Решение №/10.02.2014 ГД № 9947/2009 СГС

РЕШЕНИЕ №/10.02.2014 ГД № 9947/2009 СГС Гражданско дело № 9947/2009 г., разгледано от Окръжен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът УВАЖАВА ЧАСТИЧНО претенцията . Решение от 10.02.2014 г., СГС, I ГО, 20 състав, гр.д. № 9947 по описа за 2009 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Ищец:

Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. във вр.с 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1Чл. 86. ⚖️ Практика (282) При неизпълнение на парично задължение длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. За действително претърпени вреди в по-висок размер кредиторът може да иска обезщетение съобразно общите правила. Размерът на законната лихва се определя от Министерския съвет. ЗЗД. Ищецът МБАЛ "Света София" ЕАД твърди в исковата си молба и молба от 29.12.2009 г., че на 05.03.2009 г. в Акушеро-гинекологичното отделение на болницата постъпила по нейно желание З.Т.. Извършени били изследвания, консултации и постоянно наблюдение, но на 10.03.2009 г. състоянието й се влошило. Било извършено раждане чрез цезарово сечение. Операцията протекла нормално, детето било реанимирано и сега - здраво. Кръвното налягане на майката обаче, както и кръвните й показатели продължили да се влошават, въпреки че следродилният период протекъл гладко, оперативната рана заздравяла. Родилката била изписана по настояване на специалист-хематолог с направление за лечение в друга болница на 14.03.2009 г. Състоянието й се влошило катастрофално по неизяснени причини и тя починала на 04.04.2009 г. Непосредствено след смъртта на родилката, журналистката Д.Т. започнала да публикува серия от статии във в. "Т." - издание на "М.Х." АД, съдържащи клеветнически твърдения, че единствено ищцовата болница има вина за смъртта на Т.. Изложена била тезата, че смъртта на родилката З.Т. се дължи на недобросъвестно упражняване на медицинска дейност в МБАЛ "С.С." и в частност от д-р В.М. - завеждащ акушеро-гинекологичното отделение. В резултат на това Т. получила сепсис и починала. Поддържа, че журналиската не се консултирала със специалисти, нито направила проверки, а злостно се заела да компрометира болницата и лекарския й екип, като довела лъжливите си твърдения до знанието на широката общественост. Намира, че отговорните редактори на издателя не са упражнили контрол върху действията на Т. и допуснали неверните публикации да бъдат публикувани. В резултат на тези публикации и призивите болницата да бъде затворена, а д-р М. да бъде линчувана и провокираната полемика в различни медии, рязко намалял притокът на пациенти в болницата и като пряка и непосредствена последица намалели и приходите, от които се издържа болницата, като за периода април, май и юни 2009 г. претърпяла загуби за над 700 000 лева от неплатени такси от пациенти. Иска от съда да осъди ответниците - "М.Х." АД и Д.Ж. Т. солидарно да му заплатят 70 000 лева - имуществени вреди (пропуснати ползи от неполучени такси), в следствие противоправното увреждане на репутацията на болницата, като част от общо причинените и вреди.

В уточнителни молби от 29.11.2012 г. и от 28.12.2012 г. ищецът е уточнил фактическите си твърдения и петитума на исковата молба, като е посочил, че в резултат на въпросните публикации през м. април - юни 2009 г. рязко намалял притокът на пациенти в болницата изобщо и в частност в акушеро-гинекологичното отделение, като общият рацмер на вредите ищецът формира от неполучени потребителски такси на пациентите, както и от преводите от НЗОК по клиничните пътеки, които не са постъпили в резултат на публикациите. Посочил е, че само за АГ-отделението тази сума е 219 231,40 лева в по-малко спрямо същия период на предходната година (април - юни 2008 г.), като претендираната сума от 70 000 лева е част от загубата само на това отделение, а не от 700 000 лева, което е загубата на цялата болница и на ДКЦ към нея.

Конкретизирани са още статиите и конкретните изложения в тях, от които ищецът твърди да е претърпял вреди - сочи се, че в броя на в. "Т." от 6 април 2009 г. имало публикуван материал със заглавие "Лекарска грешка уби родилка". В "шапката" на материала, на която е автор ответницата Т., изрично пишело: "Двадесет и шест годишната З. Х. от П. издъхна в събота вечерта, след като роди със секцио в частната болница на семейство М. "Св. С.". По-нататък в материала се възпроизвеждал разказът на конкубина на починалата, в който се излагала тезата, поддържана и от ответницата, че тя е била заразена в болницата "С.С." със сепсис, от който е настъпила смъртта. Намира това твърдение за откровена лъжа, която има за цел за злепостави болницата и д-р В.М.. Злонамерената публикация имала продължение в редакционен материал на следващия ден - 7 април 2009 г., в който било казано "...починалата родилка З. К. (26) след секцио в болницата на М. "Св. С."...". Два дни по-късно - на 9 април 2009 г. в материал под заглавие "Млада жена почина след раждане" редакцията продължила да развива темата за вината на лекарите от МБАЛ "С.С." и в частност на д-р В. М.. В него било казано, че смъртта е настъпила "Защото в болницата на М. не видели развиващия се сепсис". На същата страница бил публикуван и друг редакционен материал със заглавие "В.Н.: оставиха в мен парчета от детето ми". В него било казано: "Смъртта на З. от П. не е единственият трагичен случай в болницата на М..". По-долу на същата страница извадките от форума на в. "Т." били представени със заглавие на редакцията "Докога ще измират жени в "елитни" болници?", като се имало предвид МБАЛ "С.С.". Ищцовата болница поддържа, че без да бъде извършена проверка и без да е дадена възможност за опровержение ответницата Т. продължила да публикува с одобрението на редакцията информация, увреждаща авторитета и интересите на болницата. На 24 юли 2009 г. под заглавие "Близки на починали протестират пред частна болница" била публикувана информация, целяща да увреди д-р В.М., д-р Х. ***, като се правело внушение, че поради некадърност и недобросъвестно отношение там умират болни. Внушението се подкрепяло и от публикуваното в същия материал изказване на Н.Д. (оперирал по-късно на два пъти същата болна) за д-р В. М.: "Това е гинекологично неграмотна докторка! Вместо да дойде да ни целува ръцете дето сме я учили... Но за съжаление не сме я научили! Тя сама не може да извади една матка. Лично аз знам за два такива случая - една жена почина...".. Редакцията и ответницата Т. не пожелали да отразят обстоятелствата, че доктор В. М. е положила пред същия Д. изпит по акушерство и гинекология с отличен (6), а по-късно е защитила докторат по акушерство и гинекология както и елементарната истина, че специалността не се изчерпва с изваждане на матки. На 13 април 2009 г. ръководството на болницата изпратило до редакцията на в. "Т." отворено писмо, в което изложило хронологията на заболяването, както и раждането на детето, но редакцията не пожелала да вземе отношение, за да установи обективно фактите. Злонамерената кампания, проведена от ответницата Т. и редакцията на в. "Т." била целенасочена и е имала за цел да увреди и е увредила болницата. Ищецът поддържа още, че претърпял претендираните вреди общо от всички цитирани публикации в тяхната съвкупност като резултат от промяната в общественото мнение, повлияно от тях.

Ответник:

Ответниците са депозирали отговор на исковата молба и становища по уточнителните молби на ищеца, в които оспорват исковете. Твърдят, че публикациите не са противоправни деяния, а твърдените вреди не са пряка и непосредствена последица от статиите. Деянието на журналистите, събирали и проверявали информация въз основа на която е изготвена публикацията, не било виновно. Те изпълнили задължението си да разпространят информация, дадена от компетентните органи и лекари, пострадалите и засегнати лица, да потърсят и другата, критикуваната от лекари и пострадали страна-ищец. Публикациите имали за цел да осведомят обществото, като се предадат официалните съобщения и мнения на експерти до читателите на вестника. Моли исковете да бъдат отхвърлени като недоказани и неоснователни.

Доказателства:

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, при прилагане разпоредбата на чл. 12Чл. 12. ⚖️ Практика (34) Съдът преценява всички доказателства по делото и доводите на страните по вътрешно убеждение. Разглеждане и решаване на делата в разумен срок ГПК и чл. 235, ал.2Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е приета извадка от брой 94/20847/ от 06.04.2009 г. на в. "Т.", стр. 1, 2 и 3. На стр. 1 е публикувана част от статия със заглавие "Лекарска грешка уби родилка", като е посочено, че статията продължава на стр. 2 и 3. В карето на стр. 1 пише, че "З. Х. (26 г.) от гр. П. издъхна в събота, след като роди със секцио в частната болница на семейство М. "Св. С." Аутопсията ще покаже точната причина за смъртта, но лекарите от "Майчин дом" и ВМА са категорични, че сепсис (тежко възпаление) е засегнал всичките й органи, тръгвайки от матката. Съпругът Х. ще търси отговорност в съда." На 2 и 3 страница статията продължава под заглавие "Лекарска грешка уби родилка на 26 г." с автор Д.Т., като в същата е посочено, че се излага разказ на Х.К. - съпруг на родилката, относно случая. Статията е написана в първо лице и целият текст е в кавички, отбелязващи, че това е цитат. Изявленията на Х. са хронологичен разказ от 04.03.2009 г. до 04.04.2009 г. относно това, при кои лекари и в кои болници са ходили със З., какво са им казвали тези лекари, какви манипулации са извършени на З., как се е влошила и накрая е починала. В разказа си Х.К. цитира изявление на доц. Д., която е заявила, че З. не е изчистена след секциото и има инфекция на матката. Това становище било потвърдено от доц. Д. в "Майчин дом", който заявил, че матката е "сварена" от инфекцията, която е засегнала червата. По-късно З. изпаднала в кома, била преместена във ВМА, където починала в събота (4 април). По делото е представена стр. 6 от брой на в. "Т." от 07.04.2009 г., на която е публикувана статия със заглавие "Направиха аутопсия на починалата родилка" без да е посочен конкретен автор. В статията е написано, че първоначалните данни от аутопсията на починалата родилка З. К. (26) след секцио в болницата на М. "Св. С." показват, че смъртта е настъпила в следствие на дик синдром. Цитирано е изявление на д-р Ц.Г. - един от лекарите, извършили аутопсията. Същата диагноза поставили и лекарите от ВМА. Посочено е още, че "все още не може да се каже точната причина, довела до тежкото състояние на родилката от П.." От представената стр. 4 на брой на в. "Т." от 08.04.2009 г. се установява, че в този брой е публикувана статия със загравие "500 души изпратиха починалата родилка" без посочен автор. В статията се сочи, освен колко и кои хора са изпратили починалата, че тя е починала след секцио в частната болница на М. "Св. С." в столицата. Все още се уточнява причината за смъртта, но според лекари от ВМА и "Майчин" дом сепсисът (тежко възпаление" тръгнал от матката й след цезаровото сечение), завладял цялото й тяло. И младата жена издъхнала." Във в. "Т." от 09.04.2009 г. е публикувана статия "Млада жена почина след раждане", в която е припомнено, че З. К. е издъхнала в събота след раждане със секцио в частната болница на М. "Св. С.", като за трагедията е разказал съпругът й Х.. Цитира се мнението на лекари от ВМА и "Майчин дом", че сепсисът е засегнал всичките й органи, тръгвайки от матката. Цитиран е Х.К., според който жена му е починала от лекарска грешка, защото в болницата на М. не видели развиващия се сепсис. Открили го лекарите от "Майчин дом" но той вече бил "сварил" матката и червата на жената. Посочено е в статията, че в сряда по БНТ в ефир се включила оперната певица В.Н. с изявление, че някой трябва да потърси отговорност за ставащото в болницата. В същия брой е публикувана статия със заглавие "В.Н.: Оставиха в мен парчета от детето ми", в която е публикуван разказ в първо число от певицата за борт, извършен й от д-р М. и последвалата по-късна операция в "Шейново", където извадили остатъци от детето й и извършили второ абразио, защото не била изчистена при първото, по нейни твърдения. Публикувана е и статия "Решават след 5 дни убита ли е З." с автор Д.Т.. В статията е посочено, че по случая се извършва проверка от Министерство на здравеопазването; че вестникът е правил неколкократни опити да се свърже със семейство М., но те били в чужбина, затова екипът потърсил становище от заместниците им. Цитирано е изявление на д-р В.Г., заместник директор на болница "Св. С." относно извършваната проверка. Посочено е, че Х.К. има намерение да подаде жалба в прокуратурата. В същия брой има публикация със заглавие "Докога ще измират жени в "елитни" болници?, в която са цитирани мнения на читатели на вестника, от неговия електронен форум, изказващи най-вече съболезнования. Заглавието възпроизвежда изречение на читателката Д., написано в 8.52 ч. на 07.04.2009 г. Във в. "Т." от 24.07.2009 г. е публикувана статия на Д.Т. със заглавие "Близки на починали протестираха пред частна болница" с подзаглавие "Доц. Д.: Докторката е гинекологично неграмотна". В статията е посочено, "че близки на починали пациенти, лекувани в частната болница "Св. С." на семейство М. се събраха вчера на мирен протест пред сградата й...", цитирани са мнения на различни лица, относно изхода от лечението на техни близки, включително на Х.К.. Цитирано е мнение на доц. Н.Д. от "Майчин дом" за д-р В.М., но е цитирано и мнение на пациентка, която заявила, че д-р М. е голям професионалист. В същия брой е публикувана статия " Завеждам иск срещу К.", в която е цитирано съобщение до медиите на д-р В.М., че ще съди Х.К. залади множеството недоказани обвинения и лъжи, без да е дочакал резултатите от проверките. Цитирано е нейно изказване, че съдебно-медицинската експертиза на пациентката З. К. е постановила, че смъртта се дължи на ДИК синдром, мозъчен кръвоизлив и шокови промени във всички вътрешни органи, като категорично е отхвърлена диагнозата сепсис.

За установяване верността на изнесените в публикациите факти, по делото са приети множество медцински документи относно З.Т. от болница "Св. С.", "Майчин дом" и ВМА. Основно значение имат епикризите, съставени при лечението на родилката във всяка една от четирите болници, в които е била при и след раждането, отразяващи състоянието й при приемане, диагнозата, приложеното лчение и извършеите манипулации, за които факти и обстоятелства епикризите представляват официални свидетелстващи документи. Приета е Предоперативна епикриза от МБАЛ "Св. С." (л. 343), в която е посочено, че З. Х. Т. е постъпила поради фибрилитет до 39 градуса с втрисане. Посочено е, че поради задълбочаващи промени в параклиниката и неповлияващо се от антибиотиците клинично състояние, при висок анестезиологичен и оперативен риск, след обсъждане в ЛЛК се е взело решение за родоразрешение чрез s.c. (секцио). Представена е по делото и Епикриза за проведено болнично лечение при изписването на З.Т. от Болница "Св. С., в която е записано, че същата е постъпила на 05.03.2009 г. с неуточнен фибрилитет, направено й е цезарово сечение на 10.03.2009 г. и е изписана на 16.03.2009 г. без следоперативни усложнения, с данни за панцитопения по приложените документи. При изписването имала следобедни втрисания. Насочена за диагностично доуточняване в онкохематология. (л. 379). Видно от Епикриза на З.Т. от СБАЛ на хематологични заболявания ЕАД, тя е постъпила там на 17.03.2009 г. и е изписана на 19.03.2009 г. с окончателна диагноза "Неясно фебрилно състояние. Анемия" Тромбоцитопения. Състояние след цезарово сечение."(л. 390). Установява се от епикризата на З.Т., изготвена от Втора Гинекологична клиника СБАЛАГ "Майчин дом" (л. 423), че родилката е постъпила там на 20.03.2009 г. с диагноза "St. Post s.c. Sepsis" и е изписана на 30.03.2009 г. с окончателна диагноза "Кома. ИБВ. Сепсис. ДИК синдром. Състояние след секцио цезареа (20 ден). Състояние след тотална хистеректомия (4-ти ден). Състояние след релапаротомия (3-ти ден). По делото е приета Предаутопсионна епикриза на З. Х. Т. от Военна медицинска академия. Посочено е, че З. е преведена в КАРИЛ на ВМА на 30.03.2009 г. в крайно тежко общо състояние, интубирана на ИБВ, кома ГКС - 3, т. Зеници разширени, нереагиращи на светлина, пълна арефлексия. Данни за анемичен синдром. Починала на 04.04.2009 г. в 16.00 ч. с окончателна диагноза "Кома. Едема перебри гравис. Хеморагия субарахноидалис. Хематома интрацеребралис син. Сепсис. ДИД синдром. Анемия. Тромбоцитопения. Бронхопневмония декс. Инсуфициенцио полиорганика. Състояние след секцио цезареа. Състояние след тотална хистеректомия. Състояние след релапаротомия." Като причина за смъртта (кауза мортис) е посочена "Сепсис. Инсуфициенцио полиорганика" (многоорганна недостатъчност).

За установяване начина, по който е проверявана верността на изнесените в процесните статии факти по делото са разпитани трима свидетели на ответниците - Н.Д. К. - работил като Първи заместник главен редактор на в. "Т." през 2009 г., М. В. А. - отговорен редактор на отдел "Вътрешни новини" във в. "Т." и доц. Н.Д. - директор на "Майчин дом" през 2009 г. Свидетелят Н.К. е разяснил, че първоначално обсъждали случая на планьорки, а по-късно влезли в отношения с г-жа М. и съпругът й, когато те казали, че ще предявят искове. Изискали фактите, които се публикуват, да бъдат проверени, да има ясни и известни източници и за нещата, които казвли да има и мнение на другата страна. Всичко това било направено. Свидетелят разяснява по принцип механизма на работа във вестника, координирането на задачите и как се извършват проверки на новините и фактите, свързани с тях. Пояснил е, че заглавията се обсъждат колективно и колективн осе взема решение за тях на планьорка. Свидетелката М. А. е посочила, че ставало въпрос за информация, получена от съпруга на починала родилка, която била донесена в редакцията от Д.Т., на която било наредено от вестника да проучи този случай преди публикацията. Д.Т. имала много голям опит с провеждането на разследвания, даже има най-голямата журналистическа награда за вестникар "Черноризец храбър" точно за такова разследване срещу зам. министър на здравеопазването. Д.Т. направи се свързала първо с болницата на М."Св. С." лично, на място, заедно с фоторепортер на в. "Т.". Отишла, но й било отговорено, че са в чужбина, в Япония, намерила дежурна акушерка там, чието мнение е отразено, че не може да се отговори в момента от болницата, тъй като те отсъстват. Съпругът на починалата жена донесъл много документи от различни болници, в които е била в периода, в който е била лекувана докато почине. Свидетелката твърди, че наредила на Д. да провери как е протекло лечението във всяка една от тези болници, дали се потвърждават документите и разказите на мъжа. След това тя се свързала с Раковата болница, тъй като починалата жена е била преглеждана от хематолог, който казал, че няма такова заболяване на кръвта, проблемът й е бил гинекологичен. След това се е свързала с Майчин дом, където доцент Д. е извадил матката на тази жена и накрая говорила с ВМА, където жената умира. Всички тези неща били отразени във вестника още в първата публикация. Настоящият министър на здравеопазването по онова време също беше един от източниците на вестника по случая. След като излязъл точи случай се е оказало, че има още такива случаи в тази болница. Разбрали това, защото жени, които са излизали от тези болници започнали сами да се обаждат, включително и г-жа В. Н., която се появила по БНТ тогава. Имало още поне 3 - 4 подобни случая, за които разбрали, но нарочно не писали за тях с цел да не се получи някакво набеждаване, да не излезе, че се опитват да направят атака срещу тази болница. Целта им била да разкажат за един изключително лош случай, в който една жена е била третирана много лошо в продължение на един месец и за съжаление е починала. Взели становище от тогавашната кардиоложка, с личната намеса на свидетелката, която дала телефона й на Д., тя й се обадила, разговаряли и мнението й билоотразено във вестника, тъй като не могли да се свържат с М.. Свидетелят доц. Н.Д. е заявил, че З. постъпила в "Майчин дом" след раждане в клиниката на д-р М. и след това минала и през други болници. Постъпила в тежко състояние, била оперирана късно и почина във ВМА от усложненията си. Тогава му се обадили по телефона на в. "24 часа" с журналистка, която му задавала въпроси, той отговарял. Най-вероятно по телефона говорил с Д.. Не помни точно това, което е казал, но не се отказва от смисъла на това, което вероятно е казал, а то е, че счита, че компетентността на д-р М. в областта на гинекологията е недостатъчна, слаба. По време на делото, което тя завела срещу него представил извадка от оперативните протоколи за 6 години. По това време д-р М. още работела в Майчин дом. От тези протоколи се виждало, че за този 6 годишен период д-р М. не е направила нито една операция за отстраняване на матка, това е операцията, която евентуално може да спаси при подобни усложнения живота на една родилка, и имала само една асистенция за операция за отстраняване на матката. Тоест, това било косвено доказателство, че тя не би могла да се справи с този случай. Свидетелят не си спомня да се запознавал с консултацията на републиканския консултант АГ Н. Василев във връзка с този случай. На въпроса дали е имал преки наблюдения върху родилката, че това усложнение се дължи на некомпетентност, отговоря, че заключението на този въпрос се крие не само в проследяването, а и от аутопсията и резултатите от изследването на трупния материал и на извадената матка. Тези резултати показвали, че тя е била в септично състояние, тоест източника на тази инфекция е била матката и, ако матката се извади късно резултатите не са много добри. Настоящият състав приема Свидетелски показанията на свидетелите за достоверни, тъй като същите изцяло кореспондират със събраните писмени доказателства по делото.

По делото са приети още Присъда № 15/26.04.2010 г. на СРС, по нчхд 0 11609/2009 г., с която доц. Н.Д. е признат за невиновен в това, че на 29.07.2009 г. е разпространявал позорно обстоятелство за В.И. М. "че е гинекологично неграмотна докторка.....", която клевета да е разпространена публично и чрез печатно издание - в. "Т." от 24.07.2009 г., като оправдателна присъда е потвърдена с решение на СГС по внчхд № 650/2011 г. По делото е приета Заповед № 259/06.04.2009 г. на директора на РЦЗ да бъде извършена проверка на посочените по-горе четири лечебни заведения по повод смъртния случай с родилката З. Х. от гр. П.. (л. 141), както и събрани при тази проверка обяснения на лекари и медицинска документация.

За установяване пропуснатте ползи на ищеца е изслушана съдебно-счетоводна експертиза със задача да направи сравнение между броя приети пациенти в АГ отделение и Хирургично отделение на болница "Св. С." за тримесечието април, май и юни за 2008 г., 2009 г. и 2010 г. След преглед на книгите за приети болни и данните в програмния продукт за болнично администриране на ищцовата болница, вещото лице Г.Т.М. е посочил, че за 2008 г. за м. април е имало 145 пациенти, за м. май - 124 пациенти и за м. юни - 127 пациенти, като общо приходите за трите месеца са в размер на 639 066.20 лева. За 2009 г. за м. април е имало 101 пациенти, за м. май - 106 пациенти и за м. Юни - 131 пациенти, като общо приходите за трите месеца са в размер на 419 834.80 лева. За 2010 г. за м. април е имало 119 пациенти, за м. май - 112 пациенти и за м. Юни - 110 пациенти, като общо приходите за трите месеца са в размер на 376 946.20 лева. За установяване финансовите последици за ищцовата болница от процесните статии по делото е изслушана свидетелката М. В. М., Главен счетоводител при ищеца от март 2006 г. Същата е заявила, че имало отлив на пациенти, отказали се пациенти при планирани операции и раждания и като цяло пациентите в АГ отделение през 2009 г. намалели наполовина, особено ражданията, в сравнение с 2008 г. След всяка публикация се забелязвало намаляване на пациенти, а записани пациенти не се явявали. Ражданията намалели с 42% в годишен аспект. Не може да каже какви са таксите, но според свидетелката таксите били намалявани, а не увеличавани. Към делото е приобщена пр.пр. № 4514/2009 г. на СГП, ДП ЗМ148/2009 г.на ГД "Досъдебно производство" за водено срещу неизвестен извършител наказателно поризводство по чл. 123Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. НК, във връзка със смъртта на З., но настоящият състав го намира за неотносимо към предмета на гражданското производство.

Мотиви:

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното: Никой не може да вреди другиму - този основен принцип е установен с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД, който забранява непозволеното увреждане. Делинквент може да бъде физическо лице, което виновно и противоправно извършва действие или допуска бездействие, в причинна връзка с което за друго лице настъпват вреди. Вината на делинквента се предполага до доказване на противното. За това виновно и противоправно деяние на делинквента - физическо лице, може да бъде ангажирана отговорността и на лице, което е възложило някаква работа на делинквента, при или по повод на която последният виновно и противоправно е причинил вреди другиму. По делото не се спори, че вестник "Т." се издава от ответното дружество, като автор на процесните публикаци е ответницата Д.Т. или други физически лица, които са изготвяли материалите по силата на Т.овата си функция или като свободно практикуващи журналисти и изготвянето на статиите е в резултат на възлагане от издателя. Издателят на печатно произведение чрез своите длъжностни лица носи отговорност за верността на изнесената информация, както и че тя е резултат на добросъвестно журналистическо разследване. Последното обуславя неговата гаранционно-обезпечителна отговорност по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД, ако в резултат на тези публикации са претърпени вреди. Издателят чрез своите длъжностни лица определя характера и съдържанието на публикуваните материали и носи отговорност на основание чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД в качеството на възложител на работата по съставяне, подбор и поместване на печатни материали. Дали авторът на публикацията се намира в Т.овоправни или гражданскоправни отношения с издателя или е свободно практикуващ журналист или гражданин е без значение за отговорността на издателя по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД (Р. № 404/13.07.2010 г. по гр. д. № 907/2009 г., ВКС, ІІІ г. о.). Отговорността на възложителя е обективна, тя е гаранционно-обезпечителна по своя характер, поради което възложителят отговаря в обема, в който отговаря делинквента. Тяхната отговорност е солидарна.

Ищецът МБАЛ "С.С." ЕАД е предявил субективно кумулативно съединени искове против Д.Т. - журналист във в. "Т." и против "М. Х." ЕАД - издател на вестника, за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди от няколко публикации във в. "Т.", в които се твърди да са изнесени уронващи репутацията на болницата и работещите в нея лекари твърдения и неверни факти. За да установи основателността на своите искове ищецът следва да докаже, че Д. Т. е разпространила неверни факти, които са позорящи, неблагоприятни за репутацията на болницата, без да е направила необходимото и възможното, за да провери верността им или ги е разпространила, въпреки че е знаела за тяхната невярност. Ищецът следва да установи и, че в пряка причинна връзка с тези публикации той е претърпял вреди от твърдения вид - пропуснал е да реализира ползи от такси на пациенти в претендирания размер. Ответниците следва да докажат, че публикуваните факти са верни, или, ако не са верни - че са направили всичко необходимо и възможно да потвърдят верността им, но въпреки това те са се оказали неверни. При обсъждане дали е налице противоправно поведение от страна на лицата, за чието поведение отговаря издателят, включително за Д.Т., следва да се има предвид следното:

Конституцията на Република Б. в чл. 40, ал. 1 КРБ прогласява принципа за свобода на печата, като забранява всяка форма на цензура. Свободата на печата и другите средства за масова информация, е свързана с правото на личността и на социалната общност да бъдат информирани, по въпроси, които представляват обществен интерес. В нейното съдържание обаче не се включва възможността за разпространяване на неверни данни и разпространяване и на информация засягаща личността и/или други граждански и човешки права - арг. От чл. 41, ал. 1 КРБ. Не се включва и налагане на негативен подтекст, който да води до такова засягане. Безспорно е, че неверните данни, изопачената информация и влаганият негативен подтекст могат да създадат негативно отношение към юридическо лице, да повлияят на решенията за осъществяване на търговска дейност или ползване услугите на това лице и като по този начин уронят репутацията и доверието в него, да му причинят имуществени вреди във формата на пропуснати ползи от получаване на такси и възнаграждения от криенти (пациенти), отказали се да ползват услегите му заради лоша репутация. Свободата на словото не е абсолютна, а се разпростира до там, до където могат да се засегнат други признати права и интереси. Макар в Конституцията да е уредена изрично само колизията между свободата на словото, от една страна и правата и доброто име на гражданите, от друга страна (чл. 39, ал. 2 и чл. 41, ал. 2 от КРБ), не може да се отрече, че по идентичен начин следва да се разглежда колизията със законно признати интереси на юридическите лица. Дали и доколко е нарушен баланса на посочените конституционно и законово защитени ценности, следва да бъде изследвано въз основа на обстоятелствата на всеки отделен случай. Противоправно би се явило поведение, при което е изготвен и публикуван журналистически материал, в който има конкретно засягане репутацията на болницата-ищец, посредством клеветнически твърдения по отношение работещите в нея лекари и/или друг медицински персонал (изнасяне на позорящи неверни факти или приписване на престъпления). Наличието на клеветнически твърдения се обосновава с разгласяването за другиго на конкретни обстоятелства, определени факти, които са позорни - неприемливи от гледна точка на общоприетите морални норми и предизвикващи еднозначна негативна оценка на обществото, като позорността е обективно качество на твърдението и не зависи от субективното отношение на определено лице към казаното за него. Освен това те трябва и да са неистински, т.е. да не съществуват в обективната действителност. На проверка за истинност подлежат фактическите твърдения, като те могат да ангажират отговорността на журналиста само ако позорят адресата и са неверни. Оценките (мненията) не подлежат на проверка за вярност, тъй като те не представляват конкретни факти от обективната действителност. В посочения смисъл е задължителната практика на ВКС, създадена по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката ГПК (напр. Решение № 581/30.09.2010 г. п огр.д. № 1019/2009 г. на ВКС, III г.о., Решение № 12/06.02.2013 г. по гр.д. № 449/2012 г. на ВКС, III г.о. и Решение № 85/23.03.2013 г. по гр.д. № 1486/2011 г. на ВКС, III г.о). Оценките и мненията могат да ангажират отговорността на журналиста само ако представляват обида, но доколкото обидата представлява засягане честта и достойнството на личността и е субективно усещане, юридическото лице не може да бъде обидено. Неговата имуществена сфера може да бъде засегната само посредством клеветнически твърдения относно действията или бездействията на неговите служители. При обсъждане вината и противоправността на деянието, в случай че бъде установена невярност на изнесените факти, следва да се обсъди още дали когато журналист е изнесъл засягащи доброто име (репутацията) на друго лице факти, е проверил тяхната достоверност. Това не важи за мненията, тъй като те не могат да бъдат достоверни или не, както бе посочено. Неблагоприятните за другиго факти, когато са опозоряващи, трябва да бъдат проверени от журналиста, преди да ги разпространи. Правни норми за начина, по който тази проверка да се извърши, няма. Утвърдено е схващането, че за изнесени факти, журналистът трябва да е получил потвърждение поне от два независими източника. Правното значение на добросъвестната проверка се проявява тогава, когато въпреки извършването й, фактите се окажат неверни. В този случай, ако проверката действително е добросъвестна, се изключва вината и журналистът не отговаря за вредите, причинени от противоправното му поведение.

При обсъждане на изнесеното в процесните статии, публикувани във в. "Т.", броевете от 6, 7 и 9 април 2009 г., въведено като предмет на делото с исковата молба (обстоятелствената част и петитума - като вреди за м. юли 2009 г. и след това не с епретендират, въпреки че е цитирана и статия от 27.07.2009 г.), в контекста на изложеното, настоящият състав намира следното: На първо място, от представените страници от броеве на в. "Т." може да се установи авторство на ответника Д.Т. само по отношение статиите в броевете от 06.04.2009 г., 09.04.2009 г. и 24.07.2009 г. Относно останалите публикации, предмет на делото, няма данни за авторство, поради което същите следва да бъдат обсъждани само при разглждане исковете против ответника "М.Х." АД. Като първа група неверни и позорящи го твърдения, които накърняват неговото добро име и репутация, ищецът сочи тези, находящи се във в. "Т." от 6 април 2009 г. В публикуван материал със заглавие "Лекарска грешка уби родилка". В "шапката" на материала, на която е автор ответницата Т., изрично пишело: "Двадесет и шест годишната З. Х. от П. издъхна в събота вечерта, след като роди със секцио в частната болница на семейство М. "Св. С.". По-нататък в материала се възпроизвеждал разказът на конкубина на починалата, в който се излагала тезата, поддържана и от ответницата, че тя е била заразена в болницата "С.С." със сепсис, от който е настъпила смъртта. Безспорно смъртта на родилка поради лекарска грешка е позорящ факт, за този който я е допуснал и неговия работодател, а може и да е престъпление. Твърдението, че е налице лекарска грешка обаче не е за факт от обективната действителност, а е мнение, предположение на съпруга на починалата родилка. Заглавието не съдържа твърдение за лекарска грешка на конкретен лекар. Подзаглавието пък, съобаващо факта, че З. Х. е починала, след като е родила със секцио в частната болница на М. "Св. С.", съдържа верни факти - безспорно е по делото, че З. е родила в тази болница със секцио и че е умряла около месец след това. Самата статия съдържа единствено разказ на Х.К. - съпруг на родилката и никакви твърдения или коментари от журналиста. По делото са събрани и медицински документи, в които е посочено, че родилката е имала сепсис, започнал от матката (Епикриза от "Майчин дом" и от ВМА). Същото е заявил при разпита си и доц. Д., който именно е прегледал родилката след раждането и е отстранил матката й. Доколкото изобщо има изнесени факти, тяхната истинност се потвърждава от събраните писмени и гласни доказателства.

Като втора група неверни и позорящи го твърдения, които накърняват неговото добро име и репутация, ищецът сочи тези, находящи се в редакционен материал от 7 април 2009 г., в който било казано "...починалата родилка З. К. (26) след секцио в болницата на М. "Св. С."...". В тази извадка от изречение се съдържа твърдение, че З. К. е на 26 г., че е родила чрез секцио в в болницата на М. "Св. С." и че след това е починала. Не е изложено никъде твърдение, че е починала по причина на лекари от болницата. Посочените факти се установиха от представените по делото доказателства. Статията е изцяло с информативен характер - че на З. е извършена аутопсия, кой я е извършил, какво е първоначалното становище за причините за смъртта - ДИК синдром и че това е потвърдено от лекари от различни болници. Тези обстоятелства също се установи, че са верни, съобразно представената медицинска документация - епикризи и аутопсионен протокол на З. Х..

Като трета група неверни и позорящи го твърдения, които накърняват неговото добро име и репутация, ищецът сочи тези, находящи се в брой на в. "Т." от 9 април 2009 г. в материал под заглавие "Млада жена почина след раждане". редакцията продължила да развива темата за вината на лекарите от МБАЛ "С.С." и в частност на д-р В. М.. В него било казано, че смъртта е настъпила "Защото в болницата на М. не видели развиващия се сепсис". На същата страница бил публикуван и друг редакционен материал със заглавие "В.Н.: оставиха в мен парчета от детето ми". В него било казано: "Смъртта на З. от П. не е единственият трагичен случай в болницата на М..". По-долу на същата страница извадките от форума на в. "Т." били представени със заглавие на редакцията "Докога ще измират жени в "елитни" болници?", като се имало предвид МБАЛ "С.С.". Като единственото твърдение за факт, свързан с ищеца от посочения брой на в. "Т.", би могло да се възприеме цитираното в нея мнение на Х.К., че жена му е починала в резултат на лекарска грешка, заради това, че в болницата на М. не са видели развиващия се сепсис. Това обстоятелство (че лекарите в болницата на М. не са видели сепсиса), макар и да е обществено укоримо, съответно - може да се приеме за позорящо, се установи да е вярно, доколкото диагнозата сепсис, тръгващ от матката е установена едва след изписване на З. Х. от тази болница и приемането й в друга - "Майчин дом". Причинната връзка на смъртта с късното откриване на сепсиса е посочена от доц. Д.. Журналистите добросъвестно са положили усилия за проверка на това твърдение, макар и то да е изложено по-скоро като мнение. В други два материала са публикувани мнения на хора относно този и други случаи, които не могат да бъдат верни или неверни и за тях не може да се търси отговорност от ответниците. В четвъртия материал от този брой Д.Т. е отразила извършването на проверка от министерство на здравеопазването, което е установен по делото факт, отразено е становище за тази проверка от представител на ищцовата болница.

Като четвърта група неверни и позорящи го твърдения, които накърняват неговото добро име и репутация, ищецът сочи тези, находящи се в Във в. "Т." от 24.07.2009 г., съдържащи се в статия на Д.Т. със заглавие "Близки на починали протестираха пред частна болница" с подзаглавие "Доц. Д.: Докторката е гинекологично неграмотна". На първо място, тази статия е неотносима към предмета н аделото, доколкото вреди с епретендират за период преди публикуването й (април - юни 2009 г.). На второ мяст, от съдържанието на статията се установи, че тя има само информативен характер за проведен мирен протест пред ищцовата болница и са цитирани мнения на различни лица, относно изхода от лечението на техни близки в нея, включително на Х.К.. Цитирано е негативно мнение на доц. Н.Д. от "Майчин дом" за д-р В.М., но е цитирано и мнение на пациентка, която заявила, че д-р М. е голям професионалист. Статията не съдържа твърдения за факти от обективната действителност, които да са неверни и позорящи. За изразеното свое мнение доц. Д. е оправдан с влязла в сила оправдателна присъда, тъй като същото не съдържа позорящи факти, а само субективно отношение към качествата на д-р М.. В същия брой е публикувана статия "Завеждам иск срещу К.", в която е цитирано съобщение до медиите на д-р В.М., че ще съди Х.К. залади множеството недоказани обвинения и лъжи, без да е дочакал резултатите от проверките. Цитирано е нейно изказване, че съдебно-медицинската експертиза на пациентката З. К. е постановила, че смъртта се дължи на ДИК синдром, мозъчен кръвоизлив и шокови промени във всички вътрешни органи, като категорично е отхвърлена диагнозата сепсис. Следователно, след като цитираните статии съдържат само информация за събитията около смъртта на З., такива, каквито същите са описани в медицински документи или са изразени като лекарски мнения и становища; съдържат още мнения на трети лица за тези събития, включително мнения на д-р М. и други служители на болницата, а не само отрицателните мнения на Х.К., доц. Д. и други лица; в тях е отразено и положително становище на пациентка на д-р М.; изложените факти са проверени и кореспондират с медицинската документация по случая в отделните моменти, отразени са мненията на лекуващите лекари по случая, източници от министерство на здравеопазването и е дадена трибуна на всички засегнати страни, без в нито един момент Д.Т. или други автори на статии да са публикували неверни и позорящи болницата факти и дори не са изразявали някакви негативни и обидни мнения за лекари от болница "Св. С." ЕООД, то не е налице виновно тяхно противоправно поведение, съответно - няма основание за отговорност на издателят "М.Х." АД за това поведение. Журналистите от вестника и в частност Д.Т. добросъвестно са събрали достоверна информация, чиято истинност се подкрепя от събраните по делото доказателства и са я разпространили с оглед широкия обществен интерес, който тя представлява, доколкото е свързана със здравето и живота на човек, още повече - на една родилка. По делото не беше установена и претърпяна вреда от ищеца в причинна връзка с публикациите във в. "Т.". Вредата обхваща неимуществените и имуществени щети в двете им разновидности - претърпени загуби и пропуснати ползи. В настоящия случай претенцията е за претърпени вреди под формата на пропусната полза като вид имуществена вреда, настъпила в резултат на непозволено увреждане, която се изразява в невъзможността да бъде реализирано определено имущество или парично оценим интерес. Всяко неосъществено увеличаване на имуществото, което е щяло да настъпи със сигурност, ако не би било осуетено от деликта, съставлява пропусната полза. Ако вредата е пряка и непосредствена последица от увреждането, ответникът отговаря за нея - чл. 51Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. ЗЗД. Ищецът твърди, че в причинна връзка с накърняването на доброто му име от процесните статии е настъпил рязък отлив на пациенти, съответно - приходите му от такси са намалели значително. Не са събрани никакви доказателства за обективна увреда репутацията на болницата. Не е установена и действителна пропусната полза. За установяването й е изслушана съдебно-счетоводна експертиза. От нея се установява, че Акушеро-гинекологичното отделение на ищеца за 2008 г. за м. април е имало 145 пациенти, за м. май - 124 пациенти и за м. юни - 127 пациенти, като общо приходите за трите месеца са в размер на 639 066.20 лева. За 2009 г. за м. април е имало 101 пациенти, за м. май - 106 пациенти и за м. юни - 131 пациенти, като общо приходите за трите месеца са в размер на 419 834.80 лева. За 2010 г. за м. април е имало 119 пациенти, за м. май - 112 пациенти и за м. Юни - 110 пациенти, като общо приходите за трите месеца са в размер на 376 946.20 лева. Установява се безспорно, че приходите на болницата през 2009 г. са по-малки от тези за 2008 г., както и пациентите са по-малко на брой. Намалението обаче не може да се квалифицира като "рязко", дори е видно, че през юни 2009 г. има повече пациенти отколкото през май и юни 2008 г. Не са налични данни относно броя на пациентите за периода юли 2008 г. - март 2009 г., за да може да се види какъв е бил броя на пациентите през тези месеци, съответно, да се установи дали има рязко намаляване на пациентите през април - юни е в следствие публикациите. На следващо място, заболеваемостта и ражданията не са постоянни величини, за да може да се направи единствен извод, че щом броят на пациентите през април - юни 2009 г. е по-нисък от броя им през април - юни 2008 г., то това се дължи само и единствено на уронената репутация на болницата, а не на намалелия брой на болните и родилките въобще. Общоизвестен факт е, че раждаемостта в Б. намалява, а не се увеличава като тенденция. По делото е изслушана като свидетел Главната счетоводителка на ищеца, която е заявила, че таксите са намалявани, а не увеличавани. Следователно, намаляването на приходите се дължи отчасти и на това намаляване. Няма данни и дали манипулациите в сравняваните периоди са били приблизително еднакви по вид и брой, а тези обстоятелства и цените на различните видове манипулации също имат значение за финансовите резултати. Така събраните писмени и гласни доказателства не установяват пряка и непосредствена причинна връзка между представените статии във в. "Т." и намаляването броя на пациентите в процесния период, нито с намаляване на приходите от пациенти. След като не е доказано виновно противоправно поведение на ответницата Д.Т. или други журналисти във в. "Т.", нито са доказани пропуснати ползи като пряка и непосредствена последица от процесните публикации, исковете и срещу двамата ответници следва да бъдат отхвърлени като неоснователни. При този изход на спора, ответниците имат право на разноски, на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК. Ответницата Д.Т. е доказала платено адвокатско възнаграждение в размер на 1850 лева, а "М.Х." АД - 1500 лева (л. 576 и 577). Процесуалният представител на ответниците е заплатил 80 лева за свидетели, които следва да бъдат присъдени на ответниците по равно, доколкото няма данни за друг начин на разпределение помежду им.

Решение:

Воден от гореизложеното, съдът Р Е Ш И:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете на МБАЛ "С.С." ЕООД, ЕИК ********, гр. С., бул. "Б." № *** против Д.Ж.Т.,*** и "М.Х." АД, ЕИК ********, гр. С., бул. "Ц. ш." № **, за заплащане от двамата ответници солидарно на обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане (пропуснати ползи от намалели пациенти в Акушеро-гинекологично отделение и намалели приходи от тях в периода април - юни 2009 г.), настъпили от публикации във в. "Т." на 6, 7 и 9 април 2009 г. и 24 юли 2009 г., касаещи смъртта на родилката З. Х., в размер на 70 000 лева - предявени частично от пълния размер на вредите в размер на 219 231,40 лева, с правно основание чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. ЗЗД и чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. ЗЗД.

ОСЪЖДА МБАЛ "С.С." ЕООД, ЕИК ********, гр. С., бул. "Б." № *** да заплати на Д.Ж.Т.,***, сума в размер на 1890 (хиляда осемстотин и деветдесет) лева - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК.

ОСЪЖДА МБАЛ "С.С." ЕООД, ЕИК ********, гр. С., бул. "Б." № *** да заплати на "М.Х." АД, ЕИК ********, гр. С., бул. "Ц. Ш." № ** сума в размер на 1540 (хиляда петстотин и четиридесет) лева - разноски по делото, на основание чл. 78, ал. 3Чл. 78. ⚖️ Практика (171) Когато е присъдено обезщетение, принудителното изпълнение на наказателното постановление се допуска по искане на лицето, което има право на обезщетение по реда на чл. 418 от Гражданския процесуален кодекс." 2. В чл. 83е, ал. 1 думите "чл. 97, ал. 4" се заменят с "чл. 124, ал. 5". 12. В Закона за банковата несъстоятелност (обн., ДВ, бр. 92 от 2002 г.; изм., бр. 67 от 2003 г., бр. 36 от 2004 г., бр. 31 и 105 от 2005 г., бр. 30, 34 и 59 от 2006 г.) се правят следните изменения: 1. Член 16 се изменя така: "Обжалване на решенията ГПК.

Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните. Свързани документи: Решение " 1400 по в.гр.д. 1956/14 АпС - София