Решение № 15197 по адм. д. № 1102/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 15197 гр. София, 05.05.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , Трето отделение 71 състав, в публично заседание на 02.04.2025 г. в следния състав: СЪДИЯ: Слава Гьошева при участието на секретаря Ася Лекова, като разгледа дело номер 1102 по описа за 2025 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и сл. Административно-процесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл.172, ал.5Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/. Образувано е по жалба, подадена от Д. Д. Г. с постоянен адрес в [населено място], [улица], срещу Заповед № 403/10.01.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата, издадена от Д. Й. - ПИ в група ООР, Сектор „ОП“ при 02 РУ при СДВР. В жалбата се оспорва нарушението, във връзка с което е наложена ПАМ. Претендира се отмяната й. В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. Х., който поддържа жалбата и моли за уважаването й. Ответникът – Д. Й. И. – полицейски инспектор във 02 РУ при СДВР , чрез упълномощен представител, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски. Депозирани са писмени бележки. Софийска градска прокуратура – редовно призована, не се представлява и не излага становище по жалбата. Административен съд – София-град, Трето отделение, 71 -ви състав, като обсъди доводите на страните и прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа страна: С процесната Заповед на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка – временно отнемане на СУМПС до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца, на основание чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Като фактическо основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен акт за установяване на административно нарушение (АУ АН) сер. GA № 1279959 от 10.01.2025 г. /л. 7 от И. С. И. – командир отделение при СДВР РУ 02 – СДВР/. В АУ АН е посочено, че на 10.01.2025 г. около 04.00 часа в [населено място], [улица] посока на движение от [улица]към [улица]Д. Д. Г. управлява МПС – лек автомобил С. МЦ - 01 с рег. [рег.номер на МПС] /лична собственост/. В хода на проверката жалбоподателят е бил тестван за употреба на алкохол с техническо средство "Дрегер 7510" с фабричен номер A.-0144, проба номер 03459. Уредът отчел концентрация на алкохол от 0,81 % в издишания въздух. На водача е бил издаден талон за медицинско изследване № 288045 за УМБАЛ "Света А.". /л.11/. Иззети са СУМПС №286401151, СРМПС и два броя регистрационни табели. АУ АН е връчен на нарушителя на 10.01.2025 г. В изпълнение на предписанието, жалбоподателят се е явил в УМБАЛ "Света А.", взета е проба, съставен е протокол за медицинско изследване /л. 12/ и изготвен протокол за химическо изследване /л. 13/. Резултатите от пробата са надлежно оформени и протоколирани, като видно от същите се доказва етилов алкохол в количество 1, 85 промила. Въз основа на горепосочения АУ АН е издадена и процесната ЗППАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП, с която на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка "временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство на водач до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 18 месеца" /л. 9/. По делото е приета без оспорване административната преписка по издаване на ЗППАМ. При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи: Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1Чл. 149. ⚖️ Практика (34) (1) Административните актове могат да се оспорят в 14-дневен срок от съобщаването им. (2) (Изм. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 03.09.2025 г.) Мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие може да се оспори в двумесечен срок от изтичането на срока, в който административният орган е бил длъжен да се произнесе. (3) Когато актът, мълчаливият отказ или мълчаливото съгласие са били оспорени по административен ред, срокът по ал. 1, съответно по ал. 2, започва да тече от съобщението, че по-горестоящият административен орган се е произнесъл с решение, а ако органът не се е произнесъл - от крайната дата, на която е следвало да се произнесе. (4) Когато прокурорът не е участвал в административното производство, той може да оспори акта до един месец от издаването му. (5) Административните актове могат да се оспорят с искане за обявяване на нищожността им без ограничение във времето. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от легитимирано лице по чл. 147, ал. 1Чл. 147. ⚖️ Практика (25) (1) Право да оспорват административния акт имат гражданите и организациите, чиито права, свободи или законни интереси са нарушени или застрашени от него или за които той поражда задължения. (2) Прокурорът може да подаде протест срещу акта в случаите по от АПК и срещу подлежащ на оспорване административен акт, поради което жалбата е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Съгласно чл. 168, ал. 1Чл. 168. ⚖️ Практика (101) (1 ) Съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните доказателства да провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по АПК съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност АПК, а именно: дали актът е издаден от компетентен административен орган и в установената форма, спазени ли са административнопроизводствените правила и материалноправните разпоредби по издаването му, съобразен ли е актът с целта на закона. Съгласно чл. 172, ал. 1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква "а", т. 6 и 7 се прилагат с

мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. С оглед приетите по делото заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 г. на министъра на вътрешните работи /л. 26-27/, заповед № 513з-6400 от 07.07.2023 г. /л. 25/ и заповед № 513з-3850/09.04.2024 г. на директора на СДВР /л. 23-24/, съдът приема, че обжалваният административен акт е издаден от валидно оправомощен материално и териториално компетентен орган, а именно Д. Й. И. – ПИ при 02 РУ - СДВР . Оспорената заповед е обективирана в писмена форма, подписана е от издателя си, като съдържа и изискуемите по чл. 59, ал. 2Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение на АПК реквизити, включително фактически и правни основания за издаване на акта. При постановяване на заповедта не са допуснати нарушения на административнопроизводствените правила, още по-малко такива с характер на съществени, годни да доведат до отмяна на обжалвания акт. ЗППАМ е издадена въз основа на АУ АН, съставен от компетентен орган, при спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за съставянето и връчването му. Същият е официален удостоверителен документ по смисъла на чл. 179, ал. 1Чл. 179. ⚖️ Практика (5) (1) Официален документ, издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установените форма и ред, съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия. (2) Официално заверени преписи или извлечения от официални документи имат същата доказателствена сила, както и оригиналите. Частен документ от ГПК, приложим на основание чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК, който се ползва с презумптивна доказателствена сила за това обстоятелство съгласно чл. 189, ал. 2Чл. 189. ⚖️ Практика (2) (1) Страни по делото са оспорващият и органът, издал подзаконовия нормативен акт. (2) Всеки, който има правен интерес, може да се присъедини към оспорването или да встъпи като страна наред с административния орган до началото на устните състезания при всяко положение на делото, без да има право да иска повтаряне на извършени процесуални действия. Препис от молбата за присъединяване или за встъпване се връчва на насрещните страни. (3) Определението, с което встъпването не се допуска, подлежи на обжалване с частна жалба. (4) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 2007 г., в сила от 01.03.2008 г.) Лицата, които са се присъединили или са встъпили, понасят независимо от изхода на делото разноските за новото заседание, по събирането на новите доказателства, разноските на другата страна и на нейния представител за явяване по делото, а също така заплаща допълнителна държавна такса в размер на една трета от първоначално платената, но не по-малко от 100 лв. Действие на оспорването от ЗДвП. Към административната преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на фактическите основания,

мотивирали органа да издаде заповедта. В процесната заповед е вписано правното основание за издаването й – чл. 171, т. 1, б. "б" от ЗДвП. Същата съдържа няколко хипотези, които са предвидени алтернативно, а не кумулативно. Самостоятелното осъществяване на която и да е от тях дава възможност на органа да упражни властническата си компетентност с цел преустановяване на констатираното нарушение на правилата за движение по пътищата. Според тази разпоредба, в приложимата й редакция, за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки - временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който управлява моторно превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0, 5 на хиляда, установена с медицинско и химическо лабораторно изследване или с изследване с доказателствен анализатор, или с друго техническо средство, определящо съдържанието на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух, или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, установена с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване или с тест, както и който откаже да бъде проверен с техническо средство или с тест, изследван с доказателствен анализатор или да даде биологични проби за химическо изследване и/или химико-токсикологично лабораторно изследване - до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 18 месеца; при наличие на изследване от кръвна проба или изследване с доказателствен анализатор по реда на чл. 174, ал. 4 установените стойности са определящи. По силата на чл. 174, ал. 4 ЗДвП, редът, по който се установява концентрацията на алкохол в кръвта на водачите на моторни превозни средства, трамваи или самоходни машини и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, се определя с наредба на министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието. Съгласно чл. 3а, ал. 1 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, издадена от министъра на здравеопазването, министъра на вътрешните работи и министъра на правосъдието/Наредбата/, установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато: 1. лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест; 2. лицето не приема показанията на техническото средство или теста; 3. физическото състояние на лицето не позволява извършване на проверка с техническо средство или тест. В случая, за да приложи ПАМ по отношение на оспорващия, административният орган се е позовал на наличието на една от посочените в чл. 172, т. 1, б. "б" от ЗДвП хипотези, а именно – водачът е изпробван за наличие на алкохол в издишания въздух с техническо средство "Дрегер 7510" с фабр. номер A.-0144 (преминало успешно проверка-така протокол на л.15) и отчело концентрация на алкохол над 0, 5 на хиляда, а именно 0,81 промила, като в тази връзка неоснователни са доводите в жалбата свързани с установяване на употреба на алкохол. Административният орган е приел за осъществена именно тази хипотеза, като е посочил в заповедта, че със съставения АУ АН е установено, че на посочените дата и място жалбоподателят управлява лек автомобил С. МЦ - 01 с рег. [рег.номер на МПС] /лична собственост/ и при изпробване с предоставеното техническо средство Алкотест Дрегер 7510 с № A. 0144 за установяване употребата на алкохол е установено концентрация на алкохол 0,81 промила. Връчен е талон за медицинско изследване с № 288045 за МБАЛ "СВ. А. " /л.11/. Това описание от фактическа страна е достатъчно да обоснове налагането на водача на управлявания лек автомобил ПАМ по смисъла на приложената правна норма и изцяло кореспондира с посоченото правно основание в заповедта. В настоящия казус е налице и установена концентрация на алкохол и чрез медицинско изследване на кръвна проба, като е установено количество етилов алкохол в размер 1, 85 промила. В този смисъл установените с медицинското изследване стойности от 1, 85 промила съдът приема за несъмнени, същите надхвърлят нормативният стандарт от 0, 5 промила и обуславят приложението на процесната мярка, респ. заповедта е постановена в съответствие с материалния закон. Относно срока на мярката, следва да се отбележи, че разпоредбата не предвижда определяне на различен срок от административния орган в определени граници. Следователно при посочването на срока, за който е приложена принудителната административна мярка, административният орган не действа при условията на оперативна самостоятелност, тъй като срокът е определен в закона и в заповедта само се възпроизвежда предвидения в закона срок, а не се определя такъв от органа. В този смисъл

Решение № 4314 от 22.03.2019 г. на ВАС по адм. д. № 523/2018 г., VII отделение. Като израз на административна принуда, ПАМ трябва да бъде определена в такъв вид и обем, че да не ограничава правата на субектите в степен, надхвърляща тази, произтичаща от преследваната от закона цел. Налагането на принудителната административна мярка има за цел да се преустанови едно противоправно поведение. В случая оспорената заповед е издадена и в съответствие с целта на закона, визирана в чл. 22Чл. 22. ⚖️ Практика (26) За предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни административни мерки. от ЗАНН, връзка с чл. 171, ал. 1 от ЗДвП - да се осигури безопасността на движението по пътищата и да се попречи на извършването от водача на други нарушения на ЗДвП. ПАМ не е санкция и тежестта на ПАМ не може да се съобразява с тежестта на нарушението, затова и законодателят е предвидил, че тя се прилага под прекратителното условие "до решаване на въпроса за отговорността" на водача МПС, но за не повече от 18 месеца, в случай, че произнасянето във връзка с отговорността по същество продължи повече от 18 месеца. Ако НП бъде отменено с влязло в сила съдебно решение преди изтичането на 18 месеца, то и ПАМ ще отпадне автоматично, поради настъпване на прекратителното условие, свързано с действието й. Именно посоченото обстоятелство свидетелства за съответствие на мярката и с правото на ЕС, в частност - указанията на СЕС дадени в решение от 4 май 2023 година по дело С-97/21, MV – 98, ECLI: EU: C: 2023: 371, по силата на което комулация на санкции /както каквато може да се възприема и ПАМ като процесната/ са допустими само ако са оправдани с оглед тежестта на нарушението и преследваната цел и при липса на друг, по-подходящ и щадящ механизъм. В настоящият казус и именно поради особеността на действие на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. "б" ЗДвП се налага извода, че комулация на санкции не се постига, тъй като при решаване на въпроса за отговорността на лицето, мярката преустановява действието си. С оглед изложеното, настоящият състав намира жалбата за неоснователна, а оспореният административен акт за законосъобразен, като не са налице основанията по чл. 146, т. 1Чл. 146. ⚖️ Практика (382) (2) Съдът обявява нищожността на акта, дори да липсва искане за това. (3) Нищожност може да се обяви и след изтичане на срока по чл. 149, ал. 1 - 3. (4) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) (5) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., отм. - ДВ, бр. 15 от 2021 г.) Съдебен контрол и оперативна самостоятелност-5 АПК за неговата отмяна. На основание чл. 143, ал. 3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, определено съгласно чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ във вр. с чл. 24, изр. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2Чл. 172. ⚖️ Практика (104) (1) Съдът постановява решение в едномесечен срок от заседанието, в което е приключило разглеждането на делото. (2 ) Съдът може да обяви нищожността на оспорения административен акт, да го отмени изцяло или отчасти, да го измени или да отхвърли оспорването. (3) Когато бъдат отменени мълчалив отказ или мълчаливо съгласие, смятат се за отменени и изричните такива, последвали преди решението за отмяна. (4) В решението се посочват имената на страните, освен когато то има действие по отношение на всички. Съдържание на решението, предл. последно от АПК, Административен съд – София град, Трето отделение, 71 състав,

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ жалбата на Д. Д. Г. с постоянен адрес в [населено място], [улица], срещу Заповед № 403/10.01.2025 г. за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „б“ от Закона за движението по пътищата, издадена от Д. Й. - ПИ в група ООР , Сектор „ОП“ при 02 РУ при СДВР. ОСЪЖДА Д. Д. Г. с постоянен адрес в [населено място], [улица] да заплати на Столична дирекция на вътрешните работи юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 (сто) лева. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 172, ал. 5 от ЗДВП. Съдия: