Решение № 12563 по адм. д. № 570/2025 г. на АССГ

Р Е Ш Е Н И Е № 12563 гр. София, 10.04.2025 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД , ІX КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ , в публично заседание на 14.03.2025 г. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ : Зорница Дойчинова ЧЛЕНОВЕ: Диляна Николова Геновева Йончева при участието на секретаря Светла Гечева и при участието на прокурора Цветослав Вергов, като разгледа дело номер 570 по описа за 2025 година докладвано от съдия Зорница Дойчинова, и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административно - процесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/. Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Изпълнителния директор на „Медицински надзор“ /ИАМН/, представляван от юрк. П., срещу

Решение № 2841/16.06.2024 г., постановено по н.а.х.д. № 8947/2023 г. на СРС, 96 състав, с което е отменено НП № 41/01.06.2023 г., издадено от изпълнителния директор на ИАМН, с което на ответника по касация Ю. Г. М., са наложени две административни наказания „глоба“ в размер на по 100,00 лв. за нарушения на чл. 10а от Наредбата за осъществяване правото на достъп до медицинска помощ /НОПДМП/ и на чл. 92, ал. 1, т. 5Чл. 92. ⚖️ Практика (8) (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение; 2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза; 3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях; 4. диагностичните и терапевтичните алтернативи; 5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. (2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица. (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него. от Закона за здравето /ЗЗдр./. Касационната жалба съдържа подробни оплаквания за неправилност на решението поради постановяването му в нарушение на закона. Моли се съдът да постанови съдебен акт, с който да отмени решението на СРС и потвърди НП. Моли за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете инстанции. В съдебно заседание, касаторът се представлява от юрк. П., който моли за уважаване на жалбата и отмяна на решението на СРС. Прави възражение за прекомерност на поисканото адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на разноски. Ответникът, в отговор на касационната жалба, представен чрез адв. П. и адв. Е., взима становище за нейната неоснователност с подробно изложени аргументи. Моли се за присъждане на разноски за касационната инстанция, за които представя списък. В съдебно заседание не се явява и не представлява. Представителят на Софийска градска прокуратура, взема становище за основателност на касационната жалба. Административна съд С.-град, ІХ-ти касационен състав след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея възражения, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, съобразно разпоредбите на чл. 218 и чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване от АПК, приема за установено от фактическа страна следното: Административното производство пред ИА МН е започнала по повод подадена от М. И. и съпругата му С. В. В.-И. жалба на 20.02.2023 г. Въз основа на подадената жалба, със заповед № РД-13-304/22.03.2023 г. на и.д. на ИАМН, е наредено извършване на проверка от изпълнителния директор на ИАМН. Проверката приключила на 31.03.2023 г. В хода на проверката било установено, че на 10.08.2022 г. д-р Ю. Г. М. извършила първоначален преглед и консултация на М. Й. И. в лечебно заведение „М3 Дент-ЦСПИМ-ДП“, находящо се в [населено място],[жк], бл. 384-партер. При извършване на прегледа, д-р М. попълнила документ, съдържащ плана на лечение на пациента, срокове, гаранции, цени и условия на плащане и други факти във връзка с предстоящото лечение, като за горна челюст е записано: „12 единици от цирконий, фиксирани върху естествени зъби и/или импланти…6000 лева перкрестален синус лифт/костно изграждане от ляво 1800 лева…Долна челюст – 1200 лева….Плащане тотал 9000 лв. Първо плащане 2000 лв…“. Д-р М. не попълнила документ, който да е именуван Амбулаторен лист и не предоставила такъв на пациента М. И.. В попълнения план за лечение, нито в друг документ, не били вписани имена на лекари, които участват в диагностично-лечебния процес и/или други информация по случая. На 12.08.2022 г. била извършена интервенция от д-р Б. по отношение поставяне на зъбни импланти на пациента М. И., като в лист с попълнено името на пациента от тази дата фигурирало единствено лекар – „д-р Б.“, без посочване на длъжност и специалност. Въз основа на направените констатации по време на проверката и липсата сред представените от „М3 Дент-ЦСПИМ-ДП“ документи на амбулаторен лист и документ, който да удостоверява, че д- р М. е информирала пациента М. И. за имената, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес по поставяне на дентални импланти, е съставен от служители на ИАМН АУ АН № А-98/03.05.2023 г. срещу Ю. Г. М. за извършени административни нарушения по чл. 10а от НОПДМП и чл. 92, ал. 1, т. 5Чл. 92. ⚖️ Практика (8) (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение; 2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза; 3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях; 4. диагностичните и терапевтичните алтернативи; 5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. (2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица. (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него. от ЗЗдр. В АУ АН е посочено, че нарушението е извършено на 10.08.2022 г. АУ АН е съставен в присъствието на представител на нарушителя и е подписан без възражения. Възражения са направени в срока по чл. 44Чл. 44. ⚖️ Практика (2) (1) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Освен възраженията при съставяне на акта в 7-дневен срок от подписването му нарушителят може да направи и писмени възражения по него. (2) Когато във възраженията си нарушителят посочи писмени или веществени доказателства, те трябва да бъдат събрани служебно, доколкото това е възможно. (3) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) В 14-дневен срок от връчването на акта той се изпраща на наказващия орган заедно с възраженията, събраните доказателства и другите приложения към преписката. (4) (Нова - ДВ, бр. 51 от 2007 г., изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) Когато нарушителят няма постоянен адрес в Република България, съставеният акт се предоставя незабавно на наказващия орган. Към акта се прилагат писмени обяснения или възражения на нарушителя. от ЗАНН. Въз основа на АУ АН, и.д. на ИАМН, е издал НП № НП-41/01.06.2023 г., с което на Ю. Г. М. са наложени две административни наказания „глоба“ в размер по 100 лева, за нарушения на чл. 10а от НОПДМП и чл. 92, ал. 1, т. 5Чл. 92. ⚖️ Практика (8) (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение; 2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза; 3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях; 4. диагностичните и терапевтичните алтернативи; 5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. (2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица. (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него. от ЗЗдр. НП е връчено на жалбоподателя на 02.06.2023 г. Жалбата в подадена на 16.06.2023 г. По делото са представени доказателства за компетентността на актосъставителя, а именно заповед № РД-01-32/27.02.2023 г. на и.д. на ИАМН; У достоверение № 8626 от 19.12.2018 г. на директора на СРЗИ; Медицински въпросник и план за лечение на М. И.. Пред СРС са събрани и гласни доказателства, като са разпитани свидетели. Съобразявайки така описаната и възприета фактическа обстановка, СРС е постановил обжалваното

Решение № 2841/16.06.2024 г. по НАХД № 8947/2023 г., с което е отменил НП № НП-41/01.06.2023 г., издадено от и.д. на ИАМН. За да достигне до извод за незаконосъобразност на отмененото НП съдът е приел, че е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в непосочване в НП на санкционната норма, въз основа на която органът е индивидуализирал наложените две наказания. Освен това е достигнал до извод за неосъществяване на нарушението на чл. 92, ал.1, т.5Чл. 92. ⚖️ Практика (8) (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение; 2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза; 3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях; 4. диагностичните и терапевтичните алтернативи; 5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. (2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица. (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него. ЗЗдр. От обективна и субективнастрана. Пред настоящата инстанция не са ангажирани нови писмени доказателства. При така установените факти, настоящия съдебен състав на АССГ, достигна до следните правни изводи: Предмет на разглеждане е

решение № 2841/16.06.2024 г. по НАХД № 8947/2023 г. на СРС, с което е отменено НП № НП-41/01.06.2023 г., издадено от и.д. на ИАМН, с което на Ю. Г. М., са наложени две административни наказания „глоба“ в размер на по 100 лв. за нарушение на чл. 10а от НОПДМП и чл. 92, ал. 1, т. 5Чл. 92. ⚖️ Практика (8) (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение; 2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза; 3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях; 4. диагностичните и терапевтичните алтернативи; 5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. (2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица. (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него. от ЗЗдр. Касационната жалба е допустима, като подадена срещу съдебно решение, подлежащо на касационен контрол, от надлежна страна и при спазване на преклузивния срок. Съдът намира подадената жалба за неоснователна, а решението на СРС за правилно, но поради други съображения. При субсидиарното действие на НПК, районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване по конкретното дело, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствената съвкупност и не е допуснал нарушения на съдопроизводствените принципи. По повод приетата за установена по делото фактическа обстановка, настоящият съд счита, че СРС е събрал необходимите и относими доказателства, в обжалваното решение е изложил

мотиви относно преценката на доказателствата, която е извършил и въз основа на последните е направил изводи, които се споделят от настоящия касационен състав. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства АПК и въз основа на фактите, установени от районния съд, съгласно чл. 220Чл. 220. ⚖️ Практика (35) Върховният административен съд преценява прилагането на материалния закон въз основа на фактите, установени от първоинстанционния съд в обжалваното решение. Решение по касационното оспорване от АПК, настоящият състав намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав на съда съобрази, че това решение е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, сезиран с подадена от Ю. Г. М., допустима жалба. В процесния случай, АУ АН е издаден от компетентен орган – главен инспектор в ИАМН, упълномощен със заповед № РД-01-32/27.02.2023 г. на и.д. на ИАМН, а НП от и.д. на ИАМН, оправомощен съгласно разпоредбата на чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (1) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г., изм. - ДВ, бр. 98 от 2010 г., в сила от 01.01.2011 г., изм. - ДВ, бр. 102 от 2018 г., в сила от 01.04.2019 г.) Нарушенията по чл. 229 се установяват с актове, съставени от държавни здравни инспектори или от длъжностни лица, определени от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор", а наказателните постановления се издават от директора на регионалната здравна инспекция или от изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Медицински надзор". от ЗЗдр. да налага административни наказания, в предвидената от закона писмена форма. При издаването им е спазен процесуалния ред за това, като е налице редовна процедура по връчването и на двата акта. Спазени са сроковете по чл. 34, ал. 1 и ал. 3Чл. 34. ⚖️ Практика (10) (1) (Изм. - ДВ, бр. 89 от 1986 г., доп., бр. 102 от 1995 г. и бр. 12 от 1996 г., доп. - ДВ, бр. 61 от 2002 г., доп. - ДВ, бр. 39 от 2005 г., в сила от 12.08.2005 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 97 от 2007 г., доп. - ДВ, бр. 77 от 2011 г., доп. - ДВ, бр. 17 от 2013 г., изм. - ДВ, бр. 76 от 2016 г., в сила от 30.09.2016 г., изм. и доп. - ДВ, бр. 20 от 2018 г., в сила от 06.03.2018 г., изм. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., изм. - ДВ, бр. 21 от 2021 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2022 г., в сила от 29.03.2022 г.) Не се образува административнонаказателно производство, а образуваното се прекратява, когато: а) нарушителят е починал; б) нарушителят е изпаднал в постоянно разстройство на съзнанието; в) това е предвидено в закон или указ. (доп. - ДВ, бр. 51 от 2022 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2025 г.) Не се образува административнонаказателно производство, ако не е съставен акт за установяване на нарушението в продължение на три месеца от откриване на нарушителя или ако е изтекла една година от извършване на нарушението, а за митнически, данъчни, екологични и валутни нарушения, както и по Изборния кодекс, Закона за политическите партии, Закона за публичното предлагане на ценни книжа, Закона за пазарите на финансови инструменти, Закона за дружествата със специална инвестиционна цел и за дружествата за секюритизация, Закона за прилагане на мерките срещу пазарните злоупотреби с финансови инструменти, Закона за дейността на колективните инвестиционни схеми и на други предприятия за колективно инвестиране, част втора, част втора "а" и част трета от Кодекса за социално осигуряване, Кодекса за застраховането, Закона за пазарите на криптоактиви и на нормативните актове по прилагането им и по Закона за регистър БУЛСТАТ - две години. (2) (Нова - ДВ, бр. 12 от 1996 г., доп., бр. 51 от 1999 г., изм. - ДВ, бр. 92 от 2000 г., в сила от 1.01.2001 г., изм. - ДВ, бр. 101 от 2002 г., в сила от 01.01.2003 г., изм. - ДВ, бр. 33 от 2006 г., доп. - ДВ, бр. 108 от 2006 г., в сила от 29.12.2006 г., доп. - ДВ, бр. 54 от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г., доп. - ДВ, бр. 98 от 2014 г., в сила от 28.11.2014 г., доп. - ДВ, бр. 38 от 2018 г., в сила от 08.05.2018 г., доп. - ДВ, бр. 13 от 2020 г., в сила от 14.02.2020 г., доп. - ДВ, бр. 106 от 2023 г., в сила от 01.01.2024 г., изм. - ДВ, бр. 79 от 2024 г., доп. - ДВ, бр. 50 от 2025 г., в сила от 20.06.2025 г.) За нарушение на нормативен акт, уреждащ бюджетната, финансово-стопанската и отчетната дейност по чл. 32, ал. 1, т. 1 от... от ЗАНН, както и срокът на абсолютната погасителна давност по чл. 81, ал. 3Чл. 81. ⚖️ Практика (12) (1) Наказателното постановление или решението на съда, с което е постановено временно лишаване от право да се упражнява определена професия или дейност, се изпълнява от органите, които признават това право и контролират упражняването му, и от ръководителя на предприятието, учреждението или организацията, където наказаният работи. (2) Ако наказаният заема длъжност по професия или дейност, от правото за упражняването на която е лишен, ръководителят на предприятието, учреждението или организацията го освобождава незабавно от тази длъжност. във връзка с чл. 80, ал. 1, т. 5Чл. 80. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 59 от 1992 г., изм. - ДВ, бр. 25 от 2002 г., изм. - ДВ, бр. 12 от 2009 г., в сила от 01.01.2010 г.) Когато с наказателното постановление или решението на съда е постановено отнемане на вещи в полза на държавата, препис от тях се изпраща на Националната агенция за приходите за изпълнение. от ЗАНН /ТП № 1/27.02.2015 г. по т.д. № 1/2014 г. на ВКС и ВАС/. За да отмени НП, съдът е възприел описаната от АНО фактическа обстановка, като е счел, че в процедурата по ангажиране на отговорността на жалбоподателя са допуснати съществени процесуални нарушения на процесуалните правила. Посочена е дата на извършване на нарушението, налице е пълно, ясно и точно описание на нарушението в АУ АН и НП. Същевременно правилно е прието, че административнонаказаващият орган не е посочил санкционната разпоредба, на която основава своето наказание, поради което е налице нарушаване на правото на защита на нарушителя. Настоящият съдебен състав споделя изложеното от СРС относно съответствието на НП с материалния закон по отношение на нарушението по т. 1 от НП, като правилно е приел, че това по чл. 10а от НОПДМП е извършено от Ю. М. виновно при форма на вина непредпазливост, в хипотезата на небрежност, доколкото макар и последната да не е предвиждала общественоопасните последици на деянието си, е могла и е била длъжна съгласно посочена нормативна уредба да ги предвиди. Правилен е и извода на СРС за недоказаност на нарушението по чл. 92, ал. 1, т. 5Чл. 92. ⚖️ Практика (8) (1) Лекуващият лекар е длъжен да информира пациента относно: 1. здравословното му състояние и необходимостта от лечение; 2. заболяването, по повод на което е потърсил здравна помощ, и неговата прогноза; 3. планираните профилактични, диагностични, лечебни и рехабилитационни дейности, както и рисковете, свързани с тях; 4. диагностичните и терапевтичните алтернативи; 5. името, длъжността и специалността на лицата, които участват в диагностично-лечебния процес. (2) (Изм. - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да откаже да бъде информиран по ал. 1, т. 2 и 3, освен в случаите, когато здравословното му състояние застрашава здравето на други лица. (3) Решението по ал. 2 се отразява писмено в медицинската документация на пациента. (4) (Нова - ДВ, бр. 41 от 2009 г., в сила от 02.06.2009 г.) Пациентът има право да упълномощи писмено лице, което да бъде информирано вместо него. от ЗЗдр. И осъществяването от обективна и субективна страна на състава на вмененото й административно нарушение по т. 2 от НП. Настоящият касационен състав приема, че по безспорен начин е установено, че на 10.08.2022 г. Ю. М. е извършила първоначален преглед на М. Й. И., следвало е да попълни амбулаторен лист за извършения на пациента преглед със съответното съдържание по образец, като е следвало да връчи такъв на М. И.. Ю. М. не е попълнила и издала амбулаторен лист, респ. не е връчвала такъв на пациента, с което е осъществила състава на вмененото й административно нарушение по чл. 10а от НОПДМП. Същевременно са правилни изводите на СРС, че е допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при издаване на обжалваното НП, което обуславя отмяната му, доколкото в същото не е посочена съответстващата санкционна разпоредба на всяко едно от процесните две административни нарушения, въз основа на която е определено наказанието за всяко от тях. В процесния случай, действително АУ АН и НП не отговарят на изискването на ЗАНН, тъй като в тях липса санкционната разпоредба, която определя размера на наказанието, което следва да бъде наложено за всяко едно от нарушенията. Законодателят е предвидил изрична санкция за неизпълнението на законовото задължение по чл. 10а от НОПДМП. В процесния случай в НП не е посочена санкционната разпоредба, като основание за налагане на наказанието, съгласно която при извършване на вмененото нарушение, следва налагане на санкция. Липсата й създава пречка, както за наказаното лице, така препятства и съда, да провери дали наложената санкция е законосъобразна. Този порок безспорно рефлектира върху правото на защита на сочения за нарушител да разбере в какво е обвинен и да организира защитата си в пълен обем. Посочването на санкционната разпоредба гарантира правото на защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, както и възможността съда да провери относимостта на фактическите обстоятелства при извършване на нарушението към приведената в действие санкционна норма, съответно правилно ли е определен вида и размера на наложеното наказание. Този порок от категорията на съществените, който във всички случаи е предпоставка за отмяна на НП. Поради това, правилни са изводите на СРС, че е налице нарушение на процесуалните правила, водещи до отмяна на НП. По тези доводи и аргументи, касационната инстанция приема, че съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Не са налице и основанията за касиране на съдебния акт по см. на чл. 218, ал. 2Чл. 218. ⚖️ Практика (27) (1) Върховният административен съд обсъжда само посочените в жалбата или протеста пороци на решението. (2 ) За валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон съдът следи и служебно. Доказателства от АПК във вр. чл. 209, т. 1 и т. 2Чл. 209. ⚖️ Практика (27) Касационна жалба или касационен протест се подава, когато решението е: 1. нищожно; 2. недопустимо; 3. неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила или необоснованост. Право на касационно оспорване от АПК. По разноските: С оглед изхода на делото, на касатора не се дължат разноски. С оглед изхода на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител, на ответника по касация се дължат разноски на основание 63д, ал. 1 от ЗАНН, във връзка с чл. 143, ал. 3Чл. 143. ⚖️ Практика (69) (1) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, или установи незаконосъобразност по чл. 193, ал. 2, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. (2) (Доп. - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Подателят на жалбата има право на разноски по ал. 1 и при прекратяване на делото поради оттегляне на оспорения от него административен акт, както и поради отмяна, изменение или допълнение на акта по реда на от АПК. В случая съгласно списък и преводно нареждане е заплатена сумата от 1 800 лв. В договор за правна защита и съдействие, за осъществяваната правна помощ е посочено, че платената сума от 1 800 лв. се отнася за пред СРС, като е отразено и, че за явяване във всяко следващо открито съдебно заседание пред АССГ се дължи по 300 лв. Доколкото обаче, от една страна пред СРС е представен друг договор за правна защита и съдействие – от 06.06.2023 г., а от друга решението е постановено на16.06.2024 г., а договорът е от 13.12.2024 г., то вероятно се касае за техническа грешка в договора, като е посочено, че платената сума от 1800 лв. е за изготвяне на книжа и процесуално представителство пред СРС. Тъй като процесуалния представител на ответника е направил възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, съдът следва да съобрази правната и фактическа сложност на делото и чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата и чл. 18, ал. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Съгласно цитираната разпоредба от Наредбата, за процесуално представителство, защита и съдействие по дела от административнонаказателен характер извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 500 лв. Поради което, направеното възражение за прекомерност е основателно и следва да се определи възнаграждение в размер на 500,00 лв. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2Чл. 221. ⚖️ Практика (114) (1) (Отм. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) (2) (Доп. - ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) Върховният административен съд оставя в сила решението или го отменя в оспорваната му част, ако е неправилно. Когато Върховният административен съд остави в сила решението, той го мотивира, като може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. (3) Когато решението е недопустимо, Върховният административен съд го обезсилва в оспорваната част, като прекратява делото, връща го за ново разглеждане или го препраща на компетентния съд или орган. (4) Когато административният орган със съгласието на останалите ответници оттегли административния акт или издаде акта, чието издаване е отказал, Върховният административен съд обезсилва постановеното по този акт или отказ съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. (5) (Нова - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато административният орган отмени подзаконовия административен акт, Върховният административен съд обезсилва постановеното съдебно решение като недопустимо и прекратява делото. Когато прилагането на акта до неговата отмяна засяга субективни права, свободи или законни интереси на някоя от страните, съдът постановява решение по съществото на касационното оспорване. (6) (Предишна ал. 5- ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато решението е нищожно, Върховният административен съд обявява нищожността му изцяло и ако делото не подлежи на прекратяване, го връща на първоинстанционния съд за постановяване на ново решение. (7) (Предишна ал. 6 - ДВ, бр. 63 от 2025 г., в сила от 05.08.2025 г.) Когато пред Върховния административен съд е сключено споразумение, съдът го потвърждава с определение, с което обезсилва съдебното решение и прекратява делото. Правомощия на Върховния административен съд при отмяна на решението АПК, във вр. с чл. 63Чл. 63. ⚖️ Практика (8) (Изм. - ДВ, бр. 109 от 2020 г., в сила от 23.12.2021 г.) (1) Районният съд разглежда делото в състав от един съдия и се произнася с решение. (2) С решението си съдът може да: 1. отмени акта по чл. 58д; 2. отмени наказателното постановление и да предупреди нарушителя, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на съдебния акт, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание; 3. отмени акта по чл. 58д и да прекрати административнонаказателното производство; 4. измени акта по чл. 58д; 5. потвърди акта пов от ЗАНН, Административен съд София – град, ІХ-ти касационен състав Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА

Решение № 9707 от 15.05.2024 г. по НАХД № 8947 г. на Софийски районен съд, 96-и състав. ОСЪЖДА Изпълнителна агенция Медицински надзор, ДА ЗАПЛАТИ на Ю. Г. М., [ЕГН] сумата от 500 /петстотин/ лева, представляваща разноски в производството. Решението е окончателно.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: