Решение № 682 по адм. д. № 7440/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 682
София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на дванадесети декември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
ХАЙГУХИ БОДИКЯН
Членове:
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
СЛАВ БАКАЛОВ
при секретар
Мариана Салджиева и с участието на прокурора Красимира Филипова изслуша докладваното от съдията Юлия Тодорова по административно дело № 7440/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба от управителя на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), представляван от пълномощника юрисконсулт Игнатова, срещу Решение № 5387/14.06.2024 г., постановено по административно дело №124/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е отменено Решение №РД-Е-112-2/03.01.2024 г., издадено от управителя на НЗОК, с което на Б. Г. В. от [населено място], обл. Пловдив, е отказано издаване на предварително разрешение за провеждане на планово лечение извън държавата-членка по пребиваване, заплащано от НЗОК (формуляр S2) и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне при съобразяване на дадените указания в мотивите.
Наведените в жалбата възражения относно неправилно приложение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост на първоинстанционния съдебен акт са относими към касационните основания по чл. 209, т.3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване АПК. Излагат се съображения за недопустимост на обжалвания съдебен акт, както и доводи, според които съдът неправилно е достигнал до извод за установеност на второто от двете кумулативни условия по чл. 20 §2, ал. 2 от Регламент (ЕО) №883/2004 за координация на системите за социално осигуряване. Иска се отмяна на първоинстанционното решение и вместо него постановяване на друго по съществото на спора, с което да се отхвърли жалбата на ответната страна. Претендира се присъждане на деловодни разноски за две съдебни инстанции и юрисконсултско възнаграждение.
Ответникът по касационната жалба - Б. Г. В., от [населено място], обл. Пловдив, представляван от пълномощника адвокат В. Иванова, оспорва основателността на касационната жалба. В писмен отговор излага подробни съображения за правилност на съдебното решение, поради което иска оставянето му в сила.
Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че съдът правилно е уважил жалбата против решението на управителя на НЗОК, поради което съдебното решение следва да се остави в сила.
Върховният административен съд - шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК, касационната жалба е неоснователна.
При извършване преценка по прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение, в съответствие с чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване АПК, касационният състав приема от правна страна следното:
Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е Решение №РД-Е-112-2/03.01.2024 г. на управителя на НЗОК, с което, на основание чл. 19, ал. 7, т. 2Чл. 19. ⚖️ Практика (35) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Управителят и подуправителите на НЗОК се избират от Народното събрание за срок от 5 години. При изтичане на техния мандат управителят на НЗОК и подуправителите на НЗОК продължават да упражняват правомощията си до избирането на нов управител, съответно на нов подуправител или нови подуправители. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предложения за избор на управител и на подуправители на НЗОК могат да се правят от парламентарните групи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Управител на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум три години професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (3а) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подуправители на НЗОК може да бъдат лица, които отговарят на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум една година професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК, съответно на двамата подуправители на НЗОК става с решение на Народното събрание при: 1. влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности; 3. системно нарушаване на неговите ... от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) и чл. 20 от Регламент (ЕО) №883/2004 на Европейския парламент и Съвета от 29.04.2004 г. за координация на системите за социална сигурност, е отказано издаване на разрешение (формуляр S2) за планово лечение (комбинирана лъчехимиотерапия) извън държавата по осигуряване/пребиваване на здравноосигуреното лице Б. В., планирано да се осъществи в Университетска болница „Шарите“ – гр. Берлин, Федерална Република Германия, съгласно представена оферта и план за лечение.
Административното производство е образувано по подадено от ответника заявление с вх. №Е112-02-20/14.11.2023 г., към което са приложени медицински документи за поставена на В. диагноза „[заличен текст ]“, поради което му е предложено лечение чрез лъчетерапия и химиотерапия в Университетска болница „Шарите“ – гр. Берлин. Болницата е предоставила финансова оферта за лечението в Клиника по радиационна онкология и лъчелечение в общ размер на 51 000 (петдесет и една хиляди) евро.
Видно от писмо от 14.11.2023 г., заведено с вх.№Е112-02-20/06.12.2023 г. по описа на НЗОК, Университетска болница „Шарите“ – гр. Берлин е описала плана за лечение на Б. В., както следва: на 29.11.2023 г. консултация за уточняване на терапията и компютърна томография; на 06.12.2023 г. стационарен прием в отделение за период 7-10 дни; следващ стационарен прием за втори цикъл, който е предвидено да се проведе в средата на януари (в зависимост от здравословното състояние на В. и броя на лъчефракциите) и да продължи 7-10 дни.
Искането на ответника е разгледано от Комисията в ЦУ на НЗОК за разглеждания на искания за издаване на разрешение (формуляр S2) за получаване на подходящо планово лечение извън държавата-членка по пребиваване (Комисията). На свое заседание от 07.12.2023 г. Комисията е решила, че преписката следва да бъде изпратена за експертни писмени становища до двама външни експерти, специалисти по медицинска онкология (проф. П. Троянова и доц. д-р Б. Робев), както и до двама външни експерти, специалисти по лъчелечение (проф. д-р В. Първанова и д-р Н. Недев). На 08.12.2023 г. е постъпило становище от д-р Н. Недев, в което е посочено, че няма нищо „уникално“ в лечението, което е предложено от колегите му в Берлин, и не би подкрепил кандидатстването за финансиране на лечение в чужбина за пациента. В становището си от 15.12.2023 г. проф. д-р В. Първанова споделя, че липсва основание за лечение в чужбина. Проф. д-р П. Троянова е посочила в становището си с вх.К№Е112-02-20/18.12.2023 г., че провеждането на предложеното от немската клиника лечение е възможно да се проведе в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове в лечебно заведение на територията на България, в което има клиника/отделение по лъчелечение и по медицинска онкология. Видно от протокол №Е112-04-824 от заседанието на Комисията, доц. д-р Б. Робев е депозирал становище с вх.№К№Е112-02-20/20.12.2023 г., в което сочи, че преценката за провеждането на предложеното лечение не е от неговата компетенция, тъй като в случая водещото лечение е лъчетерапията и счита, че становище трябва да бъде изготвено от лъчетерапевт.
Становищата на четиримата външни експерти са разгледани на заседание на Комисията на 22.12.2023 г. Приет е обобщен извод, че тъй като предложеното от немската болница лечение може да се проведе в безопасни и оправдани от медицинска гледна точка срокове в лечебно заведение на територията на България, в което има клиника/отделение по лъчелечение и по медицинска онкология, то не са налице предпоставките за издаване на исканото разрешение. Комисията е направила предложение до управителя на НЗОК да остави без уважение искането на ответника за провеждане на планово лечение в Германия. При така установената фактическа обстановка и поради липса на второто от двете кумулативни условия по чл. 20 §2, ал. 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, е издадено оспореното пред първоинстанционния съд Решение №РД-Е-112-2/03.01.2024 г. на управителя на НЗОК
В хода на съдебното производство са приобщени гласни доказателства, касаещи показанията на свидетеля Т. С., близка на ответника, както и писмени доказателства от Университетска болница „Шарите“ – гр. Берлин. Видно от същите, ответникът е заплатил със собствени средства по сметка на споменатата немска клиника парична сума в общ размер на 51 000 евро, както и е провел в същата планираното стационарно лечение (лъчетерапия) в периода 06.12.2023 г. – 18.12.2023 г., т.е. в периода преди издаването на оспореното решение на управителя на НЗОК. Немската болница е удостоверила, че е уговорена дата и за повторна хоспитализация на Б. В. за провеждане на втория планиран цикъл химиотерапия на 15.01.2024 г.
За да отмени оспорения пред него отказ, Административен съд-Пловдив е счел, че решението на управителя на НЗОК е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона писмена форма и при липса на съществени нарушения на процедурните правила, които да обусляват неговата нищожност.
Приел е, че е налице и второто кумулативно условие по чл. 20 §2, ал. 2 от Регламент (ЕО) №883/2004, тъй като при подаване на заявлението заболяването на ответника е достигнало четвърти, последен, стадий от развитието си и лицето е разполагало с ограничен период от време и евентуалното му лечение в България не би могло да бъде своевременно осъществено. Установил е, че след плановото лечение в Берлин, за финансиране на което е кандидатствал пред НЗОК, е налице значително подобрение на медицинското състояние на Б. В., което в държавата–членка по постоянното му местопребиваване не е било подсигурено в най-оправдан от медицинска гледна точка срок.
Решаващият съд е приел оспорения административен акт за немотивиран, тъй като управителят на НЗОК бланкетно е посочил че не са изпълнени необходимите предпоставки за издаване на формуляр S2 и не е изложил самостоятелни мотиви, от които да може да се направи преценка за действителната му воля и за конкретните основания, послужили за направените от него изводи. Управителят на НЗОК е предприел действия по установяване на относимите към искането факти и обстоятелства, но същите не са установени по надлежния ред. В заключение първоинстанционния съд е направил извод, че оспореният акт е издаден в нарушение на чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства и чл. 36, ал. 1 и ал. 3Чл. 36. ⚖️ Практика (10) (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. (2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. (3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. (5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато в нормативен акт са въведени изисквания, свързани със съдимостта на физическо лице, необходимите данни за българските граждани се установяват служебно от съответния административен орган. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството. (7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Лицата, организациите и органите по ал. 1 са длъжни в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят поисканите от тях удостоверения, да изпратят поисканите документи, други доказателства или информация незабавно, но не по-късно от 7 дни от поискването, при условията и по реда за обмен на електронни документи по реда на от АПК.
Решението е правилно.
Съгласно чл. 80д, ал. 1Чл. 80д. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) (1) Здравноосигурените лица имат право на достъп до безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване независимо от начина на неговата организация, предоставяне и финансиране. (2) Трансграничното здравно обслужване е здравно обслужване, предоставено или предписано в държава - членка на Европейския съюз, различна от държавата членка по осигуряване. (3) Лицата по ал. 1 могат да упражнят правото си на трансгранично здравно обслужване, когато здравното обслужване е включено в пакета здравни дейности, финансирани от бюджета на НЗОК или от бюджета на Министерството на здравеопазването. (4) Правото на трансграничното здравно обслужване не включва: 1. предоставянето на органи с цел трансплантация и достъпа до такива органи; 2. дългосрочните грижи за пациенти с хронични физически или психически увреждания, които включват услуги, чиято цел е оказване на подкрепа и съдействие при извършването на рутинни, ежедневни задачи за продължителен период от време; 3. дейностите по национални и общински имунизационни програми; 4. случаите, в които се прилагат механизмите за координация на системите за социална сигурност или действащи двустранни спогодби с други държави членки, включващи в обхвата си здравно осигуряване.-3 от ЗЗО, здравноосигурените лица имат право на достъп до безопасно и висококачествено трансгранично здравно обслужване независимо от начина на неговата организация, предоставяне и финансиране. Трансграничното здравно обслужване е здравно обслужване, предоставено или предписано в държава - членка на Европейския съюз, различна от държавата членка по осигуряване. Здравноосигурените лица могат да упражнят правото си на трансгранично здравно обслужване, когато то е включено в пакета здравни дейности, финансирани от бюджета на НЗОК или от бюджета на Министерството на здравеопазването.
В разпоредбата на чл. 80ж, ал. 4Чл. 80ж. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) (1) С наредбата по чл. 80е, ал. 4, по предложение на управителя на НЗОК, се определят здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия, за които за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване се изисква предварително разрешение, както и условията и редът за даване на предварително разрешение. (2) Здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия по ал. 1 и условията и редът за даване на предварително разрешение се обявяват и на интернет страницата на националната точка за контакт по чл. 80з, ал. 1. (3) Предварително разрешение по ал. 1 може да се изисква по отношение на здравно обслужване, което: 1. е зависимо от изисквания за планиране, свързани с необходимостта от гарантиране на достатъчен и постоянен достъп до определено висококачествено лечение в Република България или с цел контролиране на разходите и избягване разхищението на финансови, технически и човешки ресурси, и включва настаняване на пациента в лечебно заведение най-малко за една нощувка или налагат ползването на високоспециализирана и свързана със значителни разходи медицинска инфраструктура или медицинско оборудване; 2. включва лечение, което излага пациента или населението на риск; 3. се предоставя от лечебно заведение, което в отделни случаи предизвиква сериозни и конкретни съмнения за качеството или безопасността на обслужването, с изключение на здравно обслужване, за което се прилага правото на Европейския съюз, гарантиращо минимално ниво на безопасност и качество. (4) При подадено искане за предварително разрешение НЗОК или Министерството на здравеопазването проверява дали условията, посочени в Регламент (ЕО) № 883/2004, са изпълнени по отношение на исканията на лицето за предварително разрешение за получаване на трансгранично здравно обслужване. Когато тези условия са изпълнени, предварителното разрешение се дава съгласно посочения регламент, освен ако пациентът поиска друго. (5) Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването отказва да даде предварително разрешение, когато: 1. съгласно заключението на медицински специалист пациентът ще бъде изложен на риск за неговата безопасност, който не може да бъде смятан за медицински обоснован предвид възможната полза за пациента от търсеното трансгранично здравно обслужване; 2. може да се предположи с относителна сигурност, че населението ще бъде изложено на съществен риск за неговата безопасност в резултат на тра... ЗЗО е предвидено, че при подадено искане за предварително разрешение НЗОК проверява дали условията, посочени в Регламент (ЕО) № 883/2004, са изпълнени по отношение на исканията на лицето за предварително разрешение за получаване на трансгранично здравно обслужване и когато тези условия са изпълнени, предварителното разрешение се дава съгласно посочения регламент, освен ако пациентът поиска друго, а съгласно чл. 80ж, ал. 5, т. 4Чл. 80ж. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) (1) С наредбата по чл. 80е, ал. 4, по предложение на управителя на НЗОК, се определят здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия, за които за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване се изисква предварително разрешение, както и условията и редът за даване на предварително разрешение. (2) Здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия по ал. 1 и условията и редът за даване на предварително разрешение се обявяват и на интернет страницата на националната точка за контакт по чл. 80з, ал. 1. (3) Предварително разрешение по ал. 1 може да се изисква по отношение на здравно обслужване, което: 1. е зависимо от изисквания за планиране, свързани с необходимостта от гарантиране на достатъчен и постоянен достъп до определено висококачествено лечение в Република България или с цел контролиране на разходите и избягване разхищението на финансови, технически и човешки ресурси, и включва настаняване на пациента в лечебно заведение най-малко за една нощувка или налагат ползването на високоспециализирана и свързана със значителни разходи медицинска инфраструктура или медицинско оборудване; 2. включва лечение, което излага пациента или населението на риск; 3. се предоставя от лечебно заведение, което в отделни случаи предизвиква сериозни и конкретни съмнения за качеството или безопасността на обслужването, с изключение на здравно обслужване, за което се прилага правото на Европейския съюз, гарантиращо минимално ниво на безопасност и качество. (4) При подадено искане за предварително разрешение НЗОК или Министерството на здравеопазването проверява дали условията, посочени в Регламент (ЕО) № 883/2004, са изпълнени по отношение на исканията на лицето за предварително разрешение за получаване на трансгранично здравно обслужване. Когато тези условия са изпълнени, предварителното разрешение се дава съгласно посочения регламент, освен ако пациентът поиска друго. (5) Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването отказва да даде предварително разрешение, когато: 1. съгласно заключението на медицински специалист пациентът ще бъде изложен на риск за неговата безопасност, който не може да бъде смятан за медицински обоснован предвид възможната полза за пациента от търсеното трансгранично здравно обслужване; 2. може да се предположи с относителна сигурност, че населението ще бъде изложено на съществен риск за неговата безопасност в резултат на тра... от ЗЗО НЗОК отказва да даде предварително разрешение, когато здравното обслужване може да бъде предоставено на територията на Република България в рамките на срок, който е обоснован от медицинска гледна точка, като се отчита настоящото здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването на пациента.
В мотивите на Решение на Съда на ЕС (четвърти състав) от 23.09.2020 г. по Дело C-777/18 е посочено, че понятието „лечение по график“ обхваща здравното обслужване, което осигурено лице получава в различна държава членка от тази, в която е осигурено или пребивава, и което се изразява в обезщетения в натура, посочени в член 20, параграф 1 от Регламент №883/2004.. С разпоредбата на чл. 20, §2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., е предвидено, че осигурено лице, което е получило разрешително от компетентната институция да замине за друга държава-членка с цел получаване подходящо за състоянието му лечение, получава обезщетенията в натура, предоставени от името на компетентната институция, от институцията по мястото на престоя, в съответствие с разпоредбите на прилаганото от нея законодателство като на осигурено съгласно посоченото законодателство лице, като разрешителното се дава, когато въпросното лечение е сред обезщетенията, предвидени от законодателството в държавата-членка, в която пребивава съответното лице и в която то не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на неговото заболяване.
Обосновано първоинстанционният съд е счел, че противно на приетото в оспореното пред него решение на управителя на НЗОК, заложените в цитираните по-горе правни норми материалноправни предпоставки за издаване на формуляр S2 са налице по отношение на заявлението на Б. В.. От предвидените условия за издаване на разрешението за получаване на лечение в друга държава членка безспорно е наличието на първата предпоставка, тъй като В. е здравноосигурено лице.
За наличието на втората предпоставка неправилно административният орган е приел, че следва да се откаже само на формално основание, без същият да е съобразил здравословното състояние на ответника, за който безспорно е доказано, че се намира в [заличен текст].
На следващо място правилно АС-Пловдив е приел, че управителят на НЗОК е възпроизвел като мотиви изводите от приобщените по преписката експертни становища от тримата външни експерти. Тези изводи, обаче, не са анализирани от административния орган и същият не е изложил собствени аргументи, поради което решението на управителя на НЗОК, че лечението на пациента може да бъде осъществено в Република България в оправдан от медицинска гледна точка срок е изцяло декларативен. В акта (и в становищата) не са обсъдени конкретните възможности и сроковете за извършване на предложеното от немската болница „Шарите“ лечение в България, съобразено с текущото здравословно състояние на пациента и изискването за предоставяне на здравното обслужване на територията на страната в рамките на обоснован от медицинска гледна точка срок, като се отчита настоящото здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването на пациента. По делото не е спорен стадият на заболяването на пациентът, определен като последен четвърти, т.е. налице е спешна необходимост и невъзможност за отлагане лечението на ответника в момента на подаване на заявление от същия за издаване формуляр S2. В становището на проф. д-р В. Първанова, приложено по преписката, се сочи, че в този стадий на заболяването е трудно да се очаква дълготраен туморен контрол, но поради по-добрата прогноза при болни с локализация на тумора в областта на [заличен текст] се налага болният да бъде лекуван по радикална, а не палиативна програма. От гласните и писмените доказателства (писмо от немската клиника на лист 182 от делото), след проведеното планово лечение в Берлин, В. е изписан „в стабилно общо състояние“. Това доказва, че заплатената със средства на ответника комбинирана лъчехимиотерапия в Германия е допринесла за подобряване на състоянието на пациента.
В чл. 28 от КРБ е закрепено основно човешко право – правото на живот, а доброто здраве е основна предпоставка на живота. Затова държавата закриля здравето на гражданите (чл. 52, ал. 3 КРБ) и финансира от държавния бюджет тяхното здравеопазване (чл. 52, ал. 2 от Конституцията). Основното човешко право на здравеопазване предполага държавата да осигури на всеки свой гражданин достъп до най-високия достижим стандарт на здравеопазване, тъй като опазването на здравето на гражданите е национален приоритет и се гарантира от държавата. Несвоевременното лечение е равносилно на отсъствие на лечение в хипотезата на конкретния казус, доколкото се касае за лице, страдащо от [заличен текст].
В решението на управителя на НЗОК липсват и конкретни данни относно това с каква успеваемост се провежда в България посоченото лечение (химиотерапия и лъчетерапия) на пациенти с диагноза като тази на ответника, като в становището на проф. д-р П. Троянова най-общо е посочено, че се прилага „с еднаква ефективност“ на територията на Република България. В административния акт и в експертните становища не е обсъдено колко дълго ще се наложи в случая на ответника В. да изчака за прием в отделение по химиотерапия и лечетерапия в Република България и дали чакането/забавянето би увеличило риска за здравето и живота му. В становището на проф. д-р В. Първанова е подчертано, че „в Пловдив и Панагюрище има общо четири съвременни лъчетерапевтични комплекса, където може да се продължи лечението“, но въпреки това не са изискани становища от посочените болнични заведения и/или други такива в страната дали и в какъв срок могат да приемат пациента В. и разполагат ли със специалистите и същите/подобни медикаменти на тези, които са предложени като подходящи за лечение на ответника в индивидуално назначената му терапия от Университетска болница „Шарите“ в гр. Берлин, Германия и каква е прогнозата за успеваемост на лечението там и лъчехимиотерапията може ли да се проведе с по-кратка продължителност от тази, предложена от немската клиника.
Обсъждането дали здравното обслужване е могло да бъде предоставено на територията на Република България в рамките на срок, който е обоснован от медицинска гледна точка, е от съществено значение с оглед разпоредбата на чл. 80ж, ал. 6Чл. 80ж. (Нов - ДВ, бр. 1 от 2014 г., в сила от 03.01.2014 г.) (1) С наредбата по чл. 80е, ал. 4, по предложение на управителя на НЗОК, се определят здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия, за които за възстановяване на разходите за трансгранично здравно обслужване се изисква предварително разрешение, както и условията и редът за даване на предварително разрешение. (2) Здравните услуги, лекарствените продукти и медицинските изделия по ал. 1 и условията и редът за даване на предварително разрешение се обявяват и на интернет страницата на националната точка за контакт по чл. 80з, ал. 1. (3) Предварително разрешение по ал. 1 може да се изисква по отношение на здравно обслужване, което: 1. е зависимо от изисквания за планиране, свързани с необходимостта от гарантиране на достатъчен и постоянен достъп до определено висококачествено лечение в Република България или с цел контролиране на разходите и избягване разхищението на финансови, технически и човешки ресурси, и включва настаняване на пациента в лечебно заведение най-малко за една нощувка или налагат ползването на високоспециализирана и свързана със значителни разходи медицинска инфраструктура или медицинско оборудване; 2. включва лечение, което излага пациента или населението на риск; 3. се предоставя от лечебно заведение, което в отделни случаи предизвиква сериозни и конкретни съмнения за качеството или безопасността на обслужването, с изключение на здравно обслужване, за което се прилага правото на Европейския съюз, гарантиращо минимално ниво на безопасност и качество. (4) При подадено искане за предварително разрешение НЗОК или Министерството на здравеопазването проверява дали условията, посочени в Регламент (ЕО) № 883/2004, са изпълнени по отношение на исканията на лицето за предварително разрешение за получаване на трансгранично здравно обслужване. Когато тези условия са изпълнени, предварителното разрешение се дава съгласно посочения регламент, освен ако пациентът поиска друго. (5) Националната здравноосигурителна каса или Министерството на здравеопазването отказва да даде предварително разрешение, когато: 1. съгласно заключението на медицински специалист пациентът ще бъде изложен на риск за неговата безопасност, който не може да бъде смятан за медицински обоснован предвид възможната полза за пациента от търсеното трансгранично здравно обслужване; 2. може да се предположи с относителна сигурност, че населението ще бъде изложено на съществен риск за неговата безопасност в резултат на тра... от ЗЗО, съгласно която съответният компетентен орган не може да откаже да даде предварително разрешение, когато здравното обслужване е сред здравните дейности, гарантирани от бюджета на НЗОК и когато здравното обслужване не може да бъде предоставено на територията на Република България в обоснован от медицинска гледна точка срок, въз основа на обективна медицинска оценка на здравословното състояние, историята и вероятното развитие на заболяването на пациента, степента на болка при пациента и/или естеството на увреждането на пациента към момента на подаване на искането за разрешение. В мотивите на оспорения административен акт липсват установявания относно здравословното състояние на В. към момента на депозиране на заявлението за получаване на разрешението за планово лечение в чужбина и след това, като моментният му здравен статус не е определен (дефиниран) по никакъв начин.
Безспорно в периода 06.12.2023 г.–18.12.2023 г. ответникът Б. В. се е лекувал в Университетска болница „Шарите“- гр. Берлин, ФР Германия и е заплатил суми за лечението си в размер на 51 100 (петдесет и една хиляди и сто) евро, тъй като към този период заявеният формуляр S2 все още не е бил издаден.
Поради това правилно е преценено от АС-Пловдив, че не са налице основания за постановения отказ за планово лечение на ответника в друга държава – член на Европейския съюз и издаденото в този смисъл решение е в противоречие с нормативните изисквания. Решаващият съд е аргументирал задълбочено тезата, че конкретният отказ е издаден при напълно формално прилагане на националното и европейското законодателство, без отчитане на медицинските специфики на случая. Ето защо, като е достигнал до заключение в този смисъл и е отменил административния акт, първоинстанционният съд е постановил решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства.
Поради изложеното по-горе, настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
При този изход на спора претенцията на касатора за присъждане на деловодни разноски и юрисконсултско възнаграждение се явява неоснователна, а ответникът по касация не е претендирал разноски, поради което не следва да бъдат присъждани.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изречение първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА срещу Решение № 5387/14.06.2024 г., постановено по административно дело №124/2024 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
Решението е окончателно.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ ХАЙГУХИ БОДИКЯН секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ СЛАВ БАКАЛОВ