Решение № 11430 по адм. д. № 4937/2024 г. на ВАС

РЕШЕНИЕ
№ 11430
София, 24.10.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният административен съд на Република България - Шесто отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести септември две хиляди двадесет и четвърта година в състав:
Председател:
СИБИЛА СИМЕОНОВА
Членове:
ЮЛИЯ ТОДОРОВА
РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА
при секретар
Мирела Добриянова и с участието на прокурора Никола Невенчин изслуша докладваното от съдията Росица Чиркалева по административно дело № 4937/2024 г.
Производството е по реда на чл. 208Чл. 208. ⚖️ Практика (7) На касационно оспорване изцяло или в отделни негови части подлежи първоинстанционното съдебно решение. Касационни основания и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).
Образувано е по касационна жалба на Управителя на Национална здравноосигурителна каса (НЗОК), подадена чрез пълномощник - гл. юрк. Корсемов, против Решение № 346 от 12.01.2024г. по адм. дело № 4088/2022г. на Административен съд – София-град, с което е отменена Заповед № РД-Е112-43 от 01.04.2022г. на управителя на НЗОК, а преписката е изпратена на същия орган за ново произнасяне по заявление с вх. № 95-00-8/13.02.2018г. на С. М. С., съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона в едномесечен срок от влизане в сила на постановения съдебен акт, и НЗОК е осъдена да заплати на Л. С. С. с [ЕГН] и М. С. С. с [ЕГН], сумата от 6 520 разноски в производството.
С касационната жалба се претендира необоснованост на първоинстанционното съдебно решение и постановяването му в нарушение на материалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. Касаторът поддържа, че решението на Административен съд – София град не се основава на събраните по делото доказателства и съдържа бланкетни мотиви. Моли съдебното решение да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който оспорената заповед да бъде потвърдена.
Ответниците – Л. С. С. и М. С. С., действащ чрез своята майка Е. В. Г., представлявани от адв. С. Манев, оспорват касационната жалба. Претендират решението на административния съд да бъде оставено в сила, както и да им бъдат присъдени разноските за пред касационната инстанция.
Представителят на Върховна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба.
Върховният административен съд, шесто отделение, като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, намира касационната жалба за подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима, а разгледана по същество, същата е неоснователна.
С оспореното Решение № 346 от 12.01.2024г. по адм. дело № 4088/2022г. на Административен съд – София-град е отменена Заповед № РД-Е112-43 от 01.04.2022г. на управителя на НЗОК, с която е постановен отказ за заплащане на сумата от 174 200 евро, представляваща сума за трансплантация на стволови клетки, вкл. за международно търсене на донор чрез Централния регистър на донорите на костен мозък в Германия, поискана със заявление с вх. № 95-00-8 от 13.02.2018г., подадено от С. М. С. и преписката е изпратена на същия орган за ново произнасяне по заявление с вх. № 95-00-8/13.02.2018г. на С. М. С., съобразно дадените указания по тълкуването и прилагането на закона.
Заповед № РД-Е112-43 от 01.04.2022г. на управителя на НЗОК е издадена на основание чл. 19, ал.7, т. 2Чл. 19. ⚖️ Практика (35) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2015 г., в сила от 01.01.2016 г., изм. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Управителят и подуправителите на НЗОК се избират от Народното събрание за срок от 5 години. При изтичане на техния мандат управителят на НЗОК и подуправителите на НЗОК продължават да упражняват правомощията си до избирането на нов управител, съответно на нов подуправител или нови подуправители. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предложения за избор на управител и на подуправители на НЗОК могат да се правят от парламентарните групи. (3) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Управител на НЗОК може да бъде лице, което отговаря на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум три години професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (3а) (Нова - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подуправители на НЗОК може да бъдат лица, които отговарят на следните изисквания: 1. има придобито висше образование с образователно-квалификационна степен "магистър"; 2. има минимум една година професионален опит в областта на управлението на здравеопазването, банковото, застрахователното или осигурителното дело. (4) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., доп. - ДВ, бр. 82 от 2023 г., в сила от 29.09.2023 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Предсрочно прекратяване на мандата на управителя на НЗОК, съответно на двамата подуправители на НЗОК става с решение на Народното събрание при: 1. влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер; 2. (изм. - ДВ, бр. 97 от 2010 г., в сила от 10.12.2010 г., изм. - ДВ, бр. 7 от 2018 г., изм. - ДВ, бр. 84 от 2023 г., в сила от 06.10.2023 г., изм. - ДВ, бр. 16 от 2026 г., изм. - ДВ, бр. 51 от 2026 г., в сила от 05.06.2026 г.) влизане в сила на акт, с който е установен конфликт на интереси по Закона за противодействие на корупцията сред лица, заемащи публични длъжности; 3. системно нарушаване на неговите ... от ЗЗО и чл. 21, ал.3Чл. 21. ⚖️ Практика (19) (Изм. - ДВ, бр. 107 от 2002 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г., изм. - ДВ, бр. 64 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Не могат да бъдат назначавани за управител и подуправители на НЗОК и за директор и заместник-директор на РЗОК лица, които: 1. не са български граждани; 2. са поставени под запрещение; 3. са осъждани за умишлено престъпление от общ характер или лишени по съответен ред от правото да заемат материалноотговорна длъжност; 4. (изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 18.12.2009 г.) са членове на надзорния съвет; 5. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) са съпруг или съпруга или се намират във фактическо съжителство, роднини по права линия, по съребрена линия - до четвърта степен включително, или по сватовство - до втора степен включително, с някое от лицата по т. 4; 6. (изм. - ДВ, бр. 42 от 2009 г.) са еднолични търговци, неограничено отговорни съдружници в търговско дружество, управители, търговски пълномощници, търговски представители, прокуристи, търговски посредници, ликвидатори или синдици, членове на орган на управление или контрол на търговско дружество или кооперация; 7. са членове на управителни или контролни органи или акционери в търговско дружество с предмет на дейност извършване на доброволно здравно осигуряване; 8. са народни представители, министри или заместник-министри; 9. са кметове на общини; 10. заемат ръководна или контролна длъжност в политическа партия; 11. работят по трудово правоотношение, освен като преподаватели във висше училище. (2) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2010 г., в сила от 10.08.2010 г.) Лицата по ал. 1 и служителите на РЗОК и НЗОК не могат да извършват конкурентна дейност и не могат да бъдат изпълнители на медицинска помощ по този закон. (3) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Обстоятелствата по ал. 1, т. 3 се установяват служебно от органа, който определя или избира лицата по ал. 1. Раздел III. Финансово устройство на Националната здравноосигурителна каса от Наредба №2 от 27 март 2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал.1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от ЗЗ и реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане /Наредбата/. В мотивите на заповедта е посочено, че не са налице задължителните предпоставки за заплащане на заявената медицинска услуга, като е приета липсата на посоченото в чл. 5, ал.1, т.4 от Наредбата условие, заявителят да е включен в служебния регистър на ИАМН. Административният орган е посочил още, че с оглед обстоятелството, че заявителя не е включен в служебния регистър на ИАМН за трансплантация на хемопоетични стволови клетки, не може да бъде извършена преценка за своевременност на лечението което може да се проведе на територията на Р.България. Предвид, че лечението е могло да бъде извършено в лечебно заведение на територията на Р.България, органът е приел, че не е налице и условието на чл. 5, ал.1, т.1 от Наредбата за заплащане на процесната трансплантация. В мотивите на оспорения акт е цитирана и нормата на чл. 6, т.5 от Наредбата, като е посочено, че за заплащането на трансплантацията на хемопоетични стволови клетки е налице друг приложим механизъм за заплащане, разписан в Наредба № 29 от 2007г. за условията, реда и размера на финансиране на дейности на националната система за трансплантация от Министерството на здравеопазването.
С оспореното пред касационната инстанция съдебно решение, Административен съд - София град е приел, че посочената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона писмена форма и е със съдържание, отговарящо на специалните изисквания на чл.21, ал.3 от Наредба № 2/2019г. и на общите изисквания на чл. 59Чл. 59. ⚖️ Практика (87) (1) Административният орган издава или отказва издаване на акта с мотивирано решение. (2) Когато административният акт се издава в писмена форма, той съдържа: 1. наименование на органа, който го издава; 2. наименование на акта; 3. адресат на акта; 4. фактически и правни основания за издаване на акта; 5. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението; 6. разпореждане относно разноските; 7. пред кой орган и в какъв срок актът може да се обжалва; 8. дата на издаване и подпис на лицето, издало акта, с означаване на длъжността му; когато органът е колективен, актът се подписва от председателя или от негов заместник. (3) Устни административни актове, както и административни актове, изразени чрез действия или бездействия, се издават само когато това е предвидено в закон. Предварително изпълнение от АПК, като в нея са изложени фактическите и правни основания за издаването й. Съдът е приел, че в хода на административното производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които да са самостоятелно основание за отмяна на процесния административен акт. Съобразено е обстоятелството, че процесното административно производство се явява трето по ред по подадено заявление с вх. № 95-00-8 от 13.02.2018г. от С. М. С., след връщане преписката за произнасяне от административния орган, като е прието, че формално са спазени дадените с Решение № 3616 от 04.06.2021 г. по адм. дело № 8594/2020 г. на АССГ указания по процедиране на подаденото заявление. Независимо от спазените производствени правила, първоинстанционният съд е приел, че процесната заповед е постановена в нарушение на материалния закон и неговата цел.
Този резултат първоинстанционният съд е постановил след като е събрал всички относими в производството доказателства и доказателствени средства и е обсъдил релевантните за спора факти и обстоятелства.
От фактическа страна съдът е установил, че на 08.01.2018г. С. М. С. е диагностициран с остра миелобластна левкемия в „Специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания” ЕАД (СБАЛХЗ), гр.София, след което пациентът е постъпил в Университетска клиника в Тюбинген, Германия, където диагнозата е потвърдена, а през месец март на 2018г., поради острия ефект на заболяването е проведена алогенна трансплантация на стволови клетки от съвместим неродствен донор в Университетска клиника в Тюбинген.
След постъпване в немската клиника и преди извършване на процесната трансплантация със заявление с вх. № 95-00-8 от 13.02.2018г., С. М. С. е поискал от Министерството на здравеопазването да му бъде заплатена сумата от 174 200 евро за предстояща трансплантация на стволови клетки, вкл. за международно търсене на донор чрез Централния регистър на донорите на костен мозък в Германия.
Със заповед № РД-20-06/27.04.2018г. на заместник-министъра на здравеопазването е постановен отказ за заплащане на сумата от 174 200 евро за извършената на С. М. С. трансплантация на стволови клетки. Тази заповед е оспорена по съдебен ред, като с Решение № 6265/25.10.2019г. по адм. дело № 5957/2018г. по описа на Административен съд - София град същата е отменена и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне, при дадени указания за наличие на неизяснени фактически обстоятелства и липса на мотиви относно своевременността на лечението, което е можело да се проведе на С. в България, с оглед конкретното му състояние и етапа на лечение, на който се е намирал. Решението на АССГ е оставено в сила с Решение № 4891/27.04.2020г., постановено по адм. дело № 14694/2019г. от Върховния административен съд.
Предвид така постановеното решение и с оглед Наредба № 2/2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и ал. 3Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (Наредба № 2/2019 г., обн.ДВ, бр.26/29.03.2019г.), преписката е изпратена за произнасяне от управителя на НЗОК. Заявлението е разгледано на заседание на Специализираната постоянно действаща комисия по чл.13, ал.1 от Наредба № 2/2019г. Изискана е информация от Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ (ИАМН) дали С. С. е включен в регистъра за трансплантации на хемопоетични стволови клетки към момента на подаване на заявлението (13.02.2018г.) или на по- късен етап. С писмо от 30.07.2020г. на заместник-изпълнителния директор на ИАМН е постъпил отговор, според който към 13.02.2018г. С. С. не е регистриран в служебния регистър на ИАМН като потенциален рецепиент за трансплантация на стволови клетки. С решение по протокол № Е113-07-46/04.08.2020г. комисията е предложила на управителя на НЗОК да издаде отказ по заявление вх. № 95-00-8/13.02.2018г. на С. С.. Приела е, че не може да бъде извършена преценка за предоставяне на своевременно лечение в страната на заявителя, тъй като същият веднага след диагностицирането му е заминал за лечение в Германия по собствена инициатива. Приела е също, че е било възможно на пациента да бъде предоставено своевременно лечение в специализирани болници в България, като такъв вид трансплантация можела своевременно да бъде извършена в страната, като част от провеждано лечение според възприетите световни стандарти за лечение на такова заболяване. Обосновани са и доводи за липсата на следващата предпоставка по чл.2, ал.1, т.4 от Наредба № 12/2011г. (отм.), а именно: заявителят не е включен в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация (сега ИАМН) като потенциален реципиент на стволови клетки. Въз основа на така проведеното административно производство и предложението на Специализираната постоянно действаща комисия, управителят на НЗОК е издал заповед № РД- Е113-02-23/10.08.2020г.
Със заповед № РД- Е113-02-23/10.08.2020г. управителят на НЗОК отново отказва заплащането на процесната сума, като отказът е мотивиран с липсата на предпоставките на чл.2 от Наредба № 12/2011г. (отм.), аналогичен на чл.5 от Наредба № 2/2019г. и с нормата на чл.3, т.1 от Наредба № 12/2011г. (отм.), аналогичен на чл.6, т.1 от Наредба № 2/2019г. Тази заповед е обжалвана от С. С.. По жалбата е образувано адм. дело № 8594/2020г. по описа на АССГ. С Решение № 3616 от 04.06.2021г. по същото дело, заповед № РД-Е113-02-23/10.08.2020г. е отменена и преписката е върната на административния орган за произнасяне съобразно мотивите на решението. Съдът е приел, че предвид предмета на заявлението, а именно: трансплантация на стволови клетки, в хода на административното производство, на основание чл.14, ал.2 от Наредба № 2/2019г. е следвало преписката да бъде предадена на Профилна комисия по трансплантология, определена по инициатива на управителя на НЗОК със заповед на министъра на здравеопазването, съгласувана с управителя на НЗОК, а при преценка и на един или повече външни експерти. По делото е установено, че това не е направено. Неспазването на така разписаната процедура по разглеждане на заявлението е квалифицирано като съществено процесуално нарушение, което от своя страна довело и до нарушаване на общите изисквания на чл. 35Чл. 35. ⚖️ Практика (45) Индивидуалният административен акт се издава, след като се изяснят фактите и обстоятелствата от значение за случая и се обсъдят обясненията и възраженията на заинтересованите граждани и организации, ако такива са дадени, съответно направени. Събиране на доказателства и чл.36Чл. 36. ⚖️ Практика (10) (1) Доказателствата се събират служебно от административния орган, освен в предвидените в този кодекс или в специален закон случаи. (2) Страните оказват съдействие на органа при събирането на доказателства. Те са длъжни да представят доказателства, които се намират при тях и не се намират при административния орган. Във всички случаи, когато в специален закон са определени изчерпателно доказателствата, които гражданинът или организацията трябва да представят, административният орган няма право да изисква от тях да представят други доказателства. (3) Всички събрани доказателства се проверяват и преценяват от административния орган. (4) (Нова - ДВ, бр. 27 от 2014 г., в сила от 25.03.2014 г., изм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Административните органи не могат да изискват предоставяне на информация или документи, които са налични при тях, а ги осигуряват служебно за нуждите на съответното производство. (5) (Нова - ДВ, бр. 103 от 2017 г., в сила от 01.01.2018 г.) Когато в нормативен акт са въведени изисквания, свързани със съдимостта на физическо лице, необходимите данни за българските граждани се установяват служебно от съответния административен орган. (6) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Органът, водещ производството по своя инициатива или по искане на страна, изисква от съответните административни органи, органите на съдебната власт, лицата, осъществяващи публични функции, и организациите, предоставящи обществени услуги, в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят удостоверения, да изпратят документи, други доказателства или информация, от значение за производството. (7) (Нова - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 10.10.2019 г.) Лицата, организациите и органите по ал. 1 са длъжни в рамките на своята компетентност да издадат и изпратят поисканите от тях удостоверения, да изпратят поисканите документи, други доказателства или информация незабавно, но не по-късно от 7 дни от поискването, при условията и по реда за обмен на електронни документи по реда на от АПК. Решение № 3616 от 04.06.2021г. на АССГ по адм.дело № 8594/2020г. е потвърдено с Решение 632/25.01.02022г. по адм.дело № 8378/2021г. по описа на ВАС.
Преписката е върната за ново разглеждане на 25.02.2022г., като в изпълнение указанията на съда е изпратена на Профилна комисия по трансплантология на основание чл.14, ал.1 от Наредбата. С писмо с изх.№ Е112-01-6 от 25.02.2022г. на НЗОК е изискана информация от изпълнителния директор на ИАМН по отношение на лицето С. М. С. за обичайно необходимото време за получаване на съответното лечение в страната, както и за заявената за одобряване на заплащане трансплантация. В отговор с писмо с вх. № Е112-01-6/04.03.2022г. от ИАМН са уведомили, че няма как да се даде информация относно обичайно необходимото време за извършване на съответното лечение в страната, тъй като лицето изобщо не фигурира в служебния регистър. На 18.03.2022г. е постъпил доклад от Профилната комисия по трансплантология, в който е описано състоянието на пациента. На 30.03.2022г. е изготвен Протокол Е113-07-39 на НЗОК, в който се сочи, че не са налице задължителните предпоставки за заплащане на медицинската услуга. На 01.04.2022г. е изготвена докладна записка от НЗОК, в която е описано състоянието на лицето и е мотивиран отказ за заплащане на медицинската услуга.
С оглед така установените в административното производство обстоятелства, административният орган е приел, че не са налице задължителните предпоставки за заплащане на медицинската услуга и е постановил процесният отказ за заплащане на фактурата от 174 200 евро, обективиран в оспорената заповед № РД-Е-112-43 от 01.04.2022г., отменена с първоинстанционното решение, което е предмет на настоящото съдебно производство.
В хода на първоинстанционното производство са събрани доказателства за наличието на постановено решение № РД-Е112-40/23.07.2020г. на управителят на НЗОК, с което е разрешено провеждането на планово лечение извън държава- членка на пребиваване, заплащано от НЗОК с формуляр S2 на С. М. С., като в този административен акт е мотивирано наличието на двете кумулативни изисквания по чл.20 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., а именно: въпросното лечение е сред обезщетенията предвидени от законодателството на държавата-членка, в която пребивава лицето, и здравноосигуреното лице не може да получи това лечение в срока, който е оправдан от медицинска гледна точка, като се вземе предвид неговото текущо здравословно състояние и вероятното развитие на заболяването му.
С оглед установяване спешността на предприетата трансплантация на стволови клетки в хода на първоинстанционното производство са допуснати до разпит Д. В. Б. - майка на жалбоподателя Л. С. С. и бивша съпруга на починалия С. М. С., и Л. М. Т. - сестра на починалия С. М. С., чиито показания съдът е кредитирал като достоверни и е ценил в съвкупност с останалия доказателствен материал.
По делото е допусната, приета и изцяло кредитирана съдебно­медицинска експертиза, изготвена от вещото лице - специалист по клинична хематология. От заключението по същата, първоинстанционният съд е приел, че пациентът не е имал период на възстановяване на кръвните показатели по време на престоя в клиниката в Германия поради персистиране на левкемията, което от своя страна поставяло пациента във висок медицински риск за здравословното му състояние, тъй като бил налице риск от костно- мозъчна недостатъчност. Допълнително били документирани протрахирано температурни покачвания след индукционната терапия и потвърдена пневмония, което водело до висок медицински риск от увреждания. Отлагането на трансплантацията увеличавало неблагоприятния ефект върху здравословното състояние от пациента. Здравословното състояние на лицето не позволявало пътуване без медицински риск поради персистиране на левкемията. В съдебно заседание вещото лице е уточнило, че пътуването в състоянието на С. се смятало за животозастрашаващо състояние, тъй като имало риск от спонтанен кръвоизлив. ВЛ е посочило още, че като се започне лечение на пациент с остра левкемия, не се знае как ще се развие болестта. Можело пациентът да влезе в пълна ремисия, съответно човекът да се прибере вкъщи и след това да се предприеме трансплантация в зависимост от това колко е висок рискът на левкемията, който се определя още при диагнозата. Ако не влезел в ремисия обаче, пациентът нямало как да бъде в добро общо състояние, за да си продължи лечението на друго място.
След като извърши проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал.2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК, настоящият касационен състав намира проверяваното решение за валидно, допустимо и правилно. Същото е постановено в съответствие с процесуалните правила и материалноправните разпоредби на закона.
Оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предвидената от закона форма и при спазване на административнопроизводствените правила. След връщане на преписката за ново произнасяне административния орган е спазил дадените с решение № 3616 от 04.06.2021 г. по адм. дело № 8594/2020 г. на АССГ указания за процедиране, съгласно разпоредбите на чл. 13 и чл. 14, ал.2 от Наредба № 2/2019г., като представената медицинска документация е разгледана от специализирана комисия по чл. 13 от Наредбата и преписката е предадена на профилна комисия по трансплантология. Въз основа на изготвения от комисията доклад и след разглеждане отново на представената документацията специализираната комисия по чл. 13 от Наредбата е изготвила и представила в срок мотивирано предложение до управителя на НЗОК, съдържащо необходимите реквизити, съобразно разпоредбата на чл. 20 от Наредба № 2/2019г., а управителят на НЗОК, е издал процесната заповед на основание мотивираното предложение по чл. 20 от Наредба № 2/2019г.
Формално административният акт съдържа фактически и правни основания за неговото издаване, но същият е постановен в нарушение на материалния закон и неговата цел. Изцяло се споделят изложените от първоинстанционния съд доводи за издаване на оспорения акт в нарушение на относимите към процесния случай материалноправни разпоредби.
Между страните в производството липсва спор по изложените в оспорения акт факти и обстоятелства. Спорно в производството се явява обстоятелството относно наличието на предпоставки за заплащане извършената на покойния вече С. М. С. трансплантация на стволови клетки от бюджета на НЗОК, след като същата е била осъществена в Университетска клиника в Тюбинген, Германия.
Следва да се посочи, че условията и редът за заплащане на тази дейност са изчерпателно разписани в Закона за здравето и издадената въз основа на него Наредба №2 от 27 март 2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал.1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от ЗЗ и реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане /Наредбата/, действаща към момента на издаване на процесния административен акт. Към момента на подаване на заявлението от С. за заплащане на сума, съставляваща разход за лечението му, редът за това е определен с Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал.1, т.8Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от ЗЗ, издадена от министъра на здравеопазването, впоследствие отменена с Наредба № 2 от 27.03.2019 г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от Закона за здравето и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане (ДВ, бр. 26 от 2019 г., в сила от 1.04.2019 г.).
Съгласно чл. 82, ал. 1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от Закона за здравето българските граждани имат право на заплащане за медицински и други услуги във връзка с лечението им в страната или в чужбина съобразно тяхното заболяване, за които не са установени други механизми за финансиране със средства от държавния бюджет, общинските бюджети и от бюджета на Националната здравноосигурителна каса, или които не могат да бъдат осигурени в страната.
Съгласно чл. 82, ал.1, т. 5Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от ЗЗ „Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със трансплантация на органи, тъкани и клетки“.
С оглед разпоредбата на чл.4, т.1 от Наредба № 2/2019г., лицата над 18-годишна възраст имат право на заплащане за трансплантация на органи и хемопоетични стволови клетки в чужбина.
Заплащането на трансплантацията на органи и клетки се извършва в случай, че са спазени изброените в чл.5, ал.1 Наредба № 2/27.03.2019г., условия за това, а именно: 1. трансплантацията на съответните органи не се извършва или не може да се извърши своевременно в Република България; 2. трансплантацията на хемопоетични стволови клетки при посочените в наредбата по чл.16, ал.1, т.2 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки (ЗТОТК) малигнени хематологични заболявания, тежко протичащи бенигнени заболявания и утвърдени нехематологични заболявания не може да бъде извършена своевременно в Република България; 3. трансплантацията представлява утвърден лечебен метод в световната медицинска практика за съответното заболяване; 4. пациентът е включен в служебния регистър на Изпълнителна агенция "Медицински надзор" (ИАМН) на лицата, нуждаещи се от трансплантация на органи.
В процесния случай административният орган е приел, че не са налице предпоставките на чл.5, ал.1, т.1 и т. 4 от Наредбата за заплащане на процесната трансплантация, предвид че заявителят не е бил включен в служебния регистър на ИАМН на лицата нуждаещи се от трансплантация на хемопоетични стволови клетки, поради което обстоятелство и не можело да бъде направена преценката за своевременност на трансплантацията. Прието е също така, че извършеното лечение в Университетската болница в Тюбинген е могло да бъде установено и на територията на Република България, тъй като имало лечебни заведения с обособено отделение по трансплантация на хемопоетични стволови клетки като СБАЛХЗ ЕАД - гр. София, УМБАП „Царица Йоанна“ - гр.Софйя, УМБАЛ „Света Марина“-гр. Варна.
Първоинстанционния съд е намерил така изложените от органа аргументи за отказ за необосновани, който извод изцяло се споделя и от касационната инстанция. В допълнение следва да се посочи, че в противоречие с материалния закон административния орган е обосновал своя извод на неотносими към процесния случай правни разпоредби, а обсъдените от органа фактически обстоятелства не засягат правото на заявителя да получи поисканото възстановяване на действително направените разходи за процесната трансплантация.
На първо място, както и първоинстанционният съд е отбелязал, налице е разлика между трансплантация на органи и трансплантация на стволови клетки.
Съгласно чл. 2 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки /ЗТОТК/, трансплантацията е съвкупност от медицински и други дейности, свързани с вземане на органи, тъкани и клетки от човешки или животински труп или живо лице и присаждането им на друго лице с лечебна цел. Последната разпоредба определя видовете трансплантации на органна, тъканна и клетъчна трансплантации.
По силата на чл. 2, ал.2Чл. 2. (1) (Доп. - ДВ, бр. 36 от 2009 г.) Трансплантацията е съвкупност от медицински и други дейности, свързани с вземане на органи, тъкани и клетки от човешки или животински труп или от живо лице и присаждането им на друго лице с лечебна цел. (2) Трансплантация е и вземането и присаждането на хемопоетични стволови клетки, както и на ембрионални органи, тъкани и клетки. (3) Трансплантация е и вземането на органи, тъкани и клетки с животински произход и присаждането им в човешкия организъм. (4) (Нова - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) Трансплантация е и автотрансплантацията, когато вземането и присаждането са извършени в рамките на повече от една инванзивна процедура. (5) (Предишна ал. 4 - ДВ, бр. 71 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 36 от 2009 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 60 от 2012 г.) Трансплантацията включва и дейностите, свързани с донорство, осигуряване, характеризиране, експертиза, обработка, преработка, етикетиране, съхраняване, транспортиране и предоставяне на органи, тъкани и клетки, предназначени за ползване в хуманната медицина. Препратки от статииПрепратки от практикиПрепратки от процедуриБележки от ЗТОТК, присаждане на хемопоетични стволови клетки, какъвто е процесния случай е утвърдена медицинска процедура за клетъчна трансплантация.
За да се възстановят разходите за осъществяване на различните видове трансплантации, законодателят е предвидил няколко изисквания, част от които са общи както за трансплантацията на органи, така и за трансплантацията на клетки, но други са специфични по отношение на всяка една от посочените процедури.
Цитираната от административния орган разпоредба на чл. 5, ал.1, т. 1 от Наредбата е неотносима към трансплантацията на стволови клетки, каквато се явява процесната процедура, а същата въвежда изисквания относими за заплащане трансплантацията на органи, а именно трансплантацията на съответните органи да не се извършва или да не може да се извърши своевременно в Република България. Ето защо отказът на административния орган на посоченото правно основание противоречи на материалния закон, предвид неотносимост на въведеното в него изисквана към трансплантацията на стволови клетки.
Ясно личи законодателната воля за различно правно третиране на различните видове трансплантации, предвид предвидената изрична разпоредба на чл. 5, ал.1, т.2 от Наредбата, отнасяща се до клетъчната трансплантация. В същата е въведено като изискване за заплащане на клетъчната трансплантация единствено трансплантацията да не може да бъде извършена своевременно в Република България и да касае трансплантацията на хемопоетични стволови клетки при посочените в наредбата видове заболявания: малигнени хематологични заболявания, тежко протичащи бенигнени заболявания и утвърдени нехематологични заболявания. Ето защо, за да бъде осъществено заплащане на трансплантация на стволови клетки е необходимо първо, видът заболяване да бъде посочен в наредбата и второ, да бъде извършена преценка на възможността, тя да бъде извършена в РБ своевременно. Единствено изпълнението на тези две условия, следва да бъде съобразявано при преценка наличие на предпоставки за одобрение или неодобрението на заявеното заплащане.
Последната разпоредба задължава административния орган да извърши анализ на възможностите за своевременно извършване на съответната трансплантация на територията на Р.България. Това задължение на органа не е спазено в процесното производство. Следва да се отбележи, че задължението на органа да даде отговор на въпроса било ли е възможно своевременното извършване на трансплантацията на територията на Р.България е имплицитно въведено с разпоредбата на чл. 5, ал.1, т.2 от Наредбата, с оглед на която единствено наличието на такaва възможност представлява условие за отказ трансплантацията да бъде заплатена. Този отказ на органа не може да следва от неизпълнение на неговото задължение да определи било ли е възможно своевременното извършване на трансплантацията в Р.България. Анализът на последното обстоятелство не е законово обвързано с наличието или не на регистрация на пациента в служебния регистър на ИАМН на лицата, нуждаещи се от трансплантация на органи, какъвто подход е предприел в процесния случай административния орган. Нещо повече, посочения от органа служебен регистър на ИАМН, касае лицата, нуждаещи се от трансплантация на органи, до който правилен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Ето защо в разрез с материалния закон, административния орган е обосновал своя отказ и с неизпълненото условията на чл. 5, ал.1, т.4 от Наредбата, доколкото последното е неотносимо към процесния случай.
Липсата на законодателна воля да се постави като изискване за заплащането на трансплантацията на стволови клетки, включването на заявителя в посочения регистър, личи и от прочита на разпоредбата на чл. 11, ал. 2 от Наредбата, съгласно която задължението на НЗОК да изисква служебно информация от ИА "МН, дали лицето е включено в служебния регистър към агенцията възниква единствено в случаите, когато подаденото заявление е за трансплантация на органи, доколкото това е изрично посочено в цитираната норма. Не е нормативно установено подобно задължение за НЗОК в случаите, когато подадено заявление е за трансплантация на клетки. В подкрепа на горното разбиране е и разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 4 Наредба № 2/27.03.2019г., в която е предвидено, че при подаване на заявление за заплащане на услуги по чл. 4, т. 1 за трансплантация на органи се изисква и становище от лечебното заведение, отправило предложение за включване на пациента в служебния регистър на лицата, нуждаещи се от трансплантация на орган на ИА "МН", съдържащо преценка относно възможностите за нейното провеждане в Република България, както и причините в случаите на невъзможност. Такова изискване за представяне на становище в случаите, когато заявлението е за трансплантация на клетки липсва. Нещо повече, от цитираната разпоредба ясно личи, че предложението за включване в посочения регистър следва да изхожда от лечебно заведение, а не от самото нуждаещо се лице. В този смисъл не може неизпълнението на административните задължения на органи от системата на българското здравеопазване да бъдат основание за отказ от права принадлежащи на нуждаещите се от трансплантация лица.
В случай, че трансплантацията представлява утвърден лечебен метод в световната медицинска практика за съответното заболяване, за което няма спор в процесния случай, отказ да бъде заплатена същата, може да бъде постановен само ако в хода на административното производство се установи по безспорен начин, че съответната трансплантация на стволови клетки е можело да бъде извършена в Р.България своевременно. Такъв извод липсва в оспорения административен акт. Последното определя неговата материална незаконосъобразност, наличието на която правилно е възприета и от първоинстанционния съд.
Преценката за своевременност на трансплантацията е дължима от органа по силата на закона. Съгласно разпоредбата на чл. 5, ал.4 от Нарeдбата тази преценка следва да се извърши въз основа на официално предоставена от ИАМН информация за обичайно необходимото време за получаване на съответното лечение в страната предвид данните от служебния регистър на агенцията. От тази разпоредба не следва извод за необходимост от задължителна регистрация на процесния заявител в този регистър, а следва извод, че ИАМН поддържа база данни съдържащи информация за случаи като процесния, от която база данни може да се получи информация за обичайно необходимото време за получаване на съответното лечение в страната . По отношение спецификите на заболяването на процесния заявител данни могат да бъдат събрани чрез всички допустими в производството способи за събиране на доказателства. Наличните по преписката доказателства, каквито са извършените на С. изследвания и прегледите, направени преди заминаването му за лечение в Германия, така и на тези от изследванията и проведеното лечение в болницата в Тюнинген са годни да дадат информация относно спецификите на конкретния случай. Последният е следвало да бъде обсъден с оглед наличната информация за сходни на него случаи в служебния регистър на агенцията и преценен относно възможностите за своевременност на лечението. Още повече, че в § 1 от ДР на относимата Наредба № 2/27.03.2019г. е дадена легална дефиниция на понятието "своевременно", а именно обичайно необходимото време за получаване на съответно необходимо лечение в страната, като се има предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на заболяването. Данни за текущото, към датата на подаването на заявлението, здравословно състояние на лицето са налични по административната преписка, а при необходимост на допълнителни такива е следвало да бъдат изискани от лечебното заведение, в което лицето е било диагностицирано на територията на Р.България или лекувано на територията на Р.Германия. Данни за обичайно необходимото време за получаване на съответното лечение в страната могат да бъдат събрани от наличната в ИАМН база данни за проведените в страната трансплантации, като процесната, предвид което за органа е съществувала обективна възможност да извърши дължимата преценка за „своевременност“.
Касационната инстанция намира, че в хода на първоинстанционото производство са събрани достатъчно доказателства за неотложност на проведеното на С. лечение чрез трансплантация на стволови клетки, която неотложност е настъпила именно на територтията на Р. Германия, а последващо транспортиране на лицето на територията на Р. България е било рисково за живота и здравето му. Отчитайки горните обстоятелства налични по преписката и с оглед данните от служебния регистър на ИАМН за осъществените на територията на Р. България трансплантации, органът дължи отговор на въпроса относно своевременността на лечението, което е можело да се проведе на С. в България. В случая, указания в тази насока са били дадени на административния орган и с Решение №4891/27.04.2020г. по АД 14694/2019г. на ВАС, но въпреки това органът отново не е отговорил на този въпрос, а се е задоволил да посочи, че не може да бъде извършена преценка на това обстоятелство поради невключване на заявителя в служебния регистър на ИА“МН“ на лицата нуждаещи се от трансплантация. Предвид последното следва ясно да се посочи на административния орган, че същият дължи анализ и обосновка, дали с оглед спецификите на конкретния случай, дължимата на нуждаещото се лице трансплантация е била обективно възможна своевременно, така както същият я е получил на територията на Р. Германия, в светлината на утвърдения с разпоредбата на чл. 3 от Закона за трансплантация на органи, тъкани и клетки принцип, трансплантацията да бъде извършена при условия, които гарантират равни права на нуждаещите се от трансплантация пациенти.
В допълнение следва да се посочи, че цитираната в мотивите на оспорения административен акт Наредба № 29/2007г. за условията, реда и размера на финансиране на дейности на националната система за трансплантация от Министерството на здравеопзаването е неотносима към процесния случай и касае реда за финансиране на лечебните заведения, в които се осъществяват такива дейности. Тази наредба не съдържа механизъм различен от предвидения такъв в цитираната в настоящото изложение относима Наредба №2 от 27 март 2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал.1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от ЗЗ и реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане. Ето защо нито декларативното цитиране наименованието на тази наредба може да изпълни изискването за мотивиран отказ поради наличие на обстоятелствата по чл. 6., т.5 от Наредбата, нито пък същата регламентира такъв механизъм който може да послужи въобще като основание за отказ на посочената разпоредба на чл. 6, т. 5 от Наредба №2 от 27 март 2019г. за медицинските и други услуги по чл. 82, ал.1аЧл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... и 3 от ЗЗ и реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане.
Поради това правилно е преценено, че не са налице основания за постановения отказ за възстановяване разходите за лечение в друга държава – член на Европейския съюз и издаденият в този смисъл административен акт е в противоречие с нормативните изисквания. Ето защо като е достигнал до този извод и е отменил Заповед № РД-Е112-43 от 01.04.2022г. на управителя на НЗОК, Административен съд – София-град е постановил решение в съответствие с материалния закон и представените доказателства.
Съгласно чл. 28 от Конституцията на Република България, всеки има право на живот, а основна предпоставка на живота е доброто здраве. Нормата на чл. 52, ал. 3 от Конституцията на Република България, задължава държавата да закриля здравето на гражданите, като осигурява достъпна и качествена здравна помощ, съобразно принципите по здравето. Цитираните разпоредби, задължават компетентния административен орган по разглеждане на заявленията на лицата за медицинските и други услуги по чл. 82, ал. 1а и ал. 3Чл. 82. ⚖️ Практика (297) (1) Извън обхвата на задължителното здравно осигуряване на българските граждани се предоставят медицински услуги, които са свързани със: 1. медицинска помощ при спешни състояния; 1а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) интензивно лечение на здравно неосигурени лица; 2. (нова - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) профилактични прегледи и изследвания и акушерската помощ за всички здравно неосигурени жени, независимо от начина на родоразрешение, по обхват и по ред, определени с наредба на министъра на здравеопазването; 3. (предишна т. 2 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) стационарна психиатрична помощ; 3а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с психични заболявания; 3б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) лечение със субституиращи и поддържащи програми с метадон и дневни психорехабилитационни програми; 4. (предишна т. 3 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) осигуряване на кръв и кръвни продукти; 5. (предишна т. 4 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) трансплантация на органи, тъкани и клетки; 6. (предишна т. 5 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г.) задължително лечение и/или задължителна изолация; 6а. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с инфекциозни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването, включително за предотвратяване на епидемиологичен риск; 6б. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) комплексно диспансерно (амбулаторно) наблюдение на здравно неосигурени лица с кожно-венерически заболявания; 6в. (нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) осигуряване на медицински дейности при пациенти с неспецифични белодробни заболявания по списък, определен с наредба на министъра на здравеопазването; 7. (предишна т. 6 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., доп. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 01.07.2009 г.) експертизи за вид и степен на увреждане и трайна неработоспособност; 8. (предишна т. 7 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01.2007 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) заплащане на лечение за заболявания при условия и по ред, определени от министъра на здравеопазването; 9. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 59 от 2006 г., в сила от 01.01... от ЗЗ и за реда и условията за тяхното одобряване, ползване и заплащане, да се произнесе в предвидените за това срокове, обосновано и прецизирано спрямо законовите разпоредби, по начин да се осигури ефективност на потърсената от държавата финансова подкрепа. В конкретния случай тези принципи са силно погазени, с оглед многократното произнасяне на административния орган по ирелевантни въпроси относно отправеното до него искане за заплащане на извършена спрямо покойния вече С. - гражданин на Р. България, медицинска дейност.
Предвид изложено настоящият състав намира, че обжалваното решение е правилно, като не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна, поради което следва да бъде оставено в сила.
С оглед изхода на спора, в тежест на касатора следва да бъдат възложени, поисканите от ответните страни разноски за настоящата инстанция, които с оглед представените доказателства /договор за предоставяне на правни услуги/, представляват заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 3000,00 лева за всеки от ответниците по делото.
Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 346 от 12.01.2024г. по адм. дело № 4088/2022г. на Административен съд – София-град.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на Л. С. С. с [ЕГН], сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща направените по делото разноски.
ОСЪЖДА Националната здравноосигурителна каса да заплати на М. С. С. с [ЕГН], представляван от неговата майка Е. В. Г., сумата от 3 000 (три хиляди) лева, представляваща направените по делото разноски.
Решението не подлежи на обжалване.
Вярно с оригинала, Председател: /п/ СИБИЛА СИМЕОНОВА секретар: Членове: /п/ ЮЛИЯ ТОДОРОВА
/п/ РОСИЦА ЧИРКАЛЕВА