Решение № 25995 по дело № 7044/2024 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 25995 гр. София , 05.12.2024 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ -ГРАД , VІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ , в публично заседание на 08.11.2024 г. в следния състав : ПРЕДСЕДАТЕЛ : Пенка Велинова ЧЛЕНОВЕ : Пламен Панайотов Елеонора Попова при участието на секретаря Розалия Радева и при участието на прокурора Тони Петрова , като разгледа дело номер 7044 по описа за 2024 година докладвано от съдия Елеонора Попова , и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 208 – чл. 228 от Административно -процесуалния кодекс /АПК / във вр. чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН /. Образувано е по касационна жалба на и.д. на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ , чрез старши юрк. Л. П., срещу

Решение № 2435/22.05.2024 г., постановено по НАХД № 1248/2023 г. по описа на Софийския районен съд /СРС /, 133-ти състав , с което е отменено Наказателно постановление /НП/ № 59/23.06.2022 г., издадено от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ /ИАМН /, с което на д-р Н. С. Х. са наложени две административни наказания , както следва : - на основание чл. 116к, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/ „глоба“ в размер на 300,00 / триста / лева , за извършено нарушение на изискванията на Медицински стандарт „Спешна медицина“ , Глава втора „Елементи на диагностично -лечебния процес в обхвата на медицинската специалност „Спешна медицина“ , Раздел пети „Транспорт на спешния пациент“ , т. 2.2.6., във връзка с чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения /ЗЛЗ/; - на основание чл. 116к, ал. 1Чл. 116к. ⚖️ Практика (1) (Нов - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) (1) Който наруши разпоредбите на този закон или на нормативен акт по прилагането му извън случаите по чл. 115 - 116и, се наказва с глоба в размер от 300 до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - с глоба в размер от 1500 до 3000 лв. (2) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от едноличен търговец, се налага имуществена санкция в размер от 500 до 1000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв. (3) Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага имуществена санкция в размер от 1500 до 3000 лв., а при повторно извършване на същото нарушение - имуществена санкция в размер от 3000 до 5000 лв. от ЗЛЗ „глоба“ в размер 300,00 /триста / лева , за извършено нарушение на изискванията на Медицински стандарт „Спешна медицина“ , Глава четвърта , Раздел V „Организация на пациентския поток в спешно отделение“ , т.3.8.1.4., във връзка с чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ. Решението се обжалва в цялост с подробни доводи за неправилност , поради неправилно приложение на закона и поради съществено нарушение на процесуалните правила - касационни основания по чл. 348, ал. 1, т. 1Чл. 348. ⚖️ Практика (23) (1) Присъдата и решението подлежат на отмяна или изменение по касационен ред: 1. когато е нарушен законът; 2. когато е допуснато съществено нарушение на процесуални правила; 3. когато наложеното наказание е явно несправедливо. (2) Нарушение на закона има, когато той е приложен неправилно или не е приложен закон, който е трябвало да бъде приложен. (3) Нарушението на процесуални правила е съществено, когато: 1. (изм. - ДВ, бр. 63 от 2017 г., в сила от 05.11.2017 г.) е довело до ограничаване на процесуалните права на страните, ако не е отстранено; 2. няма мотиви или протокол за съдебното заседание на първата или въззивната инстанция; 3. присъдата или решението са постановени от незаконен състав; 4. тайната на съвещанието е била нарушена по време на постановяване на присъдата или решението. (4) Процесуално нарушение, което не може да бъде отстранено при новото разглеждане на делото, не съставлява основание за отмяна на присъдата. (5) Наказанието е явно несправедливо, когато: 1. очевидно не съответства на обществената опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от Наказателния кодекс; 2. неправилно е приложено или неправилно е отказано прилагането на условното осъждане. Право на касационна жалба и протест НПК . Излага се, че от събраните в хода на съдебното производство доказателства и от проведения разпит на свидетеля , са установени по безспорен начин обстоятелствата , при които е извършено нарушението , като същите са подробно описани и в АУАН и в НП и са във взаимна свързаност и следващи хронологията на събитията . Посочва се, че въпреки че е имал задължение , д-р Х. не е уведомил приемащото лечебно заведение за вторичния транспорт на пациента Й. А. И., както и че д-р Х. в качеството си на началник -отделение в Спешно отделение на УМБАЛ А. ЕАД на 19.11.2021 г. не е изпълнил задълженията си за извършване на вторичен транспорт след осигурен прием и лечение в друго лечебно заведение . Твърди се, че конкретно и ясно е посочено в процесното НП бездействието на д-р Х. по отношение на осигуряване на вторичен транспорт на пациента . Иска се отмяна на обжалвания съдебен акт и произнасяне по същество , при което да бъде потвърдено и наказателното постановление . Претендира присъждане на разноски за юрисконс ултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност в случай , че защита на д-р Х. претендира разноски в размер над минималния , определен от Наредбата , т.к. делото не се отличава по сложност като правен и фактически състав . В проведеното съдебно заседание по делото , касаторът изпълнителен директор на Изпълнителна Агенция „Медицински надзор” , редовно призован , се представлява от юрк. Й., която поддържа жалбата , като моли същата да бъде уважена по изложените в нея съображения . Ответникът , Н. С. Х., редовно призован , не се явява , представлява се от адв. С. и адв.Д., които оспорват жалбата , на основания подробно посочени в писмения отговор на касационна жалба . В него са изложени съображения , че описанието на нарушението и правното квалифициране на установе ното при проверката , не са спазени нито в АУАН , нито в НП и е налице неяснота относно правната норма , съобразно която е ангажирана административно -наказателната отговорност на нарушителя . Твърдят , че изводите на първоинстанционния съд са напълно обосновани и правилни , като по отношение на твърдяното нарушение на част т.2.2.6 от Медицински стандарт „Спешна медицина” , правилно е заключил , че касаторът действително не е посочил къде е уредено задължението на д-р Х., в качеството му на Началник на Спешно отделение в УМБАЛ А. да организира прием и лечение на пациент в друго лечебно заведение -на база на какви данни за свободни легла , въз основа на какви данни за контакт с други ЛЗ /в какво звено , на каква длъжност /, с какво средство за контакт , въз основа на каква преценка за прогнозно време , разстояние до най-близко заведение , възможности за транспортните средства и т.н. Застъпва се тезата , че сочената разпоредба в МС Спешна медицина , по специално сочената в обжалваното НП част от т.2.2.6 действително не регламен тира организацията на прием и лечение на спешен пациент в друго ЛЗ, още по-малко урежда каквито и да било организационни задължения , които Х. да е бил длъжен да предприеме , но да не го е направил , като основание за търсене на административно -наказателна отговорност . По отношение на твърдяното нарушение на т.3.8.1.4. от Медицински стандарт Спешна медицина , счита , че правилно районният съд е заключил , че административно наказващия орган не е посочил къде е уредено задължението на Началника на Спешно отделение да организира получаването на консултативна помощ от специалисти от лечебното заведение с цел потвърждаване на нуждата от трансфер в друго лечебно заведение на болнична помощ -на база на какви данни за налична или липсваща компетентност на дежурните лекари в СПО , в какви времеви рамки , при какви условия и т.н. Поддържа тезата , че сочената в обжалваното НП за нарушена разпоредба от МС Спешна медицина , по-специално сочената т.3.8.1.4. също не регламентира организацията на консултативна помощ от специалисти от лечебното заведение с цел нужда от трансфер в друго лечебно заведение за болнична помощ , а дори , по начина , по който е „изрязана” от контекста , изцяло е загубила каквито и да било смисъл и приложение . Поддържа се още в писмения отговор , не е ясно нито в АУАН , нито в НП защо е ангажирана отговорността на д-р Х., т.е. не са изяснени както авторството на нарушението , така и вида на деянието /бездействие /. Считат , че правилно първоинстанционният съд е възприел извода , че при съставяне на АУАН и издаване на НП са допуснати съществени процесуални нарушения и противоречия с материалния закон , категорично обуславящи отмяната на НП. Моли се касационната жалба да бъде отхвърлена , като решението на СРС счита за правилно , предвид наличието на сериозни пороци в АУАН и НП. Претендират се разноски , за което е представен списък и Договор за правни услуги . Представителят на Софийска градска прокуратура , прокурор П., дава заключение за правилност и законосъобразност на решението на СРС и заключение за неоснователност и недоказаност на касационната жалба . Административен съд – София - град , VI касационен състав като прецени събраните по делото доказателства , доводите и възраженията на страните и в рамките на касационната проверка , извършена съгласно чл. 218Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК , приема за установено от фактическа и правна страна следното : Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1Чл. 211. ⚖️ Практика (429) (1) Жалбата се подава до Върховния административен съд чрез съда, който е постановил решението, в 14-дневен срок от деня на съобщението, че решението е изготвено. (2) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава протест до Върховния административен съд чрез съда, постановил решението, в едномесечен срок от деня, в който то е постановено. (3) Лицата по чл. 210, ал. 2 могат да обжалват решението до момента на влизането му в сила за страните по делото. Форма и съдържание на жалбата и протеста АПК , във вр. чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов ЗАНН , срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол и от надлежна страна , с правен интерес от обжалването , поради което е процесуално допустима и следва да бъде разгледана относно основателността й. Разгледана по същество жалбата е неоснователна . Установената по делото от СРС фактическа обстановка , която касационната инстанция възприема изцяло е, че в периода от 06.12.2021 г. до 17.12.2021 г. включително , на основание Заповед № РД-13-1063/30.11.2021 г. и Заповед РД-13-1104/09.12.2021 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Медицински надзор " /ИАМН /, е извършена извънредна проверка по самосезиране от служители на ИАМН на Университетската многопрофилна болница за активно лечение „Александровска“ ЕАД , със седалище и адрес на управление в [населено място ], район Т., [улица ], след изнесен в медиите случай във връзка с отказ за хоспитализация на пациент Й. А. И.. В резултат на извършената проверка от служители в ИАМН е установено , че на 19.11.2021 г. поради влошаване на състоянието му, пациентът Й. А. И. е транспортиран от Ц.-С. в Спешно отделение на УМБАЛ "Александровска " ЕАД . В амбулаторния журнал на Спешно отделение на УМБАЛ "Александровска " ЕАД пациентът е записан под № 15489/06. След направени клинико -лабораторни и образни изследвания , дневните дежурни лекари поставили диагноза „абсцес на белия дроб с пневмония“ , вследствие на което е взето решение за провеждане на своевременна консултация с гръден хирург , касаеща обема на лечебните дейности , както и/или евентуална хоспитализация в структура по гръдна хирургия . В 14:45 ч. е подаден сигнал от д-р Ч. до Ц. - С. с искане да се извърши вторичен транспорт на пациента към клиника по гръдна хирургия . До изтичане на смяната на дневното дежурство в 15:00ч., пациентът не е транспортиран , като след приключване на дневната смяна , пациентът е предаден на нощния дежурен лекар д-р К.. След последвали допълнителни разговори с Ц. – С., относно транспорта на пациента в 22:06ч., екип на Ц.-С. е осъществил транспорта на пациента до УМБАЛ „С.“, където същият не е бил хоспитализиран , в следствие на което е транспортиран до дома му, където екзитира . Предвид констатациите от проверката , началник на отдел „Р.“ в ИАМН съставил АУАН № А-17/27.01.2022 г., в който описал фактическите си констатации и квалифицирал извършеното от д-р Х., като : 1.Нарушение на изискванията ма Медицински стандарт „Спешна медицина“ Глава втора „Елементи на диагностичн о-лечебния процес в обхвата на медицинската специалност "Спешна медицина ", Раздел пети „Транспорт на спешния пациент“ , т. 2.2.6., която гласи : Вземането на решение за вторичен транспорт се осъществява след проведена консултация и становище на специалист по профила на заболяването (републикански консултант или друг специалист ) от болнична структура от трето ниво на компетентност относно възможностите за транспорт и осигуряване на прием и лечение в подходящо приемно лечебно заведение за болнична помощ“ , в частта, Вземането на решение за вторичен транспорт се осъществява след ... и осигуряване на прием и лечение в подходящо приемно лечебно заведение за болнична помощ“ , вр. чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения . 2.Нарушение на Медицински стандарт „Спешна медицина“ , Глава четвърта , Раздел V „Организация на пациентския поток в спешно отделение“ , т. 3.8.1.4., която гласи : „отправяне на искане за консултативна помощ от специалисти от лечебното заведение с цел предлагане за спешна хоспитализация в болнични клиники /отделения при състояние на пациента , налагащо продължаване на лечението в същото лечебно заведение , консултативна помощ с цел потвърждаване па решението за изписване на пациента от СО или консултативна помощ с цел нужда от трансфер в друго лечебно заведение за болнична помощ“ в частта - „консултативна помощ с цел нужда от трансфер в друго лечебно заведение за болнична помощ“ , вр. чл. 6, ал. 1 от Закона за лечебните заведения . Въз основа на така съставения АУАН е издадено и процесното НП. За да отмени НП, възивният съд приема , че фактите , констатирани и посочени от АНО не осъществяват състав на нарушението , за което е ангажирана отговорността на ответника по касация . Съгласно чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ, дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти , които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента . Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазв ането . Така постановеното решение е правилно . Съгласно чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ, дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти , които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента . Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването . Приложима в случая е Наредба № 3 от 6.10.2017 г. за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна медицина“ , издадена на основание законовата делегация на чл. 6, ал. 1Чл. 6. ⚖️ Практика (34) (1) (Изм. - ДВ, бр. 62 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 59 от 2010 г., в сила от 31.07.2010 г., изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., изм. - ДВ, бр. 85 от 2020 г., в сила от 02.10.2020 г.) Дейността на лечебните заведения и на медицинските и другите специалисти, които работят в тях, се осъществява при спазване на медицинските стандарти за качество на оказваната медицинска помощ и осигуряване защита на правата на пациента. Медицинските стандарти се утвърждават с наредби на министъра на здравеопазването. (2) (Изм. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) Лечебните заведения прилагат технологии и системи за събиране и обмен на информация, както и здравноинформационни стандарти, утвърдени с наредба на министъра на здравеопазването. (3) Лечебните заведения предоставят информация за извършваната от тях медицинска дейност, както и медико-статистическа информация съгласно наредба на министъра на здравеопазването, съгласувана с Националния статистически институт. (4) (Нова - ДВ, бр. 54 от 2012 г., изм. - ДВ, бр. 15 от 2013 г., в сила от 01.01.2014 г.) Лечебните заведения, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, предоставят информация за извършените от тях разходи при осъществяване на дейността си по ред, определен с наредбата по ал. 3. (4а) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) С наредбата по ал. 3 се определят и медико-статистически и финансови показатели за лечебните заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове, които се финансират от бюджета на Националната здравноосигурителна каса и/или от държавния бюджет, и които Министерството на здравеопазването публикува на официалната си страница в интернет за всяко тримесечие. Националната здравноосигурителна каса предоставя на Министерството на здравеопазването информацията по съответните показатели от нейната компетентност. (5) (Предишна ал. 4, изм. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., доп. - ДВ, бр. 72 от 2015 г.) За изпълнението на дейностите по ал. 2, 3 и 4 лечебните заведения за болнична помощ създават информационни звена. Структурата и съставът на информационните звена се определят с наредбата по ал. 2. (6) (Нова - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2020 г., в сила от 16.06.2020 г.) Държавните и общинските лечебни заведения за болнична помощ и комплексните онкологични центрове прилагат и стандарти за финансова дейност, утвърдени с наредба на министъра на... от ЗЛЗ. За да се прецени дали действията на лекаря , посочен като нарушител , действително съставляват нарушение и на кое точно изискване , следва да е изначално ясно какво е било дължимото поведение и кой нормативен документ го прави задължително . Следвало е в случая да бъдат посочени извършените от дееца действия и това в противоречие с кои задължения по утвърдения медицински стандарт са същите , съответно кои правила на добрата медицинска практика са нарушени. Предвид изложеното правилен е изводът на районният съд, че в АУАН и в НП са допуснати съществени нарушения , т.к. създават неяснота както по отношение на дължимото действие или бездействие , в което се е изразило нарушението , така и относно състава на нарушение , който е приет за осъществен . На д-р Х. са наложени глоби за нарушение на изискванията на глава II раздел пети „Транспорт на спешния пациент” , т.2.2.6 и за нарушение на глава четвърта , раздел V „Организация на пациентски поток в спешно отделение” т. 3.8.1.4. от Наредба №3/06.10.2017 за утвърждаване на медицински стандарт „Спешна помощ” вр. с чл.6 ал.1 от Закона за лечебните заведения . Така посочените правни квалификации по точка 1 и точка 2 от НП не позволяват да бъде разбрано за какво поведение се налагат глобите , кои точно правила са нарушени и в какво точно се изразява нарушаването им. В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП категорично липсва посочване на друга правна норма , съдържаща задължение на санкционираното лице , относима към описаното от фактическа страна деяние . Бланкетното посочване на изискванията медицинския стандарт от Наредбата не покрива в никакъв случай законовото изискване за правна квалификация на извършеното , което съществено накърнява правото на защита на наказано то лице . В този смисъл настоящият състав споделя изводите и

мотивите на СРС . На следващо място , настоящата инстанция възприема изводите на районния съд, че описаните в АУАН и НП факти не осъществяват състав на нарушението , за което е ангажирана администр ативно -наказателната отговорност на ответника по касация . По точка 1 от НП, отговорността на д-р Х. е ангажирана на основание чл.116к, ал.1 от Закона за лечебните заведения с глоба в размер на 300лв. за нарушение на изискванията на Медицински стандарт „Спешна медицина” Глава втора „Елементи на диагностично -лечебния процес в обхвата на медицинската специалност "Спешна медицина ", Раздел пети „Транспорт на спешния пациент“ , т. 2.2.6., която касае вземането на решение за вторичен транспорт , като сочи , че такова решение се осъществява след проведена консултация и становище на специалист по профила на заболяването (републикански консултант или друг специалист ) от болнична структура от трето ниво на компетентност относно възможностите за транспорт и осигуряване на прием и лечение в подходящо приемно лечебно заведение за болнична помощ . Няма спор по делото , че д-р Х. е изпълнявал качеството на Началник на Спешно отделение в УМБАЛ А. ЕАД . В посочената за нарушена разпоредба не е изрично вменено на началника на отделението да организира прием и лечение на пациент в друго ЛЗ. Правилно съставът на районния съд е заключил на база на събраните доказателства и след обстоен анализ на същите , че като дежурен лекар същият е изпълнил своите задължения във връзка с лечението на пациента , а доколкото в посочените в процесното НП текстове от закона липсва и регламентирано задължение на същия в качеството му на началник на Спешно отделение , то остава неясно от описанието в АУАН и НП защо е ангажирана отговорността му. По точка 2 от НП, отговорността на ответника по касация е ангажирана на основание чл.116к, ал.1 от Закона за лечебните заведения с глоба в размер на 300 лв. за нарушение на изискванията на Медицински стандарт „Спешна медицина“ , Глава четвърта , Раздел V „Организа ция на пациентския поток в спешно отделение“ , т. 3.8.1.4, която касае отправяне на искане за консултативна помощ от специалисти от лечебното заведение с цел предлагане за спешна хоспитализация в болнични клиники / отделения при състояние на пациента , налагащо продължаване на лечението в същото лечебно заведение , консултативна помощ с цел потвърждаване на решението за изписване на пациента от СО или консултативна помощ с цел нужда от трансфер в друго лечебно заведение за болнична помощ ", в частта - консултати вна помощ с цел нужда от трансфер в друго лечебно заведение за болнична помощ ". Настоящият състав споделя изводите на районния съд изцяло , тъй като следствието е проведено подробно и са изяснени всички обстоятелства по случая , поради което препраща към тях. Предвид изложеното , настоящата инстанция намира , че решението на районния съд е постановено правилно , поради което следва да бъде оставено в сила . При този изход на спора , на ответника по касация се следват разноски в размер на 800 лева.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл.221, ал.2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК , Административен съд София град , VI касационен състав ,

РЕШИ:

: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 2435 от 22.05.2024 г. постановено по НАХД № 1248/23г. по описа на Софийски районен съд, Наказателно отделение , 133 състав . ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Медицински надзор“ , да заплати на д-р Н. С. Х., с ЕГН- [ЕГН ] разноски по делото в размер на 800 лева. Решението не подлежи на обжалване . ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.