Решение № 121/16.07.2014 ГД № 247/2014 АпС Варна

Решение № 121/16.07.2014 ГД № 247/2014 АпС Варна Гражданско дело № 247/2014 г., разгледано от Апелативен съд. Предмет на спора са твърдения за неправилно лечение (терапевтична грешка) . Съдът ОТХВЪРЛЯ иска като неоснователен . Решение № 121 от 16.07.2014г. Апелативен съд – Варна, Гражданско отделение, въззивно гр. д. № 247 по описа на 2014 г.,

Производството е по чл. 258Чл. 258. ⚖️ Практика (4) (1) Решенията на районните съдилища подлежат на обжалване пред окръжните съдилища, а решенията на окръжните съдилища като първа инстанция - пред апелативните съдилища. (2) Жалба може да се подаде срещу цялото решение или срещу отделни негови части. Срок за въззивно обжалване и сл. от ГПК. С решение № 27 от 25.07.2013 г., постановено по гр. д. № 60/2012 г. Силистренският окръжен съд е: 1/ осъдил „Многопрофилна болница за активно лечение-Силистра” АД-Силистра да заплати на П.М.М. и В.В.М., двамата от с. Проф. Иширково, Силистренска обл. обезщетения за неимуществени вреди от по 120 000 лева за всеки от тях, ведно със законната лихва от 23.03.2009 г., претърпени в резултат на смъртта на дъщеря им М. П. М., починала на 29.11.2009 г. в болницата; 2/ отхвърлил исковете на П. и В. М. срещу ответната МБАЛ за разликите над присъдените им обезщетения от по 120 000 лева до пълния размер на претенциите; 3/ отхвърлил исканията на П. и В. М. за заплащане на законната лихва върху присъдените обезщетения за периода от 29.11.2008 г. до 23.03.2009 г.; 4/ осъдил „Generali Застраховане” АД-София да заплати на „Многопрофилна болница за активно лечение-Силистра” АД-Силистра сумата от 19 000 лева, ведно със законната лихва от 04.06.2012 г. след като МБАЛ заплати на П. и В. М. присъденото им обезщетение за неимуществени вреди общо за двамата в размер на 240 000 лева, ведно със законната лихнва от 23.03.2009 г.; 5/ отхвърлил предявения от „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра срещу „Generali Застраховане” АД-София обратен иск за размера над 19 000 лева; 6/ присъдил в полза на ищците П. и В. М. по компенсация съобразно уважената и отхвърлена част от исковите им претенции разноски в размер на 12 306,67 лева, дължими от „МБАЛ-Силистра” АД. С решение № 50 от 13.03.2014 г., постановено по същото дело, Силистренският окръжен съд е осъдил З.Г. *** и Валентин П.С. /погрешно посочено собствено име - вместо В. /от с. Проф. Иширково, Силистренска обл. да заплатят СОЛИДАРНО на „Многопрофилна болница за активно лечение-Силистра” АД-Силистра сумата от 221 000 лева ведно със законната лихва от 04.06.2012 г. след като „МБАЛ-Силистра” АД заплати на П. и В. М. присъдените им обезщетения. І.

Недоволни от решение № 27 от 25.07.2013 г. / вж. в. гр. д. № 481/2013 г. на ВАпС/ са останали: 1/ П. и В. М., които го обжалват чрез пълномощниците си адв. П. Н. и адв. Р. К. В ЧАСТИТЕ МУ, с които претенциите им за обезщетения за неимуществени вреди за разликите над присъдените им от по 120 000 лева за всеки един от тях до пълния им размер от по 180 000 лева са отхвърлени, както и В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени исканията им за заплащане на законната лихва върху присъдените обезщетения за периода от 29.11.2008 г. до 23.03.2009 г. В жалбата са изложени съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваните му части с молба да бъде отменено и постановено ново, с което исковите претенции да се уважат в пълния им размер с присъждане на разноски за настоящата инстанция. В срока по чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и от ГПК срещу първата въззивна жалба е постъпил писмен отговор от „Многопрофилна болница за активно лечение-Силистра” АД-Силистра и З.Г.Г. чрез процесуалните им представители, в които се изразява становище за нейната неоснователност. 2/ „Многопрофилна болница за активно лечение-Силистра” АД-Силистра обжалва същото решение /№ 27/25.07.2013 г./ В ЧАСТИТЕ МУ, с които е осъдено да заплати на ищците обезщетения за неимуществени вреди от по 120 000 лева, както и разноски по делото с молба като незаконосъобразно, необосновано и постановено в нарушение на процесуалния закон да бъде отменено, а предявените искове изцяло отхвърлени с произтичащите от това законни последици – присъждане на разноски за двете инстанции. В срока по чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК срещу тази жалба е постъпил писмен отговор от процесуалните представители на ищците, в който са изразили становище за нейната неоснователност.

В законоустановения срок е постъпил и писмен отговор от процесуалния представител на З.Г.Г., в който е изразено становище за основателност на жалбата с молба след отмяна на първоинстанционното решение в обжалваните части, исковете да бъдат изцяло отхвърлени, евентуално присъдените обезщетения намалени на по 10 000 лева за всеки един от ищците. 3/ „Дженерали Застраховане” АД-София в качеството му на трето лице-помагач и ответник по предявените обратни искове обжалва решение № 27/25.07.2013 г. В ЧАСТТА МУ, с която е осъдено да заплати на „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра обезщетение от 19 000 лева, в която част моли като незаконосъобразно и необосновано да бъде отменено и предявените срещу него обратни искове изцяло отхвърлени.

Евентуално се моли присъденото обезщетение да бъде намалено от 19 000 на 9 500 лева. Претендират се и разноски. Срещу тази жалба в срока по чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и ГПК са подали писмени отговори „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра и З.Г.Г. чрез процесуалните си представители, в които изразяват становище за нейната неоснователност. Постъпил е и писмен отговор и от процесуалния представител на ищците, в който се сочи, че така подадената жалба касае договорни отношения между жалбоподателя и ответника „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра, по които те не са страна и не могат да изразят становище. ІІ. Решение № 50 от 13.03.2014 г. е обжалвано като неправилно САМО от З.Г.Г. чрез пълномощника му адв. М. Р.. В жалбата се твърди, че СОС неправилно е уважил главните искове срещу „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра, което води до неправилност и на решението, с което са уважени и обратните искове срещу ответниците физически лица. Твърди се също, че ищците като лица, претърпели неимуществени вреди в резултат на пътния инцидент и последвалата смърт на тяхната дъщеря, са предявили претенция пред Националното бюро на българските автомобилни застрахователи-София и на 02.08.2012 г. им е било изплатено обезщетение от по 80 000 лева за всеки един поотделно. Ето защо, ищците не са имали право да претендират обезщетения от трети лица в т. ч. и от ответника по главния иск „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра за същите вреди. В жалбата се излага, че когато едно лице може да претендира обезщетение за вреди от различни лица на различно основание, с факта на получаването на дължимото обезщетение от което и да е от тези задължени лица, вземането му към другите правни субекти се погасява.

Освен така изложеното, във въззивната жалба са изложени оплаквания за постановяване на решението в нарушение на материалния и процесуалния закони. В срока по чл. 263, ал. 1Чл. 263. ⚖️ Практика (17) (1) След като приеме жалбата, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на другата страна, която в двуседмичен срок от получаването им може да подаде отговор на жалбата. За отговора се прилагат съответно разпоредбите на чл. 259, ал. 2 - 4, чл. 260, т. 1, 2, 4 и 7 и от ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба от „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра, в който се изразява принципно становище за нейната неоснователност. С оглед на това, че в тази жалба се иска отмяна на решението, с което са уважени главните искове срещу „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра и като последица отхвърляне и на обратния иск срещу З.Г.,*** поддържа жалбата си срещу първото решение /№ 27/25.07.2013 г./. В законоустановения срок срещу жалбата на З.Г. е постъпил и писмен отговор и от процесуалните представители на ищците П. и В. М..

В същия се излагат съображения за частична недопустимост на жалбата с оглед на това, че Г. обжалва и решението на СОС № 27/25.07.2013 г., с което са уважени главните искове, предявени срещу „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра и което по отношение на Г. /привлечен като трето лице-помагач/ е влязло в сила. Изразено е и становище за неоснователност на тази жалба срещу решение № 50 от 13.03.2014 г. предвид наличието на влязла в сила осъдителна присъда срещу увредилите ищците лица, които не са репарирали причинените им вреди, а отговорността им е ангажирана по предявените срещу тях обратни искове.

В отговора е направено изрично признание за получени от ищците от Националното бюро на българските автомобилни застрахователи на 02.08.2012 г. /съгласно приетото от окръжния съд и приложено и към възз. жалба у-ние/ обезщетения от по 80 000 лева за всеки един за вредите, причинени им само от В.С. и за които отговорност носи застрахователят. Според процесуалните представители на ищците предявените срещу ответното „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра главни искове са в качеството му на работодател на Г., поради което неговата /на „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра/ и на Националното бюро за българските автомобилни застрахователи отговорност не е солидарна. Съдът, с оглед разпоредбата на чл. 235Чл. 235. ⚖️ Практика (31) (1) Решението се постановява от съдебния състав, участвал в заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. (2) Съдът основава решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху закона. (3) Съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право. (4) Решението заедно с мотивите към него се изготвя в писмена форма. (5) Съдът обявява решението си с мотивите най-късно в едномесечен срок след заседанието, в което е завършено разглеждането на делото. Решението се обявява в регистъра на съдебните решения, който е публичен и всеки има право на свободен достъп до него. Съдържание на решението от ГПК въз основа на събраните по делото доказателства, становищата на страните, по вътрешно убеждение и въз основа на приложимия закон, приема за установено следното: СОС е сезиран с активно субективно съединени искове с правно основание чл. 49 във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД. П.М.М. и В.В.М.,*** претенидарт от „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр. Силистра да заплати на всеки един от тях по 120 000 лева, представляващи обезщетение за претърпени неимуществени вреди – преживени болка, мъка, страдание - в резултат на смъртта на дъщеря им М. П. М., ведно със законната лихва от 29.11.2008 г., както и всички направени по делото разноски. М. твърдят в исковата си молба /вх. № 471 от 23.03.2012 г./, че дъщеря им е починала в „МБАЛ Силистра” на 29.11.2009 г. от гнойно абсцедираща следконтуционна пневмония, довела до остра дихателна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта. Гнойно абсцедиращата следконтузионна пневмония се явява усложнение на травмата на гръдната клетка, получена при ПТП и е в пряка причинно-следствена връзка с нея. Въз основа на извършени съдебно - медицински експертизи в рамките на предходно наказателно производство е дадено заключение, че причинноследствената връзка между травмата при катастрофата и настъпилата смърт не се прекъсва. Освен това, експертизата заключава и че не са спазени установените правила на добрата медицинска практика, което пък е довело до недиагностициране, профилактиране и лекуване на съществуващата гръдна травма.

С влязла в сила на 09.02.2012 г. присъда № 95/30.11.2010 г. по НОХД № 261/2010 г., СОС е признал за виновен доктор З.Г.Г., за това че на 27.11.2008 г. в гр. Силистра, като лекар, хирург в Хирургично отделение, на длъжност „Началник отделение" в „ МБАЛ Силистра" - АД, при немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност – престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Със същата присъда е признат за виновен и осъден и В.П.С., за това, че на 08.11.2008 г. по път № Ш-218 около 21.ЗО часа в посока гр. Силистра към с. Проф. Иширково, при управление на МПС - л. а. „Сеат Толедо”, с рег. № В 86 31 NC в пияно състояние - с 1,20 промила алкохол в кръвта, е нарушил чл. 5, ал. 2, т. З , предложение „първо", чл. 20, ал. 1 и чл. 21,ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. П. М., която е настъпила на 29.11.2008 г. –престъпление по чл. 343, ал. З, б „б”, пр. 1, във вр. с чл. 343, ал. 1, б „в”, вр. с чл. 342, ал. 1Чл. 342. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго. (3) (Предишна ал. 2, изм., - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години; в) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор. (4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 2 и 3 е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч или ако деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, или на пешеходна пътека, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от две до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от четири до дванадесет години; в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от дванадесет до... от НК. Ищците считат, че отговорността на ответника следва да се ангажира, тъй като е работодател /възложител на работата, при изпълнението на която са причинени вредите/ на признатия и осъден по посоченото НОХД хирург доктор Г.. С молба от 07.05.2013 г. /л. 176/ ищците са направили увеличение на исковите си претенции с 60 000 лева за всеки един от тях, допуснато с протоколно определение от 02.07.2013 г. /л. 329 на обр. стр./. В допълнителна ИМ /л. 241/ ищците са заявили, че претенцията срещу ответното дружество е единствено за вредите, които неговия служител е причинил, както и че отговорността на водача на МПС В.П.С. също ще бъде ангажирана отделно от настоящия процес.

В срока по чл. 131Чл. 131. ⚖️ Практика (25) (1) След като приеме исковата молба, съдът изпраща препис от нея заедно с приложенията на ответника, на когото указва да подаде писмен отговор в едномесечен срок, задължителното съдържание на отговора и последиците от неподаването на отговор или неупражняването на права, както и за възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това. (2) Писменият отговор на ответника трябва да съдържа: 1. посочване на съда и номера на делото; 2. (изм. - ДВ, бр. 110 от 2020 г., в сила от 30.06.2021 г.) името и адреса на ответника, на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива, както и телефонния номер и електронен адрес за връчване на ответника и неговия представител, ако притежават такива, и заявление дали желае връчване на посочения електронен адрес за връчване; 3. становище по допустимостта и основателността на иска; 4. становище по обстоятелствата, на които се основава искът; 5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават; 6. (изм. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) подпис на лицето, което подава отговора. (3) В отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях, и да представи всички писмени доказателства, с които разполага. (4) (Нова - ДВ, бр. 55 от 2025 г.) В отговора на исковата молба ответникът посочва наличието на пречки по чл. 140а, ал. 3 за провеждане на процедура за медиация по спора, ако са му известни, и представя писмени доказателства за това. Приложения към отговора на исковата молба ГПК в писмен отговор /л. 65-67/ ответното „МБАЛ-Силистра” АД оспорва исковите претенции по основание и по размер, прави възражение за съпричиняване както от осъдения водач на МПС, причинил ПТП-то, така и от страна на пострадалото и впоследствие починало лице. Ответникът е направил и искане за привличане на трети лица-помагачи: 1/ застрахователното дружество „Generali” Застраховане-София, с когото има сключена застраховка „професионална отговорност”; 2/ В. П.С. /вместо В. собственото му име е сгрешено/ - осъден с влязла в сила присъда като водач на МПС за причиняване смъртта на дъщерята на ищците и 3/ З.Г.Г. – другият осъден със същата присъда и на когото ответникът е работодател. В отговора си и направеното с допълнителна молба уточнение /л. 92/ „МБАЛ-Силистра” АД е предявило и обратен иск със следния петитум: „ Ако бъдем осъдени да заплатим на ищците исковите суми, или част от тях, както и разноските по делото, като се съобрази конкретната вина на нашия служител, да осъдите „Дженерали” Застраховане-София, З.Г.Г., В. П.С. /с погрешно посочено собствено име вместо В./ и застрахователя на последния по задължителна застраховка „Гражданска отговорност” /след посочването му от застрахования/ да ги заплатят СОЛИДАРНО в размерите, в които ние бъдем осъдени, ведно със законната лихва от датата на плащането им от нас, както и направените от нас разноски по делото”. С протоколно определение от с. з. на 02.07.2013 г. /л. 330/ въз основа на изразеното от процесуалния представител на ответника е допуснато изменение на предявения обратен иск, като същият се счита предявен в съотношение на евентуалност първо срещу „Дженерали” Застраховане АД, а в случай, че бъде отхвърлен – се предявява в условията на солидарност срещу З.Г.Г. и В.П.С.. В писмен отговор /л. 138-148/ конституираното „Дженерали” Застраховане АД-София като трето лице-помагач на ответника изразява становище за недопустимо ангажирането на солидарна отговорност на третите лица-помагачи по предявения обратен иск, както и че претенцията към застрахователя е предявена след срока на застраховката. Оспорва изцяло претенцията като неоснователна, позовавайки се на т. 6.7 в раздел ІІІ от Общите условия по застраховката „Професионална отговорност”. Оспорва и по размер търсеното обезщетение с оглед лимита на отговорност за едно пострадало лице и договореното задължително безусловно самоучастие на застрахования, определени в сключената полица. Направило е и възражение за прихващане със сумата от 5 % от размера на обезщетението, но не по-малко от 500 лева, съставляваща уговорено съгласно договора безусловно самоучастие на застрахования при всяка вреда от този вид. Третото лице-помагач З.Г.Г. в писмени отговори /л. 128-133 и л. 138/ заявява чрез процесуалните си представители, че се придържа към изразеното от ответното дружество становище, а именно: оспорва исковете по основание и размер, заявява наличие на съпричиняване от страна на пострадалото лице, което не е ползвало обезопасителен колан – нарушение на чл. 137 а и сл. от ЗДвП; пострадалата след изписването й от болницата, въпреки наличието на болки и редица други оплаквания, не е потърсила специализирана мед. помощ, не ги е заявила и при проведения на 27.11.2008 г. контролен преглед, което е довело до недиагностицирането и непредприемането на адекватно лечение на настъпилите усложнения; пострадалата сама е поставила в опасност живота и здравето си, качвайки се в автомобила въпреки знанието, че водачът му е употребил алкохол. Третото лице-помагач В.П.С. не изразява становище нито по предявените главни искове, нито по предявения срещу него обратен иск.

От фактическа страна се установява следното: Безспорно по делото е, а се установява и от приложените писмени доказателства /л. 9-33/, че с влязла на 09.02.2012 г. присъда № 95 по НОХД № 261/2010 г. Силистренският окръжен съд Е ПРИЗНАЛ ЗА ВИНОВНИ: 1/ В.П.С. в това, че на 08.11.2008 г. по път № Ш-218 около 21.ЗО часа в посока гр. Силистра към с. Проф. Иширково, при управление на МПС - л. а. „Сеат Толедо”, с рег. № В 86 31 NC в пияно състояние - с 1,20 промила алкохол в кръвта, е нарушил чл. 5, ал. 2, т. З , предложение „първо", чл. 20, ал. 1 и чл. 21,ал. 1 от ЗДвП и по непредпазливост е причинил смъртта на М. П. М., която е настъпила на 29.11.2008 г. –престъпление по чл. 343, ал. З, б „б”, пр. 1, във вр. с чл. 343, ал. 1, б „в”, вр. с чл. 342, ал. 1Чл. 342. ⚖️ Практика (3) (Изм. - ДВ, бр. 95 от 1975 г., изм. - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) (1) (Изм. - ДВ, бр. 103 от 2004 г., в сила от 01.01.2005 г.) Който при управляване на подвижен железопътен състав, въздухоплавателно средство, моторно превозно средство, плавателен съд, бойна или специална машина наруши правилата за движение, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго, се наказва с лишаване от свобода до две години или с пробация. (2) (Нова - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Същото наказание се налага и на работник или служител по транспорта, който наруши правилата за експлоатация или изискванията за добро качество на ремонта на подвижния състав, на пътищата или на съоръженията, като допуска причиняването на телесна повреда или смърт на другиго. (3) (Предишна ал. 2, изм., - ДВ, бр. 28 от 1982 г., в сила от 01.07.1982 г.) Ако с деяния по предходните алинеи умишлено са причинени смърт, телесна повреда или значителни имуществени вреди на другиго, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от една до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от три до дванадесет години; в) (Изм. - ДВ, бр. 85 от 1998 г.) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от десет до двадесет години, а в особено тежки случаи - от петнадесет до двадесет години или доживотен затвор. (4) (Нова - ДВ, бр. 61 от 2025 г., в сила от 29.07.2025 г.) Ако деянието по ал. 2 и 3 е извършено в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества или техни аналози, или от него е настъпила телесна повреда или смърт на повече от едно лице, или деецът е избягал от местопроизшествието, или е управлявал, без да има необходимата правоспособност, когато такава се изисква по закон, както и след превишаване на разрешената скорост в населено място с повече от 50 км/ч или ако деянието е извършено след преминаване на червен сигнал на светофарната уредба, или на пешеходна пътека, наказанието е: а) при причиняване на значителни имуществени вреди - лишаване от свобода от две до десет години; б) при причиняване на средна или тежка телесна повреда на едно или повече лица със или без имуществени вреди - от четири до дванадесет години; в) при причиняване на смърт на едно или повече лица със или без последиците по букви "а" и "б" - лишаване от свобода от дванадесет до... от НК; 2/ З.Г.Г., за това че на 27.11.2008 г. в гр. Силистра, като лекар, хирург в Хирургично отделение, на длъжност „Началник отделение" в „ МБАЛ Силистра" - АД, при немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, а именно-медицинска професия, причинил смъртта на М. П. М., настъпила на 29.11.2008 г., като нарушил : чл. 1 от Длъжностната характеристика на Началник Хирургично отделение, утвърдена от Изп. директор на „МБАЛ Силистра" - АД и чл. 4.2.1. - 4.2.3.2. от Правилата на Медицинските стандарти по хирургия, утвърдена със Заповед № 09-109 от 18.03.2002 г. на Министъра на здравеопазването - престъпление по чл. 123, ал. 1Чл. 123. ⚖️ Практика (19) (1) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който причини другиму смърт поради незнание или немарливо изпълнение на занятие или на друга правно регламентирана дейност, представляващи източник на повишена опасност, се наказва с лишаване от свобода от една до шест години. (2) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Който по непредпазливост причини другиму смърт чрез действия, които спадат към занятие или дейност по предходната алинея, които той няма право да упражнява, се наказва с лишаване от свобода от две до осем години. (3) (Изм. - ДВ, бр. 26 от 2010 г.) Ако в случаите по предходните алинеи деецът е бил в пияно състояние или ако е причинена смърт на повече от едно лице, наказанието е лишаване от свобода от три до десет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от пет до петнадесет години. (4) Ако деецът след деянието е направил всичко, зависещо от него за спасяване на пострадалия, наказанието е: по ал. 1 и 2 - лишаване от свобода до три години; по ал. 3 -лишаване от свобода до пет години, а в особено тежки случаи - лишаване от свобода от три до десет години. от НК. Съгласно разпоредбата на чл. 300Чл. 300. ⚖️ Практика (1) Влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, който разглежда гражданските последици от деянието, относно това, дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разпростиране на действието по иск на прокурора от ГПК влязлата в сила присъда на наказателния съд е задължителна за гражданския съд, разглеждащ гражданските последици от деянието, относно това дали е извършено деянието, неговата противоправност и виновността на дееца. Разглежданият състав на непозволено увреждане по чл. 49 във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД урежда една от хипотезите на отговорност за чужди действия и касае отговорност за лицето, което е възложител на определена работа, при изпълнението или по повод изпълнението на която е причинена щета. Във всички случаи на отговорност за чужди действия, вкл. и в хипотезата на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД отговорността е производна. Тя е в пряка зависимост от извършения деликт доколкото е налице виновно поведение на извършителя. Отговорността на възложителя по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД има обезпечително-гаранционна функция и е обусловена от отговорността на причинителя. Следователно, субсидиарността на отговорността по чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД е в няколко зависимости: 1/ Доколко е налице деликт от изпълнителя, на когото е възложена работата – в конкретния случай вече установен с влязлата в сила присъда; 2/ Дали деликтът е по повод и във връзка с изпълнението на възложената работа се установява от представените писмени доказателства /л. 34-36/, видно от които ответникът е работодател на единия от подсъдимите по горепосочената присъда – З.Г.. 3/ Налице ли е причинно-следствена връзка между неправомерните действия и претендираните вреди: Видно от представеното у-ние за наследници /л. 60/ ищците са родители на починалата в резултат на допълващите се виновно извършени от В.П.С. и З.Г.Г. деяния, като всеки един от тях независимо е съпричинил резултата – смъртта на М. П. М.. Наличието на причинно-следствена връзка между неправомерните действия и претендираните вреди се установява от приложените към дело писмени доказателства и разпитаните в първоинстанционното производство свидетели на ищците П. Х., Д. Д. и С. К., които установяват, че между ищците и дъщеря им е съществувала силна привързаност и близки и топли отношения. Установяват също, че ищците понесли тежко трагичната загуба на дъщеря им, преустановили активния си обществен живот, получили здравословни проблеми – ищецът развил захарен диабет, а ищцата – заболяване на щитовидната жлеза. В първоинстанционното производство е назначена комплексна съдебно-медицинска и автотехническа експертиза, от чието заключение /л. 288/ се установява, че при станалото на 08.11.2008 г. ПТП пострадалата М., намираща се на задна дясна седалка на л. а. „Сеат Толедо” не е била със сложен обезопасителен колан, какъвто е бил налице в автомобила.

Според вещото лице инж. Д. Ж. в резултат на преобръщането на автомобила тялото на пострадалата най-вероятно се е ударило първо в гърба /облегалката/ на предната лява седалка, а после при преобръщането – в средната лява колонка и тавана, в резултат на което са настъпили пораженията по главата и тялото й. Според вещото лице, ако е бил поставен предпазния колан, същият би задържал пострадалата на седалката и степента на уврежданията несъмнено би била значително по-малка. С оглед това заключение следва да се приеме наличието на съпричиняване на вредоносния резултат от самата пострадала в размер на 20%. Във втората част на комплексната назначена от съда експертиза вещото лице д-р В. Д. е изложил какви са били клиничните симптоми на увреденото лице при повторното му приемане в ответната МБАЛ и е дал заключение, че при положение, че реално му е бил извършен обстоен клиничен преглед и назначени образни и параклинични изследвания и съответно поставена правилна диагноза, М. М. е имала реални шансове да избегне смъртния изход. Всъщност, това е установено и е елемент от деянието на Г. по влязлата в сила присъда на наказателния съд.

Съобразявайки се със задължителната практика на ВКС на РБ /постановените по реда на чл. 290Чл. 290. ⚖️ Практика (19) (1) Жалбата се разглежда от тричленен състав на Върховния касационен съд в открито заседание. (2) Върховният касационен съд проверява правилността на въззивното решение само по посочените в жалбата основания. (3) (Нова - ДВ, бр. 86 от 2017 г.) Решението по ал. 2 не представлява задължителна съдебна практика. Уеднаквяване на практиката от ГПК Р. по т. а. № 525/2008 г. на ІІ т. о., Р. № 59 по т. д. № 289/2010 г. и др./ настоящият състав приема неоснователно възражението на ответника за наличието на съпричиняване на вредата от пострадалата, която, въпреки, че е знаела, се е съгласила да бъде пътник в автомобила, управляван от водача В. П. С. след употреба на алкохол и реализирал ПТП-то. Приносът на управлявалия автомобила за настъпване на ПТП винаги е личен и не може да обуслови автоматично принос и на пътуващите в същия автомобил. При тази установеност се налага извода за наличието на предпоставките на чл. 49Чл. 49. ⚖️ Практика (223) Този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. от ЗЗД за ангажиране отговорността на ответното дружество за репариране на причинените на ищците неимуществени вреди –скръб, мъка и страдания от загубата на дете, които житейскн не могат да намерят материален еквивалент за родителите. Ето защо, законодателят в чл. 52Чл. 52. ⚖️ Практика (76) Обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. от ЗЗД постановява, че следващото се обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Съобразявайки се с тази законова разпоредба, с естеството и характера на увреждането – болките и страданията от загубата на пълнолетно дете, отношенията в семейството, както и с практиката на съдилищата, настоящият съдебен състав определя обезщетения в размер на 100 000 лева за всеки един от ищците. С оглед разпоредбата на чл. 51, ал. 2Чл. 51. ⚖️ Практика (43) Обезщетение се дължи за всички вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането. То може да бъде платимо еднократно или периодически. Ако увреденият е допринесъл за настъпването на вредите, обезщетението може да се намали. Когато е присъдено обезщетение за изгубена работоспособност, то може да бъде намалено или увеличено, ако се промени работоспособността на увредения във връзка с причинените вреди. от ЗЗД така определените обезщетения следва да бъдат намалени на 80 000 лева за всеки един от ищците предвид приетото от въззивния съд съпричиняване на вредоносния резултат от пострадалата. Върху обезщетенията ответникът дължи и законната лихва, считано от датата на увреждането – 29.11.2008 г., когато е настъпила смъртта. Безспорно е, че за причинените на ищците вреди е налице солидарна отговорност между служителя на ответника - З.Г. съвместно с другия подсъдим В.С.. От приложените писмени доказателства на л. 390 и л. 436 по делото на СОС се установява, че ищците са подали молба до Гаранционен фонд-София да им бъдат заплатени обезщетения по задължителна застраховка „Гражданска отговорност”, каквато увреждащото МПС имало в Испания. По образуваната по тази молба щета от 30.05.2012 г. УС на Гаранционния фонд е отказал изплащане на обезщетение и е изпратил преписката на Националното бюро на българските автомобилни застрахователи.

Последното /НББАЗ/ е изплатило на 02.08.2012 г. на ищците обезщетения от по 80 000 лева за всеки един поотделно. Действително предявените срещу ответното „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра главни искове са в качеството му на работодател на Г., поради което неговата /на „МБАЛ-Силистра” АД-Силистра/ и на Националното бюро за българските автомобилни застрахователи отговорност не е солидарна, но когато едно лице може да претендира обезщетение за вреди от различни лица на различно основание, с факта на получаването на дължимото обезщетение от което и да е от тези задължени лица, вземането му към другите правни субекти се погасява. В случая увредените лица – ищците са упражнили едното си право да търсят обезщетения и то е погасено поради изпълнение от застрахователя на солидарно задълженото лице /В. П. С./ чрез плащане. При това положение, в съответния определен от настоящия състав размер е погасено и другото право, а именно - да се търси обезщетение от работодателя на другото солидарно задължено лице /З.Г./, тъй като липсва вреда, подлежаща на обезщетяване.

Отсъствието на подлежащи на обезщетяване едни и същи вреди обуславя неоснователността на предявените срещу ответната МБАЛ претенции и същите следва да се отхвърлят изцяло. Обратните искове, предявени от „МБАЛ Силистра” АД по реда на чл. 219, ал. 3Чл. 219. ⚖️ Практика (22) (1) В първото заседание за разглеждане на делото ищецът, а с отговора на исковата молба - ответникът, може да привлече трето лице, когато това лице има право да встъпи, за да помага. (2) Привличането не се допуска, ако третото лице няма постоянен адрес в Република България или живее в чужбина. (3) Страната, която има обратен иск срещу третото лице, може да го предяви за съвместно разглеждане едновременно с искането за привличане. Допускане на участието от ГПК са по характера си евентуални искове, чиято съдба е свързана със съдбата на първоначалния иск, т. е. между правопораждащите факти на първоначалния иск и тези на обратния иск има причинна връзка. Предявените обратни искове подлежат на разглеждане само при уважен първоначален иск. В настоящия случай предявените от ищците на основание чл. 49 във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД първоначални искове се отхвърлят, поради което съдът не следва да се произнася по тях. Обжалваните първоинстанционни решения в частите им, с които съдът се е произнесъл по тях, следва да бъдат отменени. Водим от гореизложеното и на основание чл. 271Чл. 271. ⚖️ Практика (7) (1) Когато първоинстанционното решение е валидно и допустимо, въззивният съд решава спора по същество, като потвърждава или отменя изцяло или отчасти първоинстанционното решение. Ако решението не е обжалвано от другата страна, положението на жалбоподателя не може да бъде влошено с новото решение. (2) При отмяна на решението по главния иск се възстановява висящността и по евентуално съединените с него искове, по които първоинстанционният съд не се е произнесъл. (3) (Доп. - ДВ, бр. 50 от 2008 г., в сила от 01.03.2008 г.) Съдът отменя решението и по отношение на необжалвалите необходими другари на жалбоподателя. Решение при правилно първоинстанционно решение от ГПК, Варненският апелативен съд

Реши:

ОТМЕНЯВА решение № 27 от 25.07.2013 г., постановено по гр. д. № 60/2012 г. Силистренският окръжен съд В ЧАСТТА МУ, с която „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр. Силистра, ЕИК118501906, със седалище и адрес на управление: гр. Силистра, ул." П. Мутафчиев", №80, представлявано от Д.Д.К. -Изпълнителен директор на дружеството е осъдена да заплати на П.М.М., ЕГН *********, и В.В.М., ЕГН **********,***, обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря им М. П. М., починала в МБАЛ Силистра на 29.11.2009 г. от гнойно абсцедираща следконтуционна пневмония, довела до остра дихателна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта , в размер на ПО 120 000 / сто и двадесет хиляди/ лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2009 г. до изплащане на задължението и ВМЕСТО НЕГО ПОСТАНОВЯВА:

ОТХВЪРЛЯ предявените на основание чл. 49 във връзка с чл. 45Чл. 45. ⚖️ Практика (329) Всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е причинил другиму. Във всички случаи на непозволено увреждане вината се предполага до доказване на противното. от ЗЗД искове от П.М.М., ЕГН *********, и В.В.М., ЕГН **********,*** срещу „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр. Силистра, ЕИК118501906 за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря им М. П. М., починала в МБАЛ Силистра на 29.11.2009 г. от гнойно абсцедираща следконтуционна пневмония, довела до остра дихателна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта , в размер на ПО 120 000 / сто и двадесет хиляди/ лева за всеки един от тях, ведно със законната лихва, считано от 23.03.2009 г. до изплащане на задължението.

ПОТВЪРЖДАВА същото решение /№ 27 от 25.07.2013 г./ В ЧАСТТА МУ, с която са отхвърлени исковете на П.М.М., ЕГН *********, и В.В.М., ЕГН **********,***, срещу „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД, гр.Силистра, ЕИК118501906 за заплащане на обезщетения за претърпени неимуществени вреди в резултат на смъртта на дъщеря ни М. П. М., починала в МБАЛ Силистра на 29.11.2009 г. от гнойно абсцедираща следконтуционна пневмония, довела до остра дихателна недостатъчност, която е и непосредствен механизъм за настъпването на смъртта, в размер по – висок от по 120 000 лева за всеки един, както е отхвърлено и искането им за заплащане на законната лихва.

ОТМЕНЯВА същото решение /№ 27 от 25.07.2013 г./ В ЧАСТИТЕ МУ, с които е уважен и отхвърлен предявеният от „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД ОБРАТЕН ИСК срещу „GENERALI Застраховане”АД, София.

ОТМЕНЯВА същото решение / /№ 27 от 25.07.2013 г./ и В ЧАСТТА, с която в полза на П.М.М., ЕГН *********, и В.В.М., ЕГН **********,*** са присъдени разноски в размер на 12 306,67 лева, дължими от „Многопрофилна болница за активно лечение- Силистра"- АД.

ОТМЕНЯВА решение № 50 от 13.03.2014 г., постановено по същото дело, с което Силистренският окръжен съд е осъдил З.Г. *** и В.П.С. /с погрешно посочено собствено име - вместо В. /от с. Проф. Иширково, Силистренска обл. да заплатят СОЛИДАРНО на „Многопрофилна болница за активно лечение-Силистра” АД-Силистра по предявен ия обратен иск сумата от 221 000 лева ведно със законната лихва от 04.06.2012 г., след като „МБАЛ-Силистра” АД заплати на П. и В. М. присъдените им обезщетения в общ размер от 240 000 лева, ведно със законната лихва от 23.03.2009 г. Решението подлежи на обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването му на страните.

Свързани документи:

Решение №"138 по гр.д. 247/14 АпС - Варна

Определение № 108 по гр.д. 6735/14 ВКС

Решение № 153 по гр.д. 6735/14 ВКС