Решение № 24078 по дело 5284/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 24078 гр. София, 11.07.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , ХХІІ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ , в публично заседание на 27.06.2025 г. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Радина Карамфилова ЧЛЕНОВЕ: Николай Димитров Ивета Стефанова при участието на секретаря Антонина Митева и при участието на прокурора Александър Павлов, като разгледа дело номер 5284 по описа за 2025 година докладвано от съдия Радина Карамфилова, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във вр. с чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията (КПК), депозира чрез юрк. Ц. против

решение № 587 от 13.02.2025 г., постановено по НАХД № 15244/2024 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав, с което е отменил Наказателно постановление № КПК-НП-97 от 31.05.2024 г., с което председателят на Комисията за противодействие на корупцията е наложил на Л. В. В. с административно наказание „глоба“ в размер на 1600 лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. е чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Решението се обжалва като неправилно, незаконосъобразно и необосновано, постановено в нарушение на процесуалноправните норми, при неправилно тълкуване на разпоредбите на закона и в противоречие със събраните в хода на проверката и приложени към административната преписка доказателства. Твърди се, че не било налице допуснато съществото процесуално нарушение на императивните правила, изразяващо се в недопустимо изменение на обективен елемент от фактическия състав на деянието по чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, касаещ специално качество на субекта на отговорност, и по0конкретно: естеството на заеманата от него публична длъжност. Неправилни били изводите на въззивния съд, че Л. В. била приета като независим член, а не като член на Съвета на директорите, които изводи противоречали на чл. 6, ал. 1 , т. 51 от ЗПК. От това произтичало и задължението за В. да подаде встъпителна декларация в едномесечен срок от 06.10.2023 г. до 06.11.2023 г. Вписването в ТР на лицето като член на Съвета на директорите предпоставя възникнало задължение за лицето по реда на чл. 6, ал. 1 , т. 51 от ЗПК. Иска се да се отмени решението и да наказателното постановление да бъде потвърдено. В съдебно заседание, касаторът, редовно призован се представлява от юрк. А., която поддържа жалбата и моли оспореното решение, като неправилно да бъде отменено и съответно да бъде потвърдено издаденото НП. Претендира разноски по делото и прави възражение за прекомерност. Ответникът по касационната жалба, редовно призован се представлява от адв. П., която оспорва жалбата като неоснователна и моли оспорения акт като правилен и законосъобразен да бъде оставен в сила. В депозирания по делото отговор на касационната жалба били развити подробни доводи за неоснователността на жалбата. Претендират се разноски по реда на чл. 38 от ЗА, за което се прилага списък на разноските. Представителят на Софийска градска прокуратура, дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Административен съд София-град, ХХII касационен състав като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното: По допустимостта на касационната жалба: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1Чл. 210. ⚖️ Практика (1317) (1) Право да обжалват решението имат страните по делото, за които то е неблагоприятно. (2) Лицата, спрямо които решението има сила, имат право да го обжалват, когато то е неблагоприятно за тях, макар и да не са участвали в делото. (3) Главният прокурор или неговият заместник при Върховната административна прокуратура може да подава касационен протест. Срок за касационно оспорване АПК, във вр. с чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов ЗАНН, и срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. При извършената служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК и въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд, съгласно чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване от АПК, настоящият състав, намира обжалваното съдебно решение за валидно и допустимо, като постановено по подадена в срок жалба срещу оспореното наказателно постановление, не са изтекли както сроковете по чл. 34Чл. 34. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп., бр. 102 от 1995 г. и бр. 12 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.08.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 06.03.2018 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: а) нарушителят е починал; б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието; в) това е предвидено в закон или указ. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2025 г.) Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането, Закона за пазарите на криптоактиви и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. (2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 1996 г., доп., бр. 51 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 29.12.2006 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2024 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2025 г., в сила от 20.06.2025 г.) За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от... ЗАНН, така и абсолютната погасителна давност за административнонаказателно преследване.

С

решение № 587 от 13.02.2025 г., постановено по НАХД № 15244/2024 г. СРС, НО, 131-ви състав е отменил Наказателно постановление № КПК-НП-97 от 31.05.2024 г., с което председателят на Комисията за противодействие на корупцията е наложил на Л. В. В. с административно наказание „глоба“ в размер на 1600 лева на основание чл. 115, ал. 1 от ЗПК за нарушение на чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. е чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. За да постанови решението си, първоинстанционният съд е приел писмените доказателства, представени с наказателното постановление, приобщени по реда на чл. 283Чл. 283. ⚖️ Практика (1) (2) (Изм. - ДВ, бр. 27 от 2009 г.) В случаите по чл. 372, ал. 4 при провеждане на съдебното следствие не се извършва разпит на подсъдимия, на свидетелите и вещите лица за фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като съдът, ако постанови осъдителна присъда, определя наказанието при условията на чл. 58а от Наказателния кодекс. (3) В случаите по чл. 372, ал. 4 съдът в мотивите на присъдата приема за установени обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, като се позовава на направеното самопризнание и на доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Прилагане на общите правила НПК. Въз основа на тях е обоснован правен извод, че в проведеното административнонаказателно производство били допуснати съществени процесуални нарушения изразяващи се в недопустимо изменение на обективен елемент от фактическия състав на деянието по чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, касаещ специално качество на субекта на отговорност, и по конкретно: естеството на заеманата от него публична длъжност. Това несъответствие в словесното описание на нарушението в АУ АН и НП, при което са подменени обективни елементи от фактическия състав на административното нарушение, касаещи неговия субект било съществено и същото опорочило административнонаказателното производство до степен, налагаща отмяната на обжалваното наказателно постановление само на това основание. Независимо от това състава на СРС разгледал спора и по същество, като приел, че не било доказано обвинението за нарушение с правна квалификация чл. 52, ал. 1, т. 1 във вр. чл. 49, ал. 1, т. 2 ЗПК , което да е извършено от Л. В. В., доколкото последната била назначена за независим член на Съвета на директорите на Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД и с оглед на това й качество не била представител на държавата или общината, поради което соченият за нарушител субект нямал качеството на лице, заемащо публична длъжност в търговско дружество с държавно участие в капитала, и доколкото не попадало в изчерпателно описания кръг от лица по чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК, то и не било адресат на материалната разпоредба на чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК и не следва да декларира разписаните в закона обстоятелства. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства по см. на чл. 219, ал. 1Чл. 219. (1) За установяване на касационните основания се допускат писмени доказателства. (2) Не се допускат доказателства за установяване на обстоятелства, несвързани с касационните основания. Забрана за фактически установявания АПК. Районният съд е изследвал всички релевантни за спора обстоятелства, излагайки съответстващи на установените факти

мотиви. Настоящата инстанция споделя изцяло фактическите установявания на първоинстанционния съд и приема, че СРС е направил верен анализ на доказателствата, събрани в хода на воденото административно наказателно производство. АУ АН и НП са издадени от компетентни органи и в законоустановения срок. Правилни са изводите на СРС за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила изразяващо се в нарушение на чл. 57, ал.1 т. 6Чл. 57. ⚖️ Практика (32) (1) Наказателното постановление трябва да съдържа: 1. собственото, бащиното и фамилното име и длъжността на лицето, което го е издало; 2. датата на издаването и номерата на постановлението; 3. датата на акта, въз основа на който се издава и името, длъжността и местослуженето на актосъставителя; 4. (изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г., доп. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) собственото, бащиното и фамилното име на нарушителя и точния му адрес, единен граждански номер, а в случай че е чужденец - имената, точния адрес, дата на раждане, а ако има информация за това - и място на раждане, по паспорт или заместващ го документ за пътуване с посочване на номер, дата на издаване и издател на документа; 5. описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават; 6. законните разпоредби, които са били нарушени виновно; 7. вида и размера на наказанието; 8. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) отегчаващите и смекчаващи обстоятелства и другите обстоятелства, взети предвид при определяне вида и размера на наказанието; 9. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) времето, през което наказаното лице е било лишено по административен ред или фактически от възможността да упражнява определена професия или дейност, което се приспада от времето на изтърпяване на наказанието временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност; 10. (предишна т. 8 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) вещите, които се отнемат в полза на държавата; 11. (нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) разпореждането с веществените доказателства; 12. (предишна т. 9 - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) размера на обезщетението и на кого следва да се заплати; 13. (предишна т. 10, изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) в какъв срок и пред кой съд подлежи на обжалване. (2) Наказателното постановление се подписва от длъжностното лице, което го е издало. (3) (Нова - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) С наказателното постановление нарушителят се уведомява и за правата му по от ЗАНН. Обосновано е прието от страна на СРС и несъответствие на материалния закон. Според чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК, лицата, заемащи публични длъжности, подават декларация за имущество и интереси. Съгласно чл. 52, ал. 1 , т. 1 от ЗПК, декларация за имущество и интереси се подава в едномесечен срок от заемането на публичната длъжност. Според чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК, лица, заемащи публични длъжности са представителите на държавата или на общините в органите на управление или контрол на търговски дружества с държавно или общинско участие в капитала. Както правилно е приел СРС в решението си, наказаното лице не е представител на държавата или общините, поради което не попада в обхвата на чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК. Към момента на влизане в сила на ЗПК – 06.10.2023 г., Л. В. В. е заемал длъжността член на съвета на директорите на Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД. Видно от събраните в административнонаказателното производство доказателства, същата е била независим член на съвета на директорите. Не е спорно, че Многопрофилна областна болница за активно лечение „Д-р Стефан Черкезов“ АД е публично предприятие по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за публичните предприятия. Съгласно чл. 23, ал. 3 от Закона за публичните предприятия (ЗПП), не са независими членове представителите на държавата в органите на управление и контрол. Буквалното тълкуване на тази разпоредба налага извода, че Л. В. не е представител на държавата в органите на управление и контрол, поради което не попада в обхвата на лицата по чл. 6, ал. 1, т. 51 от ЗПК и за него не е било налице задължение за подаване на декларация за имущество и интереси по чл. чл. 52, ал. 1, т. 1, вр. с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. Както правилно е приел и СРС в решението си, административнонаказателната отговорност на лицето е ангажирана неправилно, тъй като същото не може да бъде субект на нарушението по чл. 52, ал. 1, т. 1, във връзка с чл. 49, ал. 1, т. 2 от ЗПК. По така изложените съображения решението на първоинстанционния съд се явява правилно и законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила. По разноските: При този изход на правния спор разноски се следват на ответника по касацията на основание чл.6Чл. 6. ⚖️ Практика (6) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г.) Административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.Зд, ал.1 от ЗАНН вр. с чл. 143, ал.1Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК, като такива се дължат на основание чл. 38, ал.1, т. 3, пр. 3Чл. 38. ⚖️ Практика (18) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Страните и другите участници в производството имат право тайните им, включително тези, засягащи личния им живот, производствените и професионалните им тайни, да не се разпространяват, освен в предвидените от закона случаи. Доказателствени средства от ЗА в размер на 500 лева за настоящата инстанция, съобразно чл. 18, ал. 2 във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. Неоснователно е възражението за прекомерност направено от касатора, доколкото определеният размер на дължимото се възнаграждение е определено в минимален такъв, посоченият размер е справедлив и съответен на оказаната правна помощ. Предвид това, Административен съд София - град, ХXII касационен състав, на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението от АПК

РЕШИ:

ОСТАВЯ В СИЛА

решение № 587 от 13.02.2025 г., постановено по НАХД № 15244/2024 г. по описа на СРС, НО, 131-ви състав. ОСЪЖДА Комисията за противодействие на корупцията да заплати на Л. В. В., ЕГН [ЕГН], сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща сторени разноски за адвокатски хонорар. Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: