Решение № 3594 по адм. д. № 7295/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 3594
София, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и пета година в състав:
Председател:
НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ
Членове:
СТЕЛА ДИНЧЕВА
СТЕФАН СТАНЧЕВ
при секретар
Мирела Добриянова и с участието на прокурора Ангел Илиев изслуша докладваното от председателя Николай Гунчев по административно дело № 7295/2024 г.
Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Националната здравноосигурителна каса (НЗОК), представлявана от управителя, чрез пълномощник юрисконсулт, против решение № 3709 от 22.04.2024 г., постановено по административно дело № 2133/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив, с което е: 1) осъдена НЗОК да заплати на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, гр. Пловдив, ЕИК 200213096, сумите в размер на: 13 425.79 лв., представляваща неплатена стойност на извършена и отчетена през месец март 2022 г. болнична помощ по клинични пътеки (КП) и амбулаторни процедури (АПр.), по сключения между страните договор № 162382 от 25.02.2020 г., ведно със законна лихва, представляваща обезщетение за забава от 01.01.2023 г. до датата на окончателното погасяване на задължението; 28.80 лв., представляваща неплатена стойност на извършена и отчетена през месец април 2022 г. болнична помощ по клинични пътеки (КП) и амбулаторни процедури (АПр.), по сключения между страните договор № 162382 от 25.02.2020 г., ведно със законна лихва, представляваща обезщетение за забава от 01.01.2023 г. до датата на окончателното погасяване на задължението; 2) осъдена НЗОК да заплати на МБАЛ „Тримонциум“ ООД, гр. Пловдив, ЕИК 200213096, разноски в размер на 1 988 лв.
По съображения за неправилност, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване, предл. 1 и 2 от АПК – нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила, касаторът моли съдебното решение да бъде отменено и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, като му се присъдят направените разноски и юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Оспорва решаващия извод на съда, че надвишението на стойностите на отчетените през месеците март и април медицински дейности, не може да бъде компенсирано с размера на средствата, изплатени на ищцовото дружество за работа при неблагоприятни условия, и че лечебното заведение има право да получи от НЗОК освен плащане за работа на неблагоприятни условия и плащане на надлимитна дейност. В тази връзка акцентира върху това, че в нормативната уредба не е предвидено, че тези две парични престации се дължат кумулативно, и се позовава изрично на разпоредбата на чл. 369 от Националния рамков договор за медицинските дейности за 2020-2022 г. (НРД за МД за 2020-2022 г.). Твърди, че в обжалваното решение не са обсъдени съществени твърдения и доводи (вкл. за наличието на хипотезата на чл. 95Чл. 95. ⚖️ Практика (1) Кредиторът е в забава, когато неоправдано не приеме предложеното му от длъжника изпълнение или не даде необходимото съдействие, без което длъжникът не би могъл да изпълни задължението си. от Закона за задълженията и договорите) в отговора на исковата молба, релевантни за спора.
Ответникът по касация – МБАЛ „Тримонциум“ ООД, гр. Пловдив, чрез процесуален представител адвокат, изразява становище за неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение, в подкрепа на което развива подробни съображения. Моли жалбата да бъде оставена без уважение, а решението да се потвърди. Претендира и присъждане на направените разноски в касационното производство.
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба, и правилност на атакувания с нея съдебен акт, като предлага оставянето му в сила.
Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт.
След като провери решението по реда на чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна.
Производството пред първоинстанционния съд е образувано по предявен от МБАЛ „Тримонциум“ ООД иск против Националната здравноосигурителна каса за заплащане на суми (главници), представляващи стойността на извършена и отчетена, но незаплатена от НЗОК болнична медицинска помощ (БМП) по договор № 162382 от 25.02.2020 г. за месеците март и април 2022 г., и и на лихви върху тези главници.
По делото са събрани писмени доказателства и са назначени основна и допълнителна съдебно-счетоводни експертизи. Съдът е приел за установено, че през периода ищецът и ответникът са имали действащ индивидуален договор за оказване от лечебното заведение на болнична помощ по клинични пътеки, клинични процедури и амбулаторни процедури. Съгласно този договор НЗОК като възложител има задължение да заплаща извършената и отчетена болнична медицинска помощ, а ищецът, като изпълнител, има право да получава договореното заплащане за извършена и отчетена дейност. Изпълнителят на болнична помощ е изпълнил коректно дейностите, за които Касата дължи плащане, и коректно ги е отчел. За месеците март и април 2022 г. НЗОК (чрез РЗОК – Пловдив) не е заплатила на лечебното заведение т.нар. „надлимитна“ медицинска дейност.
За да уважи сезиралият го иск като основателен, съдът е приел, че лечебното заведение, ищец в производството, е изправна страна по сключения с НЗОК договор, като е оказало медицинска помощ в уговорения обем и по ред, предвиден в сключения договор между страните и приложимото законодателство, поради което ищецът има право да получи заплащане за оказаната медицинска помощ съгласно договора. Извел е извод в насока, че престираната и незаплатена болнична помощ по клинични пътеки и амбулаторни процедури, извън нормативно и договорно утвърдения лимит на месечните стойности за месеците март и април 2022 г., следва да бъде заплатена на изпълнителя й със съответната лихва за забава. От съществено значение за този извод е преценката му, че надвишението на стойността на отчетените през март и април 2022 г. медицински дейности не може да бъде компенсирано с размера на средствата, изплатени на лечебното заведение за работа при неблагоприятни условия.
Атакуваното по настоящото дело решение е валидно и допустимо - то е постановено по иск касателно административен договор (в случая по смисъла на чл. 45а, ал. 4Чл. 45а. ⚖️ Практика (6) (Нов - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Административният договор с физически или юридически лица по чл. 45 се сключва, изменя и прекратява съгласно закона, националните рамкови договори и анексите към тях, приети по реда на този закон, а за договорите за лекарствените продукти по чл. 262, ал. 6, т. 1 от Закона за лекарствените продукти в хуманната медицина, за медицински изделия и за диетични храни за специални медицински цели за домашно лечение на територията на страната с притежателите на разрешения за търговия на дребно с лекарствени продукти в аптека, в съответствие с условията и реда по чл. 45, ал. 17. (2) Ако за сключването на административния договор в специален закон или подзаконов нормативен акт се изисква предварително съгласие или мнение на друг административен орган, договорът поражда действие, след като съответният административен орган даде съгласие или мнение в предвидената в закона форма. (3) Ако в установения в специалния закон срок другият административен орган не се произнесе, се прилага чл. 53 от Административнопроцесуалния кодекс. (4) Договорите, сключени между Националната здравноосигурителна каса, съответно Регионална здравноосигурителна каса по чл. 45 с физически или юридически лица, са административни договори. За тях чл. 19б и чл. 19в от Административнопроцесуалния кодекс не се прилагат. от ЗЗО), спорът по изпълнението на който съгласно чл. 128, ал. 1, т. 3Чл. 128. ⚖️ Практика (14) (1) На административните съдилища са подведомствени всички дела по искания за: 1. (доп. - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) издаване, изменение, отмяна или обявяване на нищожност на административни актове и административни договори; 2. обявяване на нищожност или унищожаване на споразумения по този кодекс; 3. (нова - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) изпълнение на административен договор, доколкото не е предвидено друго в специален закон; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу неоснователни действия и бездействия на администрацията; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) защита срещу незаконно принудително изпълнение; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 74 от 2016 г., доп. - ДВ, бр. 94 от 2019 г.) обезщетения за вреди от незаконосъобразни актове, действия и бездействия на административни органи и длъжностни лица, както и за вреди от правораздавателната дейност на административните съдилища и Върховния административен съд; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обезщетения за вреди от принудително изпълнение; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) обявяване на нищожност, обезсилване или отмяна на решения, постановени от административните съдилища; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 74 от 2016 г.) установяване неистинността на административни актове по този кодекс; 10. (нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) защита срещу незаконосъобразен подзаконов нормативен акт, който засяга права, свободи или законни интереси, отменен по време на оспорването му от издалия го орган. (2) Всеки може да предяви иск, за да установи съществуването или несъществуването на едно административно право или правоотношение, когато има интерес от това и не разполага с друг ред за защита. (3) Не подлежат на съдебно обжалване административните актове, с които непосредствено се осъществяват външната политика, отбраната и сигурността на страната, освен ако в закон е предвидено друго. Искове за обявяване на нищожност на решения и определения, постановени от административните съдилища и Върховния административен съд и чл. 19ж, ал. 1Чл. 19ж. ⚖️ Практика (22) (Нов - ДВ, бр. 74 от 2016 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (1) Споровете относно действителност, изпълнение, изменение или прекратяване на административните договори се решават от компетентния административен съд. (2) Споровете се разглеждат по реда на дял трети. (3) Съдът разглежда делото и се произнася по искането в 6-месечен срок от постъпването му, освен ако в специален закон не е предвидено друго. Споразумение от АПК се решава от компетентния административен съд, в случая Пловдивския.
Основателен обаче е доводът на касатора, че то е неправилно поради допуснато от съда съществено нарушение на съдопроизводствените правила, довело и до неговата материална незаконосъобразност.
Съгласно чл. 12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във връзка с чл. 144Чл. 144. ⚖️ Практика (22) (Доп. - ДВ, бр. 42 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 65 от 2018 г., в сила от 01.09.2018 г.) За неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс. Преюдициални запитвания по наказателноправни въпроси от АПК съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение, като основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства и върху закона. Според чл. 236, ал. 2Чл. 236. ⚖️ Практика (8) (1) Решението трябва да съдържа: 1. датата и мястото на постановяването му; 2. посочване на съда, имената на съдиите, на секретаря и на прокурора, когато той е взел участие в делото; 3. номера на делото, по което се постановява решението; 4. имената, съответно наименованието и адреса на страните; 5. какво постановява съдът по съществото на спора; 6. в тежест на кого се възлагат разноските; 7. (нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) банковата сметка, по която да се преведат присъдените суми, или друг посочен от ищеца начин за плащане; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) подлежи ли решението на обжалване, пред кой съд и в какъв срок. (2) Към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. (3) Решението се подписва от всички съдии, взели участие в постановяването му. Когато някой от съдиите не може да го подпише, председателят или старшият съдия отбелязва върху решението причините за това. Решение при признание на иска от ГПК, към решението си съдът излага мотиви, в които се посочват исканията и възраженията на страните, преценката на доказателствата, фактическите констатации и правните изводи на съда. Именно в мотивите на съдебното решение следва да бъдат изложени фактите и обстоятелствата, които съдът е приел за установени въз основа на преценката на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, и по вътрешно убеждение. Съобразно приетите за установени обстоятелства, съдът следва да квалифицира фактите и да направи съответните правни изводи, които също следва да бъдат изложени в мотивите на решението. В настоящия случай това не е сторено по отношение на ключовото за изхода на спора възражение на НЗОК за приложението на чл. 369 от НРД за МД 2020-2022 г. в актуалната му редакция във връзка с приетото в заключенията на съдебно-счетоводните експертизи.
Това е и пречка за касационната инстанция да извърши цялостен контрол за материална законосъобразност на проверяваното решение.
Неизлагането на мотиви и правни изводи в дължимия обем и смисъл винаги представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила и има за последица постановяването на неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване, предл. 2 от АПК решение, което обуславя отмяна на обжалвания съдебен акт по реда на чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изреч. 1, предл. 2 от АПК. Налице са условията на чл. 222, ал. 2, т. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение от АПК след отмяна на неправилното решение делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния административен съд, който да разгледа по същество исковата претенция на МБАЛ „Тримонциум“ ООД срещу НЗОК. При новото разглеждане на делото съдът трябва да извърши цялостна преценка на всички относими и допустими доказателства, които са събрани по делото, като обсъди доказателствената им сила, съществуващите противоречия между тях и да обоснове фактическите и правните си изводи относно релевантните по спора факти и обстоятелства съобразно приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като отговори на всички правнозначими доводи и възражения на страните.
В този дух е и постановеното по аналогичен правен спор между същите страни решение № 2400/11.03.2025 г. по адм. дело № 6700/2024 г., постановено от друг тричленен състав от шесто отделение на Върховния административен съд.
При този изход на спора, макар страните да са направили своевременно искания за присъждане на деловодни разноски за производството пред тази инстанция, присъждането на такива не следва да се обсъжда, тъй като с настоящото решение не се решава окончателно въпроса по същество, поради което и предвид нормата на чл. 226, ал. 3Чл. 226. ⚖️ Практика (16) (1) Първоинстанционният съд разглежда делото по общия ред, като производството започва от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. (2 ) При новото разглеждане на делото се допускат само писмени доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд. (3) Съдът се произнася и по разноските за водене на делото във Върховния административен съд. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на новото решение от АПК, по искането за присъждане на разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд при новото разглеждане на делото, който ще ги възложи съобразно изхода на спора.
Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението, изр. 1-во, предл. 2-ро и чл. 222, ал. 2, т. 1Чл. 222. ⚖️ Практика (40) (1 ) Когато отмени решението, Върховният административен съд решава делото по същество. (2) Върховният административен съд връща делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд, когато: 1. установи съществено нарушение на съдопроизводствените правила; 2. трябва да се установят факти, за които събирането на писмени доказателства не е достатъчно. Окончателност на касационното решение от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение

РЕШИ:

ОТМЕНЯ решение № 3709 от 22.04.2024 г., постановено по административно дело № 2133/2023 г. по описа на Административен съд – Пловдив.
ВРЪЩА делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав, при съобразяване на дадените в мотивите на настоящото решение указания.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ НИКОЛАЙ ГУНЧЕВ секретар: Членове: /п/ СТЕЛА ДИНЧЕВА
/п/ СТЕФАН СТАНЧЕВ