС ). Образувано е по касационна жалба на Х. А. К. чрез адвокат Г. Г. срещу

решение № 13509/31.07.2024 г. по адм. дело № 4072 /2023 г. по описа на АССГ , Първо отделение , 18 състав , с което е отхвърлен предявеният на осн. чл. 284 ЗИНЗС иск от Х. А. К. срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията " за присъждане на сумата от 30 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 08.06.2019 г. до момента на предявяване на иска , ведно със законната лихва върху тази сума , считано от датата на завеждане на иска , до окончателното и изплащане , като неоснователен и недоказан . Касаторът навежда доводи за неправилност на решението , като постановено при нарушение на материалния закон , съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК . Моли да бъде отменено оспореното решение и да бъде уважен в цялост предявения иск. В съдебно заседание , касаторът редовно призован , не се явява и не се представлява , с писмено становище поддържа касационната жалба . Моли за присъждане на съдебните разноски по делото . Ответникът Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ , редовно призован , не се представлява , с писмено станов ище оспорва касационната жалба като неоснователна . Претендира юрисконсултско възнаграждение . Представителят на СГП дава заключение за неоснователност на касационната жалба , като счита , че първоинстанционното решение следва да бъде оставено в сила . Съдът , след преценка на представените по делото доказателства , доводите и възраженията на страните в производството , намира за установено от фактическа и правна страна следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК и от надлежна страна , поради което е допустима . Наведените доводи в същата представляват касационни основания по чл. 209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК . По основателността съдът приема следното : Съдебното производство по делото е образувано по искова молба , подадена от Х. А. К. срещу Главна дирекц ия „Изпълнение на наказанията“ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 30 000 лв., за които се твърди , че са възникнали в резултат на действия и бездействия на служители на затворническата администрация . В исковата молба , уточнена с молби от 09.04.2021 г. и от 31.05.2021 г., се посочва , че през месец май 2019 г. на ищеца е била нанесена средна телесна повреда от лишения от свобода Н. К., в резултат на която е получил фрактура на носа . Излага твърдения , че във връзка с инцидента , служител и на ответника са отправяли заплахи към К. и многократно са му отказвали да приемат негови жалби за нанесения му побой . Сочи , че са му отказани прегледи в болницата на затвора С.. Твърди , че описаните действия на ответника са причинили на ищеца негативни емоции , стрес , уплаха , загуба на вяра в институцията на ЗО К., влошен сън и кошмари , страх от следващ побой и от последствията , ако се бори , за да защити правата си. С оспореното

решение № 13509/31.07.2024 г. по адм. дело № 4072/2023 г. по описа на АССГ , Първо отделение , 18 състав , е отхвърлен иска на Х. А. К. срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ . За да постанови обжалваното решение , АССГ е установил , че в периода от 12.03.2018 г. до 06.08.2020 г., Х. А. К. е изтърпявал наказание лишаване от свобо да в размер на 3 г., в ЗО „К.“ по НОХД № 1302/2010 г. по описа на СРС . Считано от 06.08.2020 г. К. изтърпява наказание от 5 години лишаване от свобода по НОХД № 2984/2016 г. по описа на СГС , което се изпълнява в същото затворническо общежитие , т.е. той се е намирал в специализирано заведение , намиращо се под прякото ръководство и контрол на ответника . Към момента ищецът е освободен от мястото за лишаване от свобода . По отношение на това, дали е имало незаконосъобразни действия или бездействия на длъжностни лица или органи при ответника , АССГ е направил извод , че независимо от установените обективни данни за наличие на фрактура на носа , твърдението на ищеца , че именно през м.май на 2019 г. е претърпял травма от подобен характер , че е потърсил медицинска помощ в затвора [населено място ] и че такава не му е оказана своевременно , остава недоказано . Съдът се е позовал на писмените и гласни доказателства , както и на приетата по делото съдебно -медицинска експертиза , съгласно която извършената рентгенография на 01.09.202 0г. на ищеца Х. А. К. не може да даде точна информация за давността на фрактурата на носните кости . Предвид сравнително краткия възстановителен период – около месец , фрактурата е възможно да е получена във всеки един момент до извършената образна диагности ка през месец септември 2020 г. В този смисъл , заявеното от ищеца травматично преживяване и съответно неглижирането на случая и бездействието от страна на затворническата администрация АССГ е счел за недоказани . Решението е валидно , допустимо и правилно . Касационната инстанция намира , че първоинстанционният съд не е допуснал сочените в касационната жалба на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията " съществени нарушения на съдопроизводствените правила , изразяващи се във формиране на преценка без оглед устан овената фактическа обстановка и в несъобразяване с правилата за разпределение на доказателствената тежест . Съдът е установил и е възприел фактическата обстановка в съответствие със събраните доказателства . Първостепенният съд е обсъдил всички доказателств а и е направил съответна на установените обстоятелства преценка , че ищецът не доказва незаконосъобразно действие и/или бездействие на длъжностни лица от администрацията на ответника , което да е причинило претендираната неимуществена вреда . По делото се установява , че незабавно , след като е сезиран надлежно , административният орган е изпълнил задълженията си и е осигурил медицинска помощ на К.. За да ангажира отговорността на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ по реда на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС , ищецът следва да установи кумулативното наличие на елементите от фактическия състав на посочената норма – наличие на вреди , причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3 . На основание чл. 3, ал. 1 от ЗИНЗС , осъдените и задържаните под стража не могат да бъдат подлагани на изтезания , на жестоко , нечовешко или унизително отношение . Съгласно ал. 2 на същия член , за нарушение на ал. 1 се смята и поставянето в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието лишаване от свобода или задържането под стража , изразяващи се в липса на достатъчно жилищна площ , храна , облекло , отопление , осветление , провет ряване , медицинско обслужване , условия за двигателна активност , продължителна изолация без възможност за общуване , необоснована употреба на помощни средства , както и други подобни действия , бездействия или обстоятелства , които уронват човешкото достойнство или пораждат чувство на страх , незащитеност или малоценност . Настоящата касационна инстанция намира , че липсват елементите от фактическия състав на разпоредбата на чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС . Видно от отразеното в приложените по делото тетрадки за лишените от свобода в ЗОЗТ „К.“, желаещи медицински преглед , К. неколкократно се е записвал за преглед от лекар в периода от 03.06.2019 г. - 21.01.2020 г., но по делото не са ангажирани доказателства , че същият се е оплаквал от травма на носа . За травматично увреждан е на носа ищецът споменава едва в сигнала си от 19.02.2020 г. до Министъра на здравеопазването , след който администрацията на затвора своевременно се е сезирала и е бил назначен преглед от УНГ и образно изследване . От докладна записка от М. М.- инсп . СДВР в Затвора [населено място ] се установява , че е извършена проверка по жалби на Х. А. К. по повод конфликт и физическа саморазправа през 2019 г. Във връзка с негови жалби по посочения повод , през март 2020 г., по нареждане на началника на ЗО „К.“, заедно с д-р Е. А., е извършена проверка , която е установила , че през периода , визиран в жалбите на ищеца , няма регистрирана докладна записка и протокол за травматични увреждания . От друга страна от цитираните по-горе доказателства – докладни записки , писма от 5-то РУ и постановление на СГП , се установява , че до датата на провеждане на рентгеновото изследване ищецът системно е имал вербални и невербални конфликти с други лишени от свобода , което е наложило неколкократното му преместване в различни групи . От показанията на свидетелите също не може да се установи наличието на твърдяното увреждане и бездействието на администрацията да осигури своевременна и надеждна медицинска помощ . Правилен е извода на първоинстанциония съд, че в случая не е доказано от ищеца незаконосъо бразно действие и/или бездействие на длъжностни лица от администрацията на ответника , което да е причинило претендираната неимуществена вреда . При отсъствието на доказателства в тази насока , не може да се направи извод ищецът да е претърпял твърдените в исковата молба негативни емоции , изразяващи се в стрес , уплаха , загуба на вяра в институцията на затворническото общежитие , влошен сън, нощни кошмари или същият да е бил подлаган на унизително отношение , надхвърлящо неизбежното ниво на страдание , свързано със законното му лишаване от свобода . Напротив , на същия е оказвана изпълнена по стандарт и адекватна медицинска помощ . По повод депозираните жалби и сигнали също са предприемани навременни мерки - извършвани са множество проверки , провеждано е разследване от страна на прокуратурата . По изложените съображения съдът намира , че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуални правила или на материалния закон , поради което същото следва да бъде оставено в сила . С оглед изхода на делото в полза на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията " следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева съгласно чл. 78, ал. 8Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията от ГПК, приложим съ гласно чл.144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК във вр. чл. 37Чл. 37. ⚖️ Практика (236) (1) Доказателства в производството по издаване на индивидуален административен акт могат да бъдат данни, които са свързани с факти и обстоятелства от значение за правата или задълженията или законните интереси на заинтересованите граждани или организации и са установени по реда, предвиден в този кодекс. (2) Общоизвестните факти, фактите, за които законът формулира презумпция, както и фактите, които са известни на органа служебно, не подлежат на доказване. Зачитане на тайната на страните и на другите участници в производството (Загл. доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) от Закона за правната помощ и чл. 25, ал. 1 от Наредба за заплащането на правна та помощ . Водим от горното , Административен съд София -град, ХV касационен състав Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 13509/31.07.2024 г. по адм. дело № 4072 /2023 г. по описа на АССГ , Първо отделение , 18 състав , с което е отхвърлен предявеният иск от Х. А. К. срещу Главна Дирекция "Изпълнение на наказанията ". ОСЪЖДА Х. А. К., ЕГН [ЕГН ] да заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ сумата от 100 / сто/ лева юрисконсултско възнаграждение . Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.