Решение № 2803 по адм. д. № 784/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 2803 гр. София , 25.04.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , Първо отделение 11 състав , в публично заседание на 08.04.2024 г. в следния състав : СЪДИЯ : Петя Стоилова при участието на секретаря Цветанка Митакева , като разгледа дело номер 784 по описа за 2024 година докладвано от съдията , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл.145Чл. 145. ⚖️ Практика (6) (1) Административните актове могат да се оспорват пред съда по отношение на тяхната законосъобразност. (2) На оспорване подлежат: 1. първоначалният индивидуален административен акт, включително отказът да се издаде такъв акт; 2. (изм. - ДВ, бр. 39 от 2011 г.) решението на по-горестоящия административен орган, с който е изменен актът по т. 1 или е отменен и въпросът е решен по същество; 3. решенията по искания за издаване на документи от значение за признаване, упражняване или погасяване на права или задължения. (3) Административните актове могат да бъдат оспорени изцяло или в отделни техни части. Основания за оспорване-178 АПК вр. с чл.84, ал.2Чл. 84. ⚖️ Практика (43) (1) Жалбата или протестът се подава в писмена форма чрез административния орган, чийто акт се оспорва, в 14-дневен срок от съобщаването му на заинтересованите лица и организации. (2) (Изм. и доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. Когато на заинтересованите лица не е съобщено за образуването на производството, срокът за оспорване е шестмесечен от изтичането на срока за произнасяне. Съдържание на жалбата и протеста от ЗУБ. Образувано е по жалба на Ш. М. Н. А., гражданин на А. срещу

Решение № 22157/18.12.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут . В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на оспорения акт поради нарушение на административнопроизводствените правила , противоречие с материалния закон . Твърди се, че не са обсъдени и анализирани всички факти и обстоятелства , чрез които да бъде установена обективната истина , за да се прецени необходимостта от предоставяне на търсената закрила . Нелегалното прекосяване на границата на Република България и заминаването на жалбоподателя за Швейцария не изключва необходимостта от предоставяне на международна закрила . Административният орган не е представил никакви конкретни примери за направения извод , че бежанската история на афганистанския гражданин е недостоверна . Ноторно известен факт е, че талибаните са завзели цялата територия на А. през м. 08.2021 г., което е довело до масови евакуации на лица , свързани с предишния режим и силите на НАТО . Поради това, жалбоподателят твърди , че е бил принуден да напусне страната си, за да избегне бъдещо преследване . Смисълът на бежанското право е именно в неговият превантивен характер , като целта му е защита срещу бъдещо фактическо преследване , самият материален закон не изисква съществуването и посочването на минали актове на преследване , а преценката се базира единствено на наличието или липсата на основателни опасения от такова занапред . Цитираната справка в решението на ДАБ дава фрагментирана информация за положението в А.. Според жалбоподателя , той не е основал молбата си за международна закрила на общото положение на несигурност в А., за да е необходимо да се прави единствено генерална преценка за разширенията дадени в решението на Съда на ЕС по дело № С-465/2007 г., а със страх от преследване , заради естеството на службата му и отношението на новата власт на талибаните към бивши служители на афганистанските сили за сигурност . В съдебно заседание жалбоподателят не се явява и не се представлява . Ответникът – Председателят на Държавната агенция за бежанците при Министерски съвет , чрез юрисконсулт Х. оспорва жалбата и излага подробни доводи за законосъобразност на обжалваното решение . Софийска градска прокуратура не изразява становище . Административен съд София -град , след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК , във вр. с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК приетите по делото писмени доказателства , приема за установено от фактическа страна следното : Ш. М. Н. А. е подал молба за международна закрила на 14.11.2022 г., след което е настанен в териториалното поделение на ДАБ при МС. Видно от Докладна записка с Вх.№ РД09-ВР- 5167/02.12.2022 г. лицето е напуснало териториалното поделение на ДАБ при МС и е в било в неизвестност . Поради това ,

с

Решение №1169/18.01.2023 г. на заместник - председателя на ДАБ при МС производството за предоставяне на международна закрила на Ш. М. Н. А. е прекратено . Впоследствие чуждият гражданин подава молба производството да бъде възобновено , след като е бил върнат на територията на РБългария , съгласно Регламент Дъблин (Регламент (ЕС) №604/2013) от територията на Швейцария . След пристигането си на българска територия , афганистанският гражданин отново напуска общежитието , в което е настанен в „ПМЗ -кв. Военна рампа“ на 25.08.2023 г. - отразено в докладна записка с Вх.№ВР -433/25.08.2023 г. Впоследствие отново е настанен в „ПМЗ - Военна рампа“ , видно от решение за настаняване с Вх.№ ВР-449/30.08.2023 г. В проведеното интервю с Рег. № УП - 10157 от 19.10. 2023г. чуждият гражданин разказва , че напуснал А. нелегално февруари месец 2022г., като първоначално заминал за П., където преминава транзитно и влиза на територията на Иран , където останал около три - четири месеца . В последствие преминава на територията на Република Турция и влиза не по законоустановения ред 15-20 дни преди да бъде официално регистриран в Република България . Ш. М. Н. А.

мотивира молбата си за международна закрила с твърдението , че в А. работил като военен , преди талибаните да завземат властта в страната и поради тази причина му се наложило да напусне , защото се чувствал застрашен , след смяната на властта там. Споделя , че е работил за националната армия в периода от 2019г. до идването на власт на талибаните . Разказва , че баща му, също като него е бил военен в продължение на 30 години . До напускане на държавата си по произход той лично не е имал неприятности и не е преживял насилие . Същият никога не е бил арестуван или осъждан в държавата си по произход , няма данни от които да е видно , че е напуснал родината си поради преследване по причини на раса, религия , националност , принадлежност към определена социална група , политическо мнение и/или убеждение . Ш. М. Н. А. не споделя никога да е бил заплашван лично по нито една от посочените причини . Председателят на ДАБ е приел молбата на кандидата за неоснователна , тъй като за Ш. М. Н. А. не са налице предпоставките за предоставяне статут на бежанец във връзка с чл. 8 от ЗУБ, нито за хуманитарен статут по чл.9, ал.1 от ЗУБ. Във връзка с последното , в обжалваното решение са цитирани справки с Вх. № ЦУ - 1658/25.10.2023 г. и Вх. № ЦУ - 563/05.05.2023 г., от които е видно , че насилието в А. не е безогледно и повсеместно на цялата територия . Обстановката в А. сама по себе си не дава основание да се приеме , че по отношение на чужденеца е налице страх от преследване . Не е установено спрямо него да е налице страх от преследване , както и да е налице реална опасност , която да е била повод за напускането му. Общата ситуация на несигурност в държавата по произход не е достигнала степен на безогледно насилие , с опасност от тежки посегателства , което да е основание за предоставяне на международна закрила на базата на общата ситуация . Не се установява спрямо заявителя да са налице сериозни и потвърдени основания да се счита , че единствено на основание присъствието си на територията на държавата му по произход , той би бил изправен пред реален риск да стане обект на заплаха , релевантна за предоставяне на хуманитарен статут . При така установеното от фактическа страна съдът направи следните правни изводи : Оспореното в настоящото производство решение изхожда от компетентен орган , издадено е в изискуемата писмена форма , спазени са административнопроизводствените правила и материалният закон при постановяването му, поради което жалбата е неоснователна . Съгласно чл. 8, ал. 1 от ЗУБ статут на бежанец в Република България се предоставя на чужденец , който поради основателни опасения от преследване , основани на раса, религия , националност , политическо мнение или принадлежност към определена социална група , се намира извън държавата си по произход и поради тези причини не може или не желае да се ползва от закрилата на тази държава или да се завърне в нея. За предоставянето на статут по ал. 1 е без значение обстоятелството дали чужденец ът принадлежи към тези раса, религия , националност , социална група , или изразява политическо мнение , които са в основата на преследването . Достатъчно е органът или организацията , осъществяваща преследването , да смята , че чужденецът има такава принадлежност . Според ал.3 субекти , извършващи преследване , могат да бъдат : държавата ;партии или организации , които контролират държавата или значителна част от нейната територия ; недържавни субекти , когато може да бъде доказано , че субектите , посочени в т. 1 и 2, включително международни организации , не могат или не искат да предоставят закрила срещу преследване . Съгласно чл. 9, ал. 1 от ЗУБ, хуманитарен статут се предоставя на чужденец , който не отговаря на изискванията за предоставяне на статут на бежанец и който не може или не желае да получи закрила от държавата си по произход , тъй като може да бъде изложен на реална опасност от тежки посегателства , като : 1. смъртно наказание или екзекуция , или 2. изтезание , нечовешко или унизително отнасяне , или наказание , или 3. тежки заплахи срещу живота или личността на цивилно лице поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт . Субекти , извършващи тежки посегателства по ал. 1, могат да бъдат : държавата ; партии или организации , които контролир ат държавата или значителна част от нейната територия ; недържавни субекти , ако може да бъде доказано , че субектите , посочени в т. 1 и 2, включително международни организации , не могат или не желаят да предоставят закрила срещу тежки посегателства . Правилна е преценката на административния орган , че изхождайки от личното положение на кандидата и това в страната му по произход - А., която е напуснал преди повече от 2 години и за която в о.с.з. е представена актуална Справка вх. № ЦУ -1045/04.04.2024 г. по делото, се налага извод за неоснователност на подадената молба за международна закрила . Кандидатът не е аргументирал наличието на основателни опасения от преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини , поради което не са налице субективния и обективни я елемент за прилагане на цитираната правна норма . Заявената от молителя причина за напускане на страната му на произход е обстоятелството , че в А. е работил като военен , преди идването на власт на талибаните , но след първоначалното си регистриране в ДАБ , като търсещ закрила самоволно е напуснал общежитието на отдел „ПМЗ - кв. Военна рампа“ без да изчака решението на административния орган по молбата си. Оказва се, че в последствие нелегално е стигнал до Швейцария , следователно истинският му мотив да напусне А. не е бил да получи някакъв вид международна закрила , а да стигне до Западна Европа , като мигрант . След като е върнат в България , като страна , компетентна да разгледа молбата му за закрила по правилата на Регламента „Дъблин“ , отново самоволно е напуснал общежитието на ДАБ , без да уведоми администрацията , къде ще пребивава . Бежанската история на чужденеца не съдържа твърдения за осъществено каквото и да било преследване в страната му на произход . Твърди , че националната армия е напуснал през месец август 2021г., при идването на талибаните на власт , а родината си е напуснал след шест месеца - през февруари 2022г., като през този период чуждият гражданин не заявява да е имал проблеми с талибаните , да е пострадал по някакъв начин от тях или да е преживял насилие . Не споменава да е получавал лично заплахи от тях. Относно липсата на сигурност в А., направените по време на интервютата твърдения са твърде общи , като представените в хода на съдебното производство извадки от статии в Интернет за положението в А. не опровергават изводите на административния орган , че към момента там не е налице лична реална опасност от преследване , както и че общата ситуация на несигурност не е достигнала степен на безогледно насилие , с опасност от тежки посегателства , което да е основание за предоставяне на международна закрила . Според актуалната справка № ЦУ-617/09.02.2024 г. на дирекция „Международна дейност“ при ДАБ за отношението на талибаните към представители на предишната власт – военни , полицаи , служители на НПО и граждански организации , след превземането на властта , талибаните обявяват на първата си пресконференция обща амнистия , като казват , че са помилвали всички , които са воювали срещу тях. Талибаните са призовали държавните служители да възобновят работата си… съобщава се, че повечето мъже служители в държавните министерства са се върнали на работа . Въпреки амнистията и призива към бивши правителствени служители да възобновят работа се съобщава и за действия , извършени от членове на талибаните срещу лица с този профил , макар и в по-малка степен , отколкото срещу бившия персонал на Афганистанските национални сили за отбрана и сигурност ( ANDSF). Инциденти на бързи екзекуции , изтезания и задържания на лица , свързани с бившето правителство са докладвани в различни части на страната . New York Times документира 490 случая , при които бивши правителствени служители и членове на ANDSF са били убити или изчезнали през първия семестър на талибанското управление . UNAMA докладва 160 извънсъдебни убийства , 178 произволни ареста , 23 задържания без комуникация и 56 случая на изтезания и малтретиране на бивши ANDSF и правителствени служители в периода 15 август 2021г. – 15 юни 2022г… В общи линии талибаните успяват да защитят институциите и инфраструктурата на публичния сектор на А., включително неговият апарат за сигурност . Повечето държавни служители запазват своите служители и продължават да предоставят разумно ниво на услуги… Талибанското правителство също така успява да наеме почти 100 000 млади мъже в националната армия и до 180 000 в националната полиция през изминалата година . Изложеното в справката показва , че липсват и предпоставките за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл.9, ал.1 от ЗУБ на Ш. М. Н. А.. Твърдения , че е изложен на реална опасност от тежки посегателства , като смъртно наказание или екзекуция , изтезание , нечовешко или унизително отнасяне или наказание , или тежки заплахи срещу живота или личността му, поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт молителят не прави . Не се установяват и разширенията , дадени в тълкувателно решение от 17.02.2009 г. на Съда на Европейските общности /СЕО / по тълкуването на чл. 15, б. "в" от директива 2004/1983 ЕО, които се преценяват във връзка с прилагане единствено на нормата на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Общата обстановка в А. сама по себе си не дава основание за страх от преследване по смисъла на Женевската конвенция от 1951г. Опасенията на афганистанския гражданин , свързани с евентуално негативно отношение към него от страна на талибаните след идването им на власт през 2021г. са по-скоро негови твърдения , тъй като нищо в представената бежанска история не подкрепя тези думи . Въпреки представените доказателства в хода на съдебното производство , в случая писмо с дата 07.07.2019 г. до бащата на молителя Н. А., с призив да се присъедини към муджахидините на Ислямското емиратство , самият молител не споделя да е имал лично проблеми с новата власт в А., още по - малко да е заплашван или да е пострадал от тях по какъвто и да начин във връзка с работата си като военен за предишното правителство . Във връзка с получената призовка за жалбоподателя , превод от пащу на която бе извършен в съдебното заседание и е отбелязан в протокола от 08.04.24г., съдът счита , че в нея не се съдържа никаква заплаха нито за молителя , нито за неговия баща , а единствено се иска от тях да се явят и да предадат всички оръжия и боеприпаси , с които разполагат от предишната си служба . Призовката , освен това е от 16.08.2022 г., като досега не е представяна в административното производс тво, започнало още на 14.11.2022 г. в ДАБ . От това съдът прави обоснован извод , че самият молител не я възприема като доказателство за отправена към него заплаха от талибаните , още повече , че не е ангажирал собствен превод на съдържанието й, а се наложи съдът да възложи превода на назначения в съдебното заседание симултантен преводач . Поради гореизложеното , жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли . Водим от горното , Административен съд София - град , Първо отделение , 11 състав , Р Е Ш И: ОТХВЪРЛЯ жалбата на Ш. М. Н. А., гражданин на А. срещу

Решение № 22157/18.12.2023 г. на Председателя на Държавна агенция за бежанците при МС, с което му е отказано предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут . Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Върховния Административен Съд на Република България . СЪДИЯ :