Решение № 7587 по адм. д. № 1891/2025 г. на ВАС

 

РЕШЕНИЕ № 7587 София , 09.07.2025 г.

Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Л. Ц. Г., чрез адвокат Иванова, срещу решение № 27428 от 17.12.2024 г., постановено по адм. дело № 3311/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Счита същото за постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост, касационни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Иска отмяната му. Ответникът Национална експертна лекарска комисия не взема становище по касационната жалба. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК, от надлежна страна за която съдебният акт е неблагоприятен и е процесуално допустима. С обжалваното решение съдът е отхвърлил като неоснователни предявените от Л. Ц. Г. искове с правно основание чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) против Национална експертна лекарска комисия - за обезщетяване на причинени имуществени и неимуществени вреди в общ размер 50 000 лева, за периода от 03.01.2008 г. до 03.01.2023 г., в следствие на незаконосъобразно бездействие – неизпълнение на решение № 5639/11.05.2021 г., постановено по адм.д. № 428/2021 г. по описа на Върховния административен съд. За да постанови този резултат съдът е приел, че предявените искове са неоснователни, тъй като не се установява противоправно бездействие на органи и служители на ответника и претендираните от ищеца вреди са останали недоказани, при което не са налице предпоставките на чл. 1 ЗОДОВ. Решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените от касатора отменителни основания. Несъстоятелно е соченото в жалбата, че първоинстанционният съд, като не е обсъдил „отказа“ на ищцата за приемане на заключението на съдебно-счетоводната експертиза е допуснал съществено процесуално нарушение и необоснованост на съдебния акт. Формалното несъгласие на страната със заключението на експертизата не основава допуснато процесуално нарушение с приемането му. Отделно от това, съгласно разпоредбата на чл. 202Чл. 202. ⚖️ Практика (3) Съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Разногласие между вещи лица ГПК съдът обсъжда заключението заедно с другите доказателства по делото. В обжалваното решение съдът е изложил установените по делото фактически положения, релевантни за спора. Посочено е въз основа на кои доказателства са приети за установени фактическите положения, кои доказателства кредитира и защо. Изведен е правилният извод за недоказаност на изложените в исковата молба обстоятелства, на които се основават исковете за присъждане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди по приложимия закон. Несъгласието на страната с изводите на съда не основава необоснованост на решението. Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод извършване на административна дейност. За да възникне законовата отговорност в случая, следва безспорно да бъде установена както незаконосъобразността на твърдяното бездействие, произтичащо от осъществявана административна дейност, така и наличието на реално причинена вреда, следствие от него, в пряка причинна връзка. Правилен е извода на първоинстанционния съд, че в случая ищцата, за която е доказателствената тежест, не е установила наличието на законовите предпоставки, което обуславя неоснователността на предявените искове против НЕЛК. Не е налице твърдяното в касационната жалба неправилно приложение на материалния закон, при твърдения за установено по делото незаконосъобразно бездействие от страна на администрацията на ответника, изразяващо се в неизпълнение на съдебно решение. Установено е по делото, че след постановяване на съдебното решение НЕЛК е издала последващо експертно решение, с което е отменено експертно решение на ТЕЛК № 2759/12.11.2018 г. въз основа именно на мотивите на решение № 5639/11.05.2021 г., постановено по адм.д. № 428/2021 г. по описа на Върховния административен съд, като е прието, че ЕР на ТЕЛК е постановено в недопустимо производство, образувано по жалба на страна, по отношение на която не е налице правен интерес от оспорване на акт на орган на медицинската експертиза. Предявените от Г. искове се основават на твърдяно бездействие, каквото в случая не се установява. Ищцата основава размера на претенцията си за претърпени имуществени вреди на действието на експертно решение на ТЕЛК № 2628/208 от 07.12.2006 г., с което и е била определена степен на трайно намалена работоспособност 90.6 %, като счита, че по благоприятно за нея е получаването на пенсия за инвалидност поради общо заболяване, а не получавана такава за осигурителен стаж и възраст. Ответникът в случая няма отношение към отпуснатата пенсия. Съгласно разпоредбата на чл.98, ал. 1, изр. първо от Кодекса за социално осигуряване (КСО) пенсиите и добавките към тях се отпускат, изменят, осъвременяват, спират, възобновяват, прекратяват и възстановяват с разпореждане, издадено от длъжностното лице, на което е възложено ръководството на пенсионното осигуряване в териториалното поделение на Националния осигурителен институт, или от други длъжностни лица, определени от ръководителя на териториалното поделение на Националния осигурителен институт. В исковата молба не са изложени обстоятелства, основаващи твърдяното бездействие на ответника да е рефлектирало върху производствата по КСО. Идентично е и положението относно твърдяното неполучаване на финансова подкрепа и целеви помощи по Закона за хората с увреждания, където компетентен е директорът на дирекция "Социално подпомагане" или оправомощено от него длъжностно лице. Видно от данните по делото, ищцата е упражнила правата си пред компетентните органи. При така изложените съображения обжалваното решение, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК Върховният административен съд, трето отделение

 

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 27428 от 17.12.2024 г., постановено по адм. дело № 3311/2023 г. по описа на Административен съд София-град. Решението е окончателно.